Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 9750 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от Д.Г.Д. *** осъдителен иск за сумата 26 000лв. на основание
чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 12.10.2016г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 12.10.2016г. на ул.Асеноградско дефиле в посока от с.Бяла към гр.Сливен пътно-транспортно произшествие, причинено
виновно от С.А., като водач на л.а.Форд Галакси с ДК
№ ******. Ищецът бил пътник в автомобила и като последица от произшествието
получил травматични увреждания по гръдния кош, охлузвания по цялото тяло,
повърхностна травма на раменния пояс и мишницата. В продължение на месеци
изпитвал силни болки в областта на гърдите, имал главоболие и замайване,
изпаднал в силно депресивно състояние, чувствал се напрегнат, тревожен и станал
силно раздразнителен. Предявил извънсъдебна претенция за обезщетение, по която
ответникът определил и заплатил 500лв. Изразява несъгласие с този размер и
навежда да е силно занижен спрямо действително претърпените неимуществени
вреди.
Ответникът не оспорва наличието на действаща към дена на
събитието застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността на
водача на л.а.Форд Галакси. Оспорва механизма на
произшествието и то да е резултат от виновно противоправно
поведение на застрахования водач. Навежда платената извънсъдебно сума да
покрива изцяло претърпените от ищеца неимуществени вреди. Противопоставя и възражение за съпричиняване с твърдението ищецът да е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата, намира следното:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална
предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал
с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на
чл.380 КЗ, която в случая е налице.
Уважаването на иска предпоставя
доказване фактическия състав на чл.45 ЗЗД от застрахования при ответника водач-противоправно деяние, настъпване на вреди и причинна
връзка между деянието и вредите, подлежащ на доказване от ищеца. На основание
чл.45, ал.2 ЗЗД вината на прекия причинител се предполага, поради което
оборването на законовата презумпция е в доказателствена тежест на ответника.
Не се спори сключен и действащ
към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите
застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на С.А.,
като водач на л.а.Форд Галакси с ДК № ******, страна
по която е ответникът.
Не е спорен и
фактът на настъпилото на 12.10.2016г. в гр.Сливен пътно-транспортно
произшествие с управлявания от С.А. лек автомобил, в който ищецът бил пътник на
задна дясна седалка.
От събраните по
делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на вещо лице
по САТЕ се установява, че причина за настъпване на произшествието са
субективните действия на водача на автомобила, който поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост /мокър път/ в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДв.П загубил управление, отклонил се в дясно от пътното
платно и се преобърнал в река. Поведението на водача е противоправно
и при липса на доказателства оборващи законовата презумпция по чл.45, ал.2 ЗЗД
е виновно извършено, поради което съдът намира да е налице фактическия състав
на чл.45 ЗЗД.
Възражението на
ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване е
неоснователно. Според показанията на разпитания св. К.Й., който също е участвал
в произшествието, ищецът бил с поставен обезопасителен
колан.
Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за
всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди
съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по
справедливост на основание чл.52 ЗЗД, чийто размер се определя в зависимост от
конкретни обективни обстоятелства свързани с увреждането и личността на
пострадалия /ППВС № 4/1968г./.
В резултат на
произшествието ищецът получил контузия в областта на гръдния кош без органични
увреждания или фрактури и в областта на дясното рамо, наместено от доктора
според показанията на св.Й.. Тези увреждания са причинили болки и страдания за
срок от 2-3 седмици, като в първите 5-7 дни са били с по-интензивен характер, а
след третата седмица периодично явяващи се при физическо напрежение или промяна
във времето, бързо отзвучаващи след прием на аналгетици.
Възстановителният период приключил за срок около 20 дни при липса на данни за
настъпили усложнения или негативни последици /заключението на СМЕ/. Видно от
показанията на св.Господин Х. освен търпените физически болки и страдания и
свързаните с тях неудобства от битов характер, произшествието се отразило
негативно на ищеца и в психично отношение-бил силно уплашен и стресиран непосредствено
след катастрофата; бълнувал, крещял насън и сънувал кошмари, страхувал се при
пътуване с кола или автобус; затворил се в себе си и стана по-неконтактен. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля за особено интензивни и продължаващи значително време
физически болки и страдания, като преувеличени и при отчитане неговата
заинтересованост съобразно чл.172 ГПК.
Като взе предвид
възрастта на ищеца към деня на ПТП /19г./, получените увреждания, тяхното
естество и начина на получаването им; обстоятелството, че са сравнително леки и
състоянието му не е налагало специфично лечение; сравнително краткия лечебен и
възстановителен период с настъпило оздравяване при липса на данни за усложнения
или негативни последици; интензивността на болките и страдания, както и
негативното отражение на произшествието върху емоционалното състояние съдът
приема справедлив размер на обезщетението от 4000лв. по чл.52 ЗЗД. При отчитане
извършеното от ответника извънсъдебно плащане от 500лв. предявеният иск по
чл.432, ал.1 КЗ се явява основателен до сумата 3500лв., до който следва да се
уважи.
Съгласно чл.429,
ал.3 КЗ лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя в рамките на застрахователната
сума и от деня на уведомяването на застрахователя от увредения или
застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 КЗ. Ищецът поискал плащане от ответника на 30.01.2018г. и от тази
дата последният дължи законна лихва, а не от деня на настъпване произшествието.
На основание чл.83,
ал.2 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавна такса за иска. Направил е
разноски от 340лв., от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
му заплати 45.77лв. с оглед уважената част от иска.
Представляван е
безплатно от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.Р.М.-САК
адвокатско възнаграждение от 211.62лв. с включен ДДС, изчислено в съответствие
с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С с
оглед уважената част от иска.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски от 2163.46лв.
пропорционално на отхвърлената част.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за уважената част от иска от 140лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Г.Д., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 3500лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило
на 12.10.2016г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на л.а.Форд Галакси с ЗК № ******,
ведно със законната лихва от 30.01.2018г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 26 000лв. и искането за
законна лихва за периода 12.10.2016г.-30.01.2018г.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******,
гр.София да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********,***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 45.77лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ******, гр.София да заплати на адв.Р.М.-САК с
адрес ***, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 211.62лв.
ОСЪЖДА Д.Г.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******, гр.София, разноски
по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 2163.46лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ******, гр.София да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 140лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: