Р Е Ш Е Н И Е
№ 309
гр. Нови пазар, 11.10.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Нови пазар, в публичното заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Николова
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 496 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е искова молба по реда
на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК.
Предявена е искова молба от *** с ЕИК *********, гр. София, съдържаща искове за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 143/18г. на НПРС срещу ответника по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 157,77 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 25.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът сочи в исковата молба,
че е по силата на сключен договор за цесия от 20.02.2017 г. е прехвърлител на
вземаният на ***което от своя страна е цесионер и собственик на вземанията по
договор за цесия от 29.05.2015 г. с прехвърлител на вземания „БТК“ ЕАД.
Ищецът сочи, че съгл. сключен
договор от 16.08.2014 г. с ответникът е сключен договор за мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 15531492001. Ищецът твърди, че ответникът има
неизпълнени задължения към ищеца за ползваните от него мобилни услуги, съгласно
издадена фактура № **********/24.02.2015 г. за отчетен период от 24.01.20145 г.
– 23.02.2015 г. с краен срок на плащане до 14.03.2015 г. и с обща сума за
плащане от 157,77лв.
Ищецът сочи, че основанието
за претеднираната сума е по чл. 110 от ОУ на телекомуникационния оператор вр.
чл. 81.2 вр. чл. 81 вр. чл. 74.2.б.“в“ от ОУ и извършеното едностранно
прекратяване на договора между ответника и „БТК“ ЕАД. В исковата молба ищецът
сочи, че в представената фактура посочената сума за неустойка има обезщетителен
характер.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 99 от ЗЗД с настоящата искова молба уведомява ответника за извършените прехвърляния на „БТК“ ЕАД.
Предвид на горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато спрямо ответника, че вземането му иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 157,77лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 25.01.2018 г. съществува.
Ищецът не е предявил иск за вземането си за мораторна лихва в
размер на 45,64лв.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и тези по заповедното.
Ответникът е редовно уведомен за воденото спрямо него дело, същия е получил лично изпратените с разпореждането на съда книжа – искова молба и доказателства и не е представил в изискуемия от закона срок писмен отговор по иска. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 143/2018 г. по описа на Районен съд – Нови пазар на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 83/31.01.2018 г., по силата на която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 157,77лева за главница по договор за далекосъобщителни услуги от "БТК" ЕАД, както и договор за цесия от 20.02.2017 г. с *** по фактура № **********/24.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2018 г. до изплащането й, както и мораторна лихва за периода от 15.03.2015 г. до 18.01.2018 г. в размер на 45,64 лева.
По делото е приложен договор № 920821882016082014-31424814/ 16.08.2014 г., сключен между „БТК“ ЕАД и ответника, с предмет предоставяне на мобилни услуги и закупуване на мобилен апарат, при месечен абонамент от 19,99лв. Срокът на договора е за 24 месеца, т.е до 16.08.2016 г.
По делото са приложени 3 бр. фактури, както следва:
Фактура № **********/23.10.2014 г. с период за плащане до 08.11.2014 г. е за отчетен период 22.09.2014 г. до 21.10.2014 г. за предоставени мобилни услуги на обща стойност 32,66лв. с включен ДДС.
Фактура № **********/22.11.2014 г. с период за плащане до 09.12.2014 г. е за отчетен период 22.10.2014 г. до 21.11.2014 г. за предоставени мобилни услуги на обща стойност 19,99лв. с включен ДДС, представляващи месечна абонаментна такса и остатък от предишен период в размер на 32,66лв. Общата сума по тази фактура е 52,65лв.
Фактура № **********/24.02.2015 г. с период за плащане до 11.03.2015 г. е за отчетен период 22.01.2015 г. до 21.02.2015 г. за предоставени мобилни услуги на обща стойност 0,00лв. В тази фактура е посочено, че се дължи неустойка в размер на 99,96лв., съгласно тарифен план на Vivacom Net&Call M в размер на 99,96лв. С тази фактура е начислен остатък от предишен период в размер на 57,81лв. Общата сума по тази фактура е 157,77лв.
