№ 1013
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на четвърти
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100501287 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Т.С." ЕАД – длъжник в
изпълнителното производство по изп. дело № 20229200400010 срещу
Постановление от 18.01.2022 г. на съдебен изпълнител Й.М., рег. № 920
КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
изменение на постановлението за разноските, като тези за адвокатско
възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство бъдат
намалени на 200, 00 лева, и да се редуцира т. 26 ТТРЗЧСИ до
законоустановения размер.
В жалбата се поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Сочи се, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира
приложение, тъй като към момента на изпращане на поканата за доброволно
изпълнение е извършено само действие по образуване на изпълнителното
дело и други действия не са извършвани. Също така спрямо Гаранционен
фонд не се налага предприемане на изпълни действия, след като последният
заплаща в срока за доброволно изпълнение. Счита адвокатския хонорар за
прекомерен и несъобразен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
1
размери на адвокатските възнаграждения. Моли се също да бъде задължен
частният съдебен изпълнител да намали и пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, съгласно материалния интерес по изпълнителното дело.
Взискателят, в срока за отговор на частната жалба, представя
възражение, в което изразява съображения за нейната неоснователност.
Заявява, че заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с
извършените от адвоката действия.
В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от
ГПК, съдебният изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата,
като счита, че размерът на претендираното адвокатски хонорар е съобразен с
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и липсват основания
за неговото намаляване.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и
становището по нея, както и обясненията на частния съдебен изпълнител,
приема следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване
акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.
435, ал. 2, т. 7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК,
изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261
ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството по изп. дело № 20229200400010 по описа на съдебен
изпълнител Й.М., рег. № 920 КЧСИ е образувано по молба на М.З., З.З. и Р.З.,
чрез адв. Х.К. срещу "Т.С." ЕАД, въз основа на изпълнителен лист за сумите
от 26.11 лв. – разноски по съдебно производство.
С молбата е направено искане да бъде наложен запор на банковите
сметки на длъжника, след като бъде връчена поканата за доброволно
изпълнение. Също така са възложени правомощия на съдебният изпълнител
по чл. 18 ЗЧСИ.
Към молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателите са
приложили три Договора за правна защита и съдействие с адв. К. на стойност
250 лв., всеки от тях.
2
Покана за доброволно изпълнение до длъжника"Т.С." ЕАД, е връчена на
12.01.2022 г.
На 07.01.2022 е изпратено запорно съобщение до „Ц.К.Б.“ АД.
На 17.01.2022 г. е постъпило възражение с идентични доводи с
настоящата жалба.
На 19.01.2022 г. е постъпило съобщение от „Ц.К.Б.“ АД, с което
съдебният изпълнител е уведомен за направен превод в размер на 953,44 лв.
Предвид установената по-горе фактология по отношение на
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съдът намира следното:
В молбата за образуване на изпълнителното дело в отклонение от
нормата на чл. 426, ал. 2 ГПК взискателят е поискал прилагането на един
изпълнителен способ за удовлетворяването му.
Ето защо единствените извършени от процесуалния представител на
взискателите действия по делото са тези по подаване на молба за
образуването му. Извършването на други изпълнителни действия не е
необходимо с оглед естеството на самото изпълнение, което е насочено срещу
дружество, за което поначало се предполага, че разполага с необходимия
финансов ресурс, за да изпълни парично задължение (което в случая не е в
голям размер), поради което при осъществяване на посочения в молбата за
образуване изпълнителен способ би се стигнало до плащане на сумите, за
чието събиране е принудителното изпълнение.
По изложените съображения трябва да се приеме, че в случая не следва
да се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита
по изпълнителното дело при предприемането на изпълнителни действия, а
разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за
образуването на изпълнителното производство, макар в представения договор
за правна защита и съдействие да е посочено, че възнаграждението е
заплатено както за образуване на изпълнителното дело, така и за воденето му.
С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя
следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване на
изпълнителното производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба №
7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на възнаграждението възлиза на 200 лв.
3
В случаите на подадена молба за образуване на изпълнителното
производство, какъвто е настоящия, за образуване на изпълнително дело
минималният размер на възнаграждението е 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/
- чл. 10, т. 1 от Наредбата. Делото по изложените по-горе мотиви делото не се
характеризира с фактическа и правна сложност, поради което адвокатското
възнаграждение на взискателя на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде
намалено на размер от 200, 00 лева.
По отношение на т. 26 ТТРЗЧСИ настоящият съдебен състав намира, че
пропорционалната такса следва да се изчислява само върху размера на
присъденото вземане по изпълнителния лист без в основата, върху която
същата се изчислява, да се включват такси и разноски по самото
принудително изпълнение, включително и без приетото за събиране в
производството адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумите по
изпълнителен лист към датата на поканата за доброволно изпълнение
възлизат на общата сума от 26 лева. Съгласно т. 26, б. "а" от ТТРЗЧСИ при
този материален интерес - размерът на пропорционалната такса е 12 лв., с
ДДС. Следователно, неправилно е определен и размерът на таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ, като следва да се намали до заК.ия до размера на 12 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба на "Т.С." ЕАД – длъжник в изпълнителното
производство по изп. дело № 20229200400010 Постановление от 18.01.2022 г.
на съдебен изпълнител Й.М., рег. № 920 КЧСИ, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВИ:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за
събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по
изп. дело № 20229200400010 на съдебен изпълнител Й.М., рег. № 920 КЧСИ,
дължимо от Гаранционен фонд, от 250 лева, до размер на 200 лева за всеки от
взискателите и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ над сумата от 12 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5