№ 5
гр. Пловдив , 06.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Х. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20215000600195 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.309, вр. Глава 22 от НПК.
Делото е образувано по подадена на 29.03.2021 г. частна жалба от
подсъдимия С. И. В. против постановеното на 22.03.2021 г. в открито съдебно
заседание определение на Старозагорския окръжен съд по НОХД № 149/2020
г., с което е потвърдена взетата спрямо него мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
В жалбата се изтъкват доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното определение. Възразява се срещу постановената присъда, с която
е признат за виновен, без да се съобразят заключенията на изготвените по
делото експертизи, в нарушение на основни принципи на КРБ и на ЕКПЧ. На
следващо място счита, че постановяването на осъдителна присъда с
налагането на ефективно наказание лишаване от свобода, не задължава
решаващият съд да взима най-тежката мярка за неотклонение, тъй като до
момента се води неосъждан, с постоянен адрес по местоживеене, никога не е
бил издирван и е проявил добросъвестно отношение по делото. Счита, че не е
съобразена и пандемичната обстановка, при която в условията на затвора за
него е налице сериозен риск от заразяване, който би могъл да се избегне с по-
лека мярка за неотклонение като „Домашен арест“
1
За жалбата е съобщено на ОП – Ст. Загора, но не е взето отношение.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с изложените
съображения в жалбата и материалите по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения 7-дневен срок и от лице с нужната процесуална
легитимация, но разгледана по същество се явява неоснователна.
С протоколното си определение от 22.03.2021 г., Старозагорският
окръжен съд напълно законосъобразно, при произнасянето си по реда на
чл.309 от НПК е потвърдил взетата спрямо подсъдимия С. И. В. „Задържане
под стража“.
След постановяване на първоинстанционната присъда, за подсъдимия
остава презумпцията за невиновност по чл. 31, ал.3 от КРБ и чл.16 от НПК,
като съдът е задължен, след произнасянето си със съдебен акт, с който същият
е признат за виновен и осъден на ефективно наказание лишаване от свобода,
да извърши нова преценка за наличието на реална опасност от укриването му,
като има възможност да замени взетата мярка за неотклонение в по-тежка или
ако няма мярка, да вземе такава, вкл. и да потвърди наличната до момента.
За да се потвърди най-тежката мярка за неотклонение, Окръжният съд
се е позовал на презумпцията в чл.309, ал.3 от НПК, според която ако от
доказателствата по делото не установяват противното, при наличието на
присъда, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден на наказание
лишаване от свобода не по-малко от 10 години или друго по-тежко
наказание, реалната опасност от укриване се счита за налична. Такава по своя
характер е и постановената присъда, с която за извършените от подсъдимия
С.В. престъпления по чл. 149, ал.5, т.4, вр. ал.2, т.1 и т.4, вр. чл.26, ал.1 от НК
и чл.155б, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, на основание чл.23, ал.1 от
НК му е определено общо и най-тежко наказание от 14 години „Лишаване от
свобода“.
По делото няма доказателства за разколебаването на този извод, като
постановената ефективна присъда, особено за един по-продължителен период
2
от лишаване от свобода, завишава значително рисковете от укриване на
подсъдимия. Поради тези причини в конкретният случай не сме изправени
пред хипотезата, визирана в чл.66, ал.1 от НПК за неизпълнение от страна на
подсъдимия на взета мярка за неотклонение, което да изисква реципрочната й
замяна с по-тежка, а пред по-особената преценка от съда за адекватност на
наличната до момента мярка за неотклонение във връзка с наложено с
присъдата наказание по чл. 309, ал.2 или 3 от НПК и препятстване на по-
нататъшния ход на делото в следващите етапи на съдебната му фаза.
Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че
следва да се потвърди обжалваното определение на Старозагорския окръжен
съд, с което е била потвърдена взетата мярка за неотклонение на подсъдимия
В. „Задържане под стража“, поради което и на основание чл.345, ал.1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260010 от 22.03.2021 г. по НОХД
№149/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора Пловдив, с което спрямо
подсъдимия С. И. В. е потвърдена взетата мярка за неотклонение „Задържане
под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3