По силата на договора за електронни съобщителни услуги, сключен между „БТК“ ЕАД и ответника и предоставените към него Общи условия, съгл. чл. 66 ответникът се е задължил да заплаща в срок предоставените телефонни услуги. Тези условия обаче са в сила от 01.08.2016 г., а не към датата на сключване на договора между страните, на 16.08.2014 г.
На 29.05.2015 г. между „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД, в качеството на цедент и „С.Г. Груп“ ООД, в качеството на цесионер е сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземания посочени в Приложения № 1.1 и 1.1, съдържащи списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по т.1.1.1 и т.2, б.“а“1, както и пълномощно и уведомление по чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
По делото не са приложени самите Приложения № 1.1 и 1.1, и съответните списъци на цедираните вземания.
Съгласно т.1.7 от договора, „Приложение № 1“ означава приложение № 1.1 и 1.2 съдържащи списък/таблица в електронна форма, съдържащ информация за вземанията и съответно всеки един от длъжниците по тях – име/фирма, ЕГН и ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от договора. По делото не са представени въпросните Приложения № 1.1 и 1.2, от които да може да се извлече информация за вземанията, длъжниците и размера на прехвърлените задължения. Представено е копие от пълномощно от „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД, с което упълномощава ***в качеството на цесионер да представлява дружество пред лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по договора, да изпраща уведомителните писма по чл. 99, ал.3 от ЗЗД и т.н. Представено е копие от уведомление до ответника за извършената цесия между „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД, в което е посочен размерът на прехвърленото задължение от 157,77лв.
По делото е представено и копие от договор за цесия от 20.02.2017 г., сключен между ***–цедент и ***- цесионер, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията, които са му били прехвърлени от „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД, съгласно сключения договор за цесия от 29.05.2015 г. и подробно посочени в Приложение № 1 към договора.
Ищецът е представил единствено документ- извлечение, л.25 от делото, съдържащ извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 29.05.2015 г., което е издадено от Управителя на „С.Г. Груп“ ООД. В него е посочено, че съгласно цесията между „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД и ***е прехвърлено вземането спрямо К.К. в размер на 157,77лв.
Други доказателства ищецът не е представил.
От така посочените писмени доказателства, съдът намира, че ищецът няма подлежащо на изпълнение вземане спрямо ответника. Това се обуславя от липсата на надлежно представени към сключените два договора за цесия приложения, от които да се установи по несъмнен начин, че първоначалният доставчик на телефонни услуги и кредитор на ответника „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД действително е цедирал на ***вземането си спрямо ответника. Приложеното по делото извлечение от дата 10.04.2018 г., л.25 от делото, съдържащ извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 29.05.2015 г., което е издадено от Управителя на ***и в което е посочено, че съгласно цесията между „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД и ***е прехвърлено вземането спрямо К.К. в размер на 157,77лв. не може да замести самия договор за цесия от 29.05.2015 г. Същото не е подписано от цедента и цесионера и има характер на едностранно издаден частен документ, който не съдържа волята на прехвърлителя и поради това не може да се кредитира с доказателствена стойност по отношение на съдържанието на договора за цесия. В резултат на това съдът приема, че на цесионера ***не е било прехвърлено по установения от закона в чл. 99 от ЗЗД ред.
По същите съображения, поради липсата на Приложение №1 към втория договор за цесия, този от 20.02.2017 г., сключен между ***като цедент и ***, в качеството на цесионер. Липсата на приложен списък на прехвърлените вземания в полза на ищеца по делото е пречка за преценка на неговата правосубектност в отношенията с ответника, касателно вземането на „БТК“ ЕАД, което е било прехвърлено с предшестващата цесия.
