Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ….........2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров ч. гр. д. № 3191 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление по изп.
дело № 20208380400471, с което ЧСИ М.Б., рег. № 838 от РКЧСИ, е отказал да
намали адвокатското възнаграждение, прието за събиране в изпълнителното
производство, както и размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят
поддържа, че приетото за събиране в изпълнителното производство адвокатското
възнаграждение е завишено и същото следва да бъде намалено до минималния размер
по Наредба № 1/2004г. и то само за образуване на изпълнителното дело, тъй като
водене от страна на процесуалния представител на взискателя
не е извършвано. Отделно се посочва, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, както и че дружеството е „сигурен платец“. Съобразно
изложеното се моли за намаляване на адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело до размер от 200лв., както и редуциране на таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ. Претендират се разноски.
Взискателят по изпълнителното дело депозира
възражение по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с което развива съображения за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски за настоящото производство.
Съдебният изпълнител излага мотиви за неоснователност
на жалбата..
Софийски градски съд, като прецени
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
От
представените по делото доказателства се установява, че изп.
дело № 20208380400471 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано по молба на „П.“ ЕООД,
чрез адв. К.С., за събиране на сумата от 37,70лв. по
издадения в негова полза изп. лист от 20.12.2019г.
Към молбата са приложени пълномощно за учредена представителна власт и договор
за правни услуги. С молбата за образуване взискателят
чрез процесуалния си представител е поискал извършване на проверка за открити
на името на длъжника банкови сметки и на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на
съдебния изпълнител определяне способа на изпълнение.
С последваща молба от 28.01.2020г. процесуалният представител
на взискателя е поискал налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника, открити в „Общинска банка“ АД. На същата дата 28.01.2020г. на длъжника – „Т. С.“ ЕАД е връчена покана за доброволно
изпълнение на задължението в общ размер на 347,82лв. в двуседмичен срок.
Длъжникът своевременно е подал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК до съдебния
изпълнител, с което е поискано намаляване на присъединеното за събиране
адвокатско възнаграждение и на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. С
постановление изх. № 10516/07.02.2020г., връчено на длъжника на 12.02.2020г., е
отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26.
При така установената фактическа
обстановка и след преценка доводите на страните и мотивите на съдебния
изпълнител, съдът намира от правна страна следното:
Частната жалба е
депозирана в законоустановения срок, изхожда от
надлежна страна, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 435, ал. 2,
т. 7 от ГПК, като дължимата за производството държавна такса е внесена, поради
което жалбата е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 6/2013г. по тълк.
дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, само, когато е доказано извършването на разноски
в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо,
в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато
по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин – например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.
В случая от
приложения към молбата за образуване на изпълнителното дело договор за правни
услуги се установява, че договореното между взискателя
и процесуалния му представител възнаграждение е в размер на 200лв. и договорът
служи за разписка за получаването на сумата. Ето защо, макар с молбата за
образуване на изпълнителното производство да е поискано присъединяване за
събиране на адвокатско възнаграждение в размер на 230лв., след като по делото
са налице доказателства за платено такова само в размер на 200лв. е недопустимо
да се събира в по-голям размер. Поради това разликата над 200лв. до 230лв. не
се дължи от жалбоподателя.
Отделно от това,
съдът намира, че в настоящата хипотеза възнаграждение за водене на
изпълнителното дело не следва да се събира от длъжника. В рамките на
изпълнителното производство освен първоначалната молба за образуване на
изпълнителното дело, с която е сезиран частният съдебен изпълнител и се явява
минимално необходимото действие за започване на производството, процесуалният
представител на взискателя е подал формално в същия
ден на получаване на ПДИ от длъжника молба за налагане на запор на банковите му
сметки. Тази молба очевидно цели единствено да оправдае дължимостта
на адвокатско възнаграждение и за водене на изпълнителното производство при
положение, че срокът за доброволно изпълнение на задължението не е изтекъл. Също
така по делото липсват данни и да е реализирано исканото изпълнително действие.
С оглед липсата на предприемани действия по осребряване на имущество, както и
наличието само на формално депозирана молба в деня на получаване на ПДИ, взискателят не е доказал наличието на основание за
заплащане на възнаграждение за водене на изпълнителното дело дори в минималните
размери по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г.
С оглед
изложеното, взискателят има право на разноски само в
размер на 200лв. и обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта,
с която е отказано намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение
за разликата над 200лв. до 230лв. и същото да бъде намалено от 230лв. на 200лв.
Следва да бъде
намалена и определената от ЧСИ такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като същата се
изчислява само на базата на материалния интерес, установен в изпълнителния
титул, без към тази сума да се прибавят разноските на взискателя
в самото изпълнително производство, каквито са и тези за адвокатско
възнаграждение, или таксите и разноските за принудителното изпълнение. При
материален интерес от 37,70лв., таксата по т. 26 възлиза на 12,00лв. с ДДС /т.
26, б. „а“ от ТТРЗЧСИ/, поради което същата следва да бъде намалена от 32,12лв.
на 12,00лв.
Направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски следва да бъде оставено без уважение. Според настоящия съдебен състав,
в производство по разглеждане на жалба срещу действия на съдебен изпълнител
разноски не се дължат, тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител не е
постановен в хода на проведена между страните по делото състезателна процедура.
От друга страна, насрещната страна по подадената жалба не следва да носи
тежестта за сторените от жалбоподателя разноски, доколкото същите са извършени
по повод обжалваните действия на ЧСИ. Предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действия и актове на органа по
принудителното изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване
на причинените от тях вреди, е именно съдебният изпълнител. Последният обаче не
е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради
което общото правило за присъждане на разноски по чл. 81 ГПК е неприложимо.
Страните в това производство разполагат с друг ред за възстановяване на
сторените разходи, който е този по чл. 441 ГПК вр.
чл. 74 ЗЧСИ.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД
постановление изх. № 10516/07.02.2020г., постановено по изп.
дело № 20208380400471, с което ЧСИ М.Б., рег. № 838 от РКЧСИ е отказал да
намали приетото за събиране в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение
и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетото за
събиране в изп. производство по изп.
дело № 20208380400471 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 от РКЧСИ, район на
действие СГС, адвокатско възнаграждение в полза на взискателя
от 230лв. /двеста и тридесет лева/ на
200лв. /двеста лева/ и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 32,12лв. /тридесет и два лева и
дванадесет стотинки/ на 12,00лв. /дванадесет лева/ С ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.