№ 13069
гр. *****, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря П. Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110117008 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба „Застрахователно дружество Е.“
АД срещу „ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от
871 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № 050090****/14.12.2023 г. във връзка с ПТП от 14.11.2023 г.,
настъпило в гр. *****, на кръстовището на бул. „***********“ и Софийски
околовръстен път, ведно с включените ликвидационни разноски, и ведно със законната
лихва от 21.03.2025 г. до окончателното изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 49,15 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
19.10.2024 г. до 20.03.2025 г.
Ищецът твърди, че на 14.11.2023 г., в гр. *****, на кръстовището на бул.
„***********“ и Софийски околовръстен път, в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за автомобил „Опел
Корса“, рег. № *******, е реализирано събитие – ПТП, между застрахования при него
лек автомобил и лек автомобил „Фолксваген Кади“, рег. № ******. Сочи, че вина за
настъпването му имал водачът на лек автомобил „Фолксваген Кади“, рег. № ******,
който при движение направо се отклонява вляво по посоката на движение и удря
движещото се срещу него в съседната пътна лента МПС „Опел Корса“, рег. №
*******. Твърди, че в причинна връзка с описаното ПТП са причинени щети на
застрахования при него автомобил. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 856 лв. Поддържа, че по отношение на лек автомобил
1
„Фолксваген Кади“, рег. № ****** към дата на ПТП била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед извършеното плащане
възникнало регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно
обезщетение. Твърди, че ответникът е бил поканен да заплати сумата от 871 лв. с
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но не последвало плащане,
поради което изпаднал в забава от 19.10.2024 г. Иска се от съда да постанови решение,
с което да уважи исковете.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на
пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите
вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“
водач. Твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача на
застрахования при ищеца автомобил, за който твърди, че е навлязъл в днижението на
еднопосочния вход на бензиностанция ОМВ и в последния момент рязко е препречил
пътя на водача, застрахован при ответника. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС,
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“
между ищеца и собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; че
ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в
исковата молба; наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие. За
изясняване на механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между
същото и щетите по увредения автомобил са събрани писмени доказателства и е
изслушано заключението на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ).
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП (л. 10),
настъпило на 14.11.2023 г. (в срока на застрахователното покритие), подписан от П. Р.,
като водач на автомобил „Опел Корса“, рег. № *******, подписала се за участник А, и
З. Д., като водач на „Фолксваген Кади“, рег. № ******, подписал се за участник Б. В
протокола водачът П. Р. е отразила да се признава за виновна. Начертани са две схеми
за настъпилото ПТП, първата от които е задраскана, но отразява движение на двете
превозни средства в противоположна посока – едно срещу друго. Във втората схема
двете превозни средства са разместени спрямо първата, като е отразена посоката на
движение на участник Б – в посока срещу и към участник А. В протокола са отразени
и нанесените щети – на лек автомобил „Опел Корса“, рег. № ******* – предна броня,
преден ляв калник, шофьорска врата, а на автомобил „Фолксваген Кади“, рег. №
2
****** – предна броня, преден ляв калник, мигач, ляв калник. Така отразените щети по
автомобилите съответстват на удар, настъпил при насрещното им движение един
спрямо друг. За място на събитието е отразено да се е случило на бензиностанция
ОМВ, намираща се на ъгъла на бул. ****** и Околовръстен път.
По делото като писмено доказателство е приложена декларация на П. Р., ведно с
искане за завеждане на претенция пред ищцовото застрахователно дружество. В
декларацията е посочила, че ударът е настъпил, когато при движение направо,
участникът отсреща се е отклонил от правата си траектория, при което е ударил
автомобила й – механизмът, на който се основава претенцията.
За установяване на механизма са разпитани двама свидетели– водачите на двата
автомобила.
Така описаният в декларацията механизъм се припокрива с поддържаната в
съдебното заседание от свидетеля П. Р., водач на лекия автомобил „Опел Корса“, рег.
№ *******, версия за случая. В показанията си тя заявява, че другият водач
първоначално е карал в неговата половина на платното, а впоследствие се е отклонил
и я е ударил. Твърди, че другият водач е гледал надолу, поради което тя си помислила,
че му е прилошало. Пояснява обаче също така, че другият водач е влязъл на
територията на бензиностанцията от бул. „******“, а тя е излизала оттам. Твърди, че се
обадили на полиция, но служителите на МВР, като дошли, ги накарали да подпишат
само двустранен протокол и настоявали, че тя е виновна, което тя оспорила пред тях,
но все пак подписала протокола под заплахата, че ще й напишат акт.
Според показанията на другия участник – З. Д., той се е движел по
Околовръстното, откъдето е направил разрешен ляв завой към бул. „******“, откъдето
е навлязъл в бензиностанция ОМВ. Казва, че слънцето светело силно и не могъл да
види дали другия автомобил се движи. Обяснява, че другият участник е излизал от
бензиностанцията към бул. „******“, откъдето нямал право да излиза, тъй като
отсечката била еднопосочна предвид наличието на знак, който забранявал излизането
от там – това било само вход за бензиностанцията, но не и изход. Твърди, че дамата,
водач на другия автомобил, била много афектирана и направила скандал, от което
полицаите, които те извикали по повод събитието, били учудени от реакцията, тъй като
тя била виновна. Потвърждава, че са направили две схеми, първата от които
задраскали, а на втората показали посоката на движение на виновния водач. В
съденото заседание свидетелят обяснява, че на втората схема дамата е участник А, а
той – участник Б. В тази схема е отразено участник А да се е намирал след знак В1 –
забранено е влизането на пътни превозни средства.
При съвкупната преценка на показанията на двамата свидетели съдът намира, че
не следва да бъдат кредитирани тези на св. Р. в частта, в която сочи, че водачът на
автомобил „Фолксваген“ внезапно се е отклонил и е навлязъл в нейната лента,
3
доколкото те не кореспондират с други доказателства по делото. Такава лента за
движение всъщност на мястото не съществува, доколкото е забранено излизането от
бензиностанцията към бул. „******“, където е разположен само вход на
бензиностанцията, респективно и движението на територията на бензиностанцията
непосредствено преди входа в насрещна посока не е оправдано. При разпита си в
съдебното заседание св. Р. убедено отрича тя да има съпричастност към настъпване на
сблъсъка, като за изцяло виновен счита другия водач. Същевременно обаче остава
напълно безкритична към собственото си поведение, не отрича, а потвърждава да е
излизала от бензиностанцията към бул. „******“, като очевидно не възприема това
действие за нарушение, противно да установеното по делото – наличието на знак В1
се установява както от показанията на другия свидетел, така и от схемата в протокола,
а впоследствие е възпроизведено и при устното изслушване на вещото лице. И при
разпита си в съдебното заседание свидетелката Р. е емоционална, изтъквайки себе си
като жертва на неправомерното поведение на другия водач и на недружелюбното
отношение на служителите на МВР, които й обяснили и настоявали, че тя в виновна за
произшествието, без тя да се счита за такава.
Въз основа на писмените доказателства по делото е изготвено заключение по
съдебно автотехническа експертиза.
Според заключението на вещото лице стойността, необходима за възстановяване
на автомобил „Опел Корса“, изчислена на база средна пазарна цена към датата на ПТП
е 1220,76 лв., както и че всички щети се намират в пряка причинно-следствена връзка
със събитието. В заключението е отразен механизъм, при който лек автомобил
„Фолксваген“ е навлязъл на територията на бензиностанцията от входа на ул.
„Околовръстен път“, а лек автомобил „Опел Корса“ – от входа от страната на бул.
„******“, въз основа на което вещото лице е начертало скица. Заключението е
изготвено преди изслушване на показанията, поради което не кореспондира с тях.
В съдебното заседание, след изслушване на показанията на двамата свидетели,
вещото лице сочи, че въз основа на същите напълно се променя разположението на
автомобилите към момента на настъпване на удара. Сочи, че водачът на „Опел Корса“
се е движел в посока бул. „******“, но излизането от там е забранено, както и че
забранителният знак се намира след мястото на удара. Ударът за този водач е бил
предотвратим, ако същият не е предприел маневра за излизане към бул. „******“. В
същото съдебно заседание вещото лице саморъчно нанася поправка в отразената в
заключението визуализация с предполагаемо място на удара /стр. 4 от заключението и
л. 92 по делото/, като отразява пресичащи се траектории на двете превозни средства,
при първоначално успоредно движение, като пресичането следва от отклонение на
автомобил „Фолксваген“. Също така, в съответствие с устните си пояснения, отразява
мястото на удара да е преди знак В1.
Така отразената траектория на движение на двете превозни средства обаче не
4
само не кореспондира с показанията на двамата свидетели, които сочат не на попътно
и пресичащо се движение, а на насрещно такова, но и не отразяват схемата, начертана
в протокола за ПТП, където е отразено водач А да е задминал знак В1. Също така
схемата не отчита показанията на свидетелите в частта, в която сочат водачът Д.,
управлявал автомобила „Фоклсваген“, да е навлязъл на територията на
бензиностанцията от входа на бул. „******“. Най-вече така начертаната върху
визуализацията схема не отразява щетите по двата автомобила – а именно, че и по
двата автомобила те са настъпили в предната лява част, което съответства именно на
насрещно движение – както е отразено в първоначалната схема в протокола на ПТП,
както и следва от показанията на двамата свидетели. Объркването на вещото лице в
съдебното заседание е обяснимо предвид донякъде противоречивите свидетелски
показания. Няма данни обаче, от които вещото лице да изведе, че мястото на удара е
било преди знак В1, доколкото от втората и окончателна схема в протокола, където е
отразено, че автомобил А /виновният водач/ се е намирал след знака, поради което и
съдът не кредитира заключението в тази част.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Описаният в исковата молба механизъм не се установява от събраните по делото
доказателства. В исковата молба, в която са възприети и възпроизведени обясненията,
дадени от водача на застрахования по имуществена застраховка при ищеца автомобил,
липсва отразяване на действителното място на удара. Вместо на кръстовището на бул.
5
„******“ и „Околовръстен път“, той е настъпил на територията на бензиностанция
ОМВ. При това не е отразено още, че ударът е настъпил при влизане на автомобил
„Фолксваген“ в бензиностанцията от входа на бул. „******“, докато автомобил „Опел
Корса“ е излизал оттам, което е било забранено предвид наличието на знак В1.
Напротив, правомерно е било поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген“,
доколкото той е влизал в бензиностанцията именно от разрешеното и обозначено за
това място. Както бе посочено и обосновано по-горе, съдът не кредитира показанията
на св. Р. в частта, която тя твърди другият автомобил да се е отклонил внезапно.
Същите са едностранчиви, тенденциозно дадени и некореспондиращи с други
доказателства по делото и отразяващи субективните възприятия на свидетелката,
които се отличават с пълно ескулпиране и категорично отсъствие на самокритичност, а
това ги прави и лишени от обективност и достоверност.
При така обоснования извод за липса на противоправност, поради недоказване
на този елемент от фактическия състав претенциите за главница и обезщетение за
забава подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, като следва да му
бъдат присъдени такива в размер от 440 лева, съобразно представения списък по чл. 80
ГПК, в това число за определено от съда юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК
********* срещу „ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от
871 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № 050090****/14.12.2023 г. във връзка с ПТП от 14.11.2023 г.,
настъпило в гр. *****, на кръстовището на бул. „***********“ и Софийски
околовръстен път, ведно с включените ликвидационни разноски, и ведно със законната
лихва от 21.03.2025 г. до окончателното изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 49,15 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
19.10.2024 г. до 20.03.2025 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Застрахователно дружество Е.“ АД,
ЕИК ********* да заплати на „ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* сумата от 440 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6