Р Е Ш
Е Н И Е № 36
гр.Перник, 07.02 .2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, десети граждански
състав, в откритото заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при
участието на секретаря Р.Р., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4317 по описа на Пернишкия
районен съд /'ПРС'/ за 2016г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявенa е молба с правно
основание 127, ал. 2 вр.с чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс.
Производството е образувано по молба от Я.Б.Й. против З.М.А., с която към съда се отправя искане за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Я.Я.Б., роден на *** година, определени с решение №342/16.05.2014г. по гр.д.№101/2014г. на Пернишкия районен съд, при което упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, да се определи местоживееенето на детето при него и майката да бъде осъдена да плаща месечна издръжка. Претендират се разноски.
Ищецът Я.Б.Й. твърди, с решение №342/16.05.2014г. по гр.д.№101/2014г. на Пернишкия районен съд упражняването на родителските права по отношение на роденото от фактическото съжителство между страните малолетно дете Я.Я.Б. билo предоставенo на майката. Твърди, че от постановяване на съдебното решение настъпили нови обстоятелства от съществено значение за интересите на детето. В тази връзка поддържа, че ответницата продължавала да осигурява лоша социална среда за детето, като в дома й се злоупотребявало с алкохол и възниквали скандали и побой между гостуващите. Поддържа, че майката отправяла заплахи към детето, с което искала да промени желанието му да живее с баща си, като по този начин го тормозела психически. Без да сочи конкретни фактически твърдения, поддържа, че ответницата налагала и физически тормоз над детето. По този повод с влязло в законна сила решение по гр.д. №2476/2015г. на ПРС била издадена заповед за защитата на детето от домашно насилие, осъществено от страна на майката. Твърди се, че последната често го оставяла без надзор, поради което и от нетърпимост към обстановката, детето бягало от дома й. Бащата твърди, че разполага с добри материално-битови условия и подходящо социално обкръжение и среда, че между него и детето е налице изключително силна емоционална връзка, че може да разчита на помощ от майка му, поради което и при съобразяване с пола на детето иска от съда да му предостави упражняването на родителските права.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответницата твърди, че последното произнасяне на съда по спора за родителските права над детето Я. било от м. февруари 2016г., когато ВКС на РБ отказал да допусне до касационно обжалване решението, с което е постановен режимът, чието изменение се иска. Твърди, че от 2010г. ищецът постоянно претендирал да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, като при всяко дело изтъквал едни и същи неверни обстоятелства. Ответницата твърди, че отношенията й с ищеца се влошили по повод ограниченията на личната й свобода, които той започнал да й налага след раждането на детето, съпроводени и с употребата на физическо насилие. Сочи, че от 2010г. се установила в собствено жилище, заедно с детето, като с влязло в законна сила решение от 11.03.2011г. по гр.д. № 7926/2010г. на ПРС, инициирано от ищеца, й било предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето. Твърди, че до пролетта на 2013г. детето живяло с нея, при което проявявала толерантност към неспазването на режима на лични отношения от страна на ишеца и не се противопоставяла на по-продължителни от определените от съда срещу между бащата и детето, въпреки, че след това Я. показвал промяна в отношението към майка му, която според ответницата се дължала на целенасочено въздействие от страна на ищеца. Твърди, че през месец май 2013г. ищецът взел Я. и не спазил уговорката за връщането му. Ответницата потърсила съдействие от отдел „Закрила на детето”, полицията и Център за общетвенаподкрепа, но без резултат. С влязло в сила решение по гр.д. № 101/2014г. на ПРС, потвърдено от ОС Перник, за което не било допуснато касационно обжалване, упражянването на родителските права по отношение на Я. отново било предоставено на ответницата, а на ищеца бил определен разширен режим на лични контакти с детето. Твърди се, че при всички водени дела ищецът навеждал идентични твърдения – за това, че отвтницата злоупотребявала с алкохол и не осигурявала подходяща среда за детето, които, обаче, не се доказвали пред съда. Наред с това ищецът често и без повод сезирал различни организации с цел да създава доказателства в подкрепа на неверните си твърдения. Ответницата твърди, че ответникът не се съобразявал с постановените правилни и законосъобразни съдебни решения по предшестващите спорове за упражняване родителските права, с които били съобразени значително по-добрите материални условия, които майката можела да осигури за детето, близостта на жилището й до детска градина и училище, високият и доход от труд и благоприятното й влияние върху детето в периодите, в които живеели заедно и ищецът не се намесвал и не настройвал детето срещу майка му.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл.235,
ал.2 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №756 от 22.12.2008г. от Община Перник, страните по делото са родители на детето Я.Я.Б., родено на ***г.
Видно от нотариален акт №***, том II, рег. №***, дело №***. по описа на нотариус В.Д., в същия е обективиран договор за дарение на недвижим имот от 18.12.2006г., по силата на който З.М.А. е придобила правото на собственост на апартамент в ***състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 56,90 кв.м., заедно с прилежащо избено помещение с полезна площ от 15,96 кв.м.
С решение № 34/11.03.2011 г., постановено по гр. дело № 7926/2010 г. по описа на РС-Перник е отхвърлен предявения от Я.Б.Й. срещу З. Маринова А. иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Я. Я. Б. Решението е потвърдено с представеното Решение №260 от 30.06.2011г. по гр.д. № 473/2011г. на Пернишкия окръжен съд.
С решение №342 от 16.05.2014г. по гр.д. № 101/2014г. на ПРС са отхвърлени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143, ал. 2 СК от Я.Б.Й. против З.М.А. за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Я.Я.Б. Със същото решение по предявения насрещен иск съдът е постановил предоставянето на упражняването на родителските права на майката Звездалина А., определил е местоживеенето на детето Я. Б. при нея, определил е разширен режим на свиждане на детето с бащата Я.Б.Й., както следва – всеки втори и четвърди петък вечерта, събота и неделя от месеца с преспиване от 18,00ч. в петък до 18, 00 часа в неделя, две седмици през лятото и една седмица през зимата, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и един ден от Великденските празници, който да не съвпада с деня, отреден за майката. С решението Я.Б.Й. е осъден да плаща ежемесечна издръжка за детето в размер а 100 лв., считано от 09.01.2014г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
С решение №595 от 19.12.2014г. по гр.д. №754/2014г. Пернишкият окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд. Видно от титулната част на съдебния акт, съдебното дирене по делото е приключило на 19.11.2014г.
С определение от 11.02.2016г. по гр. д. № 175/2016г. на ВКС, четвърто гражданско отделение не е допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд Перник по въпросите за задължението на съда да посочи кой от двамата родители има по-добри родителски и възпитателски качества, за правното значение на по-голямата привързаност на детето към единия родител и за възможността на родител да бъде подпомаган в грижата за детето от свои близки.
По делото е представено решение № 837 от 23.07.2015г. по гр.д. № 2476/2016г. на ПРС, потвърдено с решение № 837/23.07.2015г. по гр.д. № 2476/2015г. на Окръжен съд Перник, с което е уважена молбат от Я.Б.Й. като баща на пострадалото малолетно лице Я.Я.Б. с искане за налагане на мерки по ЗЗДН срещу майката З.М.А. за осъществени актове на насилие над детето, последният от които на 24.03.2015г. Видно от мотивите към решението, със същото е признато за установено, че на 24.03.2015г. З.А. извършила спрямо детето си емоционално и физическо насилие, като го удряла и тормозела в пияно състояние, след което заспала, а Я. напуснал жилището й сам. В мотивите към решението е прието за устоновено, че бащата уведомил МВР и социалните служби за случилото се, които при проведени разговори с майката констатирали по надлежния ред, че тя е под въздействие на алкохол. При обсъждане на приетото за установено по делото е посочено, че на 24.03.2015г. в 16.30 ч. от лице, представило се като З.М.А., е постъпило обаждане на тел. 112, с което бил подаден сигнал за изчезването на детето. С решението за приетите за установени актове на насилие над детето на майката е наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – задължаване на извършителя да се въздържа от извършването на домашно насилие, и глоба.
Представена е и издадена по горецитираното дело заповед за незабавна защита срещу майката З.М.А., с която за времето от 22.04.2015г. до приключване на производството по ЗЗДН на същата е било забранено да приближава на по-малко от 100 метра до детето, до жилището,в което живее, и до детското заведение, което същият посещава, и е определено временното местоживеене на малолетния Я. при бащата Я.Б.Й..
Представен е протокол за оценъчно интервю, изготвен от Център за подкрепа на хора, пострадали от насилие към Фондация „П.У.Л.С.”. От същия е видно, че с детето Я. е работено за стабилизиране на психоемоционалното му състояние и предотвратяване на родителско отчуждение. Сочи се, че конкретен повод детето да посети организацията за първи път била среща с майка му Звзделина А. в детската му градина, при което тя му казала, че щяла да наеме хора, които да пребият баща му. В оценъчното интервю е посочено, че детето било силно тревожно от този разговор и се страхувало, че нещо лошо може да се случи на баща му. Сочи се, че при консултациите Я. споделил, че докато бил при майка си, тя често се събирала с приятели, при което той стоял заключен в съседната стая без осветление, храна и право да излиза, а майка му му давала буркан, в който да върши физиологичните си нужди. Сочи се, че при разговорите с детето се усещало притеснението и неудобството му от това, което то е виждало през ключалката на вратата при тези ситуации. Детето споделило, че било удряно от приятели на майка му без да има обяснение за поведението им. Я. е споделил, че има добри отношения с баща си и с баба си по бащина линия. Пред психолозите детето споделяло притесненията си, че ако го няма баща му, трябвало да живее с майка му, а той не искал. Повтарял, че не желае да я вижда, защото не му е добре с нея, като в хода на срещите постоянно се опитвало да отрече обичта и желанието си да види майка си, което е оценъчното интервю е обянено като страх от ново разочарование поради невъзможността на детето да си обясни поведението на майката спрямо него. В интервюто се сочи още, че бащата на детето споделял и за ситуации, в които майката полагала грижи за Я. след раждането му и се справяла добре като родител. Отчетено е, че отношението на детето към майката до известна степен се дължи и на опасения, че баща му не би одобрил положително отношение към нея и че пред Я. често се обсъждало поведението на майка му, при което тя е определяна като непсравящ се родител. С оценъчното интервю се подчертава, че детето е въвлечено в отношенията между родителите му, което оказва негативни последици върху него и го поставя в ситуацията на избиращ родителя, при когото да остане.
В приетия по делото социален доклад, изготвен от отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" гр. Перник, е посочено, че от около две-три години детето Я. е трайно под грижите на баща си. Според социалните работници, Я.Й. осигурява адекватни грижи за сина си, а детето е привързано към него и се чувства сигурно и спокойно в присъствието му. Сочи се, че Я. е отчужден от майка си, която многоратно била консултирана относно необходимостта да бъде насочена към ползването на социални услуги, но и към момента на изготвяне на социалния доклад не е депозирала заявка за това. Според социалните работници при така създалата се ситуация упражняването на родителските права по отношение на детето следвало да се предостави на бащата, а майката, съвместно с детето, следвало да се насочи към социални услуги за преодоляване на възникналото отчуждение. В доклада се сочи, че за периода от м.10.2014г. до м.03.2015г. детето било обявявано двукратно за издирване от майката, при което по данни на детето същата заспивала след употреба на алкохол, а на Я. му ставало скучно и напускал сам дома й. Сочи се, че при втория инцидент майката подала сигнал три часа след изчезването на детето и при направен тест с дрегер била установена концентрацията на 1,94 промила алкохол. Майката отказвала да сътрудничи на социалните работници, заявявайки, че е обезверена в действията на институциите и че не желаела да бъде насочвана за ползване на социални услуги. Сочи се, че през изминалата календарна година майката видяла сина си само веднъж, инцидентно. З.А. работела в бензиностанция „Лукойл”. Според социалния доклад детето е във видимо добро здравословно състояние, има личен лекар, редовен ученик е, като баща му осигурявал достъп до здравеопазване и всичко необходимо за нормалното функциониране на учебния процес.
Останалите ангажирани по делото писмени доказателства – нотариален акт за замяна на недвижим имоти и документи от прокурорска преписка № 811/2016г. по описа на РП-Перник, съдът не обсъжда като неотносими.
По реда на чл. 176 ГПК ищецът Я.Б.Й. е дал обяснения, че до зимата на 2016г. получавал доход от 1000 лв. месечно като охранител в „Мини открит въгледобив”. След това и към момента на изслушването му от съда в проведеното на 28.09.2016г. открито съдебно заседание бил регистриран като безработен в Бюрото по труда и получавал от системата за обществено осигуряване обезщетение в размер между 500 и 600 лв. месечно. Заявява, че очаква назначение по трудов договор.
Разпитан, свидетелят Г.Г.М. описва подробно обстановката в дома на ищеца и потвърждава, че Я. живеел там с майка му, която била на възраст от около 70 години, и с детето Я. Сочи, че преди повече от година станал свидетел на телефонен разговор, който Я.Й. водел по повод на това, че майката на детето се напила и то избягало. Присъствал и на друг разговор по телефона, при който майката на Я. заплашила Я., че ще го ликвидира, ако не й върне детето. Свидетелят заявява, че Я. бил винаги много добре облечен, справял се добре в училище и спортувал таекуондо, два-три пъти седмично. Заявява, че Я. има самостоятелна стая, която била оборудвана с всичко необходимо. В негово присъствие детето споделило, че майка му се напивала и го заключвала и че не иска да ходи при нея.
Свидетелката Д.Б.П. сочи, че е в приятелски отношения с ищеца, с когото се виждала 1-2 пъти на няколко месеца, понякога заедно с децата им, които били на близка възраст. Сочи, че в нейно присъствие преди година и половина-две Я. изпадал в нервни състояния и казвал, че не иска да вижда майка си, защото го заключвала и го оставяла гладен и без надзор. Заявява, че в такива ситуации баща му търпеливо изслушвал Я. и опитвал да го успокои. Свидетелката заявява, че детето винаги било добре облечено, търсело баща си и му се доверявало.
Свидетелката И.А.Д. в разпита си споделя, че Я.Й. се консултирал с нея за това какви дрехи да купи за Я. за съответния сезон и че осигурявал за детето си голямо разнообразие. Сочи, че детето винаги е добре облечено, че от около три години Я. полагал грижи за детето, за което му помагала майка му, която била пенсионер, но в добро здраве.
Свидетелят И.М.Н. /съжителстващ на съпружески начала с ответницата/ сочи, че живее в жилището на З.А. от около 3-4 години, през който период детето й Я. е живяло с тях само за ден-два, защото баща му не му давал да се вижда с майка му. Сочи, че откакто живеел с ответницата не са канили гости у тях и че двамата не употребявали алкохол, освен на празници и по поводи, когато пиели по 100 грама домашна ракия. Сочи, че през последната година и половина детето не е посещавало дома им. В разговорите по телефона, които Я. водел с майка си в присъствие на баща му, той пищял и я псувал и обиждал, като й казвал и че не иска да я вижда. В случаите, в които баща му не чувал разговора, Я. казвал на майка си, че искал да я види и да е с нея. Ответницата плачела всеки ден за детето си, а когато го виждала му купувала лакомства и играчки. З.А. работела на бензиностанция с работно време от 8 до 17 часа.
В разпита си свидетелката Т.М.Д. сочи, че до преди около 3-4 години Я. живеел с майка си З.А., двамата имали нормални отношения, разбирали се добре, детето поддържало връзка и с баща си. След това Я. взел детето и не го върнал, започнали постоянни дела. Я. ограничавал контактите на З. с детето, заплашвал я да не ходи в училището и детската му градина. Сочи, че по думи на ответницата детето се държало различно с майка си в присъствие и в отсъствие на баща му. Ответницата постоянно търсела контакт с детето и му се обаждала по телефона. Търсела съдействие по случая от съдебен изпълнител и от отдел „Закрила на детето“, но без резултат.
Показанията на свидетеля И.М.Н., съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, доколкото същият като съжителстващ с ищцата проявява естествено пристрастие. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която същият отрича употребата на алкохол от ответницата, включително и на спиртни напитки с ниско алкохолно съдържание, и в частта, с която отрича посещенията на гости в дома им, като намира, че в тази част същите са тенденциозни, нелогични и непоследователни, а наред с това и противоречащи на приетото за установено с решението по специалния Закон за защита от домашно насилие, както и с констатациите на независимите социални работници и психолози, работили с детето.
Показанията на останалите разпитани свидетели съдът кредитира като достоверни, доколкото същите са логични, безпротиворечиви и последователни.
По делото на основание чл. 59, ал. 6 СК, приложим по аналогия и в спора по чл. 127, ал. 2 СК, съдът е изслушал и вещо лице-психолог. При проведеното психологическо изследване пред вещото лице Я. споделил, че ходил при майка си, при което тя го е била заедно с нейния приятел, държала го заключен, без храна, вода и тоалетна, докато приятелите й си тръгнат. В представеното писмено експертно заключение по делото вещото лице е посочило, че е констатирало наличието на родителско отчуждение у детето Я. спрямо майка му З.А.. Сочи, че връзката между двамата била нарушена и че чувствата на детето са противоречиви. Според вещото лице една от възможните причини за това е въвличането на детето в т.нар. „родителски конфликт“. В заключението е посочено, че детето е свързано емоционално и психически с всеки един от родителите си. Според вещото лице при много тежък конфликт, за да защити нуждата си от вътрешно равновесие, детето подсъзнателно употребява система на изключване на конфликта, при което избира единия родител, за да облекчи страданието си. Детето се чувствало застрашено от изоставяне, поради което декларирало отказ от другия родител. Сочи се, че отношението към майката е по-скоро негативно, като детето споделило, че ако тя не го бие, иска да стои при нея. Спрямо баща си Я. проявявал положително отношение и привързаност.
В разпита му в проведеното на 18.01.2017г. открито съдебно заседание по делото вещото лице е уточнило, че за целите на изготвяне на заключението е провело разговор с детето в отсъствие и на двамата родители. Експертът е категоричен, че детето без преувеличение и неповлияно от възрастен разказва за тормоза, който му е налаган от майката. Сочи, че за да достигне до този извод е направила всички възможни тестове за достоверност. В тази връзка вещото лице сочи, че изключва възможността детето да твърди, че е насилено, само за да спечели симпатиите на бащата, в който случай то не би споменавало въобще, че иска да се вижда с майка си. При разговора му с психолога Я. е бил категоричен, че иска да се вижда с майка си при отпадане на фактора насилие.
Съдът кредитира заключението на вещото лице-психолог, като обективно и компетентно дадено.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 вр. чл. чл. 51, ал. 4 от СК, която следва да намери съответно приложение и в хипотезата на спор по чл. 127, ал. 2 ГПК, ако обстоятелствата, с оглед на които е взето решението относно упражняването на родителските права, се изменят, съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. В тази връзка ППВС № 1/74 г., като обобщава съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права, развива и подробни съображения относно обстоятелствата, които следва да се имат предвид от съда, както при първоначалното определяне на мерки относно упражняването на родителските права, така и при искане за тяхното изменение. Постановлението сочи, че решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата. Посочените в постановлението обстоятелства, които съдът следва да прецени с оглед на интересите на детето са възпроизведени и в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Изменени обстоятелства са, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелства, с които би се подобрило положението му при ново разрешение.
Предмет на изследване по конкретното дело е промяната в периода от датата на приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по фактите – Окръжен съд Перник, по предходното дело, по което са определени мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето /19.11.2014г./ до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция. В тази връзка съдът не споделя възражението на ответника, че спорът бил решен за последно с постановяването на определението на върховната инстанция, с което решението на окръжния съд не се допуска до касационно обжалване.
За изследвания период от решението по специалния Закон за защита от домашно насилие и от заключението на вещото лице-психолог, които намират съответно потвърждение и в социалния доклад и оценъчното интервю, следва категоричен извод, че след постановяване на решение №342/16.05.2014г. по гр.д.№101/2014г. на Пернишкия районен съд положението на детето Я.Я.Б. при ответницата се е влошило. Установено е, че при инцидента от 24.03.2015г. майката е упражнила насилие над детето, че е била под въздействие на алкохол, при което е оставила Я. без надзор и едва няколко часа след изчезването му е сигнализирала за това. От заключението на вещото лице-психолог може да се направи извод, че и в други ситуации майката е упражнявала насилие над детето, с което то свързва и нежеланието си да я вижда. В тази връзка съдът намира, че ангажираните от ответницата свидетели – И.М.Н. и Т.М.Д., не разколебават горните изводи, поради заинтересованост на първия свидетел и поради недостатъчна информираност и епизодичност на наблюденията на втория свидетел. Наред с това, от описаните от детето пред психолозите актове на насилие става ясно, че същите не са се случвали на публично място, а в дома на майката, в отсъствието на трети несъпричасни към насилието лица, поради което и няма как по делото актовете на насилие да се установят с ангажирани от ищеца свидетелски показания. Детето не е навършило минималната предвидена в закона възраст за изслушването му, поради което и съдът в случая следва да се довери на това, което Я. е разказал пред вещото лице-психолог по изслушаната експертиза, което е разговаряло с него в отсъствие на родителите му и като професионалист е изследвало и отрича вероятността за манипулиране или недостоверност на казаното от детето. При същите съображение съдът не споделя възраженията на ответницата за това, че идентични твърдения са излагани от ищеца и при предходно водените от него дела. Обстоятелството, че твърденията са навеждани, но са останали недоказани, не води до автоматичен извод за недостоверност на същите. Така изтъкнатия довод обосновава по-скоро извод за последователност и постоянство в действията на ищеца в ситуация, при която ответницата не е ангажирала каквито и да било доказателства за това да е правила опити да възстанови мерките, които са определени от съда по отношение на упражняването на родителските права със съдействието на съдебен изпълнител или на отдел „Закрила на детето“, както твърди.
От друга страна, съдът намира, че при промяна в определения режим положението на детето би се подобрило. Това е така, защото за изследвания период по делото е безспорно установено, че детето е отчуждено от майката си и почти не е поддържало контакт с нея, както и че е живяло преимуществено с баща си, с когото има изградена силна емоционална връзка. От решението по ЗЗДН и заключението на вещото лице-психолог се установява, че в процесния период майката е осъществила насилие над детето, което се е отразило негативно на отношението му към нея и на емоциналното му състояние. В тази връзка съдът съобрази, че дори и бащата да е съпричастен към отчуждението на детето към майката, Я. е категоричен, че не желае да живее с нея, като отчитането на желанието на детето безспорно е в негов интерес. Целта на съдебното решение при спор за родителски права е да намери най-доброто с оглед интересите на детето решение, а не да накаже или възмезди единият от двамата родители. В случая по делото се установява, че и двамата родители проявяват известен дефицит на възпитателски и родителски качества – бащата със склонността си да настройва детето срещу майката, а ответницата – с проявите на насилие и нежеланието й да ползва професионалните услуги на социалните работници и психолозите за възстановяване на отношенията й с детето. Поради това и съдът съобрази, че предвид негативното въздействие на водените съдебни спорове върху психиката на детето, за което вещото лице-психолог дава категоричен извод, в негов интерес е привеждането на мерките по упражняването на родителските права в съответствие с фактическото положение. Противното, или постановяването на местоживеене на детето с майката, би травмирало и стресирало детето допълнително и ненужно, доколкото по делото е установено, че Я. е силно емоционално привързано към баща си и баба си по бащина линия, че в тяхно присъствие се чувства сигурен и спокоен, че изпитва страх от изоставяне и не на последно място, че бащата има желание да се грижи за него, полага адекватна грижа и подсигурява всички необходими материални и битови условия за детето. В този смисъл са и показнията на разпитаните свидетели Г.Г.М., Д.Б.П. и И.А.Д...
Предвид гореизложеното, съдът намира, че промяната на определените от съда мерки за упражняването на родителските права по отношение на детето Я. би допринесло за благосъстоянието му и е в негов интерес.
Родителските права по отношение на детето следва да се възложат на бащата.
При определяне режима на лични отношения с родителя, на когото не е възложено упражняването на родителските права, съдът намира, че предвид данните за настъпило отчуждение следва да определи първоначален временен режим на лични контакти за период от един месец от влизане в сила на решението при условията на чл. 59, ал. 8 т.1 и 2 СК, като срещите между Я. и майка му З.А. да се провеждат веднъж седмично в присъствие на социален работник или психолог в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП гр. Перник или в „Центъра за работа с хора, пострадали от насилие“ към фондация „П.У.Л.С.“ по допълнителна уговорка между майката и съответното звено.
За втория месец от влизане на решението в сила следва да се определи по-ограничен режим на лични отношения на детето с майката – два пъти месечно по един ден без преспиване.
За третия месец от влизане в сила на съдебното решение съдът определя по-разширен режим на лични отношения на детето с майката - всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в петък до 18 часа в неделя с преспиване.
За четвъртия месец от влизане на решението в сила до пререшаване на спора за упражняването на родителските права майката ще има право на лични отношения с детето всеки първи и трети четвъртък, петък, събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в четвъртък до 18 часа в неделя с преспиване, на Коледните празници – в нечетни години, в официалните почивни дни за Великден – в четни години, както и за 30 дни през лятото, които да не съвпадат с ползването на платения годишен отпуск от бащата.
