№ 754
гр. Пазарджик, 15.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
СъдебниГергана Г. Бакърджиева
заседатели:Маргаритка Г. Зарова
при участието на секретаря Елена Пенова
и прокурора Б. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Стоянова Наказателно дело
от общ характер № 20225220201489 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Подсъдимият П. Т. Т., редовно уведомен, се явява лично и с адв. И. А.,
надлежно упълномощен да го представлява.
Частният обвинител и граждански ищец С. В. В., редовно уведомен, се
явява лично и с адв. Продан Проданов, надлежно упълномощен като негов
повереник в процеса.
Свидетелят С. С. се явява лично.
Не се явяват свидетелят Н. Д., редовно уведомен.
Постъпила е молба от същия, в която уведомява съда, че не му е
възможно да се яви да свидетелства, тъй като изпълнявал медицинско
осигуряване, като единствен лекар, на международен детски шампионат на
тенис по маса на територията на гр. Панагюрище.
Не се явява свидетелят В. Б., редовно призован.
Постъпила е молба от същия в която твърди,че бил студент в редовна
форма на обучение, имал неотложни упражнения и лекции, които изисквали
задължително присъствие. Представя копие на студентска книжа в уверение
1
на казаното.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЛАГА постъпилите молби на свидетелите Б. и Д. към делото.
Явяват се двамата свидетели, при режим на довеждане от страна на
гражданския ищец И. В.а и Ц. С..
За РП-Пазарджик се явява прокурор Б. П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. ПРОДАНОВ: - Да се даде ход на делото.
АДВ. А. : - Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Т.:- Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Снема самоличността на свидетелите, както следва:
С. В. С.: роден на ...г. в гр. Я., живущ в гр.С., българин, български
гражданин, с висше образование, неженен, работещ, неосъждан, без родство с
подсъдимия и гражданския ищец, ЕГН **********.
И.М. В.А: родена на ...г. в гр. В., живуща в гр.С., българка, българска
гражданка, със средно образование, омъжена, работеща, неосъждана, съпруга
на гражданския ищец, без родство с подсъдимия, ЕГН **********.
Ц.К.С. : роден на ...г. в с.Л., живущ в гр.С., българин, български
гражданин, със средно образование, женен, работещ, неосъждан, без родство
с подсъдимия и гражданския ищец, ЕГН **********.
Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
Обещаха да говорят истината.
Свидетелите В.а и С. напуснаха съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С..
2
СВИДЕТЕЛЯТ С. С.: Не съм разпитван никога по това дело. Не съм
идвал в Пазарджик да ме разпитват.
На свидетеля С. СЕ ПРЕДЯВИ протокол от ДП за разпит на свидетел на
л. 16-17 от ДП.
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Да, това прилича на моя подпис, но това не е моя
почерк. Аз съм треньор по джудо на отбора, в който се състезава и
подсъдимият. Личен треньор съм на подсъдимия и към онзи момент и до
сега. По време на състезанието имаше негова спорна среща - между
подсъдимия и още едно лице, която беше отсъдена в негов ущърб. Беше
неуспешна и той загуби, но след спорно отсъждане на съдиите. Съдиите са
трима. Коментираха нещо съдиите и обявиха, че е загубил. Това което
коментират съдиите не се чува от нас. Според мен неправилно загуби той,
ситуацията беше такава, че подсъдимият трябваше да спечели. Това не се
случва за първи път, често се случва съдиите да грешат. Никой по време на
самата среща, нито той, нито аз сме имали някакви претенции за това нещо.
Години наред се случват такива неща. На него специално му се случи за
пореден път това нещо в рамките на година примерно. И на много други
негови съотборници също се е случвало. Познавам С. В. – той беше главния
съдия - рефер на срещата. След състезанието, когато приключи той дойде в
залата и беше в кръв, беше му разбита устата. Устата му беше в кръв. Каза
„Гледай какво стана, твоя П. какво направи!“ – нещо такова ми каза. Сбили
са се след състезанието някъде в коридора. Беше афектиран. Първо каза, че го
е ударил П., после каза, че са се сбили. Даже каза, че към края можело и той
да го набие, но дошъл някой и ги разтървал - нещо такова. Беше много
афектиран С.. Каза „Гледай какво стана!“ – и преди с него пак имаше такъв
случай. Каза „Омръзна ми , не мога да се занимавам повече с тези неща“.
Каза „Добре, че се сдържах, имам пистолет“. Всички се опитахме да го
успокояваме. Общо взето това е, което мога да кажа. С. още по време на
състезанието ми каза, че е бил на обратното мнение и че според него П. е
трябвало да спечели, но другите двама съдии са били на друго мнение и са
надделели над него – нещо такова ми каза. Но, това не се случва за първи път
да казва някой от съдиите, че е сгрешил. Пускали сме жалби, но досега не е
имало случай някой от съдиите да каже, че е имало грешка. П. имаше четири
3
или пет срещи по време на състезанието. Доколкото си спомням това беше
единствената му загубена среща. Важното в тази среща и в това състезание
беше, че същата година щяхме да сме домакини на голямо състезание и много
важна му беше победата, беше се готвил, тренирал дълго, беше се отказал от
някакви работи. Това нещо, което ми каза по време на състезанието В. П. не
го чу. Не съм говорил и много с П. след това, защото имаше и други срещи,
напрегнато беше и аз с моите състезатели почти никога не коментирам
съдийски решения и много често състезателите се чувстват недобре. Много
често си сменят решението съдиите за този, който вдига повече врява. Това
нещо се натрупва в годините между състезатели и съдии като напрежение.
Особено за състезателите когато влагат труд, нерви. Часове минаха от
времето на срещата на П. до времето, когато влезе С. – не мога да кажа
колко. Аз през това време контактувах с П.. След срещата, която загуби на
П. му се насълзиха очите. Пред мен не е казал, че ще се разправя с В..
Нашият клуб се казва „Шун джудо Клуб“ и не толерираме такова поведение –
трябва да уважаваме съдиите и да не оспорваме съдийските решения. Нашите
състезатели са ощетявани много често по политически или лични причини.
Когато В. влезе в залата със разкървавената уста П. си беше тръгнал. След
това му се обадих на П. по телефона. Питах го какво стана пак, той ми обясни,
че нещо в коридора са се срещнали, взели да се карат, В. му казал, че не бил
на това мнение, скарали се нещо и това е. Не ми е казвал, че го е ударил. Каза
ми, че са се сбили. Не ми е казвал кой пръв е посегнал. Питах го дали ще се
върне да се разберем, той каза, че няма да се връща. Доколкото си спомням
още на момента някой от пазачите се развикал, някъде в коридора. Питах го
къде е станало това, той каза В., че в коридора е станало. Непосредствено
след случката съм говорил с В.. На В. му казах, че с каквото мога ще му
съдействам. Аз казах на В. да се чуят, да се разберат, но той престана и с мен
да контактува. Ние си говорихме с В., че се познаваме от много години, че
той познава на П. баща му, да седнат да си поговорят, да решават нещата.
След това не съм контактувал нито с единия, нито с другия. П. го наказаха от
федерацията две години да не се състезава заради този случай, без да ни
обяснят, а нас като клуб ни наказаха с парична сума. Това е решение на
федерацията – получих едно писмо и това е. Преди да има решение още, ми
се обади един човек от федерацията да не допускаме П. дори да тренира в
залата. Месец по-късно получихме писмо, че П. е лишен от права за две
4
години, а има други такива случаи в джудото, за които никой не е получавал
наказание. Имам предвид скарване, хвърляне на столове, сбИ.е със съдии. За
случаи със сериозни наранявания не знам да има. Но аз искам да кажа , че
съм виждал такива случаи в залата, където има много хора. Не си спомням
точно как стана, но финалът на всичко беше, че е загубил срещата. Не мога
да съм категоричен в това дали преди да обявят загубата за П. резултатът е
бил обратен. Като видях В. в залата ми каза, че му са счупени зъбите, много
били скъпи и беше много притеснен. Не си спомням да е държал нещо в
ръцете – протеза например – може и да е държал, но не си спомням. Ръцете му
бяха с кръв, по ризата и по лицето също имаше. Горната му устна – или
долната на С. беше наранена. Мисля, че беше разцепена устната. С. каза, че П.
го е ударил с ръка – прегърнал го е да започне да му обяснява и го ударил.
Каза ми „Удари ме с юмрук“. Първо каза, че П. го е ударил. Доколкото си
спомням лекарят, който беше на състезанието му оказа първа помощ, даже
после мисля го изпратиха в болница, за да бъде прегледан и зашит. Със
сигурност си спомням, че се обадиха в полицията, но не помня кой точно се
обади и нямам спомен дали ги изчаках. Не си спомням Бърза помощ да е
идвала на място. Нямам спомен, когато В. влезе в залата с него да е имало
друго лице. Състезанието беше приключило, аз говорех с някой, В. дойде
директно при мен. След като се обадих на П. нямам спомен да ми се е
оплаквал за нанесени наранявания, но всъщност останах с впечатление, че той
също е пострадал. Исках да разбера дали ще върне. Тогава П. не пътуваше с
мен, мисля, че с баща си беше. Видях П. може би месец след тази случка.
Имаше с В. инцидент – спречкване с други състезатели – това беше може би
година преди това. Бяха ходили други състезатели при него да се разправят,
единият от състезателите отишъл да се разправя с В., скъсал му джоба, а В. в
отговор го беше ударил. Нямам спомен П. да ми е казвал нещо за пистолета
на В.. Нямам спомен П. дали ми е казал защо след това толкова бързо си е
тръгнал. Кръвта на В. беше от устната, от други части не видях. По очите и
веждите не видях кръв – кръвта идваше от устата. Сцепването на устната по-
скоро беше отвън. След този случай не съм виждал С. В. да съдийства на
състезание.
Пристъпи се към разпит на свидетелката В.а.
СВИДЕТЕЛКАТА И. В.А: - Зная за инцидент в гр. Пазарджик с моя
съпруг. Узнах за инцидента когато се прибра в С.. Видяхме се пред спешното
5
отделение в Окръжна болница. Преди това ми беше телефонирал да ми каже
за инцидента, но беше ми спестил подробностите. Като се видяхме,
забелязах, че горната му устна е разцепена на две и мостът, който имаше
върху неговите зъби му беше паднал – заедно със самите зъби беше паднал
моста. Оказаха му помощ в спешното – зашиха му сцепването на горната
устна. Тръгнахме си от болницата, не го хоспитализираха. На следващия ден
отидохме на съдебен лекар, за да можем да направим преглед какво се е
случило. Съветът на съдебния лекар е бил да посетим н зъболекари, които да
си дадат мнението какво ще се случва по-нататък. Потърсихме мнението на
няколко зъболекари и впоследствие се оказа, че всички твърдят едно и също –
не може да се поправи, трябва да се извади това, което е останало от зъбите и
да се поставят импланти, да се направи нова конструкция и така. Спряхме се
на доктор, който да извърши операцията. Впоследствие той разказа как ще
протече операцията. Над два часа и половина беше операцията, като лекарят
разказа, че са му отворили венеца, направили са разрез на целия венец,
отстранили са това, което е останало от зъбите, трябвало е да поставят
метална пластина, която да се попълни с кост и след изваждането и слагането
на пластината се затваря венецът и се зашива – имаше над 20 шева. Това беше
първата част от операцията – с упойка беше операцията, като докторите
съветваха, че трябва да мине 6 месеца до възстановяване, за да може самите
импланти да се заздравят в челюстта – това беше много труден и тежък
период. Преди операцията и след това не можеше да говори, беше много
подуто, болезнено, изписаха му обезболяващи, антибиотици, трябваше да ги
пие дълго време, мазила, с които да маже венеца, не можеше да се храни
въобще. Единствената храна беше пасирана, която я приемаше с по-широка
сламка. Имаше силна чувствителност и болезненост, трябваше храната и
водата само със сламка. През цялото време докато чакахме да се пооправи, да
видим в този период как ще минат нещата той ходеше с маска – тогава
съвпадна с ковид пандемията и всички ходехме маски и не биеше толкова на
очи. На работа, на улицата беше с маска. Болката продължи много дълго
време – не мога да кажа дни, седмици, но много дълго. След като му свалиха
шевовете болката си я имаше – вече към края на шестия месец не е била
толкова силна. Свалиха му конците, наложи се отваряне пак на целия венец,
за да се свали тази пластина, която е държала имплантите. После пак наново
зашИ.е и тогава се видя, че имплантите са се захванали, махнали са
6
пластината, сложили са му още някаква част и пак ново зашИ.е и пак това
мъчение отново - отново с лекарства, антибиотици, през цялото това време си
имаше болка, не можеше да спи нощно време, събуждаше се, пиеше
обезболяващи, пак заспиваше. Липсата на нормална храна и това че се
хранеше със сламка и после с чаена лъжичка след сваляне на конците,
отслабна доста килограми – поне 7 кг и отгоре отслабна. Той не общуваше
почти, дори в къщи по-малко си разговаряхме. Изпитваше неудобство да
общува с други хора и това нещо го травмира. Той продължи да ходи на
работа, но си ходеше с маска. Откакто се познаваме той винаги е спортувал,
състезател е по джудо – впоследствие треньор и съдия по джудо, от малък се
е състезавал. След този инцидент съпругът ми спря да съдийства и точно по
този повод – това е което го отказа. Ходеше с много голямо желание по
състезания, беше му като страст. В момента по телевизията наблюдава, не е
ходил в зала оттогава да съдийства. Преди този случай съпругът ми имаше
подобен инцидент – след срещата някой отишъл да се разправя с него заради
резултата, но са го спрели. В този случай той нямаше наранявания. Съпругът
ми не е посягал на състезател физически. Не ми е известно да е имал
проблеми или болест на зъбите. Той имаше мост, но не е имал болест на
зъбите. Мостът се сложи да се попълнят липси на зъби, но върху негови зъби
и там където нямаше зъби там попълваше моста. Аз не мога да кажа точно
колко зъба са му липсвали преди това, но той си имаше зъби – преди да си
сложи моста си имаше може би пет негови зъба. Изпадалите зъби не бяха от
инцидент. Не е взимал болнични мъжа ми, ходеше си на работа. В началото
докато ходихме на лекари е отсъствал от работа най-много седмица. Може би
четири-пет шева имаше на устата съпругът ми. Единственият вариант да си
има зъби бяха имплантите – така казаха зъболекарите. Избраният от нас
вариант на лечение на зъбите беше препоръчан от лекаря.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С..
СВИДЕТЕЛЯТ Ц. С.: – Познавам се с В. от около седем години,
отношенията са ни колегиални, приятелски. Аз работя като лична охрана.
Разбрах за инцидента ако не същия ден, то най-късно на следващия ден – от
друг колега, с който В. се е чул по телефона. Разбрах, че се е случил и този
инцидент в Пазарджик по време или след спортно събитие и това което
разбрах е, че след състезание, на което той е бил съдия в коридор е бил
пресрещнат или настигнат от лице, на което не знам името, на когото преди
7
това В. е съдийствал. Имало е нещо като обяснение – искал е обяснение от В.
нещо за схватката, за самото състезание – наглед нормално, не агресивно. Не
знам подробности, но внезапно последвал удар от страна на лицето към В. –
удар с юмрук в областта на устата – мисля, че не само един удар, от което В.
силно е бил изненадан, защото не е имало предпоставки за това. Това го знам
от самия него на следващата седмица, когато дойде за пръв път на работа.
След това лицето се обърнало и побягнало. В. не е успял да реагира, защото е
бил силно изненадан, не е очаквал такова деяние да се случи. Аз знам
способностите на В. и смятам, че би се справил с едно такова нападение, но в
случая не е очаквал. Той е бил състезател, добре е подготвен. Около седмица
след случая го видях на работа – той беше с маска. Казахме му с другите
колеги „Дай да видим какво стана!“, да свали маската си и като я свали се
виждаше, че има видими нарушения - и в говора също, не му се разбираше,
липсваха му зъби, различно беше. Беше подут, отоци не си спомням. Показа
ми – имаше шевове. Изпитваше неудобство от вида си – например да се
храним заедно – той се хранеше с храна от бурканчета, със сламки. Преди
това се хранеше с нас, след като се нахранеше отново си слагаше маска, а ние
си сваляхме маските. Носеше храна в бурканчета всеки ден – силно пасирана,
в течно състояние. Каза, че със сламка се храни, с лъжица не му е възможно.
Операции претърпя, болки изпитваше – казваше, че го боли и не може да
спи. Общият му вид не беше добър, то се виждаше. Поне месец беше така, а
специалното хранене продължи доста време, месеци. Отслабна В.. Дълго
време не тренира, спря да ходи и се отказа от съдийство, беше страшно
запален, пътуваше из цяла България, доста често му поемахме смените.
Основно аз го сменях, често го сменях, след този случай се отказа. Не ми е
известно по време на съдийство В. да е удрял някой. Не ми е известно В. да е
имал проблеми със зъбите си, не е отсъствал по този повод от работа.
Естеството на работата ни е такова, че няма как да отсъстваш дълго време.
Само около седмица отсъстваше в болничен, но не повече от 7-8 дни. В. ми
каза, че първият удар е бил в зъбите, последвали са още няколко удара, но не
съм сигурен за сборичкване. Мисля, че и за опит за ритник ми беше
споделил.
АДВ. А.: - Държим на разпита неявилите се свидетели.
Съдът по силата на служебното начало предлага на страните да бъдат
прочетени показанията на неявилите се двама свидетели.
8
АДВ.ПРОДАНОВ И ПРОКУРОРЪТ /ПООТДЕЛНО/: – Даваме съгласие
за четене показанията на двамата свидетели.
АДВ. А.: – Давам съгласие само за свидетеля Д.
ПОДСЪДИМИЯТ: Аз също давам съгласие само за свидетеля Д..
Съдът при изрично постигнато съгласие между всички страни в
процеса за четене показанията на свидетеля Н. Д. и на основание чл. 281, ал.5
вр. с ал. 1, т. 5 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Н. Д., дадени пред разследващ
полицай на л.159 от ДП.
АДВ.А. : - Държа на личен разпит на свидетеля Б..
АДВ.ПРОДАНОВ : Представям и моля да приемете като писмени
доказателства 2 бр. фактури за заплатени медицински услуги и амбулаторен
лист за извършените манипулации.
АДВ.А. : - Да не се приемат, с изключение на фактура № 291, която би
следвало да се приеме, тъй като е с касов бон, а за останалите фактури липсва
касов бон, от който да а видно че е платена фактурата.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме като писмени доказателства днес
представените фактури и амбулаторен лист, а доколкото ще цени същите като
годни доказателства е въпрос по същество.
Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства 2 бр. фактури и 1 бр.
амбулаторен лист.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: - На този етап нямаме други искания.
За разпит на неявилия се свидетел Б. и на вещите лица, посочени в
приложението към ОА съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото на 19.06.2023 г. в 13.00 часа, за която
дата и час подсъдимият, защитникът му, гражданският ищец-частен
обвинител и повереникът му уведомени.
9
Да се призове свидетелят В. Б., като му се укаже, че при последващо
неявяване ще бъде санкциониран с глоба и ще бъде постановено
принудителното му довеждане.
Да се призоват вещите лица, посочени в приложението на ОА
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15,45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10