Р Е
Ш Е Н
И Е № 97
гр. Раднево, 02.11.2017год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радневският районен съд - гражданско
отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети октомври през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА
ВЪЛЧАНОВА
при секретаря И.С., с участието на
прокурора……, като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧАНОВА гражд. дело № 506 по
описа за 2017 год., за да се произнесе взема предвид следното:
Производството
е бързо по реда на чл. 310 и
следващите от ГПК.
Предявени
са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ. във вр. чл. 225 от КТ.
Ищецът
Г.Т.Н., чрез своя пълномощник адв. С.К. твърди в исковата молба, че на
19.05.2017г. работодателят е издал заповед № 3 от същата дата, с която му е
наложил дисциплинарно наказание „Уволнение” и е било прекратено трудовото
правоотношение, съществувало между страните по делото. Уволнението е извършено
на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.188, т.3 от КТ, във връзка с
чл.190, ал.1, т. 4 предл.1 във вр. с чл.190, ал.1, т.7 във вр. с чл.187, т.7
във вр. с чл.187, т.8 предл.1 от КТ във вр. с чл.187, т.10, предл.3 от КТ. След
заповедта за уволнение е последвало прекратяване на трудово правоотношение,
поради допускане на следните дисциплинарни нарушения:
-„злоупотреба с
доверието на работодателя” чл.190, ал.1, т. 4 от КТ;
-„неизпълнение на
законни нареждания на работодателя”
чл.187, т.7 от КТ;
-„неизпълнение
и на други трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред”
чл.187,ал.1, т. 10 КТ
-„за
извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина” чл.190, ал.1 т.4 предл. 1 от КТ;
Ищецът твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са му
снети обяснения, съобразно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ. Обясненията му
били поискани формално, а не с оглед на налагането на дисциплинарно наказание и
не с оглед на допуснатите дисциплинарни нарушения. Твърди също, че посочената
кражба, не можела да се доказва от работодателя, а следвало да се докаже от
компетентните за това органи, посочени в НПК. Възразява срещу това, че
работодателят му не е уведомил надлежните органи за извършеното според него
престъпление кражба, което също опорочавало уволнението, защото работодателят
установявал, че всъщност не смята, че има извършено престъпление. Твърди, че
посоченото допуснато нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя” може
да бъде извършено само и единствено умишлено, а нямало данни за умисъл.
Възразява по същество срещу визираната фактическа обстановка в заповедта за
уволнение, като смята, че нарушенията не са доказани от обективна страна и
работодателя няма достатъчно доказателства, за да обоснове допуснатите
нарушения на трудовата дисциплина, визирани в заповедта.
Възразява, че посоченото като нарушение на трудовата дисциплина
„неизпълнение на законни нареждания на работодателя” не било посочено конкретно
и ясно, за да се защити срещу него. Нямало подробно описание, което му пречело
да си осъществи правото на защита в пълен обем.
Възразява срещу заповедта, като твърди, че същата не е мотивирана
и че наложеното наказание е необосновано тежко и не е съобразено с тежестта на
извършеното нарушение.
Възразява и по същество на извършеното нарушение, като твърди, че
не е извършил същото. Възразява срещу всяко от нарушенията, визирани в
заповедта за дисциплинарно уволнение.
Твърди, че поради оставане без работа поради уволнението ответното
дружество му дължи обезщетение по чл. 225 КТ обезщетение в размер на 8 544 (осем хиляди петстотин четиридесет и четири) лев, представляващо брутното му трудово
възнаграждение за период от 5 месеца и 10 дни, считано от 10.06.2017г. до
19.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия
иск, до окончателното му изплащане. Иска от съда да постанови решение, с което
да признае за незаконно уволнението му и да отмени заповедта, с която същото е
наложено, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да
осъди ответното дружество да му заплати направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника
„Мини Марица-изток” ЕАД, гр. Раднево, в който взема становище, че исковете са
допустими, но неоснователни и недоказани. Признава обстоятелствата досежно
сключения безсрочен трудов договор с ищеца, въз основа на който е заемал
длъжността „ Машинист булдозер - над 200 к.с. в участък „Верижни машини” на
Рудник „Трояново-север” село Ковачево. Признава също, че този договор е бил
прекратен едностранно на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ от Управителя на
Рудника със Заповед № 3 от 19.05.2017г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”. Твърди, че достатъчно добросъвестно е изпълнил задължението си,
визирано в разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като било достатъчно по
разбираем за работника начин да бъде изложено, за какво нарушение на трудовата
дисциплина се изискват обяснения. Били му зададени въпроси, които били
достатъчно ясни. Твърдят, че наложеното наказание за злоупотреба с доверието на
работодателя било достатъчно обосновано от обективна и субективна страна.
В съдебно
заседание ищецът чрез пълномощника си адв. К.. поддържа предявените искове.
В съдебно
заседание ответното дружество чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.
оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им. Представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се
оспорва в производството, че страните са били в трудово правоотношение по
силата на трудов договор № 1053 от 29.10.1992 г. ищецът Г.Т.Н. е назначен на
длъжност „машинист на булдозер над 200 к.с.”, с място на работа Рудник
„Трояново-север” с. Ковачево, общ. Раднево.
От представеното ЛТД на ищеца се установява
длъжността му, на кого е подчинен, основните задължения и отговорности за
длъжността, нужна компетентност и изисквания на работодателя за заемане на
длъжността.
Със
заповед № 3/19.05.2017 г. на Управителя на Рудник „Трояново-север” с. Ковачево,
клон на „Мини Марица изток” ЕАД гр. Раднево. на ищецът е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” поради извършено сериозно нарушение на трудовата
дисциплина от същият по см. на чл. 190, ал.1, т.4, предл.1 КТ - злоупотреба с
доверието на работодателя, както и чл. 190, ал.1, т.7 КТ - други тежки нарушения на
трудовата дисциплина. В процесната заповед е посочено, че дисциплинарното
наказание „уволнение” се налага, считано от датата на връчване на заповедта, като
върху самата заповед ищецът не е положил подпис относно датата на получаването
й, и същата е връчена при отказ в присъствието на двама свидетели.
На 20.04.2017 година управителят на Рудник
„Трояново –север”, с. Ковачево, клон на „Мини Марица изток” ЕАД е отправил
писмено искане до ищеца, който в тридневен срок да представи писмените си обяснения
за допуснато от последния „Дисциплинарно нарушение по смисъла на 190, ал.1, т.4 от КТ" и чл.190 ал.1 т.7 от КТ/ изх. №
РД-17-258/20.04.17 г./. Искането е стигнало до знанието на ищеца на 20.04.2017
година, като на 24.04.2017г. са последвали писмените му обяснения с вх. № 5942.
Действително
даването на обяснения от работника или служителя е негово гарантирано право в
рамките на дисциплинарното производство. Работодателят е длъжен да поиска
обяснения така, че работника или служителя да разбере кои негови действия се
третират като дисциплинарни нарушения. В този смисъл е и константната съдебна
практика: Решение № 432 от 2010г. по гр.д. № 1322/2009г. на ВКС, 3-то
гражданско отделение; решение № 220/26.04.2011г. по гр.д. № 1917/2010 година,
по реда на чл.290 ГПК;
В
настоящия казус работодателят е изискал обяснения за извършените нарушения,
като е формулирал конкретни въпроси към ищеца, свързани с извършените нарушения на трудовата дисциплина , а именно:
„-бил ли е
на тръбоклад- DRESTA-SB-85R с №35167 на 14.04.2017г. в 15.20ч.,
- участвал
ли е в източването на дизелово гориво в
- при
излизане от рудника спирана ли е колата „лада Нива” с рег. № СТ**** АР”;
- защо не
се е подчинил на началника на смяната на охранителната фирма и потеглил обратно
към рудника, както и къде са били настигнати от началника на смяната на
охранителната фирма.
Тези
въпроси в своята последователност и пълнота осигуряват възможност на работника
да вземе отношение по всички изложени в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание факти и обстоятелства върху, които се обосновава посочената заповед.
Писмото с искане за даване обяснения е стигнало до Г.Т.Н., като същият изпраща
своите обяснения до управителя на рудника с писмо с вх. № 5942/24.04.2017г., и
е приложено като писмено доказателство по делото. В писмото, с което се искат
обяснения от ищеца във връзка с извършените дисциплинарни нарушения, както и
становището на ищеца, дават яснота, че до последния е достигнало по достатъчно
разбираем начин в какво точно нарушение се искат неговите обяснения.
За
работодателя няма задължение да посочва изчерпателно всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние на дисциплинарното нарушение. За
работодателя няма задължение и да уведомява надлежните органи за извършеното
престъпление, нито пък отсъствието на такова уведомяване може да се третира във
вреда на работодателя. Константната практика на ВКС е била винаги една и съща и
все в посока, че дисциплинарната отговорност е абсолютно независима от
наказателната такава. В този смисъл решение № 967/18.12.2009г. на ВКС по гр.д.№
258 от 2009г., както и решение № 195 от 24.02.2010г. по гр.д. 698/2009г. на
ВКС. Отнемането на
Работодателят
е спазил писмената форма на заповедта, като я е мотивирал достатъчно: в
заповедта са описани последователно и
обстойно действията извършени от ищеца и останалите съизвършители, както и причинно
следствената връзка между тях и констатираните нарушения на трудовата
дисциплина. Заповедта съдържа ясно и точно посочване на данни за нарушителя, в
какво се състои нарушението, датата на която е констатирано, наказанието и
законния текст въз основа, на който се налага наказанието.
Фактическата
обстановка, която се изясни по време на процеса е следната:
Видно от
показанията на разпитания пред съда свидетел М., началник смяна и пряк
ръководител на ищеца, на длъжност „инженер дизелови двигатели” в участък
„Верижни машини” в рудника, на 14.04.2017г. към 14.30 часа на И.С., И.Д.И., А.К.А.
и Г.Т.Н. е разпоредено да се придвижат
до участък „РТНК-
В показанията си пред
съда свидетелят В.П.К. потвърди за проведеният разговор със свидетеля Д.Ж.,
който го е информирал за пълнене на туби от страна на ищеца и тримата
съизвършители. Той описва подробно действията на ищеца и останалите работници в
служебната кола „Лада Нива” и тяхното неподчинение да спрат, за да бъдат проверени.
Същият е категоричен, че от колата „Лада Нива”, в която са пътували ищецът и
останалите съизвършители, са изхвърлени три туби, в които е имало индикирано
дизелово гориво. Същият сочи, че не ги е губил от поглед и че течността в тубите,
изхвърлена през прозореца на колата е била с мирис на нафта, цветът и е бил
червен и нищо друго не му е давало основание да си помисли, че течността в тубите
не е дизелово гориво”. Сочи още, че след това е потърсил прекият началник на
ищеца, който му е дал имената на работниците и му е казал, че ги е пратил в
участък „РТНК-
В показанията
си пред съда свидетелят П.И.Й. потвърждава възприетите от свидетеля К. факти.
Същият е очевидец на отказа на ищеца и останалите работници в служебната кола
да бъдат проверени от свидетеля В.К., като извършват маневра, обръщат колата в
обратна посока и отпътуват към рудника. Същият потвърждава, че лицата, които са
отказали да се подчинят на нареждането на К. са същите, които в последствие се
връщат пред КПП „Поделението” и са проверени от свидетеля К., който ги
съпровожда до бариерата. Сочи още, че ищецът и останалите работници в колата са
уверили свидетеля В.К., че ще изтеглят назад, за да се извърши проверка, но
вместо това са направили маневра и са избягали от КПП, на който е трябвало да
бъдат проверени.
Показанията
на свидетелите К., Ж. и Й. са подробни, еднопосочни, взаимно допълващи се и
непротиворечиви, както и абсолютно незаинтересовани. Същите не са на пряко
подчинение на работодателя и не може да се приеме, че са зависими от него.
Отразяват фактическата обстановка, както е отразена в заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение. Реално ищеца не е имал права да се разпорежда с
горивото по никакъв повод. Това е предизвикало и реакцията – да обърнат колата
и да избегнат проверката, като по пътя изхвърлят отнетото от тях гориво.
Свидетелят Д.П.Ж. – охранител, в съдебно заседание
заяви, че разпознава само един от извършителите и това е Г.Н., като го посочи,
като лицето пренасящо 10 литровите туби.
Свидетелят П.Й. потвърждава напълно
възприетите от К. факти, като дава подробни показания за опасната маневра на
автомобила на ищеца – „Лада Нива”, с която застрашават дори живота на К. и
отпътуват по посока на рудника. Свидетелят Й. категорично потвърждава, че лицата,
които са отказали да се подчинят на нареждането на К. са същите, които в
последствие се връщат пред КПП „Поделението” и са проверени от К., който ги
съпровожда до бариерата. Й. детайлно възпроизвежда детайли дори и от разговора
между проверяваните от К. - като същите го уверили, че ще се изтеглят назад, за
да се извърши проверка, но вместо това обръщат автомобила и се връщат в
Рудника.
По делото
са налице свидетелките показания на трима свидетели очевидци на извършеното от
ищеца нарушение - П.Й., В.К. и Д.Ж.. Всеки един от тях установи поотделно етап
от опита да се изнесе дизеловото гориво от територията на Рудник „Трояново-север”,
като следва да се добавят и записите от охранителните камери, на които се
установи, че няма манипулация, посредством приетата в хода на съдебното
следствие експертиза, която съдът кредитира напълно, като компетентна,
незаинтересована и пълна.
В с.з. е приет за
констатация от съдията-докладчик оригинала на трудова книжка на ищеца, като е
установено, че последното вписване е направено на стр. 15 с дата 09.06.2017г.
от „Екобелла
Посоченото
до тук - приобщените показания на
тримата очевидци, които са последователни, логични и непротиворечиви, записите
от охранителните камери, съвпадащи по време и отразяващи действия, описани от
охранителите, както и физико-химическата експертиза, която потвърждава, че
оставените в склада на фирмата „Вип Секюрити”, изхвърлени туби, съдържат
индикирано дизелово гориво - собственост на работодателя, очертава категоричния
извод, че посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина е извършено
от ищеца виновно.
По делото е
приета съдебно физикохимична експертиза, която е оспорена от процесуалния
представител на ищеца.
Съдът счита,
че заключението на физикохимичната експертиза следва да се приеме изцяло, тъй
като производството е по установяване на дисциплинарно нарушение, което е
различно от установяването на престъпление. Употребата на термина „кражба” не
може да се третира в ущърб на работодателя, при положение, че е отнето част от
имущественото на същия, изразяващо се в гориво, още повече,
че производството е трудово, а не наказателно.
Съдът следи служебно и за прилагането на разпоредбата на чл. 189, ал.1 от КТ. Във всички случаи на
оспорено пред съда дисциплинарно наказание, независимо от вида му - забележка,
предупреждение за уволнение или уволнение, съдът е длъжен да извърши преценка
за съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното
наказание, съобразно критериите на закона, посочени в чл. 189, ал.1 от КТ: тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника и служителя с оглед конкретната ситуация. В конкретния случай се
касае за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т.4, предл.първо, във връзка
с чл. 187, т.7 и т.10 КТ. Законът изрично
допуска дисциплинарно наказание - уволнение да се бъде налагано при злоупотреба
с доверието на работодателя. С извършеният опит за кражба на индикирано
дизелово гориво от тръбоклад ищеца е нарушил както Правилника за вътрешния
трудов ред в „Мини Марица Изток” ЕАД, така и Заповед № 84/ от 12.04.2006г.-
приложени към делото. В двата документа
изрично е предвидено дисциплинарното наказание
„Уволнение” при опит да се изнесе гориво. Въпросът за стойността на имуществото,
предмет на нерегламентираното разпореждане, като обективно обстоятелство, при
което нарушението е извършено е от значение, но той не е определящ . В този
смисъл решение № 389 от 04.10.2012г. на ВКС по гр. дело № 282 от 2012г. на 4-то
гр.отделение
При преценката относно законосъобразността на наказанието,
съдът е длъжен и без наведени доводи на страните в тази насока да вземе
отношение по въпросите по чл. 189, ал. 1 от КТ - за съответствието на
наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на извършените нарушения, за
които са поискани обяснения, като вземе предвид и обстоятелствата, при които са
извършени тези нарушения, както и поведението на работника или служителя във
връзка с тях. Така следва да процедира съдът във всички случаи на оспорено пред
съда дисциплинарно наказание, независимо от вида му - забележка, предупреждение
за уволнение или уволнение. Анализът на всеки от тези критерии има важно
практическо значение с оглед това опорочено ли е уволнението, или не. Както
вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 163 от 13,06,2012 г.
по гр.д. № 564/2011 г. на ІV г. о. и решение № 227 от 29,06,2012 г. по гр.д. №
1417/2011 г. на ІІІ г. о., тежестта на допуснатото нарушение се определя с
оглед характера на изпълняваната работа; с оглед характера на възложените
трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо
доверие; доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение
на работата. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и
доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на
работодателя; доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да
настъпят неблагоприятни последици. Както бе посочено по-горе, ищецът дълги
години е работил при ответника като "машинен оператор товарачни машини –
над 1.5м³", която длъжност предполага грижа и ежедневно обслужване на
товарачната машина, както и познава вида и свойствата на гориво-смазочните
материали и да следи за срока за подмяната им /вж.стр.75/, а не изнасяне на
дизелово гориво от машината. Ето защо съдът счита, че при издаване на
процесната заповед работодателят е съобразил законовите критерии по чл. 189, ал.1 от КТ и наложеното наказание
съответства на тежестта на извършеното нарушение.
Съдът
намира, че работодателят е провел дисциплинарното производство съобразно
законовите разпоредби. Дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено за
нарушения, изразяващо се в неизпълнение на законни разпореждания на
работодателя и злоупотреба с доверието на предприятието. Заповедта отговаря на
изискванията на чл. 192 КТ и чл. 195, ал.1 КТ, тъй като в нея са налице
всички реквизити и необходимите данни, които законът предпоставя като условие
за законност. В заповедта е посочен нарушителят и е описано нарушението на
трудовата дисциплина, така, както е възприето и оценено от работодателя, с
всички негови обективни и субективни признаци, като е налице и съответствие
между посоченото правно описание и фактическите обстоятелства.
Съдът счита, че с оглед събраните многобройни
писмени доказателства и свидетелски показания, които са абсолютно еднопосочни и
безпротиворечиви, /въпреки обстоятелството, че са на лица, евентуално
заинтересовани от изхода на делото - намиращи се в служебна зависимост от
ответника/ по безспорен начин се доказват извършените от ищеца дисциплинарни
нарушения, с което е злоупотребил с доверието на работодателя.
С оглед на всички гореизложени съображения
съдът приема, че е извършена цялостна преценка на обстоятелствата по случая, в
резултат на която е наложено и законосъобразно дисциплинарно наказание, съответстващо
на извършеното дисциплинарно нарушение, поради което искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Основателността на предявения конститутивен
иск по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ се обуславя от
уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на
заповедта за уволнение. Предвид на това, че главният иск е неоснователен и
недоказан, то такъв се явява и акцесорния иск по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и също следва да се
отхвърли.
Искът за заплащане на обезщетение за времето,
през което ищеца е останал без работа се обуславя от уважаването на иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, поради което съдът
намира, че и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото на ответника следва
да бъдат присъдени сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 600,00 лева, както и направените по делото разноски в размер на 596.14лв.
Заплатеното от бюджета на съда възнаграждение
на вещото лице остава за сметка на съда, тъй като трудовите спорове са
безплатни за работниците съгласно чл. 359 КТ. Идентично е и с дължимата
държавна такса за производството.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Г.Т.Н., ЕГН **********,*** чрез адв. С.К. ***, против „Мини Марица изток” ЕАД,
клон Рудник „Трояново-север” ЕИК 8330175520038, със седалище и адрес на
управление с. Ковачево, общ. Раднево, иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на Заповед №
3/19.05.2017 г. на управителя на Рудник „Трояново север” с. Ковачево, при
"Мини Марица изток" ЕАД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Г.Т.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. С.К. ***, против „Мини Марица изток”
ЕАД, клон Рудник „Трояново Север” ЕИК 8330175520038, със седалище и адрес на
управление с. Ковачево, общ. Раднево, иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване ищеца
на длъжността „машинист булдозер над 200 к.с” в ответното дружество, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Т.Н., ЕГН **********,***, чрез адв.С.К. ***, против „Мини
Марица изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново Север” ЕИК 8330175520038, със седалище
и адрес на управление с. Ковачево, общ. Раднево, иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение
за оставане без работа за периода 10.06.2017 г. – 19.11.2017 г. в нетен размер
на 7 603.16 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК Г.Т.Н., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Мини Марица изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново Север” ЕИК
8330175520038, със седалище и адрес на управление с. Ковачево, общ. Раднево,
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.80 от Г.Т.Н.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Мини Марица изток” ЕАД, клон Рудник
„Трояново Север” ЕИК 8330175520038, със седалище и адрес на управление с.
Ковачево, общ. Раднево, разноски за съдебно счетоводна експертиза и за съдебно
физикохимична експертиза в общ размер на 596.14лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 02.11.2017 г., на основание чл. 315, ал.2 от ГПК, пред Окръжен съд Стара
Загора.