№ 122
гр. Сливен, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500134 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба депозирана от юриск. И.,
пълномощник на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49 бл. 53 Е вх. В против решение
№ 787/21.12.2021г. по гр.д. № 4524/2021г. на Сливенския районен съд, с което
е отхвърлен предявеният от въззивника против М. Б. ИВ., ЕГН ********** от
гр. К., ул. „ Х.Д.“, № * признаване за осъждане на въззиваемата да заплати
сумата от 212.14лв. представляваща договорно възнаграждение по Договор за
потребителски кредит № 30038949284/22.08.2019 г., за която сума съдът е бил
отказал да се издаде заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3876/2021г. на СлРС.
Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Посочва се, че жалбоподателят не е съгласен с приетото от съда, че
процесната сума не се дължи поради недействителност на договора на
основание чл. 11, ал.1, т.10 във вр. с чл.22 и 23 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.4 от
ЗПК. Договорът отговарял на всички законови изисквания , а задължение на
1
гражданите било да се запознаят със съдържанието му. В договора ясно била
посочена методиката за формиране на ГПР ( годишен процент на разходите),
който бил в размер на 48.96%. В случая ГЛП ( годишен лихвен процент) бил
фиксиран на 41%. Ясно били посочени и дължимите суми от
кредитополучателя. Договорът отговарял на законовите разпоредби и на
добрите нрави. Възнаградителната лихва представлявала цената за
предоставеното ползване на заетата сума. Съдът неправилно бил приел, че
възнаградителна лихва не се дължи поради невключването в ГПР на
допълнително възнаграждение за допълнителна услуга. Тя вече не била
предмет на спор по настоящото производство. Относително осведомен
потребител, който е наблюдателен и съобразителен можел да прецени
напълно ефекта за него от сключването на договора за кредит и на
допълнителния пакет услуги. Моли да се отмени обжалваното решение и да
се уважи предявеният иск. Не са претендирани разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.
В с.з.въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява. В
писмено становище процесуалният му представител моли въззивната жалба
да бъде уважена.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се
представлява.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 12.01.2022г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 26.01.2022 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния
2
акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
За да постанови решението си Сливенският районен съд е приел, че
договорът сключен между страните е недействителен поради нарушаване на
изискванията на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, както и на чл. 19, ал.4 от ЗПК. В
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК е посочено, че когато не са спазени
разпоредбите на …. Чл.11 ал.1 т. – 7 – 12, договорът за потребителски кредит
е недействителен. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК касаеща чл. 11 ал.1 т. 11 и
12 не е променяна от приемането на закона 2010 г.
Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 предвижда, че Договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на договора
за кредит като се посочат и взетите предвид допускани, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че в
процесния договор са били посочени като абсолютни стойности ГПР -
48.96%–и ГЛП 41%, без да е ясно как те се формират. В същото време по
договора са били включени два допълнителни пакети услуги „ Флекси“ и „
Фаст“. Дължимите по тях възнаграждения обаче ( в размер на 1080 лв., който
надхвърля главницата 900.00лв.) не са били в ГПР по кредита. Това води до
нарушение на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, както и на чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Кредитът се оскъпява повече от 100%. По тези съображения, съдът намира, че
процесният договор за кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита.
Настоящата претенция е за възнаградителна лихва и предвид разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК е недължима.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По делото не са претендирани деловодни разноски от въззиваемта
страна и такива не се присъждат.
По тези съображения, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 787/21.12.2021г. по гр.д. №
4524/2021г. на Сливенския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4