МОТИВИ към присъда №260065/15.09.2021 г. по НОХД
№1941/2020 г. по описа на Пловдивски
окръжен съд
Окръжна прокуратура Пловдив е внесла обвинителен акт
срещу Р.Б. ***, П. област, Х.Д.Д., В.Г.П. и
К.А.Х.,***, П. област, за престъпление по чл.277а,
ал.3, пр.1 във вр. с ал.2, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК – за
това, че на 02.05.2018 г. в местността Машонова страна в землището на с.
Паничери, обл. П., в съучастие помежду си, като съизвършители, чрез използване на
технически средства – лопати, кирки и кофа, без съответно разрешение са
извършвали теренни археологически разкопки и не по законоустановения ред са
извършвали изкопни работи на територията на недвижима културна ценност.
На подс. Х.Д.Д. е повдигнато и обвинение по чл.274а, ал.1 от НК – за
това, че на 02.05.2018 г. в гр. Хисар, обл. П., е държал служебен знак –
сигнална синя лампа в нарушение на чл.151, ал.6 от Закона за МВР – „Забранява
се на лица, неоправомощени със закон, да използват униформено облекло, символи
и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи,
въведени в структурите на МВР и показващи принадлежност към тях“.
Подсъдимият В.Г.П. е
привлечен към наказателна отговорност и за престъпление по чл. 277а, ал.7 от НК
– за това, че на 02.05.2018 г. в гр. Хисаря, обл. П., противозаконно е държал
оръдия – метал детектор „PULSAR MDS 10“, състоящо се от ръкохватка, пулт и сонда, ведно с множество метални
пръчки, за което е знаел, че е предназначено и е послужило за търсене на
археологически обекти, които не са регистрирани по реда на чл. 152 ал.2 и
чл.147 ал.6 и § 16 от Закона за културното наследство.
С определение от 02.06.2021
г. наказателното производство по отношение на подс. Р.Б.Б.
е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК – поради смъртта на
подсъдимия. Съдебният акт е влязъл в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив
поддържа изцяло повдигнатите обвинения спрямо тримата подсъдими, със същата
правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт, като счита, че са доказани по несъмнен начин от събраните
доказателства. Излага подробни съображения, че на инкриминираната дата
подсъдимите са осъществявали действия, които могат да се квалифицират като
извършване на теренни разкопки без съответното разрешение и изкопни работи в
могила не по установения ред. На място е открит и метал детектор, който не е
регистриран по съответния ред, като за уреда подс. П. е заявил, че е негов.
Прокурорът излага и съображения, че е налице извършено от подс. Д. престъпление
по чл.274а, ал.1 от НК. Предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни, като
им се наложи наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чисто
съдебно минало (двама от подсъдимите – П. и Д. - са реабилитирани за
предходните им осъждания), изминал е немалък период от време от извършване на
деянията, трудово ангажирани, като следва да им се определи лишаване от свобода
в минималния размер, изпълнението да се отложи с изпитателен срок от три години
по реда на чл.66, ал.1 от НК, като се наложи и наказание глоба в минимален
размер. Изразява становище и по отношение разпореждането с веществените
доказателства, като за част от тях се приложи нормата на чл.53, ал.1, б.а и
ал.2 от НК. В тежест на подсъдимите да се възложат и направените по делото
разноски.
Защитникът адв. И.М. излага подробни съображения
за недоказаност на обвиненията. Акцентира, че липсват почти всички съставомерни
признаци на престъплението както от обективна, така и от субективна страна.
Неправилно е квалифицирано обвинението по ал.3 на чл.277а НК - извършено чрез
използване на технически средства, тъй като самото изпълнително деяние –
извършване на изкопни работи – може да се осъществи само по този начин, като,
ако има извършено деяние, то следва да се квалифицира по ал.2 на посочения
текст. Не е налице археологически обект или недвижима културна ценност,
доколкото не е спазен реда за регистрация по ЗКН. Не е ясно въз основа на какво
се приема, че е налице надгробна могила, след като не са извършени проучвания,
респективно – не е ясно дали е създадена от човешка дейност, или е особеност на
ландшафта. Не следва да се възприема заключението на вещото лице Б., тъй като
се позовава на съставен от нея документ. Намерените на място веществени
доказателства не са предмет на престъплението, а прокурорът се позовава на тях
при обосноваване на обвинителната теза. Те не принадлежат на този обект, тъй
като са от различни епохи, а и не са намерени у подсъдимите, въпреки
твърдението на обвинението, че търсят археологически обекти. Не са и иззети по
надлежния ред. Същевременно разпитаните полицейски служители не са видели
някого да копае, не е установена ролята на всеки от подсъдимите. По отношение
на обвинението по чл.274а НК – ЗМВР приема за нарушение използването, а не –
държането на служебни знаци. Метал детекторът не е използван, а е бил разглобен
в раницата на подс. П.. Тъй като обвиненията не са доказани по несъмнен начин,
моли подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани.
Подсъдимите Д., П. и Х. поддържат изложеното от
защитника си, твърдят, че не са извършили нищо незаконно и също молят да бъдат
признати за невинни и оправдани.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със
становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х.Д.Д. е
роден на *** ***, обл. П.. Той е б., български
гражданин. Не е женен и не е осъждан (реабилитиран е). Има завършено средно
образование и е безработен. ЕГН **********.
Подсъдимият В.Г.П. е роден на *** ***, и живее в същия
град. Той е б., български гражданин. Разведен е и не е осъждан (реабилитиран).
Има завършено средно образование и работи като *** фирма „Н.К.“ ЕООД. ЕГН
**********.
Подсъдимият К.А.Х. е роден на *** ***, обл. П.. И
той е б. и български гражданин. Не е женен и не е осъждан. Със средно
образование е и работи в Комплекс „Житари“ като ***. ЕГН **********.
Подсъдимите Х.Д., В.П. и
К.Х., както и Р.Б., наказателното производство по отношение на когото е
прекратено, се познавали. Знаели, че в землището на с. Паничери, П. област, се
намира могила. В нея преди време неустановени лица изкопали дупка. Подсъдимите
също решили да извършат разкопки в тази могила. Те знаели, че за посочената
дейност е необходимо да имат надлежно разрешение, но, въпреки това, решили да
търсят археологически обекти, без да имат право, в нарушение на установения в
ЗКН ред.
Същевременно полицейски
служители от РУ на МВР гр. Хисар били уведомени, че се извършват разкопки в
местност в близост до язовир в землището на с. Паничери. Св. Ч., И. и Т.
обходили района на 27.04.2018 г. и установили, че в местността Машонова страна
има два изкопа, а около единия имало следи от скоро извършвана дейност – прясно
изкопана пръст.
На 01.05.2018 г., след
оперативка, бил сформиран екип от полицейски служители - св. А., И., Т., Ч., А.
и А., които отишли на място. Разделили
се на две групи и останали в близост. Около 11 часа забелязали, че наблизо спрял
син автомобил – джип „Сузуки Витара“, от който слезли три лица. Двама от мъжете
били разпознати като Д. и П., но третия не е установен. Тримата, разговаряйки
помежду си, се приближили до могилата. Чувал се шум от стъпки и леко пискане от
използван уред - металдетектор. С него работел непознатият мъж, а впоследствие
прибрал уреда. Полицейските служители не предприели действия спрямо трите лица,
които, необезпокоявани, си тръгнали. Служителите на реда изчакали няколко часа,
но никой не се върнал. Разпоредено било на следващия ден – 02.05.2018 г. – в 5
часа да отидат отново на място и да разположат секретни постове, което е и
направено.
Докато било още тъмно,
сутринта на 02.05.2018 г., полицейските служители А., Ч., А., В. и И. се
разстановили в близост до могилата в местността Машонова страна в землището на
с. Паничери. Разделили се на две - едната група се състояла от св. Ч. и А., а в
другата били останалите. Поддържали връзка помежду си, като прикривали
присъствието си.
След известно време се чуло
пукане на съчки – възприето като знак, че приближават хора, и тихи разговори.
Впоследствие се чул шум, който от свидетелите е определен като от копаене с
кирки, вземане на изкопаното с лопата и изхвърляне на пръст. Възприето е, че
подсъдимите сменяли позициите си – разменяли се кой да копае, кой да изхвърля
пръстта, разговаряли помежду си, а един стоял долу, до началото на могилата.
Полицейските служители не били в състояние да възприемат самата изкопната
дейност, тъй като дупката била дълбока и не можели да виждат кой е на дъното и
какви са действията му. Чували единствено шум от осъществяваната дейност.
Виждали само изхвърлянето на пръст, която падала по склона.
Около 8 часа на 02.05.2018 г.
полицейските служители пристъпили към задържане на лицата. На място установили
тримата подсъдими и Б.. Близо до тях имало раници, кофа, въже, лопати и кирки.
Никой не направил опит да бяга. Уведомено е ръководството на РУ Хисар, както и
директора на РАМ Пловдив, тъй като в пресния изкоп е забелязан бял съд.
Извършен е оглед на място в
присъствието на поемни лица – св. С. и И.,*** – св. М. и М.. За кратко там бил
и *** на Археологическия музей в Хисар – св. М.М.. В
изхвърлената пръст и в дупката са намерени предмети, изследвани от
археологически експертизи. В една от раниците е установен и сгънат металдетектор,
за който подс. П. е заявил, че е негов. Този подсъдим е заявил, че и останалите
оръдия – кирки, лопати, кофа – са негови. Задържаните са отведени в РУ Хисар.
Впоследствие са извършени претърсвания в домовете на
подсъдимите. В жилището, обитавано от подс.
Х.Д., е намерена и иззета сигнална синя лампа.
Според заключението на съдебно
техническата експертиза, сигналната синя лампа, държана от подс. Д., е сходна с
тези, използвани в МВР и други структури, определени със закон.
Могилата в
местността Машонова страна в землището на с. Паничери, обл. П., съгласно
заключението на съдебно археологическата експертиза от 01.07.2020 г., изготвена
от вещото лице Б., представлява надгробна могила и представлява недвижима
културна ценност съгласно ПМС №1711/22.10.1962 г., в което всички могили и
землени валове са определени със статут на паметници на културата с национално
значение.
Съдебно
археологическата експертиза от 06.08.2020 г. сочи, че установените на
местопрестъплението движими културни ценности е възможно да са принадлежали на
археологически структури, каквато е надгробната могила в Машонова страна в с.
Паничери, и е възможно да са открити в същата.
Видно от заключението на
съдебно техническата експертиза, метал детекторът е бил тестван и е показал
нормална работоспособност като метал детектор, комплектован със сонда.
Основното му предназначение, определено от производителя на устройството, е, да
се ползва за теренни археологически проучвания. С негова помощ могат да бъдат
открити монети и украшения от различни видове метали, изброени от вещото лице.
Предоставеното устройство предвид неговата доказана работоспособност и предвид
наличните следи от употреба /кал/ по сондата може да е било използвано за
търсене на металсъдържащи предмети.
Според писмо от Министерство
на културата изх. № 04-02-99/17.05.2018 г., подс. В.П. не е подавал заявление
за регистрация на специално техническо средство по смисъла на чл.152, ал.2 от
ЗКН и съответно такава регистрация не е извършвана.
Подсъдимите
се възползваха от правото си да не дават обяснения. Ето защо настоящият състав
прие описаната фактическа обстановка, като се довери на показанията на св. А.,
Ч., А., А., В., И., Т., И., С., М., М. и М., на писмените доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, протоколи за претърсване и изземване от
домовете на подсъдимите, одобрени от съдия от ПОС, писмо от Министерство на
културата, характеристични справки и справки за съдимост на подсъдимите,
приложените в съдебно заседание писма от НАИМ, НИНКН, РАМ – Пловдив, МК с
приложени регистрационна карта №10007424, разпореждане на Министерски съвет
№1711/22.10.1962 г. и писмо №545/27.02.2001 г., доклад с приложени снимки, препис
– извлечение от акт за смърт, на приложените към делото веществени
доказателства и доказателствени средства, на заключенията на съдебните
експертизи - археологични – първоначална (частично), допълнителни и оценъчна, и
технически.
Настоящият
състав се довери на показанията на свидетелите, разпитани по делото.
Действително, налице е несъответствие в показанията на свидетелите А., Ч. и А.,
дадени в хода на досъдебното производство, и изложеното от тях в съдебно
заседание. След приобщаване на показанията, дадени пред разследващите, се
установи на какво се дължат различията – на изминалия период от време и
ангажираност по други случаи, но не и на недобросъвестност. Изложеното от
свидетелите, посочени в списъка – приложение към обвинителния акт, кореспондира
с показанията на установените и разпитани в хода на съдебното производство
свидетели, присъствали при задържането на подсъдимите, както и при установяване
мястото, на което са извършвани разкопките, като съдът им се довери относно
установяване на фактите, имащи значение за съставомерност на деянията.
Безспорно се установи от изнесеното от тях какво е възприето при посещението на
място на 27.04.2018 г., какви са били
действията на подс. Д. и П. на 01.05.2018 г., тези на всички подсъдими на
02.05.2018 г. – кога са отишли на място (на могилата), какво се е чувало, какво
е намерено, къде са били подсъдимите в момента на задържане, какво са заявили.
Показанията на полицейските служители са логични, непротиворечиви (с оглед
направените уточнения кои показания поддържат), кореспондират си и взаимно се
допълват, като съдът им се довери.
Налице
са и несъответствия между изнесеното от поемните лица
И. и С.. И двамата обаче са категорични, че оглед на място е извършен, какво е
констатирано от тях (според спомените им), както и, че са открити вещи.
Противоречия в показанията има относно това, как са се придвижили до мястото на
огледа, как са били разположени подсъдимите и други, но тези несъответствия не
касаят правнорелевантни факти – свързани с предмета на доказване по делото,
поради което и не се обсъждат.
Не
се установява св. М., М. или М. да са заинтересовани
по какъвто и да е начин от изхода на делото. И тримата са категорични, че са
намерени вещи – както в изкопа, така и в пръстта, изхвърлена по склона, а
показанията в тази част кореспондират с изнесеното от полицейските служители и
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие.
Голословни
са твърденията на защитника, че намерените веществени доказателства са
„подхвърлени“ от полицейските служители. Дори и самите подсъдими не твърдят
такива факти. Нещо повече – служителите на РАМ Пловдив са повикани, тъй като на
дъното на изкопа е забелязан бял предмет. От показанията на св. М. се
установява, че той е влязъл в изкопа именно за това - да установи какъв е този
предмет (бяла кофа от латекс, която безспорно не може да се определи като
ценност). Именно при влизането си в изкопаната дупка и извършения на място
оглед свидетелят е установил вещи, и то в пръстта. Свидетелят е категоричен, че
не е забелязал преди това другите предмети, които е намерил в дупката. Не се
установява по делото някой друг освен подсъдимите (преди задържането им) да е
влизал в изкопа до извършване на огледа на местопроизшествието, да е търсил или
заравял нещо, да е подхвърлял нещо върху пръстта, изхвърлена от подсъдимите от
изкопа. Нещо повече – установяването на предметите от св. М. след намиране на
първия предмет в пръстта в изкопа е станало чрез използването на метал
детектор, собственост на РАМ Пловдив, който свидетелят е носел със себе си.
Свидетелят е категоричен, че именно откриването на предмет го е провокирало да
използва техническото средство. Всички открити предмети са се намирали в
пръстта, а не по повърхността ѝ, като не може да се приеме тезата за
подхвърлянето им.
Налице
е разминаване в показанията на св. М. и М. носели ли са металдетектор. Съдът в
случая се довери на първия от свидетелите, тъй като заяви, че е носел, негова е
била инициативата, той е и работил с уреда. От друга страна свидетелката
заявява, че не си спомня. Разминаването с показанията на св. М. не се дължи и в
този случай на недобросъвестност, а на това, че не са ѝ направили
впечатление действията на колегата ѝ, била е заинтересована само от
крайния резултат.
Заключението
на съдебно – археологическата експертиза, изготвено от вещото лице Б.,
приложено в т.2, л.21 от ДП се възприе единствено в частта, в която се сочи, че
не са извършвани археологически разкопки в същата местност от представител на
РАМ Пловдив.
Не
се възприе заключението на същата експертиза в частта, в която е посочено, че
местността Машонова страна в землището на с. Паничери не представлява недвижима
културна ценност по смисъла на ЗКН – експертът не поддържа заключението, като
сочи, че същото е дадено, без да е посетен обекта на място. Точно в обратната
насока е извода, формулиран от експерта в допълнителната експертиза, депозирана
на 01.07.2020 г. (т.3, л.43 ДП), където е прието, че в местността Машонова
страна в землището на с. Паничери, с посочени географски координати, е
разположена надгробна могила, представляваща недвижима културна ценност
съгласно МП №1711/22.10.1962 г. Отбелязано е и, че след посещението ѝ на
обекта той е регистриран в автоматизираната система „Археологическа карта на
България“ (АКБ). Заключението е оспорено от защитата. Според настоящия състав
обаче това заключение следва да се възприеме по следните съображения:
Спорен
момент в делото е дали в местността Машонова страна в землището на с. Паничери,
в частност на мястото, на което са задържани подсъдимите, има могила. В тази
насока е както посоченото заключение, така и разясненията, дадени от експерта в
съдебно заседание на 18.11.2020 г. (л.52 от съдебното следствие) – „…могилата е
видима. Ясно е от оглед на място, че става въпрос за изкуствен насип… Той е
характерен, има формата и е типичен за надгробните могили… В могилата бяха
видими много изкопи, където личи стратографията – напластяванията, които
доказват, че това е изкуствен насип и надгробна могила. … Огледът не се
основава само на един поглед… на обекта, а на 5 години обучение в университета
и 25 години практика.“. Св. М.М., *** на Археологическия музей в град Хисар също е
категоричен (л.141 от делото): „Да, могила е това, което го видях, но каква е
могилата, не мога да кажа… Той (обектът – бел. наша) не може да бъде
друго, освен могила… Чрез визуално изследване на терена не може да се заключи
какъв е характера на терена, може само да се каже, че е могила.“. Св. Р.М. също
е категорична (л.147): „Не е изключено да се обърка надгробна могила, но в
конкретния случай имахме констатирани предмети, а и самият профил на изкопа
показваше. Стратиграфията на напластяванията най – вероятно ни е навела на
мисълта, че е надгробна могила.“. Показанията на свидетелите – археолози са
категорични, че разкопките са извършвани именно на територията на могила. В
този смисъл заключението на експерта не е произволно, а се основава на
професионалните знания и опит на вещото лице, кореспондира и с изложеното от
свидетелите – специалисти в областта.
Неоснователни
са доводите на защитата, че вещото лице Б. е лицето, което е включило
процесната могила в АКБ. Безспорно именно тя е координатора, който разполага с
правомощието да нанася обекти в картата. Същата напълно добросъвестно е
отбелязала и в заключението, че след оглед на място и направените от нея
констатации е направила отбелязването в АКБ, като е нанесла и координатите.
Дори и да не бе включен обекта в картата, доколкото се касае за могила, въз
основа на разпореждане на МС №1711/1962 г. тя е обявена за недвижима културна
ценност и попада под закрила. Защитата не се дължи на включването на обекта в
АКБ – посочването му там само оповестява, че този обект е известен на
археологическата общност в България. В този случай координаторът Б., след като
е установила обект, е длъжна да изпълни и задълженията си по отбелязване на
същия в АКБ. Без значение са доводите извършено ли е проучване на обекта. Ако
такова е направено и се установи, че не се касае за недвижима културна ценност,
това води до корекции в нанесената информация. Безспорно е, че проучване не е
извършено от служители на РАМ Пловдив.
Не
може да се възприеме твърдението на защитата, че, след като дадения обект не е
изследван по надлежния ред, той не подлежи на закрила, респективно – че е
налице несъставомерност на деянието. Всички могили подлежат на закрила до
момента на проучването им по надлежния ред. Ако впоследствие (след
изследването) се окаже, че не се касае за надгробна или селищна могила, е
посочен реда, по който защитата отпада. До тогава обаче съответният обект има характер
на културна ценност. Ето защо настоящият състав се довери на заключението на
експертизата, като прие, че същото е обективно, безпристрастно, изготвено с
необходимите познания и опит в областта.
По
делото е изготвена и още една съдебно археологическа експертиза от вещото лице
Б. (т.3, л.74 ДП), която е дала заключение, че откритите на местопрестъплението
движими вещи – монети и други предмети, е възможно да произхождат от местността
Машонова страна. Съдът възприе заключението на експертизата като изготвено с
необходимите познания в съответната област, обективно и безпристрастно.
Заключението кореспондира и с изнесеното от свидетелите – археолози – М., М. и М., като, макар и да не допринася за изясняване на
правнорелевантни факти (доколкото изследваните вещи не са предмет на
престъпление), спомага за изясняване на обективната истина по делото.
Същите
вещи са предмет на изследване и на съдебно – археологическата и оценъчна
експертиза, изготвена от вещите лица И.П. и Д.Д..
Експертите са категорични, че изследваните вещи са движими културни ценности
или части от такива съгласно ЗКН, но не е възможна прецизна идентификация.
Автентични са, имат културна и научна стойност за района, в който са открити,
но нямат художествена стойност. Оценени са на 214 лв. Съдът се довери на
заключението и на тази експертиза по изложените и за предходната съображения.
Възраженията
на защитата касаят датировката на изследваните предмети, които са от различни
исторически периоди. Както експертите, така и свидетелите М. (който ги е открил
на място) и М. (присъствала при откриването им) са категорични, че е възможно в
изкоп с посочените размери да се намерят следи от различни исторически
пластове. Факт е, че монетите и предметите са намерени при извършения оглед на
местопроизшествието. Същите обаче не касаят обвинението.
Съдът
възприе и заключенията на двете технически експертизи, изготвени от вещото лице
А.К., изследвали метални тръби и синя на цвят лампа (т.2, л.34 и сл. ДП) и
металдетектора (т.1, л.111 и сл. ДП). Възприема се извода, че металните колчета
представляват инженерни приспособления с универсално приложение, а лампата
наподобява полицейските сини лампи. Същевременно металдетектора е с нормална
работоспособност и е комплектован със сонда.
Лампата
е била обект на изследване и от в.л. Ч., който в заключението си (т.2, л.46 и
сл. ДП) е категоричен, че изследваната сигнална синя лампа е сходна с тези,
използвани в МВР и други структури, определени със закон. И тази експертиза се
възприема като обективна, безпристрастна, изготвена с необходимите познания в
съответната област.
При
така установените факти настоящият състав прие, че от обективна и субективна
страна подсъдимите Х.Д.Д., В.Г.П. и К.А.Х. са осъществили съставомерните признаци на престъплението по чл.277а, ал.3,
пр.1, вр. ал.2, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК – за това, че на
02.05.2018 г. в местността Машонова страна в землището на с. Паничери, обл. П.,
в съучастие, като съизвършители помежду си и с Р.Б.Б.,
чрез използване на технически средства - лопати, кирки и кофа, без съответно
разрешение са извършвали теренни археологически разкопки и не по
законоустановения ред са извършвали изкопни работи на територията на недвижима
културна ценност.
От обективна страна:
Безспорно
по делото се установи от заключенията на приетите археологически експертизи,
както и от показанията на свидетелите М. и М., че на конкретното място, където
са задържани подсъдимите, има надгробна могила. С разпореждане на Министерски съвет №1711/22.10.1962 г.
(чл.1) селищните и надгробни могили в България са обявени за паметници на
културата с национално значение.
Съдебната
практика е категорична, че понятието „археологически паметник на културата“ се
включва в понятието „недвижима културна ценност“. Когато със законодателна промяна
се въвежда различна правна формулировка на някой от обективните признаци от
състава на дадено престъпление, не се променя или отменя защитата на обекта на
посегателство от състава на отменената норма със състава на новата (решение
№75/01.07.2013 г. по н.д. №2357/2012 г. на ВКС, III н.о.).
Безспорно
се установи, че подсъдимите са извършвали изкопни работи – един от тях е влизал
в дупката, копаел е, пълнел е кофата с изкопаната пръст, подавал я е на друг
подсъдим, който я е изсипвал по склона на могилата, а един от тях е следял за
приближаващи се. Подсъдимите са се сменяли в посочените дейности, като в този
смисъл са показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители,
присъствали на мястото в ранните часове на 02.05.2018 г. Действията са осъществени
от подсъдимите, въпреки че са нямали каквото и да е разрешение за посочената
дейност. Самата дейност е подробно регламентирана и в ЗКН, и в Правилника за провеждане на теренни археологически
проучвания в Република България, и в Наредба №Н-00-0001/14.02.2011 г. за
извършване на теренни археологически проучвания, като е предвиден разрешителен
режим. Не се установи подсъдимите да имат правоспособност или разрешение за
извършване на визираната дейност. Тя включва теренни проучвания и издирване,
първият етап от които е обхождане и оглед на място (нещо, което е направено и
от вещото лице Б. преди изготвяне на заключението ѝ от 01.07.2020 г.).
Допълнителното наличие на технически средства е от значение за разкриване на
намеренията на подсъдимите, както и за приложение на по – тежко квалифициращия
признак (решение №128/23.07.2019 г. по н.д. №447/2019 г. на ВКС, II н.о.).
Неоснователни
са доводите на защитата, че не е установена ролята на всеки от подсъдимите.
Напротив – всеки от тях е участвал в изкопните работи, изкарването на пръстта,
изхвърлянето ѝ по склона на могилата, като са се сменяли. Доколкото всеки
от тях е участвал в осъществяване на изпълнителното деяние, е налице съучастие
под формата на съизвършителство.
Обвинението
обхваща и второ изпълнително деяние – извършване на теренни археологически
разкопки без съответното разрешително, като това е станало чрез използване на
технически средства – лопати, кирки и кофа. Възраженията на защитата, че
извършването на изкопни работи не може да се осъществи без използване на
технически средства, като деянието, евентуално, следва да се квалифицира по
ал.2 на чл.277а НК, не се възприема от настоящия състав. Действително,
извършване на изкопни работи без технически средства не може да се осъществи, в
какъвто смисъл е и цитираната от защитата съдебна практика (решение
№214/17.04.2013 г. по к.н.д. №588/2013 г. на ВКС, I н.о.), но извършването на
теренни археологически разкопки (за каквито безспорно подсъдимите не са имали
надлежно разрешително) може да се осъществи и с по – малко инвазивни методи и
оръдия. Ето защо по отношение на това деяние се прие, че е налице и
квалифициращия признак на престъплението – при търсенето са използвани
технически средства – лопати, кирки, кофа.
Допълнително
следва да се отбележи, че за съставомерността на деянието по чл.277а, ал.3 от НК е ирелевантно дали изпълнителното деяние се осъществява в границите на
недвижимата културна ценност, в охраняемата зона или извън нея. Престъплението
е на просто извършване и законодателят не е поставил изискване търсенето да е
дало резултат (решение №32/22.03.2019 г. по н.д. №17/2019 г. на ВКС, III н.о.).
От субективна страна у подсъдимите е налице пряк умисъл за извършване на
престъплението, с целени и настъпили обществено - опасни последици. Подсъдимите
са съзнавали, че търсенето на археологически обекти и извършването на изкопни
работи на територията на недвижима културна ценност е забранено от закона при
липсата на съответно разрешение, че е налице специален ред, по който тези
дейности следва да се извършват, но, въпреки това, са осъществили
изпълнителните деяния на вмененото във вина престъпление на всеки от тях.
Същевременно всеки е знаел, че заедно с него при извършване на теренните археологически
разкопки и изкопните работи на територията на недвижимата културна ценност
участва и друго лице –
всеки от другите подсъдими, както и Р.Б., като е налице съучастие на
четиримата, които са действали като съизвършители.
При така установените факти съдът прие, че подс. П. е
осъществил от обективна и субективна страна и съставомерните признаци на
престъплението по чл.277а, ал.7 от НК за това, че на 02.05.2018 г. в гр. Хисаря, обл. П., противозаконно
е държал оръдие - метал детектор „PULSAR
MDS 10“, състоящо се от
ръкохватка, пулт и сонда, за което е знаел, че е предназначено за търсене на
археологически обекти, което не е регистрирано по реда на чл. 152 ал. 2, чл.
147 ал. 6 и § 16 от Закона за културното наследство.
Независимо, че задължението за
регистрация на металдетектор, предназначен за търсене на археологически обекти,
е за собственика на уреда, държателите на нерегистрирани технически средства
също са субекти на това престъпление, като, за да е осъществен фактическият му
състав, е достатъчно те само да знаят или предполагат за това тяхно
предназначение (решение №31/15.04.2019 г. по н.д. №18/2019 г. на ВКС, III
н.о.).
Безспорно
в случая е установено авторството на деянието – металдетекторът /макар и
разглобен/ е намерен на местопрестъплението. Налице е изявление на подсъдимия
П., че техническото средство е негово, като е без значение дали е собственик
или държател на уреда. Същият е знаел какви са тези вещи (намиращи се в
раницата му) и ги е носил със себе си при извършване на нерегламентираните
разкопки. От заключението на техническата експертиза, изготвена от вещото лице
К. се установи, че металдетекторът е технически изправен и може да се използва
по предназначение.
Според
настоящия състав тази вещ може да се използва и за разрешени от закона
дейности, освен за търсене на археологически обекти. Мястото обаче, където е
открит металдетектора - на процесната разкопавана могила, насочва именно към
търсене на археологически обекти. От писмо на МК се установява, че вещта не е
регистрирана по съответния предвиден за това ред. Налице е противозаконно
държане – държи се предмет, за който е предвиден разрешителен режим, но той е
игнориран от държателя (решение №496/27.01.2015 г. по н.д. №1637/2014 г. на
ВКС, I н.о.).
От
обективна страна – осъществява се фактическа власт върху вещ, подлежаща на
регистрационен режим, без това да е направено. Престъплението е формално.
Налице
е пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието
и общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Подс. П. бе признат за невинен за това, по същото време –
02.05.2018 г. и на същото място – местността Машонова страна в землището на с.
Паничери, да е държал множество метални пръчки, които да са част от
инкриминирания метал детектор, както и оръдието да е послужило за търсене на археологически
обекти, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за това.
Металдетекторът е намерен сгънат, намирал се е в раницата на П.. Макар и по
него да са установени следи, които да водят до извод, че в определен момент е
бил използван за търсене на археологически обекти, това не е установено да е
направено на инкриминираната дата и място. Същевременно за пръчките
заключението на експерта е категорично, че представляват инженерни приспособления с универсално
приложение. Те не са част от оборудването на металдетектора. Не се установи на
посочената дата и място да са използвани заедно с него. Ето защо подсъдимият бе
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в тази част.
При така установените факти съдът прие, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл.274а, ал.1 от НК - за
това, че на 02.05.2018 г. в гр. Хисар, обл. П., е държал служебен знак -
сигнална синя лампа - в нарушение на чл.151, ал.6 от Закона за МВР. Последният
текст изрично посочва, че се забранява на лица,
неоправомощени със закон, да използват униформено облекло, символи и
отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени
в структурите на МВР и показващи принадлежност към тях. Безспорно по делото е
установено, че подс. Д. е упражнявал фактическа власт върху сигнална лампа,
като заключението на техническата експертиза, изготвена от вещото лице Ч. е
категорично, че се касае за лампа, идентична с ползвана от структурите на МВР.
НК, за разлика от ЗМВР, инкриминира не само използването, а и самото държане на
такъв знак, респективно – сигнална /полицейска/ лампа, без съответно
разрешение. Касае се за лице, което, без да е оправомощено, държи полицейска
лампа. Безспорно е по делото, че подс. Д. не принадлежи към структурите на МВР,
като не следва да разполага със символи, отличителни знаци или лампи, въведени
в това министерство. Касае се за формално престъпление.
От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл - съзнавал е обществено
опасния характер на деянието и общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
Относно наказанията:
Съдът отчете, че деянията по чл.277а, ал.3, пр.1
от НК, осъществени от подсъдимите, се характеризират с обществена опасност,
която не се отличава от типичната за този вид престъпление. Същевременно
подсъдимите са с ниска такава. И тримата са с чисто съдебно минало, добри
характеристични данни, социално интегрирани, трудово ангажирани (с изключение
на Д.). Всичко това следва да се отчете като смекчаващи вината обстоятелства.
Липсват отегчаващи. Ето защо съдът прие, че са налице предпоставките за налагане на наказание на
подсъдимите при условията на чл.55 от НК, тъй като и най – лекото наказание,
предвидено за този вид престъпление, е несъразмерно тежко с оглед обществената
опасност на деянието и дееца. Ето защо наказанието на тримата се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно под предвидения минимум на правната
норма.
Според настоящия състав
следва да се наложи наказание в размер на по шест месеца лишаване от свобода на
всеки от подсъдимите Д., П. и Х., което е съобразено с обществената опасност на
извършеното от тях, а и с обществената опасност на дейците.
Приложи се и
разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК – не се наложи кумулативно предвиденото
наказание глоба. Същото по никакъв начин няма да съдейства за превъзпитание и
поправяне на дейците. Нещо повече – то би било една неоправдана репресия спрямо
тях.
Съдът счита,
че с оглед осъществяване целите на индивидуалната и генералната превенции,
визирани в чл. 36 от НК, за поправяне и превъзпитаване на подсъдимият Х. не е
необходимо да изтърпи реално наложеното му наказание. Налице са и
предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК – наказанието е в размер на шест месеца
лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан и спрямо него не е прилаган този
институт. Ето защо изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на
подс. Х., се отложи с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнение на така наложеното на подсъдимия Х. наказание от шест
месеца лишаване от свобода се приспадна времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от
24 часа - на 02.05.2018 г., като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Деянието по чл.274а, ал.1 от НК, осъществено от подс. Д., разкрива белезите на типичното за този вид престъпление.
Налице са същите смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, социално интегриран, като
липсват отегчаващи. Най – справедливо в настоящия случай е да се определи
наказание при условията на чл.54 от НК в размер на три месеца лишаване от
свобода – абсолютния минимум, предвиден в НК.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК на подс. Х.Д. бе наложено
едно общо най-тежко наказание измежду определените му с настоящата присъда, а
именно в размер на шест месеца лишаване от свобода. Настоящият състав счита, че
така определеното наказание в най – пълна степен ще съдейства за поправяне и
превъзпитание на дееца, както и ще въздейства предупредително - възпиращо и
възпитателно за лицата от неговото обкръжение, като не следва да се увеличава
размерът му по реда на чл. 24 от НК.
Съдът счита,
че с оглед осъществяване целите на индивидуалната и генералната превенции,
визирани в чл. 36 от НК, за поправяне и превъзпитаване на подсъдимият Д. не е
необходимо да изтърпи реално наложеното му наказание. Налице са и останалите
предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК – наказанието е в размер на шест месеца
лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан (реабилитиран е), респективно -
спрямо него не е прилаган този институт. Ето защо изпълнението на наложеното
общо най – тежко наказание лишаване от свобода, наложено на подс. Д., се отложи
с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнение на така наложеното на подсъдимия Д. едно общо най - тежко наказание от шест
месеца лишаване от свобода се приспадна времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от
24 часа - на 02.05.2018 г., като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
И деянието по чл.277а, ал.7
от НК, осъществено от подс. П., не разкрива белези, извън типичните за този вид
престъпление. Налице са същите смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно
минало, добри характеристични данни, социално интегриран, трудово
ангажиран, като липсват отегчаващи. Най – справедливо в настоящия случай е да
се определи наказание при условията на чл.54 от НК в размер на три месеца
лишаване от свобода – абсолютния минимум, предвиден в НК.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК на подс. В.П. бе наложено
едно общо най-тежко наказание измежду определените му с настоящата присъда, а
именно в размер на шест месеца лишаване от свобода. Настоящият състав и по
отношение на този подсъдим счита, че така определеното наказание в най – пълна
степен ще съдейства за поправяне и превъзпитание на дееца, както и ще
въздейства предупредително - възпиращо и възпитателно за лицата от неговото
обкръжение, като не следва да се увеличава размерът му по реда на чл. 24 от НК.
С оглед
осъществяване целите на индивидуалната и генералната превенции, визирани в чл.
36 от НК, за поправяне и превъзпитаване на подсъдимият П. не е необходимо да
изтърпи реално наложеното му наказание. Налице са и предпоставките на чл. 66,
ал.1 от НК – наказанието е в размер на шест месеца лишаване от свобода,
подсъдимият не е осъждан (реабилитиран е), респективно - спрямо него не е
прилаган този институт. Ето защо изпълнението на наложеното общо най – тежко
наказание лишаване от свобода, наложено на подс. П., се отложи с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнение на така наложеното на подсъдимия П. едно общо най - тежко наказание от шест
месеца лишаване от свобода се приспадна времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от
24 часа - на 02.05.2018 г., като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 301, ал.1 т.11 от НПК
съдът се произнесе и относно веществените доказателства, приложени към делото,
които попадат под различен режим.
За приложените към делото шест броя метални тръби
с различна дължина и дебелина; три броя метални шишове с накрайници, метален шиш с черен гумен накрайник,
находящи се в Архива при Окръжен съд – Пловдив, за които се прие, че нямат
отношение към предмета на делото, иззети са от подс. П., се постанови след
влизане на присъдата в законна сила, да
му се върнат.
На
основание чл.53, ал.1, б.А и б.Б от НК се отнеха в полза на
държавата веществените доказателства, находящи се в Архива при Окръжен съд –
Пловдив, които принадлежат на подсъдимите, били са предмет на умишлено
престъпление или са предназначени или послужили за извършване на умишлено
престъпление - 1 брой детектор, черен на цвят „PULSAR“ - разглобен; 1 брой
слушалки, марка „OVLENG“ - черни с червен кант; 1
брой лампа синя на цвят, тип „Полицейска“ със свързан за нея кабел с дължина
около 1,50 м - вещи, 5 броя различни фенери - челни и диодни; 2 броя кирки с
дървени дръжки; лопата с дървена дръжка, камуфлажна раница, съдържаща 2 чифта
ръкавици - сиви и черни на цвят; въже с метална кука – 4 м; 1 брой тесла; 1
брой длето, 1 брой чук с дървена дръжка, 1 брой метална лопата с метална
дръжка, увита с оранжева лента.
На основание
чл.53, ал.2, б.А от НК се отнеха в полза на държавата веществените
доказателства - 8 броя керамични фрагменти; 1 брой керамичен фрагмент;
11 брой монети, бронз, различни епохи; 7 броя бронзови предмети и фрагменти,
находящи се в Архив при Окръжен съд – Пловдив.
За част от веществените доказателства се прие, че са вещи без стойност, а именно блистер
с надпис „Ранитидин“, 1 брой хартиена опаковка „Аулин“; 1 брой пластмасова
кофа, бяла на цвят, съдържаща: 2 броя бутилки 2 л с надпис „Бургаско светло“; 1
брой пластмасова бутилка 2,5 л с надпис „Девин“; 1 брой пластмасова бутилка 1,5
л с надпис „Минерална вода Хисар“; 1 брой пластмасова бутилка 0,750 л с надпис
„Горна баня“, съдържаща светлокафява течност, всички те находящи се в Архива
при Окръжен съд – Пловдив, като се постанови след влизане на присъдата в сила да се унищожат.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК всеки от подсъдимите Х.Д.Д., В.Г.П. и К.А.Х. бе осъден да заплати в полза на ОД на МВР – Пловдив сумата от по 102,64 лева, представляваща част от направените в
хода на досъдебното производство разноски в общ размер от 307,92 лева, както и
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив - по 109,50 лева, представляваща част от сумата от
328,49 направени разноски в хода на съдебното производство.
Причини за извършване на престъпленията – неспазване на законовите
разпоредби и установения в страната правов ред.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: