Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.11.2016год. гр.Б**
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и шести октомври, две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Секретар: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
Прокурор: БЕЗ
ПРЕДСТАВИТЕЛ В С.З.
като разгледа, докладвано от районен
съдия Даниела Игнатова АНХ дело №
153 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявена жалба от „К***” АД със седалище и адрес на управление
в гр.Б** ул.”Д**” №1,ЕИК**,представлявано от Изпълнителния директор С.П.С.,срещу
наказателно постановление №08-0803063/053 от 29.02.2016г.на Директора на Дирекция”Инспекция по
труда”-гр.Добрич,с което на дружеството е наложено наказание Имуществена санкция в размер на хиляда и петстотин лева ,по чл.416,ал.5,във
вр.с чл.415,ал.1 от КТ ,за нарушение по чл.415,ал.1 от КТ.
Жалбата е подадена,чрез административно
наказващия орган и е получена в Районен съд-Б**,ведно със административната
преписка с Рег.№1526 на 21.04.2016год.
Дружеството- Жалбоподател твърди в
жалбата си,че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно,при
неправилно установена фактическа обстановка.Счита,че са налице условията на
чл.28 от ЗАНН .Моли съда да отмени наказателното постановление,изцяло.Като
алтернативно искане се моли съда да намали размера на наложената имуществена
санкция по предвидения в закона минимален размер,на осн.чл.415в от КТ,приемайки
че нарушението е маловажно ,предвид това че за лицето П.М. не са настъпили
вредни последици и същата не е обжалвала пред Д”ИТ”-Добрич факта не наплащане
на възнаграждението както и няма претенции за това.В жалбата се претендират
направени деловодни разноски.
Редовно призован,жалбоподателя се представлява в съдебно заседание от
адвокат М.Д. ***,редовно упълномощена.
От името на своето подзащитно
дружество,процесуалният представител поддържа жалбата,прави доказателствени
искания.Пледира,че следва да бъде уважена жалбата.Представя писмено становище,в
което твърди,че неправилно са съставени 22 броя наказателни постановления,при
издадено едно предписание.Счита,че е налице само едно административно
нарушение.Твърди,че са налице предпоставките на чл.415В от Кодекса на труда.
Възиваемата страна,редовно
призована се представлява в с.з. от ю.к.П.,пледира
в с.з.,че възраженията на жалбоподателя са неоснователни.,а наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди изцяло.
По делото,като свидетел са разпитани Г.В.В.-актосъставител,К.Г.С.
и П.Д.М..
Съдът след преценка на събраните писмени
и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :
По
делото съществуват данни,че проверката в „К***”АД в гр.Б**,ул.”Д**” №1 ,от
инспектори на Д”ИТ”-Добрич е продиктувана от подаден сигнал за неизплащане на
трудово възнаграждение.Съдът следва да отбележи,че по делото сигнала не е
приложен.
Въз основа на сигнала св.Г.В.,съвместно
с колегата си С. и А.Н.,извършват
проверка на 17.11.2015год. и от 10.02.2016год.до 15.02.2016год., в офиса на фирма
„К***” АД,находящ се в гр.Б** ул.Д** №1,Балчишка община.
Установената фактическа обстановка е
обективирана в два протокола за извършена проверка-Протокол №ПР041071 от
17.11.2015год. и Протокол №ПР1606342 от 15.02.2016год.
В двата протокола за посочени множество
нарушения.В двата протокола е посочено,като отделни констатации,че дружеството
жалбоподател не е изплатило дължими трудови възнаграждения на лицето П.М. общо
за двадесет и пет месеца-т.е. за месеците от декември 2013год. до декември
2015.
В протокол №ПР041071 от 17.11.2015год.са
дадени предписания за изплащане на трудовите възнаграждения на М. за месеците
от декември 2013год.до месец септември 2015год.,като е даден общ срок за
изпълнение на тези предписания,а именно-до 14.12.2015год.В протокола са дадени
предписания за всеки месец поотделно,но срокът за изпълнение е общ,а именно до 14.12.2015год.
В протокол №ПР1606342 от
15.02.2016год.проверяващите са дали предписания за изплащане на трудовите
възнаграждения на свидетелката П.М. за месеците от октомври 2015год. до
декември 2015год.,като е даден общ срок за изпълнение на предписанията,а именно
до 21.03.2016год.В протокола са дадени предписания за всеки един от месеците
поотделно,но срокът за изпълнение на предписанията е общ,а именно
21.03.2016год.
