Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ
касационен състав, в публично съдебно заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА
и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас.
адм. нак. д. № 1314/2021 г. по описа на Административен съд - Варна и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на от Дирекция
„Инспекция по труда”- гр. Варна, при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, против Решение № 260527/19.04.2021г. на ВРС, постановено по НАХД №
4177/2020г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 03-011790/11.09.2019
г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което
на „Дабълтрий Варна“ ЕАД, ЕИК ***на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал.
1 КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв./две хиляди лева/ за нарушение на чл. 128, т. 2 и чл. 270,
ал. 2 и ал. 3 КТ.
С касационната жалба се навеждат доводи за
незаконосъобразност на решението, като се изразява несъгласие с извода на ВРС
за допуснати съществени процесуални нарушения, конкретно - изложеното по
противоречив начин описание на нарушението, чрез посочване на две хипотези тази
на чл. 128, т. 2 КТ и същевременно на чл. 270, ал. 2 КТ, съответно за пълно,
точно и ясно описание на нарушението и на конкретните обстоятелства, при които
същото е извършено. Изразява се несъгласие с изводите на ВРС и относно
непосочване датата и мястото на извършване на нарушението. Релевират се и
възражения относно неправилно приложение на материалния закон във връзка с
приетото от въззивния съд, че липсват факти, които да сочат, че в
действителност служителят А. е бил в ТПО
с ответното дружество, че добросъвестно е изпълнил задълженията си, липса на факти
какво е било договореното възнаграждение, на коя дата е следвало да бъде
изплатено, както и изплатено ли е по някакъв начин и спазени ли са изискванията
за изплащане на възнаграждението както и че е посочена декларативно някаква
дата на извършване на нарушението, но липсват факти, че в действителност на
тази дата има извършено каквото и да било административно нарушение. Моли съда
да отмени атакуваното решение на ВРС и да постанови друго, с което да потвърди
изцяло НП. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.
Ответното дружество не изпраща
представител в съдебно заседание. В отговор по повод касационната жалба моли
съда да отхвърли жалбата, като навежда доводи, че ВРС е постановил правилно и
законосъобразно решение с оглед събраните доказателства.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура счита атакуваното решение за законосъобразно и предлага същото да бъде
потвърдено.
С оспорваното Решение № 260527/19.04.2021
г. по НАХД № 4177/2020 г. Варненският районен съд е отменил процесното НП. За
да достигне до този правен резултат въззивния съд е установил от фактическа
страна, че след подаден сигнал в Д ”ИТ” от Р.В.А., касаещ трудовите му
правоотношения с ”ДАБЪЛТРИЙ ВАРНА”- ЕАД- Варна, включително и неизплащането на дължими трудови
възнаграждения от работодателя за месеците юни и юли 2019г., на 14.08.2019г., актосъставителят Игнатов и негов колега,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от ответното
дружество, като била изискана и съответната документация. В хода на
документалната проверка били представяни ведомости за заплати и други
документи, като актосъставителят установил, че за месец юни 2019 г. в
платежната ведомост срещу името на св. А. има положен подпис, но на друго лице,
визирано като „Е.”, за която било установено, че е старши администратор в
проверения обект - хотел „Дабълтрий бай Хилтън”, находящ се в гр. Варна, к.к. ”Златни
пясъци”. Предвид горното актосъставителят приел за установено, че на А., който
се е намирал в ТПО със санкционираното дружество, за положен труд през месец
юни 2019г. не е било изплатено по надлежния ред и в уговорения срок по трудов
договор договореното трудово възнаграждение, както и че нарушението е извършено
на 31.07.2019г.
Резултатите от извършената проверка били
отразени в протокол, като на 02.09.2019г. св. Игнатов съставил АУАН
срещу ”ДАБЪЛТРИЙ ВАРНА”- ЕАД - Варна за нарушение на чл. 128, т. 2 и чл.
270, ал. 2 и 3 КТ.
АУАН бил надлежно връчен на упълномощено
от представляващия дружеството лице, което го подписало и в съответната графа
вписало, че ще бъде поканен за изплащане на възнаграждението за медец юни и юли
2019г.
В законоустановения срок не били
депозирани писмени възражения, поради което въз основа на материалите по
преписката на 11.09.2019г. АНО издал оспореното НП.
От приобщените и събрани пред въззивната
инстанция доказателства се установило,
че на 21.08.2019г. близък приятел на А. - П.Н., е получил от Е. С., служител на
санкционираното дружество заплатата на А. за месец юни 2019г. и че тази сума е
била получена от А. на 03.10.2019г. Установено е показанията на А., че същият
не е имал договорка с колежката си Е. за получаване на дължимата сума за
трудово възнаграждение.
От правна страна въззивният съд приел в решението си, че са налице основания за отмяна на
атакуваното НП, и конкретно - съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
липса както в акта, така и в НП на точно и ясно описание на нарушението и да са
посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, в т.ч. и на
датата и мястото на извършване на нарушението. Приел е, че в обстоятелствената им
част от съдържанието на НП/ а и на АУАН/ се съдържа единствено правния извод на
АНО, че не е било изплатено в уговорения
срок дължимото трудово възнаграждение за извършената работа за месец юни 2019г.
на Р.В.А. на длъжност „пиколо” в проверения хотел и че нарушението е било
извършено на 31.07.2019г., но липсват факти, които да сочат че в действителност
А. е бил в ТПО с този работодател, че добросъвестно е изпълнил задълженията си,
липсват факти какво е било договореното възнаграждение, на коя дата е следвало
да бъде изплатено, както и изплатено ли е по някакъв начин и спазени ли са
изискванията за изплащане на възнаграждението. Районният съд е приел също и че дата
на извършване на нарушението е посочена само декларативно, като липсват факти
за извършено в действителност каквото и да било административно нарушение на
тази дата. Във въззивното решение е констатирано и известно несъответствие
между описанието на нарушението в АУАН и НП, тъй като в АУАН се сочи, че
възнаграждението не е било изплатено по надлежния ред в уговорения срок, а в НП
се сочи единствено, че възнаграждението не е било изплатено в уговорения срок.
В заключение ВРС е приел, че липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на
нарушението, особено факти, касаещи датата на извършването му и липсата на
пълно точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, които лишават нарушителя от
възможност да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и по този
начин адекватно да организира защитата си.
Въззивният съд е изложил и допълнителни
аргументи за незаконосъобразност на НП, като е констатирал неясна воля на АНО,
а именно - какво точно нарушение приема, че е било извършено, предвид
описанието от фактическа страна и посочените като нарушени норми. Според същия
съд не става ясно защо в НП са посочени едновременно чл. 128, ал. 2 и чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ и какво е имал
предвид АНО – дали лицето е наказано за това, че изобщо не е изплатило
възнаграждението, или за това, че не е изплатено по начините, предвидени в
закона, още повече, че в АУАН, с който се поставя началото на АНП, е визирано и
неизплащането по надлежния ред.
Касационният съдебен състав счита така
достигнатите изводи за незаконосъобразни.
На първо място настоящата инстанция не
споделя изложените във въззивното решение мотиви, свързани с неизследване на
релевантните за случая обстоятелства, с което съдът по същество обосновава
незаконосъобразност на издаденото НП. В конкретния случай, дружеството ответник
е санкционирано за неизпълнение задължението да изплати в срок дължимото на А.
трудово възнаграждение за месец юни 2019 г. При извършване на преценка за
съответствието на издаденото НП с материалния закон, съдът изследва единствено
посочените факти и ако установи, че са налице, следва да констатира
съответствието на обжалвания административно-наказателен акт с материалния
закон.
Съгласно чл. 242 КТ положеният труд по
трудово правоотношение е възмезден и затова работодателят е длъжен да плаща в
установените в закона или трудовия договор срокове уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа - чл. 128, т. 2 КТ. Трудовото възнаграждение
се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или
по писмено искане на работника или служителя - на негови близки или се превежда
на влог в посочена от него банка - чл. 270, ал. 3 КТ. Следователно релевантните
за съставомерността на това нарушение факти са няколко: наличието на трудово
правоотношение, дължимо в резултат на същото трудово възнаграждение и неизпълнение
задължението на работодателя да го заплати в уговорения между него и
работника/служителя срок по начините посочени в чл. 270, ал. 3 КТ.
Последното свое задължение работодателят
”ДАБЪЛТРИЙ ВАРНА” - ЕАД в случая не е изпълнил. Поради това в негова тежест е
да докаже, че е изпълнил навременно задължението си по чл. 128, т. 2 КТ в уговорения или предвиден от
закона срок и по един от начините, посочени в чл. 270, ал. 3 КТ. Плащането на
трудово възнаграждение може да бъде установено само с ведомост или издаден въз
основа на нея фиш за заплати, с преводен банков (и счетоводен) документ или с
разписка от работника за получено от него трудово възнаграждение.
Установява се от приложения към АНП трудов
договор от № 740/03.04.2019 година, че въз основа на него между работодателя ”ДАБЪЛТРИЙ
ВАРНА” – ЕАД и Р.В.А. е възникнало трудово правоотношение с определен срок,
считано от 03.04.2019 г. до 31.10.2019 г. по което А. е престирал труд на
длъжност „пиколо“ в хотел „Дабълтрий бай Хилтън”, находящ се в гр. Варна, кк ”Златни
пясъци”. Уговореното в този трудов договор възнаграждение е в размер на 759
лева, платимо на 30 – то число на следващия месец.
Между страните по делото няма спор, а и от
събраните доказателства се установява, че за периода 01.06.2019 г. до
30.06.2019 г. А. е престирал труд при посочения работодател и че за това му се
дължи работна заплата в размер уговорен на 759 лева. Между страните липсва спор
и относно обстоятелството, че към 31.07.2019 г. (денят следващ падежа на
задължението за плащане на трудовото възнаграждение) дължимата на А. работна
заплата за м. юни не му е била изплатена по реда предвиден в чл. 270, ал. 3 КТ.
Същата е получена от негов близък на 21.08.2019 година, при забава на
работодателя от 22 дни.
Настоящият касационен състав счита, че
сред приобщените в хода на производството доказателства липсват такива, които
да обосновават съмнение относно наличието на нарушение, съставляващо
неизплащане в срок на дължимо трудово възнаграждение – чл. 128, т. 2 и чл. 270,
ал. 2 КТ. Позоваването с разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ по никакъв начин не
може да се квалифицира, като съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като с това не се накърнява правото на защита на наказаното лице. Последното
организира защитата си спрямо изложените факти, а не срещу правната им
квалификация. Касационният състав
преценява, че даденото в НП описание на нарушението съдържа изискваните от
закона съставомерни признаци, като е налице яснота относно страните по
правоотношението, извършената работа и начисленото възнаграждение съгласно
трудовия договор и платежната ведомост за м. юни 2019 година. Представеното предписание
към дружеството отразено в протокол от извършена проверка с № ПР 1927179 от 30.08.2019
година, изрично описва наличието на трудово правоотношение, както и полагания
от А. труд за месеци 06 и 07.2019 година включително, че не се оспорва факта за
неплащане възнаграждението за м. юни 2019 година към 30.08.2019 г. и е посочен срок
за изпълнение. Нарушението е описано аналогично като неизпълнение на
задължението за заплащане на договореното трудово възнаграждение за м. юни 2019
година, с позоваване на събраната документация, включително на разчетно-платежни
ведомости за м. юни и юли 2019 година. Както в АУАН, така и в НП е посочена за
дата на нарушението - 31.07.2019 година, което както вече се посочи е
действителната дата на извършване на нарушението – денят следващ падежа на
задължението за плащане на заплатата.
Освен това не се споделят и изводите на
ВРС, че в НП липсват факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, в
това число такива, касаещи датата на извършването му и липсата на пълно точно и
ясно описание на същото от фактическа страна. В НП, конкретно е описано, че
нарушението е извършено на 31.07.2019 г. в хотел „Дабълтрий бай Хилтън”,
находящ се в гр. Варна, кк ”Златни пясъци”.
Незаконосъобразни са и заключенията на
въззивния съд, че липсват факти, които да сочат че в действителност А. е бил в
ТПО с ”ДАБЪЛТРИЙ ВАРНА” – ЕАД; че работникът добросъвестно е изпълнил
задълженията си; че липсват факти какво е било договореното възнаграждение, на
коя дата е следвало да бъде изплатено, както и изплатено ли е по някакъв начин
и спазени ли са изискванията за изплащане на възнаграждението. Доказателствата, на които е основано
наказателното постановление са трудов договор № 740/03.04.2019 година, от който
е установено наличие на трудово правоотношение между работника/служителя и
привлеченото към отговорност лице и разчетно-платежната ведомост за м. юни 2019
година. Последната съдържа признание, че в периода 01 – 30.06.2019 г. А. е престирал
труд при работодателя, както и признание относно размера на дължимата заплата в
посочения размер. Представен е и протокол от извършена проверка с № ПР 1927179
от 30.08.2019 година, в който подробно са обобщени обстоятелствата свързани с
нарушението.
Касационната инстанция счита, че
санкционираното нарушение е и обективно съставомерно. Релевантните за
съставомерността на нарушението по чл. 128, т. 2 и чл. 27, ал. 2 КТ факти са
налице - наличието на трудово правоотношение, дължимо в резултат на същото
трудово възнаграждение и неизпълнение задължението на работодателя да го заплати
в уговорения между него и работника/служителя срок по начините посочени в чл.
270, ал. 3 КТ.
Безспорен е също фактът, че това
задължение е било изпълнено едва на 21.08.2019 г., т.е. наетото лице не е
получило дължимото възнаграждение в уговорения с работодателя срок – до
31.07.2019 година. При тези факти, съдът е следвало да приеме, че конкретно дружеството
ответник е осъществило състава на визираното в НП нарушение. Без значение е
дали работодателят е спазил изискванията на чл. 270, ал. 3 КТ относно начина за
изплащане на трудовото възнаграждение, доколкото за съставомерността на
нарушението по чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 2 КТ е релевантна забавата на
длъжника-работодател. Доколкото последният е ангажиран с отговорност за
нарушение по неизплащане на трудово възнаграждение на работник в уговорения
срок, правно ирелевантно е обстоятелството дали последващото му плащане е
направено по реда предвиден в чл. 270, ал. 3 КТ.
С тези съображения настоящият състав
намира, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон,
поради което следва да се отмени. Съгласно нормата на чл. 222, ал. 1 АПК спорът
следва да се реши по същество, като с оглед приетата за установена фактическа
обстановка и изложените по-горе изводи, настоящата инстанция намира, че
неизпълнението от ответника на задължението да заплати в срок дължимото на
работника трудово възнаграждение, представлява административно нарушение, като
в случая обаче са налице основания за приложение на привилегирования състав на
чл. 415в КТ. Искане за прилагане на чл. 415в, ал. 1 КТ е направено още във
въззивната жалба на работодателя, поради което и с оглед отмяната на Решението
на ВРС на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касационният състав дължи
проверка и произнасяне вместо въззивния съд за законосъобразност и
справедливост на наложената имуществена санкция.
Установено е от въззивния съд въз основа
на доказателствата по АНП, че е налице последващо плащане на дължимото на А.
трудово възнаграждение за м. юни 2019 г. и то преди съставяне на АУАН (който
факт не заличава с обратна сила осъщественото нарушение), и това обстоятелство
съгласно чл. 220 АПК, следва да бъде съобразено от касационния съд. Плащането е
извършено на 21.08.2019 г., т.е. нарушението е отстранено незабавно след
получаването на предписание, а по делото липсват доказателства за настъпили
вредни за работника последици. Освен това не се спори, че се касае за забава в
период по-малък от месец, като незабавното отстраняване на нарушението след
предписание на контролен орган, дава на съда основание то да се квалифицира
като маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ. Имуществена санкция от 300 лв.
е съответна на нарушението, справедлива и достатъчна за постигане на целите на
индивидуалната и генерална превенция, посочени в чл. 12 ЗАНН. Предвид това,
следва НП да бъде изменено в частта на размера на имуществената санкция, която
вместо 2000 лв. следва на основание чл. 415в ал. 1 КТ да бъде определена в
размер на 300 лв.
Воден от горното и на
основание на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал.
1 ЗАНН, настоящият състав на административния съд като касационна
инстанция
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260527/19.04.2021г. на ВРС, постановено по НАХД № 4177/2020 г. по
описа на Варненски районен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП № 03-011790/11.09.2019 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" Варна, с което на „Дабълтрий Варна“ ЕАД, ЕИК ***на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1
КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. (две хиляди лева)
за нарушение на чл. 128, т. 2 и чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ, като ИЗМЕНЯ основанието на чл. 415в КТ и
НАМАЛЯВА размера на имуществена санкция - на 300 (триста) лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.