Номер 24415.10.2020 г.Град гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – НесебърVI-ти граждански състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Валери В. Събев
Секретар:Диана И. Каравасилева
като разгледа докладваното от Валери В. Събев Административно
наказателно дело № 20202150200635 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. И. К. , срещу наказателно постановление № 19-
0304-002215 от 07.08.2019г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.
Жалбоподателят сочи, че е бил спрян за проверка на 28.07.2018г., като към момента на спирането
му за автомобила имало сключена валидна застраховка гражданска отговорност. Поради тази
причина счита, че не е осъществен състав на нарушение. Намира, че следва да се приложи и чл. 28
от ЗАНН. Моли обжалваното НП да бъде отменено.
Наказващият орган - РУ Несебър, ОД на МВР Бургас, чрез процесуалния си представител,
заема становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претенцията на разноски на
жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от 4 бр. справки от регистъра на гаранционен фонд за автомобил с рег. № ***
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Бул Инс“ АД, със срок на действие от
00:00 часа на 28.07.2018г. до 23:59 часа на 27.07.2019г. Към 28.07.2019г. за автомобила не била
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, като такава била сключена на
29.07.2019г. в 11:45 – със срок на валидност до 28.07.2020г. 23:59 часа – със ЗК „Левинс“ АД.
На 28.07.2019г., около 23:30 часа жалбоподателят поел управлението на автомобил „Ауди
А 6 3.0 ТДИ“ с рег. № ***, като се придвижвал от хотел „Юпитер“ към хотел „Нептун“ в к. к.
„Слънчев бряг“, заедно със свои приятели (сред които св. Атанасов, намиращ се в друг
автомобил). В района на бензиностанция „Петрол“, управляваният от жалбоподателя автомобил се
движел с посока към гр. Несебър, като бил спрян за проверка от св. Петров (младши
1
автоконтрольор в РУ Несебър). На 29.07.2019г., около 00:10 часа св. Петров извършил проверка с
техническо средство, при която установил, че за автомобила няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. При това положение св. Петров съставил на Колев АУАН № 326217 от
29.07.2019г. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 326217 от 29.07.2019г., 4 бр. справки от регистъра на „Гаранционен
фонд“, показанията на разпитания по делото актосъставител и на св. Атанасов, заповед № 251з-
1776 от 31.05.2016г. на директора на ОД на МВР Бургас, заповед 8121з-515 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и водят
до извод, че фактическата обстановка се е реализирала по описания начин.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за Настоящият
състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при
издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни
постановления по силата на заповед № 251з-1776 от 31.05.2016г. на директора на ОД на МВР
Бургас, заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи) в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
От фактическа страна безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, като на 29.07.2019г., около 00:10 часа, е управлявал МПС, за
което към този момент не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Следва да се
обърне внимание, че възражението за управление на МПС на 28.07.2019г. (а не на 29.07.2019г.) е
неоснователно. Видно от показанията на актосъставителя в АУАН е вписан часът, в който е
извършена проверката. Дори и да се приеме тезата на жалбоподателя, че самото управление е
извършено преди 00:00 часа на 29.07.2019г., т.е. на 28.07.2019г., това по никакъв начин няма да
промени извода за извършено от него нарушение. От цитираните вече справки от „Гаранционен
фонд“ се установява, че действаща застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от
жалбоподателя автомобил е имало за периода 28.07.2018г. 00:00 часа до 27.07.2019г. – 23:59 часа
(при ЗД „Бул Инс“ АД). Т.е и към 28.07.2019г., и към 29.07.2019г. за автомобила не е действала
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което управлението на МПС от
несобственик (и към двете дати) представлява нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Другото възражение на жалбоподателя е свързано с приложението на чл. 28 от ЗАНН. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от
2
12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно
която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на
обществените отношения, свързани със задължителното застраховане на автомобилите, съдът
намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена
опасност. Следва да се отбележи, че управлението на МПС, в нарушение на императивните
изисквания за сключване на задължителна застраховка „ГО”, е нарушение с висока степен на
обществена опасност, което поставя в сериозен риск всички участници в движението. Ето защо
този вид нарушение в настоящия случай не може да се квалифицира като „маловажен” случай. В
практиката на касационната инстанция е прието, че чл. 28 от ЗАНН практически е неприложим
към нарушенията, свързани с договор за застрховка „Гражданска отговорност” с оглед тяхната
значимост – Решение № 442 от 09.03.2018г. по КНАХД № 2/2018г. по описа на Административен
съд Бургас. Вярно е, че липсват данни жалбоподателят да е наказван за други нарушения на КЗ, но
липсата на предходни наказания не е достатъчно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска
степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Действително на другия
ден след проверката е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, но това
следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, а не и такова по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. В случа въпреки смекчаващите обстоятелства, наказанието е фиксирано в чл. 638, ал.
3 от КЗ – в размер на 400 лв., който правилно е приложен от наказващия орган, и няма как да бъде
намален. Не може да бъде приложен и чл. 28 от ЗАНН с оглед посоченото по-горе.
С оглед изложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на
наказващия орган, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Посочената сума
следва да бъде присъдена в полза на юридическото лице, към което принадлежи РУ Несебър – ОД
на МВР Бургас – арг. от чл. 42, ал. 1 вр. 43, ал. 3, т. 4 от ЗВМР.
В хода на производството за сметка на съда са заплатени на разпитания като свидетел
актосъставител Петров пътните разноски за явяване в съдебно заседание в размер на 14 лв., за
което е издаден и разходен касов ордер (видно от отбелязването в протокола от съдебно заседание
от 14.09.2020г.). Следователно са налице направени разноски за сметка на бюджета на съда. На
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 77 от ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд Несебър посочената сума от 14 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0304-002215 от 07.08.2019г. на
началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на В. И. К. , ЕГН **********, с
3
постоянен адрес в гр. Бургас, ул. „В.Л.“ № 61, ет. 2, на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено
наказание „глоба” в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА В. И. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Бургас, ул. „В.Л.“ № 61, ет. 2,
да заплати на ОД на МВР Бургас, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, сумата от 80 лв.,
представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. И. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Бургас, ул. „В.Л.“ № 61, ет. 2,
да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър сумата от 14 лева, представляващи заплатени
пътни разноски на свидетел по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4