При определяне размера на дължимата се издръжка от ответницата съдът съобрази от една страна възрастта на детето – 8 години, която не предполага значителни разходи за учебни материали и помагала, дрехи и обувки, и от друга - възможностите на ответницата, за която по делото е установено, че реализира доходи от труд и живее в собствено жилище, при което не прави ежемесечни разходи за наем. Съдът съобрази същото така, че ответницата не дължи издръжка за друго лице. Поради това и при предполагаем доход в размер на минималната работна заплата за страната от 460 лв., съдът намира, че ответницата ще има възможност да плаща без особени заструднения издръжка за детето си Я. в размер от 120 лв. месечно.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски по делото. Същият не е представил списък по чл.80 от ГПК, а в представения договор за правна помощ и съдействие липсва уговорка за размера на платеното адвокатско възнаграждение. Поради това ответницата следва да бъде осъдена да плати на ищеца само сумата от 50 лв. за платената държавна такса за образуване на делото.
Ответницата прави искане да й се присъдят разноски, но с оглед на изхода на спора такива не й се дължат.
Изхождайки от изводите, направени от съда относно размер на издръжката, възложена на ответницата, последната следва да заплати държавна такса в размер на 172.80 лв. в полза на РС Перник, изчислена върху сбора от тригодишните падежи.
Предвид характера на производството по делото, а именно – на спорна съдебна администрация, в тежест на двете страни по равно следва да се възложат разходите за служебно допуснатата от съда експертиза по въпроса за родителското отчуждение.т.е. всяка от страните следва да бъде осъдена да възстанови по сметка на съда по 40 лв. за възнаграждение на вещото лице-психолог.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ определените
с решение №342/16.05.2014г. по
гр.д.№101/2014г. на Пернишкия районен съд
мерки относно
упражняване на родителските права, режима на лични контакти,
местоживеенето и издръжката
на малолетното дете Я.Я.Б. с ЕГН **********, родено от майка З.М.А. с ЕГН ********** и баща Я.Б.Й. с ЕГН **********,
като ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Я.Я.Б. с ЕГН ********** на бащата Я.Б.Й. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Я.Я.Б. с ЕГН ********** при бащата Я.Б.Й. с ЕГН ********** на адрес:г***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето с майката, както следва:
- за период от един месец от влизане на решението в законна сила З.М.А. с ЕГН ********** има право да вижда детето Я.Я.Б. с ЕГН ********** веднъж седмично в присъствие на социален работник или на психолог в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП гр. Перник или в „Центъра за работа с хора, пострадали от насилие“ към фондация „П.У.Л.С.“ за по един час, допълнително определен по уговорка със социалния работник или психолога, за които срещи бащата Я.Б.Й. се задължава да осигури явяването на детето Я.Я.Б. с ЕГН **********.
- за втория месец от влизане в сила на съдебното решение майката З.М.А. с ЕГН ********** има право на лични контакти с детето Я.Я.Б. с ЕГН ********** всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 ч. до 18 часа
- за третия месец от два месеца от влизане в сила на съдебното решение майката З.М.А. с ЕГН ********** има право на лични контакти с детето Я.Я.Б. с ЕГН ********** всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в петък до 18 часа в неделя с преспиване.
- за четвъртия месец от влизане на решението в сила до пререшаване на спора за упражняването на родителските права майката З.М.А. с ЕГН ********** има право на лични контакти с детето Я.Я.Б. с ЕГН ********** всеки първи и трети четвъртък, петък, събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в четвъртък до 18 часа в неделя с преспиване, на Коледните празници – в нечетни години, в официалните почивни дни за Великден – в четни години, както и за 30 дни през лятото, които да не съвпадат с ползването на платения годишен отпуск от бащата.
ОСЪЖДА З.М.А. с ЕГН ********** да заплаща за сина си Я.Я.Б. с ЕГН ********** издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева ежемесечно, платима чрез неговия баща и законен представител Я.Б.Й. с ЕГН ********** до 10-то число на месеца, за който същата се дължи, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на предявяване на иска 01.04.2016г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта
му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З.М.А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Я.Я.Б. с ЕГН ********** с адрес:г*** сумата от 50 лв. за направените разноски по делото.
ОСЪЖДА
З.М.А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Перник държавна такса в
размер на 172,80 лв.. върху присъдената издръжка и 40 лв. за възнаграждение за вещото лице-психолог.
ОСЪЖДА Я.Я.Б. с ЕГН ********** с адрес:г*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Перник 40 лв.
за възнаграждение за вещото лице-психолог.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: