Р Е Ш Е Н И Е
№ 260402
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение, девети състав, на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година,
след публично съдебно заседание на трети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2166 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Главна дирекция „Гранична полиция при МВР“ – СОФИЯ, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А.Н., като се обжалва изцяло решение № 2177 от 29.06.2020 г., постановено по гр. д. № 17582 по описа за 2019 г., на VІІІ на гр.с., с което са уважени предявените обективно съединени искове, с правно основание чл.140 във връзка с чл.261 от КТ, във връзка с чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.5, т.2 и чл.179 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, като е осъден ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, гр. София, да заплати на ищеца Т.К.Ц., сумата 1 141, 47 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 310 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 28.10.2016 г. - 28.10.2019 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд до 28.10.2019 г. в размер общо на 143, 73 лева, заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 28.10.2019 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото, съобразно изхода от спора.
Жалбоподателят излага подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР искове.
Излагат се
съображения за това, че съдът при постановяване на решението си не е взел
предвид изложените в писмения отговор аргументи относно неприложимостта на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която според него, не следва
да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга Наредба,
в която липсва изрична норма, допускаща превръщането на нощните часове положен
труд в дневни с определен коефициент. Заявява се, че е налице и специална нормативна уредба по отношение
отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и следователно не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Сочи се, че тази разпоредба е
непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като само при
кумулативното наличие на четирите необходими предпоставки в нея, а именно: - на
първо място - подневно отчитане на
работното време; на второ - работа на
смени; на трето място - продължителност
на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното и на четвърто
място - трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми, може да се
въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. Заявява се, че в чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и
нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа, както и,
че не е налице и работа по трудови норми
за определяне размера на трудово възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ.
Заявява се, че редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода от 01.07.2016 г. до 02.08.2016 г., е регламентиран с Наредба № 8121-з407 от 11.08.2014 г. ,обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изменена и допълнена, брой 15 от 2015 г., отменена с параграф 4 от ДР на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. Заявява се, че неправилно съдът бил посочил в съдебното решение, че осъжда Главна Дирекция ГП да заплати на ищеца горепосочената сума за положен извънреден труд, тъй като превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1, 143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Заявява се, че в Министерството на вътрешните работи е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд, което водило, според жалбоподателя, до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Заявява се, във въззивната жалба, че страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като се сочи, че в Закона няма препращаща норма, даваща основание да се прилагат субсидиарно, нито разпоредбите на ЗДСл, нито разпоредбите на КТ и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, включително и НСОРЗ.
Сочи се, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. Заявява се, че с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, въз основа на призната от закона делегация. Завява се, че за процесния период правната уредба на нощния труд на служителите в МВР е регламентирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР във връзка с ал. 3 и чл. 179 от ЗМВР, както и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР, както с естеството на извършваната дейност. Сочи се съдебна практика. Предвид всичко изложено се иска да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което да се отхвърлят предявените срещу ГДГП – МВР искове.
Претендират се разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В условията на евентуалност се моли направените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Не са ангажирани нови доказателства във въззивната жалба.
С писмен отговор от въззиваемия Т.П.Н., чрез пълномощника му адв. Т.Н. се оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Излагат се доводи във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания. Моли се да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски по делото. Доказателствени искания в отговора не са налице. Постъпила е писмена молба, от 29.09.2020 г., депозирана по въззивното дело, от адв. Н., пълномощник на въззиваемия ищец Т.К.Ц.. В същата се поддържа писмения отговор, подаден срещу жалбата. Иска се отново потвърждаване на постановеното от Районен съд – Пловдив решение, като правилно и законосъобразно. Прилагат се към молбата пълномощно по въззивното дело, Договор за правна защита и съдействие, от 23.10.2020 г., и списък на разноските, както и писмена защита на адв. Н., по въззивното дело.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр. чл. 269 изр. второ от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира за установено следното:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД. Безспорно е установено по делото, че ищецът, настоящ въззиваем, е работил на длъжността „***“/*** на ГКПП-Аерогара Пловдив при Гранично полицейско управление „Летище Пловдив“ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР София за процесния период от 28.10.2016 г. до 28.10.2019 г. Същият е полагал труд на смени при 12-часов режим по утвърдени графици съгласно представените по делото протоколи, при режим на нощна смяна от 22,00 часа до 06,00 часа сутринта, и при сумарно изчисляване на работното време.
По делото е прието заключение по ССчЕ, което е пълно и е изготвено от компетентно лице на базата на събраните по делото материали, не е оспорено от страните, поради което е кредитирано от районния съд, както и от настоящия. Съгласно заключението на в.л. въззиваемата страна е отработила общо 1146 часа нощен труд през процесния период.