Въз основа на така установените
факти,свидетелят Г.В. съставя Акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството жалбоподател №08-0803063
на 23.02.2016год.Свидетелят приема,че дружеството жалбоподател е извършило
административно нарушение,като не е изпълнило т.14 от предписанието по протокол
№ПР041071 /17.11.2015г. със срок на изпълнение до 14.12.2015г.,за изплащане на
трудовото възнаграждение на М. за месец септември 2014г.
Въз
основа на образуваната административна преписка,Административно наказващия
орган издава наказателното постановление №08-0803063/053 на 29.02.2016г. срещу
жалбоподателя,като му налага Имуществена санкция в размер на 1500лв.
В хода на съдебният процес се
установява,че за всяко едно от неизплатените трудови възнаграждения на П.М. са
издадени отделни предписания за всеки месец поотделно,обективирани обаче в общ
протокол,веднъж в протокол за проверка №ПР041071/17.11.2015г. с предписание да
бъдат изплатени възнаграждения за месеците декември 2013г.-месец септември
2015г.и втори път в ПР1606342/15.02.2016г. ,с предписание да бъдат изплатени
възнагражденията за месеците октомври,ноември и декември 2015г.
За неизплащането на трудовите
възнаграждения на свидетелката М. са издадени множество АУАН и образувани
отделни административни преписки.
Срещу дружеството жалбоподател са издадени
множество наказателни постановления,като всяко едно от тях визира,като отделно
административно нарушение чл.415 от КТ,в смисъл,че не е изпълнено предписание
за изплащане на дължимо трудово възнаграждение за всеки отделен конкретен
месец.
Процесното обжалвано наказателно
постановление касае неизпълнение на предписание по т.14 от Протокол
№ПР041071/17.11.2015г.,със срок за изпълнение до 14.12.2015год.за изплащане на
дължимо трудово възнаграждение на П.М. за месец септември 2014г.
При
така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в
срок.Наказателното постановление,видно от разписката за връчване е връчено на
07.04.2016г..Жалбата е получена в деловодството на възиваемата страна с
Вх.№16101718 на 14.04.2016г.С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в законоустановения срок.
Жалбата е процесуално допустима и е
приета за разглеждане.
Относно
компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган-Директора на Дирекция”Инспекция по
труда”-гр.Добрич,съгл.чл.416,ал.5 от КТ.
Относно
материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
Съгласно
разпоредбата на чл.415 от Кодекса на труда се предвижда административно
наказание за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство. Разпоредбата на чл.415 от КТ е и
санкционна.Предписанието не е оспорено и е влязло в сила.
С
приложени ведомости за заплати и събраните други писмени доказателства е
установено, че задълженията за периода
от месеците декември 2013год.до декември 2015год. не са били изплатени, като
работодателят,в случая санкционираното дружество не е представил документи за
изпълнение на предписанието в частта касаеща месец септември 2014г.
Възражението е, че дружеството е
имало финансови затруднения и поради тази причина заплатите не са били
изплатени, което е ирелевантно за спора, защото не може да го освободи от
задължението да плаща трудовото възнаграждение на работниците си за извършения
от тях труд.
Не са представени и други доказателства
за плащане на задълженията за този период,доказателства че са плащани такива
само на лицата назначени като пазачи,съдът прави извод от показанията на св.М..
За неизпълнение на предписанието в
частта относно месец септември 2014г. е съставен акт, въз основа на който е
издадено процесното Наказателно постановление.
Видно от приложената по делото
административно-наказателна преписка, за всяка отделна точка по предписанието
за установените нарушения по чл. 128 т.2 от КТ за всеки отделен месец е
съставен нарочен акт и издадено НП.
Разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ касае
неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, което предполага
санкциониране на нарушителя, ако не отстрани в срок констатираните от органа
нарушения на трудовото законодателство, съдържащи се имплицитно в издадения
индивидуален административен акт – предписание, във всички или някои негови
части.
Това нарушение следва да се санкционира
с издаването на едно НП за неизпълнение на предписанието, а не за всяко едно
констатирано нарушение на трудовото законодателство, което е описано в
предписанието и не е отстранено в определения срок, да се налага санкция на
основание чл. 415 ал.1 от КТ за неизпълнение на предписание.
Това води до налагане на множество
наказания за едно и също нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ, за неизпълнение на
предписание по протокол № ПР041071 от 17.11.2015г. и протокол №ПР1606342 от
15.02.2016год., което не е целта на разпоредбата и е недопустимо и
незаконосъобразно.
Влезлият в сила индивидуален
административен акт – предписание, подлежи на изпълнение в определения в него
срок, като неизпълнението му – частично или изцяло подлежи на санкциониране,
още повече, в случая се касае за описани в няколко отделни точки нарушения от
един вид – по чл. 128 т.2 от КТ.
Функцията на предписанието е да
преустанови и предотврати констатирани нарушения на трудовото законодателство
като целта е да се изплатят трудовите възнаграждения на работниците. Затова,
когато констатира нарушения, органът може да не наложи наказания за всяко едно
от констатираните нарушения, а да издаде предписание и определи срок и по този начин да даде възможност на
работодателя да изпълни задълженията си, като неизпълнението на даденото
предписание като индивидуален административен акт е самостоятелно и друго по
вид нарушение.
Очевидно,в случая органът е съобразил
затрудненото финансово положение на работодателя и не е наложил наказания
за всички констатирани при проверката
нарушения на трудовото законодателство, макар и издавайки едно общо
предписание, което не е било изпълнено по същите причини и предвид кратките срокове.
Налагането на наказание за неизпълнение
на предписанието за всяко едно отделно констатирано в него нарушение, но
еднакво по вид, освен че е незаконосъобразно, няма да доведе до целения с
предписанието резултат – да се изплатят задълженията, защото ще утежни финансовото
положение на дружеството с нови публични задължения, които са привилегировани
спрямо вземанията на работниците за труд.
Недопустимо е да се налага наказание за
неизпълнение на предписанието за всяка отделна негова част, защото то
представлява един индивидуален административен акт.
В тази посока е и съществуващата съдебна
практика, а именно Решение№161 по КАД№90/2015 по описа на Административен
съд-Плевен.
С оглед изложеното,съдът приема,че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва
изцяло да бъде отменено.
По отношение на претендираните деловодни
разноски от жалбоподателя,съдът съобрази следното :
В жалбата няма конкретизирана сума за
претендираните деловодни разноски.
По делото е представено пълномощно между
дружеството-жалбоподател ,чрез неговият Изпълнителен Директор и процесуалния му представител-адв.Д. *** ,в
който не е посочена сума за изплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира претендирането на деловодни
разноски за допустимо, но разгледано по същество за неоснователно.
В това производство липсва правно
основание и ред за присъждане на такова възнаграждение.С чл.84 от ЗАНН са
предвидени изрично установени отделни случаи и въпроси,свързани с разглеждането
на делата, по които се прилагат субсидиарно правилата
на НПК.Единствените разноски, които фигурират в текста на цитираната норма, са
тези на свидетелите и относно изплащането на възнагражденията на вещите лица,
за които са приложими правилата на НПК. Липсва обаче хипотеза за изплащане на възнаграждение
за оказаната правна помощ и защита по делото. Очевидно, че този въпрос е извън
приложното поле на НПК, защото е изключен от препращаща
норма на чл.84 от ЗАНН.
Ето защо и предвид обстоятелството, че
производството е по реда на ЗАНН, а не на АПК,
съдът намира че направеното искане за присъждане на разноски и
възнаграждение за адвокат, е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Отговорността за разноски е обективна и
невиновна.Тя обхваща само тези случаи,които законодателя е предвидил.
Правилата на ГПК се прилагат субсидиарно
съгласно АПК пред касационната инстанция,която в случая на
административно-наказателните производства се явява съответния Административен
съд.В тази посока е и съществуващата съдебна практика-ТР№3/08.04.1985г.по
Н.Д.№98/84 на ОСНК на ВС,както и ТР№2 от 03.06.2009на ВАС.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №08-0803063/053 от 29.02.2016г.,на Директора на
Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,с което на „К***” АД със седалище и
адрес на управление в гр.Б** ул.”Д**” №1,ЕИК**, представлявано от Изпълнителния
директор С.П.С. е наложено наказание
Имуществена санкция ,в размер на
хиляда и петстотин лева ,по чл.416,ал.5,във вр.с чл.415,ал.1 от КТ ,за
нарушение по чл.415,ал.1 от КТ,като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от „К***”
АД,със седалище и адрес на управление в гр.Б** ул.”Д**” №1 ЕИК**,представлявано
от Изпълнителния Директор С.П.С.,искане
за присъждане на деловодни разноски в
неустановен размер,представляващи адвокатско възнаграждение,по договор
за правна защита и съдействие,като неоснователно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен Съд гр.Добрич в 14-дневен срок от получаването
му от страните,на основанията ,предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,и
по реда на глава дванадесета от Административно -процесуалния кодекс .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: