Решение по дело №5569/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 781
Дата: 10 юни 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20193110205569
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№............/...................г.

 

                                Година 2020                            Град Варна

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                    ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ

На  двадесет и осми май                                Година две хиляди и двадесета

 

В публично заседание в следния състав:

        

                                                                        СЪДИЯ  ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

СЕКРЕТАР РАДОСТИНА И.

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №  5569  по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.А.Н. – ЕГН**********   против Наказателно постановление № 03-011438 / 26.06.2019г. на  ИД Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което  й е наложено административно наказание „ Глоба" в размер на 10 000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1  от КТ.   

         В жалбата се сочи, че процесното НП не е било връчено по надлежния ред, като се твърди, че и съставения АУАН не е бил връчен по надлежния ред, с което е било ограничено правото на защита на нарушителя и се иска отмяна на НП.

          В съдебно заседание, въз. Н., редовно призована,  се явява лично в част от заседанията и с адв.Б., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество  моли за отмяна на НП, тъй като счита, че от доказателствата по делото не е ясно точно с какви действия  е било забранено на работничката да попълни процесната декларация, както и  въз основа на депозирано писмено становище, съгласно което е документиран неосъществен отказ на жалбоподателката да получи АУАН, удостоверен с подпис на служител на Д”ИТ”, при положение че на проверката са присъствали и други свидетели, твърди се, че от въз.Н. са били изискани документи, които е следвало да се предоставят в определен срок и че трите служителки на Д”ИТ” са удостоверили с подписан протокол, че уведомят жалбоподателката за съставянето на АУАН, визира се КП от дата 20.06.2019г., въпреки предоставения срок до 26.06.2019г. за представяне на документи,  сочи се, че съставеният на 20.06.2019г. КП е бил вписан в АУАН, в който пък е посочена дата на съставяне 19.06.2019г., сочи се, че на 17.07.2019г. за съставения АУАН е било поставено съобщение, тъй като на 10.07.2019г. е бил изпратен за връчване и не е бил връчен, акцентира се върху факта, че към 25.07.2019г. съставеният АУАН все още не е бил връчен, а НП е било издадено още на 26.06.2019г., оспорва се размерът на наложеното административно наказание и в заключение се иска отмяна на НП.

         Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание  се представлява от упълномощен представител, който оспорва жалбата, а в хода на делото по същество  моли НП да бъде потвърдено, като приема за безспорно доказано неоказването на съдействие  по време на проверката, както и наличието на отказ да бъде получен съставения АУАН, аргументира липса на процесуални нарушения относно съставянето и връчването на АУАН, твърди се доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, като се мотивира установяване на обстоятелството, че именно жалбоподателката не е позволила на работничката си да попълни декларация, касаеща елементите на трудовото правоотношение, твърди се, че инспекторите не са били допуснати до работните места, за да извършат проверка, твърди се, че не само на датата на проверката, но и след това въз.Н. не е предприела действия за оказване на съдействие на проверяващите, аргументира справедливост на наложеното административно наказание и моли НП да бъде потвърдено.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от    фактическа   страна следното:        

          На 19.06.2019г. свидетелите Д., Д. и З.-***, извършили проверка в оранжерии, находящ се в гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, стопанисван от ЗП „П.А.Н.”.Проверката била във връзка с годишен план, мярка №2- земеделие.Обектът  представлявал оранжерия за зеленчуци с открита и закрита част, като закритата част била оградена с ограда и с входна врата, която била заключена.В откритата част на обекта било установено едно лице, което засаждало зелена салата.С въпросното лице, което било св.И., бил осъществен контакт, като проверяващите се легитимирали и я уведомили, че следва да попълни декларация, касаеща взаимоотношенията й със земеделския производител, както и да бъде проведен разговор със земеделския производител- въз.Н., като св.И. заявила, че ще я повика, след което през друг вход, неизвестен за проверяващите, влязла в закритата част на обекта.Двадесет минути по-късно при проверяващите дошла въз.Н., но разговаряла с тях през оградата на обекта, без да ги допусне.Жалбоподателката била уведомена, че се извършва проверка, че следва на проверяващите да бъде предоставен достъп до обекта, че следва установеното лице- св.И. да попълни декларация, касаеща трудовите й правоотношения със земеделския производител, но въз.Н. предоставила трудов договор, сключен със св.И., уведомление, заверено от НАП и длъжностна характеристика и отказала да ги допусне в обекта, както и да извика св.И. за попълване на документи, тъй като преценила, че предоставените документи са достатъчни за проверката.На место била изготвена призовка за предоставяне на документи в Д”ИТ”, със срок до 26.06.2019г., касаещи проверката, но въз.Н. отказала да получи призовката, заявявайки, че е посъветвана да не получава никакви документи.Св.Д. започнала оформянето на АУАН, след като уведомила жалбоподателката, че възпрепятства проверката, но преди да бъде изготвен в цялост АУАН, въз.Н. заявила, че нищо няма да подписва и се прибрала в закритата част, в която преди това влизала и отново излизала и се връщала при проверяващите.На мястото на проверката, но след нейното начало, пристигнали и познати на въз.Н., сред които и св.М..Проверката продължила около два часа и половина, след които служителите от Д”ИТ” в отсъствието на жалбоподателката, напуснали процесния обект.

       На 19.06.2019г. бил изготвен протокол, съгласно който въз.Н. е уведомена за съставяне на АУАН и че при отказ същият да бъде връчен и получен, същият ще бъде съставен по реда на ЗАНН в присъствието на свидетели по отказа, който очевидно не е бил съставен на место, доколкото е изготвен чрез използване на компютър и е бил регистриран в Д”ИТ”

       На 20.06.2019г. бил изготвен КП, в който били отразени резултатите от извършената проверка.

       Видно от изготвения АУАН, с посочена дата 19.06.2019г., неподписан от нарушителя и с удостоверен отказ да бъде получен, в описа на писмените материали бил вписан и КП от 20.06.2019г.

        На 26.06.2019г. било издадено и процесното НП, с което на въз.Н. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10000лв. на основание чл.414 ал.1 от КТ за нарушение на чл.402 ал.2 от КТ, като от фактическа страна било прието/ съобразно съдържанието и на съставения АУАН/, че на процесната дата жалбоподателката в качеството на работодател и земеделски производител, не е оказала съдействие на контролен орган при изпълнение на служебните задължения, като с действията си възпрепятства лицето, установено в обекта- Д.И., на длъжност „работник-полевъден” да декларира писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност й забрани да попълни декларация на основание чл.402 ал.1т.3 от КТ, както и да даде писмени и устни сведения, необходими на контролния орган по повод осъществяване на инспекционната дейност.

         Същевременно, на 20.06.2019г. до въз.Н. бил изпратен за връчване съставения АУАН, който, обаче, се върнал и в известието за доставяне било отбелязано „непотърсено” и в последствие на интернет страницата на Д”ИТ” било обявено съобщение №13/17.07.2019г. за съставения АУАН и в съобщението било отразено, че АУАН следва да се счита за връчен след изтичане на 7 дневен срок от поставяне на съобщението на таблото за обявление и в интернет страницата на Д”ИТ”.Съобщението е следвало да бъде свалено на 25.07.2019г., т.е. след издаването на НП.

        Издаденото по-рано НП било изпратено за връчване на адреса на въз.Н. ***, но пратката се върнала на 05.08.2019г. с отбелязване „непотърсена”, поради което върху НП било отразено, че от 05.08.2019г. НП следва да се счита за връчено по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН.

       НП било изпратено в ТД на НАП за изпълнение и след научаване от страна на въз.Н. за неговото издаване същата депозирала жалбата, въз основа на която е образувано настоящото НАХД.

       Съдът напълно кредитира показанията на св.Д., дадени в с.з., тъй като същите са искрени последователни и непротиворечиви.От същите безспорно се установява, че св.И. единствено е била уведомена, че следва да попълни декларация, че бланка не е била предоставена лично за попълване, а само е била отправена покана,/ горното безспорно се установи и от показанията на св.З. в кредитираните от съда части/ че въз.Н. принципно е отказала да подписва документи, но на същата не е бил предоставен изготвен АУАН, който същата да подпише, тъй като единствено в нейно присъствие е започнало изготвянето на АУАН, като безспорно се установи, че не е имало конкретна забрана, отправена в присъствието на проверяващите към св.И. да попълни декларация или да предостави някакви данни.

       Съдът напълно кредитира показанията на св.И. и св.М., тъй като същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и не противоречат на установената по делото фактическа обстановка.

       Съдът напълно кредитира показанията на св.Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда писмени доказателства.

       Съдът не кредитира показанията на св.З. единствено в частта, в която същата посочи, че въз.Н. е отказала да подпише и да получи изготвеният АУАН, тъй като в тази им част показанията на свидетелката не кореспондират с показанията на свидетелите Д. и Д. в кредитираните от съда части, от които се установи, че отказ от страна на въз.Н. да подпише и получи изготвен в цялост АУАН не е имало.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.З., тъй като същите кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.

         Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства по делото, посочени по-горе в кредитираните от съда части и от писмените доказателства по административно-наказателната преписка и тези приобщени в с.з.,  които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и  логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

            Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

          Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, доколкото от доказателствата по делото безспорно се установи, че НП не е било връчено по надлежния ред, известието  за доставяне е върнато в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена, а не че адресатът не е открит на адреса и друг такъв е неизвестен и респективно не са били налице предпоставките на чл.58 ал.2 от ЗАНН, а и изискуемото по този ред отбелязване върху НП липсва.

            Предвид горното жалбата е приета от съда за разглеждане.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от ИД Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна , съгласно заповед №  ЧР-1356/17.06.2019г. и в шестмесечния преклузивен срок.  Спазен е и срокът за съставяне на АУАН.В конкретния случай, обаче, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи задължението за съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя и най-вече на задължението за последващото му връчване.Безспорно на мястото на проверката е била изготвена единствено призовка за предоставяне на документи, която въз.Н. категорично е отказала да подпише.Безспорно от гласните доказателства по делото се установи, че протоколът за извършено уведомление, че ще се състави АУАН, подписан от тримата проверяващи, е бил изготвен след проверката в Д”ИП”, а и видно от този протокол, макар да е изготвен след проверката, въз.Н. е била уведомена единствено, че при отказ да й бъде връчен и да получи съставения АУАН за установеното административно нарушение, същият ще бъде съставен в присъствието на свидетели по отказа.Горният протокол поражда съществени съмнения точно за какви обстоятелства е била уведомена жалбоподателката- че се съставя АУАН или че ако откаже да го подпише и да го получи същият ще бъде съставен по реда на ЗАНН в присъствието на свидетели по отказа.Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя и удостоверяването на отказ да бъде получен съставения АУАН са съвсем различни процесуални действия.Видно от съдържанието на съставения АУАН, в същият изобщо не е отразено, че се съставя в отсъствието на нарушителя на определено основание, а единствено е удостоверен отказ АУАН да бъде получен и то отказ, направен в присъствието на св.Д., въпреки гласните доказателства по делото, че въз.Н. не е присъствала на приключването на съставянето на АУАН и реално отказ да бъде получен конкретен документ/ а не хипотетично каквито и да било документи/ не е заявен пред проверяващите.Не става ясно  как въз.Н. е отказала да получи един АУАН, в който е посочено, че е съставен на 19.06.2019г., а в същия е отразен  като писмен материал протокол от 20.06.2019г., т.е. след посочената дата на съставяне на АУАН и този факт основателно поражда поставеният в писменото становище на процесуалния представил на въз.Н. въпрос- кога е бил съставен или изготвен процесният АУАН и кога следва да се приеме, че има евентуален отказ АУАН да бъде получен от нарушителя, при положение, че данни и доказателства за контакт между актосъставител и нарушител на 20.06.2019г., в деня след проверката, липсват, респективно възниква въпросът, дали макар АУАН да е бил съставен в отсъствие на нарушителя, за актосъставителя не е възникнало задължение за последващото му връчване.Всички тези съмнения се основават и на последващите предприети действия по връчването на АУАН- изпращане на адрес, обявяване на съобщение за съставянето му по реда на КТ на интернет страница  и на табло за обявления в Д”ИТ”, което обаче се е случило в периода от 20.06.2019г. до 25.07.2019г.- дата на сваляне от таблото за съобщения, а НП, с което е наложено административно наказание е било издадено още на  26.06.2019г., преди още да бъде върната обратната разписка, с която е била изпратена за връчване АУАН -15.07.2019г. и в която е отразено, че пратката не е била потърсена, а не че адресатът не е открит на адреса.В този смисъл на първо място съдът споделя възраженията, че е било ограничено правото на защита на нарушителя в процедурата по съставянето и връчването на АУАН.

           Освен горното съдът споделя възраженията, че липсват факти относно обстоятелствата, при които се приема, че е извършено процесното нарушение, доколкото в НП и АУАН фигурира единствено правен извод , че въз.Н. в качеството на работодател и земеделски производител, не е оказала съдействие на контролен орган при изпълнение на служебните задължения, като с действията си възпрепятства лицето, установено в обекта- Д.И., на длъжност „работник-полевъден” да декларира писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност й забрани да попълни декларация на основание чл.402 ал.1т.3 от КТ, както и да даде писмени и устни сведения, необходими на контролния орган по повод осъществяване на инспекционната дейност.Факт е, че жалбоподателката е обвинена в това, че е забранила на свой работник да попълни декларация на основание чл.402 ал.1т.3 от КТ, както и да даде писмени и устни сведения, необходими на контролния орган по повод осъществяване на инспекционната дейност и по този начин е възпрепятствала проверката, но от всички ангажирани по делото гласни доказателства се установи, че фактическа забрана, която да е била отправена към св.И., за каквито и да било действия, не е имало.Вярно е, че с други свои действия- недопускането на проверяващите до обекта, неповикването на св.И. и др., въз.Н. е възпрепятствала проверката, но за такива действия същата не е била обвинена.Нарушителят се защитава срещу фактите, описани в АУАН и НП, като е недопустимо факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в с.з., а и съдът е лишен от каквато и да била възможност да допълва съдържанието на АУАН и НП.АНО е преценил, че следва да се ангажира отговорността на жалбоподателката за конкретни действия, които не се доказаха в с.з. и няма как да се приеме, че въз основа на съвсем различни факти, установени в с.з.  би могла да се ангажира отговорността на нарушителя и съдът да потвърди НП принципно, тъй като би могло да се преценява на някаква плоскост, различна от тази, за които АНО е преценил, че следва да се ангажира отговорността на нарушителя, че има извършено някакво нарушение.Факт е, че с призовката, която въз.Н. е отказала да подпише, са били изискани и други документи, касаещи проверката, които не са били предоставени в срок, но и такова нарушение не е било прието за установено и не е описано от фактическа страна.

         Водим от горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическите действия на нарушителя, за които АНО е преценил, че следва да се ангажира отговорността не се доказаха в с.з., поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ   Наказателно постановление № 03-011438 / 26.06.2019г. на  ИД Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което  на П.А.Н. – ЕГН**********   е наложено административно наказание „ Глоба" в размер на 10 000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1  от КТ.   

 

        Решението подлежи на  обжалване пред Административен съд –Варна в 14-дневен срок от уведомлението.

 

          След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: