Р Е Ш Е Н И Е
Гр.П., 19.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публично заседание на шести април 2021
година в състав:
Председател: СНЕЖАНА
СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като
разгледа докладваното от районен съдия Снежана Стоянова АНД
№ 275/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.И.И.М.- П.„Исторически
музей-П.“ с код по БУЛСТАТ: *********,
представляван от директора А.Ш. против НП № 13-002255 от 13.11.2020 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с
чл.414, ал.1 от КТ и за нарушение на чл.153, ал.1 от КТ на жалбоподателя, в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с
оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че нарушението не е
извършено. Излагат се съображения за маловажност на случая.
В съдебно заседание за жалбоподателя
се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който подържа жалбата и
иска отмяна на атакуваното НП.
АНО – редовно призован, се представлява
от юриск.ш..
Панагюрският районен
съд, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди
събраните по делото гласни и писмени доказателства при съблюдаване разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е
санкциониран за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, в периода от 06.01.2020 г. до 12.01.2020 г. не
е осигурил най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка на И.А.Б. на
длъжност „***“. Нарушението било извършено
на 11.01.2020 г. в гр.П., работен ден,
отразен в присъствените форми за месец януари 2020 г. за служителя И.Б., явяващ
се шести пореден ден без почивка. За така установеното нарушение св.Г.М.-***
съставила против жалбоподателя АУАН, с който му вменила неизпълнение на
задължение по чл.153, ал.1 от КТ. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното
в настоящото производство НП.
НП било връчено на представител на жалбоподателя на 30.11.2020 г.
(л.32 в делото), а жалбата против НП била
подадена от жалбоподателя чрез наказващия орган по пощата на 07.12.2020 год. (л.30 в делото) и следователно е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.
От събраните по
делото гласни и писмени доказателства се установяват следните безспорни факти:
Към месец януари
2020 г., а и към момента на приключване на съдебното следствие св.И.Б. работила
при жалбоподателя като „***“ на петдневна работна седмица, със седмично работно
време до 40 часа и нормална продължителност за деня 8 часа. Тъй като
историческият музей работел непрекъснато, вкл. в събота и неделя, в които дни
потокът от туристи бил най-голям, служителите давали дежурства в почивните дни (събота и неделя) по предварително определен
график, утвърждаван от директора. Въпреки това до месец септември 2020 г.
работното време на служителите, вкл. и на св.Б. се изчислявало подневно, а не
сумирано. При тази организация положения труд в дните събота и неделя се явявал
извънреден, и се отчитал като такъв, видно от справките, приети като писмени
доказателства по делото.
В периода от
06.01.2020 г. (ден
понеделник) до
12.01.2020 г. (ден неделя) св.Б. била на работа всеки ден. За дежурството,
което дала на 11.01. 2020 г. (ден събота) и на 12.01.2020 г. (ден неделя) св.Б. била дала изричното си
съгласие. Трудът, който положила й бил заплатен като извънреден, макар и със
закъснение. През следващата седмица от 13.01.2020 г. до 19.01.2020 г., св.Б. била компенсирана с
повече почивка, като почивала четири дни (понеделник, вторник, събота и
неделя), съответно работила само три дни
от седмицата (в сряда,
четвъртък и петък). Последното
обстоятелство е видно от таблицата за отчитане явяването/неявяването на работа
през месец януари на л. 18 и л.56 в делото, както и от показанията на св.Б..
Така установените
факти не са спорни и се установяват от показанията на св.М. и св.Б., както и от
приетите по делото писмени доказателства.
При така установеното,
на 11.01.2020 г. жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.153,
ал.1 от КТ по отношение на служителя св.Б., тъй като е допуснал същата да работи непрекъснато седем последователни дни
при подневно изчисляване на работното време. Съгласно цитираната разпоредба при 5-дневна работна седмица работникът или служителят има
право на седмична почивка в размер на 2 последователни дни, от които единият
поначало е в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява
най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
Видно е от
показанията на св.Б., както и от таблицата за отчитане явяването/неявяването на
работа през месец януари на л. 18 и л.56 в делото, че още на 13.01.2020 и на
14.01.2020 г. (ден
понеделник и вторник) на св.Б. е
била осигурена непрекъсната почивка в размер на два последователни дни. При
това положение следва да се приеме, че установеното от контролните органи на
ДИТ Пазарджик нарушение е било отстранено веднага, още повече че след
проверката, в хода на която е било установено нарушението работното време на
служителите в историческия музей е започнало да се изчислява сумирано,
съответно на организацията на работния
процес, факт, който се установява от показанията на св.Б.. Освен това съдът намира, че от установеното
нарушение не са произтекли вредни последици за служителя св.Б., тъй като същата
е дала предварителното си съгласие за дежурството на 11.01.2020 г. и на
12.01.2020 г., а и видно от нейните показания това не се е отразило негативно
на работоспособността й. Ето защо съдът намира, че нарушението следва да бъде
преквалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 415в, ал.1 от Кодекса на труда.
Като не е приложил
разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ, която е специална спрямо общата и има
приоритет, наказващият орган неправилно е приложил материалния закон. Това
налага преквалификация на деянието в настоящата инстанция, което е допустимо да
се извърши от съда в конкретния случай, защото касае по-леко наказуема
хипотеза, която е и с по- благоприятни последици за нарушителя.
Нормата на чл.415в,
ал.1 от КТ предвижда имуществена санкция за работодателя в размер от 100 до 300
лева, като съдът намира, че в случая следва да се наложи минималния размер на
наказанието, което ще е съответно на тежестта на нарушението и с което ще се
постигнат целите на наказанието.
При този изход на
делото разноски на жалбоподателя не се дължат, тъй като нарушението е факт.
В полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, към която структурно принадлежи ДИТ-Пазарджик
следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определя на 80 лева, като взема предвид фактическата и правна
сложност на делото.
По горните
съображения, Панагюрският
районен съд в настоящия състав, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №
13-002255 от
13.11.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на К.И.И.М.- П.„Исторически музей-П.“ с код по БУЛСТАТ:
*********, представляван от директора А.Ш., на основание чл.416, ал.5 от КТ във
връзка с чл.414, ал.1 от КТ и за нарушение на чл.153, ал.1 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, като за извършеното нарушение и на основание чл.415 в, ал.1 от КТ налага
имуществена санкция в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА К.И.И.М.- П.„Исторически
музей-П.“ с код по БУЛСТАТ: *********, представляван от директора А.Ш., със
седалище и адрес на управление адрес: гр.П. 4500, ул. ***да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ с код по БУЛСТАТ: *********, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“
3, 1000 Център, гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: