Определение по дело №65/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда начл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Г. Т. П., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Н.“ № .. срещу Решение № 2336/14.10.2014г., постановено по гр.д. № 236/2014г. по описа на РС – С. С горепосоченото решение първостепенният съд е отхвърлил предявените от жалбоподателя срещу С. И. Т., В. Г. З. и Ж. Д. Л. искове с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 КТ.

Жалбоподателят счита, че първоинстационният съдебен акт бил незаконосъобразен. В тази връзка сочи, че районната инстанция била допуснала съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не била обсъдила доказателствения материал в неговата съвкупност. Твърди, че ответникът Танков действително го бил наел за нощна охрана, като признанията на съшия се съдържали в представеното постановление на РП – С. от 20.10.2010г., поради което мотивите на първостепенния съд не се основавали на целия доказателствен материал, а само на показанията на свидетеля Б.. На следващо място навежда, че неоснователен бил изводът на РС – С., че исковете били погасени по давност, тъй като подадената от него жалба до РП – С. от 2010г. спирала погасителната давност на основание чл. 116, б.“б“ ЗЗД. Сочи също така, че ответникът С. Т. направил признание пред органите на досъдебното производство, че бил нает за нощна охрана, като размерът на договореното месечно възнаграждение бил в размер на 230 лв. С оглед гореизложените съображения се иска първоинстационното решение да бъде отменено, като предявените искове бъдат уважени като основателни.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият С. И. Т., с адрес: [населено място], ул. „Д. Г.“ № ., чрез особения си представител адв. Р. О. е депозирал отговор на въззивната жалба, като смята същата за неоснователна.

Останалите въззиваеми Г. Д. З., с адрес: [населено място], ул. „Ал. Ст.“ № .. и Ж. Д. Л., с адрес: [населено място], ул. „М.“№ . не са упражнили правото си да подадат отговор на въззивната жалба.

БОС, трети въззивен граждански състав, въз основа на доказателствата по делото, като взе предвид и становищата на страните, и в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК установи следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице – ищец в първоинстационното разглеждане на спора, постъпила е в двуседмичния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Аргументите за този извод са следните:

Първоинстационното решение е валидно и допустимо.

Пред първоинстационния съд Г. П. e предявил против С. Т., В. З. и Ж. Л., при условията на субективно и обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане ответниците солидарно да заплатят на ищеца сума в размер на 2570 лв. – трудово възнаграждение за периода от месец февруари 2009г. до месец април 2010г. включително и с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане ответниците солидарно да заплатят на ищеца сума в размер на 310 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2009г. и 2010г. В исковата молба се твърди, че на 25.11.2008г. започнал работа при ответниците на длъжността “нощна невъоръжена охрана” на строителен обект в УПИ 0000806 в м. “Н. т.” в [населено място]. В тази връзка се навежда, че страните са се уговорили, че ищецът ще работи по график само нощна охрана на пълен 8 - часов работен ден и ще му се заплаща за пълен работен ден по 230 лв. на месец, но не му било връчено копие от трудовия договор. Излага твърдения, че до месец февруари 2009г. работодателите са му заплащали по 230 лв. на месец, след което спрели да му плащат. Твърди се, че след 07.05.2010г. бил уволнен, но не му е платено трудовото възнаграждение до тази дата. Сочи се също така, че не е ползвал и редовен платен годишен отпуск, а именно 20 дни за 2009 г. и за 4 месеца на 2010г., като не му е изплатено обезщетение за неползването му.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. И. Т., чрез особения си представител адв. В. Т. е депозирал отговор на исковата молба. В отговора били изложени съображения за неоснователност на предявения иск. В отговора било направено и изрично възражение по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ за погасяване по давност на претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за периода от месец февруари 2009г. до месец април 2010г. включително. Останалите ответници Г. З. и Ж. Л. не депозирили отговор.

За да се прецени дали предявените искове са основателни следва да се анализират събраните в хода на делото доказателства. В тази връзка, въззивният съд счита, че направеният от първоинстационния съд доказателствен анализ е правилен и пълен.

По делото не е установено наличието на валидносключен трудов договор, по който за всяка една от страните по него да съществува задължения – на ищеца като работник или служителя да изпълнява трудовите си задължения, а на ответниците като работодатели да заплащат дължимото се за това трудово възнаграждение. Следователно ищецът не е провел пълно и главно доказване за установяване на правопораждащият факт – трудов договор, сключен в писмена форма, с посоченото в исковата молба съдържание.

Не се установява иищецътда е престирал труд по трудово правоотношение за процесния период, което поражда правото на трудово възнаграждение. Нещо повече. От приложената по делото справка от НАП се установява, че в част от процесния период /от 17.07.2009г. до 02.10.2009г./ ищецът е бил в трудови правоотношения с друг работодател – звено „Общински пазари“, като няма регистриран трудов договор с ответниците по делото. Показанията на свидетеля Б. са неотносими към настоящия случай, тъй като те касаят друг времеви период – 25.11.2003г. до 01.06.2008г. и се сочи като работодател трето неучастващо по делото лице – С. М..

Настоящият съдебен състав споделя и изводите на първостепенния съд, че предявените искове са погасени по давност. Давността е институт, който не се прилага служебно,а по само повъзражение на ответника,какъвто е инастоящия случай. Възражението е направено с отговора на исковата молба и първостепенният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.358, ал.1 т.3 КТ във вр.с чл. 114 ал.1 и чл.120 ЗЗД. Трудовото възнаграждение става изискуемо с изтичането на месеца,за който се отнася положеният възмезден труд. За парични вземания произтичащи от трудово правоотношение давностният срок по чл.358, ал.1, т.3 КТ започва да тече от настъпване на изискуемостта им. Искът е предявен на 06.03.2014г., поради коетоправото на иск на ищеца за спорното трудово възнаграждение е погасено по давност за периода от месец февруари 2009г. до месец април 2010г. включително.

С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК и обстоятелството, че цената на предявените искове е под 5000 лв., въззивното съдебно решение не подлежи на касационно обжалване.

Ръководейки се от изложените съображения, ОС - Бл., ГО, ІІІ-и въззивен състав,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2336 от 14.10.2014г., постановено по гр. д. № 236/2014г. по описа на РСС.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.