Районният съд е приел, че положените от въззиваемата страна часове нощен труд следва да се преизчислят с коефициент 1,143 спрямо нормалната продължителност на работното време през деня, по аргумент от разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, доколкото същата намира субсидиарно приложение, предвид липсата на изрична регламентация в този смисъл както в ЗМВР, така и в приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове. Следователно получените след преизчисляването отработени часове, явяващи се извънреден труд, също следва да бъдат заплатени. В този смисъл и въз основа на заключението по ССчЕ е прието, че ищецът е положил общо 164 часа извънреден труд, за който му се дължи допълнително възнаграждение от 1141.47 лв., което не му е заплатено. По тези аргументи е уважил изцяло главния иск, въз основа на това и акцесорния иск за обезщетението за забава.
Настоящият състав на ОС – Пловдив, след като съобрази доводите на страните и обсъди материалите по делото, споделя даденото разрешение от първоинстанционния съд по предявените искове като краен резултат, а мотивите за това са следните:
Въззиваемата страна е държавен служител от системата на МВР, чийто статут се урежда от същия закон – чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. На основание чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, вкл. и за извънреден труд по арг. на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г.) за служителите, работещи на смени (какъвто е и въззиваемата страна), работата извън редовното работно време за отработени до 70 часа на тримесечен период се компенсира със заплащане на възнаграждение за извънреден труд, който съгласно ал. 6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Следователно ЗМВР предвижда възможност за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно били приложени нормите на КТ за преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1.143, доколкото в ЗМВР бил специален по отношение на КТ, както и че неправилно не била съобразена действащата тогава Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за организация и разпределение на работното време и компенсиране на работното време при дежурства за държавните служители. По силата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, така както това изрично е уредено с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 на отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Липсата на подобно правило в приложимата наредба обаче не означава, че преизчисляване не следва да се извършва.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 ч. и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, включително и приетите за неговото приложение подзаконови нормативни актове, в това число и НСОРЗ. Обратното на това тълкуване би довело до поставяне на държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители, както и спрямо останалите работници и служители по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В тази насока е налице също съдебна практика на ВКС относно субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР (Решение № 311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г.), което се явява в съответствие с основен правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепена в чл. 6 от Конституцията и чл. 14 ЕКЗПЧОС.
До нарушение на този правен принцип би се стигнало и ако се възприеме за основателен доводът на жалбоподателя, че през процесния период е била приложима наредба, в която е липсвала изрична норма, предвиждаща преизчисляването на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент, и която изключва приложението на субсидиарните правила на КТ и НСОРЗ и предвидената в тях специална закрила.
Въз основа на гореизложеното следва, че при сумирано изчисляване на работното време за работещите на смени държавни служители на МВР следва да се приложи правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Видно от заключението по приетата ССчЕ отработените от въззиваемата страна 1146 часа нощен труд за процесния период, преизчислени в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ с коефициент 1.143, възлизат на 1310 часа. Размерът на допълнителните часове е равен на 164 часа. Същите представляват извънреден труд по арг. на чл. 143, ал. 1 от КТ и чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР. По делото не е установено заплащане на допълнително възнаграждение за положения от въззиваемата страна извънреден труд, съобразно нормата на чл. 187, ал. 6 вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР. Следователно исковата претенция по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР се явява доказана по основание.
При уважаването на обуславящия иск за главницата следва да се уважи и обусловеният иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
Относно размера на исковете, същите са уважени при съобразяване с установените по делото данни относно броя на часовете нощен труд, положени от ищеца за процесния период и следващото му се възнаграждение след приравняването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно депозираното заключение на вещото лице по назначената по делото ССчЕ, неоспорено от страните.
По така изложените съображения въззивната жалба се намира за неоснователна, а обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно по същество ще се потвърди изцяло.
Предвид изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъди заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер, посочен в представения ДПЗС и списък за разноските по чл. 80 от ГПК, а именно 300 лева., като заплатеният хонорар е равен на минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., с оглед направено евентуално възражение във въззивната жалба.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 29.06.2020г. Решение № 2177 на Пловдивския районен съд,VІІІгр. състав, по гражданско дело № 17578 по описа за 2019 година, с което ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, ЕИК: 1290101250014, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 1, представлявана от Директора Главен комисар С. И. К., ДА ЗАПЛАТИ НА Т.К.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл. „Свобода“ № 2А, ет.2, офис 3, адв. Т.Н., СУМАТА 1 141, 47 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 310 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 28.10.2016 г. - 28.10.2019 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд до 28.10.2019 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 143, 73 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 28.10.2019 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 320 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 100 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция” към Министерство на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на Т.К.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл. „***, адв. Т.Н. сумата от 300 лв. (триста лева) разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./