Съдът намира, че по делото липсват безспорни данни за това, вземането към ответника е било прехвърлено по установения от закона ред от ***на "Вива Прима" ЕООД. Поради това, съдът не може да направи извод, че ищецът е титуляр на процесното вземане спрямо ответника. Представеното по делото извлечение на л.25 от делото, издадено на 10.04.2018 г., което е след предявяване на вземането на ищеца по ч.гр.д. № 143/2018 г. и в срока за предявяване на иска по настоящето дело, от Управителя на ***не може да замести самия договор за цесия от 29.05.2015 г., както и този от 20.02.2017 г., поради което не установява, че първоначално „С.Г. Груп“ ООД, а след това ***, са станали надлежни приобретатели и съответно кредитори на процесното вземане.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ищецът *** не доказва твърдението си, че е придобил вземането срещу ответника, за което му е издадена заповед за изпълнение, въз основа на договор за цесия от 20.02.2017 г.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 157,77лв. главница, по договор за далекосъобщителни услуги от „БТК“ ЕАД, както и договор за цесия от 20.02.2017 г. с *** по фактура № **********/24.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2018 г. до изплащането й, е неоснователен, т.к вземането не съществува, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК поради отхвърлянето на иска изцяло не следва да се присъждат
в полза на ищеца направените от него разноски. Разноските на ищеца по делото са
в размер на 25лв. и договорено възнаграждение за адвокат в размер на 300лв.
Общо направени разноски 325лв.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на разноските по заповедното
производство, които са в общ размер на 205лв. (25лв. за ДТ и 180лв. адвокатско
възнаграждение).
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
Относно отхвърлените и непредявените вземания на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение.
Относно отхвърления иск по настоящето дело, съгласно чл. 416 от ГПК Заповед № 83/31.01.2018 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 143/2018 г., влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по заповедното производство не следва да се издава изпълнителен лист за отхвърления иск.
Относно непредявените вземания.
Поради непредявяване на иск за сумата от 45,64лв., мораторна лихва за забава за периода от 15.03.2015 г. до 18.01.2018 г., заявена и присъдена по Заповед № 83/31.01.2018 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 143/2018 г.по описа на НпРС, издадената заповед следва да се обезсили частично след ВЗС на решението по делото.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, предявен от ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. България № 81, вх.В, ет.8, представлявано от И.И.Г., против К.Н.К. с
ЕГН ********** ***, за признаване съществуването на
вземането по заповед за изпълнение за сумата от 157,77лв. (сто петдесет
и седем лева седемдесет и седем стотинки), представляващо главница, по договор
за далекосъобщителни услуги от „БТК“ ЕАД от 16.08.2014 г., както и договор за
цесия от 20.02.2017 г. с *** по фактура № **********/24.02.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2018 г. до изплащането й, за
което е издадена Заповед № 83/31.01.2018 г.за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, по ч.гр.д.№ 143/2018 г.по описа на НпРС.
ОТХВЪРЛЯ
искането по чл.
78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, на Вива прима“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. България
№ 81, вх.В, ет.8, представлявано от И.И.Г.
за заплащане от К.Н.К. с ЕГН ********** ***,
на направените по делото разноски в
размер на 325лв. (триста двадесет и пет лева).
ОТХВЪРЛЯ
искането по чл.
78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, на ***, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. България № 81, вх.В, ет.8,
представлявано от И.И.Г. за заплащане от
К.Н.К. с ЕГН ********** ***, на направените по заповедното
производство разноски в размер на 205лв.(двеста и пет лева), по Заповед № 83/31.01.2018 г.за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 143/2018 г.по описа на НпРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 143/2018 г. по описа на НпРС, за частично обезсилване на издадената по Заповед № 83/31.01.2018 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за непредявените вземания за сумата 45,64лв., мораторна лихва за забава за периода от 15.03.2015 г. до 18.01.2018 г.
За отхвърления иск, съгласно чл. 416 от ГПК Заповед № 83/31.01.2018 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело, а съгл. т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване и не следва да се издава изпълнителен лист.
Районен съдия: ………………………
Галина Николова