Р Е Ш Е Н И Е № 132
гр. Пазарджик, 15.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито
заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря И Ш, разгледа докладваното от съдия
Димитрова т. д. N 339 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.
Ищец по делото е И.С.Г., ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес, който предявява срещу
ответника ЗД „Алиац България" АД - гр.София, район Оборище, бул."Княз
Александър Дондуков"№ 59, пряк иск по чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв.,претърпяни в резултат от ПТП. Претендира и
законнана лихва за забава върху обезщетението, считано от 23.06.2017 г., която
дата с сочи като момент на увреждането. Исковете се основават на следните обстоятелства:
На 23.06.2017 г., в град Пазарджик, на кръстовището
на ул."" и бул."", при управление на МПС-л.а. „.",
модел „" с рег.№, водачът Е.К.Т., ЕГН**********,***, нарушила правилата за
движение, визирани в чл. 50, ал.1 от ЗДВП, а именно: на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, като водач на ППС от
друг път, не е пропуснала пътното превозно средство, което се е движило по пътя
с предимство, вследствие на което, по непредпазливост е причинила на ищеца И.С.Г.
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на
левият горен крайник, вследствие на счупване па лъчевата кост на лявата ръка,
полифрагментна, вътреставна фрактура на дистален радиус, чуждо тяло в
препателарна бурса; фрактура на фаланга на пети пръст на дясна ръка,, както и
множество леки телесни повреди- охлузвания на крайници, натъртвания и вътрешни
кръвонасядания. На осн чл. 301, ал.1 ,т.4 от НПК, вр. чл. 78 А, ал.1 от НК била
освободена от наказателна отговорност за престъпление по чл. 343, ал.1, б. Б,
предл. Второ, вр. с чл. 342 , ал.1 от НК, вр. чл. 50, ал.1 от ЗДВП, като
Районен съд Пазарджик, с Решение №259/23.05.2018 г., по НОХД№137/2018 г. и е
наложено административно наказание „глоба" в размер на 1500 лева, както и
на осн. чл. 78 А, ал.4 , вр. чл. 343 Г от НК е лишена от право да управлява МПС
за срок от 8 месеца.
По повод на жалба до Окръжен съд Пазарджик този акт
бил изменен с Решение №132/09.10.2018 г. по ВНОХД№567/2018 г., като е намелен
размера на глобата на 1000 лева, а в останалата част - потвърден.
Осъдената Е.К.Т. била застрахована при ответника с
полица „Гражданска отговорност"№ВО/01/117000178399 валидна до 04.01.2018 г. , което било основание за
ангажиране отговорността на застрахователя , длъжен да покрие отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Конкретните причини за ПТП-то
били в грубото нарушение от страна на
водача на правила за движение -
предприела маневра, без да се убеди, че не създава опасност за
останалите участници в движението, вследствие на което настъпил удар между
управляваното от подсъдимата МПС и мотоциклет „", собственост на
пострадалия ищец. В образуваното НОХД №137/2018 г. по описа на Районен съд
Пазарджик безспорно било установено виновното поведение на водача Е.К.Т..
Приложената съдебно-медицинска
експертиза свидетелствала за това,че вследствие на претърпяното ПТП на И.Г. е
причинено телесно увреждаше: Счупване на лъчевата кост на лявата ръка, довело
до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник.Останалите
травматични увреждания също му причинили
болка и страдание.
Твърди се, че от 23.06.2017
г.-датата на ПТП-то и до настоящия момент, ищецът се лекува по болници, търпи и
продължава да търпи неимоверни болки и страдания от причинените му увреждания,
продължава с рехабилитациите и лечения. Все още не можел да се движи нормално и
без усилие, не можел да работи,не можел като мъж да помогне в домакинството на
своите близки при типично мъжка работа.Това му създавало чувство за
непълноценност.Станал е затворен в себе си, не контактувал с никого,преживените
болки и страдания се отразили на психиката му. Станал нервен,избухлив, по
най-дребни поводи избухвал дори и пред най-близките си.
Ищецът се позовава на прякото
право на увреденото лице,уредено в КЗ, да претендира обезщетение за претърпени
щети директно срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", като твърди, че т възниква едновременно с правото на
деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него.
Твърди, че Застрахователното дружество било
поканено с уведомление вх.№36/04.07.2017 г. да заплати търсеното от пострадалия
обезщетение, но до настоящия момент, ответникът не отговорил на претенцията.
Налице били всички елементи на фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД: противоправно деяние на водача,неговата вина,установена по
безспорен начин по НОХД№137/2018 г. на РС-Пазарджик, причинната връзка между
виновното, противоправно поведение на водача и настъпилите при ищеца вреди.
Тези обстояелства очертават като правно
основание на предявения главен иск
чл.432 от Кодекса за застраховането /в сила от 01.01.2016 г./, тъй като се
твърди, че застрахователната полица, е била с валидност до 04.01.2017 г., което
предполага сключването на договора да е станало на 04.01.2017 г. Този факт се потвърди след представянето и като
писмено доказетелство от страна на ответника.
На ответника е връчен препис от
исковата молба и в законния срок е подаден от него писмен отговор, в който се
признава наличието на застрахователно правоотношение и застрахователна полица
по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, с който е причинено ПТП,
описано в исковата молба.Полицата бе представена по указание на съда, за да се
установи датата на сключване, от значение за приложимия закон, както и периода
й на валидност и т. нар. „застрахователен
лимит“, т.е. размера на обезщетението за неимуществени вреди, до който
застрахователят е поел задължение да
покрие риска и да носи отговорност спрямо пострадалите.
Срещу основателността на иска
възраженията на ответника са следните:
1.Срещу „декларирания“ механизъм на
ПТП, като се оспорват твърденията на ищеца в тази посока и се твърди, че
мехънизмът на причиняването му не бил изяснен.
2.За липса на причинно-следствена
връзка, като ответникът „категорично се пропивопоставя“, че твърдението увреждания
на ищеца са в следствие на описваното ПТП.
3.За съпричиняване на вредоносния
резултат, основащо се на твърденията, че ищецът е управлявал мотоциклета си без
предпазна каска на главата и безспециално облекло, чрез които е мигъл да
предотврати изцяло или отчасти уврежданията по тялото си.Претендира се
редуциране размера на обезщетението, поради твърдяното съпричиняване.
4.За прекомерност /завишен размера/ на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, основаващо се най-общо на
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че
справедливостта е свръзана с преценка на редица конкретни обстоятелства, без да
се посочва кои обстоятелства в процесния случай биха довели до извода за
по-нисък размер на обезщетението от претендирания от ищеца.
5. За липса на основание за присъждане
на лихви преди датата на предявяване на исковата молба, основаващо се на чл.
430 и чл. 496 от КД, поради това че нямало съобщаване за засрахователното
събитие, което възражение в отговора на исковата молба търпи известна промяна и
се свеждат до такова относно началния момент, от който биха се дължали лихви.
Тъй като уведомлението било направено на 04.07.2017 г., то началния момент за
лихвите бил след изтичане на 3-месечния срок, предвиден в чл. 496, ал.1 КЗ, а
не от датата на увреждането.
На ищеца е връчен препис от отговора на
исковата молба и той се е възползвал от правото си да подаде допълнителна, в
която оспорва основателността на всички направени възражения, като твърди:
1.Относно
възраженията за липса причинно-следствена връзка между уврежданията на
ищеца и претърпяното ПТП, както и да има съпричиняване от негова страна, се
твърди, че отговор на този въпрос бил даден от постановеното Решение №259 по
НОХД№137/2018 г. на РС-Пазарджик, което се е произнесло по въпроса за виновното
поведение на извършителя и причинно-следствената връзка между него и
настъпилият вредоносен резултат и тези изводи на наказателния съд са
задължителни за гражданският.
В тази връзка се прилагат, с искане да се приеме като доказателство Автотехническа
експертиза, изготвена по ДП№738/2016 г., която категорично отговаряла на
въпросите, относно настъпването на ПТП-то, както и причиняването на
неимуществените щети на мотоциклетиста. Към нея се намирали и исканите от
ответника скица на настъпилото ПТП, както и фотоалбум.
2. Относно възражението за дължимостта на лихвата и
началния й момент, ищецът претендира да бъде уважена, така както е предявена, тъй като застрахователят е уведомен с Уведомление
вх.№36/04.07.2017 г., депозирано в ЗАД"Алианц България"-клон
Пазарджик, а ПТП-то е настъпило на 23.06.2017 г., а от датата на произшествието
до уведомяване на застрахователя пострадалият се е намирал в болница и бил гипсиран.
Освен това, в тримесечният срок,
в който застрахователят е длъжен да разгледа претенцията, същият нито уведомил ищеца за решението си дали тази
претенция е основателна, нито се е свързал с него по какъвто и да било начин за
осъществяване на застрахователното му задължение за изплащане на обезщетение,
при наличие на абсолютни и категорични доказателства за това. Ищецът счита, че
когато престацията се дължи на основание произтичащо от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана - чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Само, акот
вредите са настъпили след злополуката, мораторната лихва се дължи от деня на
настъпването на вредите /посочва р. 539 - 65 -1 ГО на ВС/.
В отговора на допълнителната
искова молба се поддържат всички направени възражения, с вече споменанато
уточнение на това по отношение претенцията за лихви /че ако се дължат, то е от
изтимане на тримесечен срок след уведомлетието на застрахователя/.Изразява се
становище по доказателствени искания и се прави такова, да се даде възможност
на ответника да зададе въпроси към вещите лица след изготвяне на доклада и разпределяне
на доказателствената тежест.
Тук е мястото да се отбележи, че
при оспорване на причинно-следствената връзка между уврежданията на ищеца и
виновното поведение на водача на автомобила, установено с влязъл в сила акт на
наказателния съд, в тежест на ищеца е да установи съществуването на такава, но
на ответинка направил възражението, бе указано на осн. чл. 145 от ГПК да
посочи, ако са му известни, какви други обстоятелства, станали по същото време,
са довели до причиняване на тези увреждания.
Пълномощникът на ответника заяви
в първото съдебно заседание, че няма да сочи обстоятелства в тази връзка.
Във връзка с възражението за
съпричняване, изразящо се в неносене на каска и специално защитно облекло за
мотоциклетисти, ищецът заяви твърденито си, че е носил такива и по никакъв
начин не е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите.
След
преценка на събраните доказателства съдът приема за установено следното:
Ищецът доказа по безспорен начин
следните обстоятелства, на които основава своите претенции:
С влязло в сила решение на
наказателния Е.К.Т. е призната за виновна за това, че като водач на автомобил „С.
С2“ с посочен в искомата молба рег. № , на дата 23.06.2017 г. е нарушила
правилата за движение по пътищата, в следствие на което по непредпазвилост е
причинила на ищеца по делото И.С.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затрудняване на движението на лявата ръка, вследсвие на счупване на
лъчевата кост на този горен крайник.
От писмените и гласните
доказателства, преценени в съответствие с приетото заключние на медицинската
експретиза се установи, че освен описаното в решението на съда счупване на
лъчева кост, при сблъсъка между управлявания от Т. автомобил с мотоциклета,
водачът му – ищецът И.Г. е пертърпял и
други наранявания: травматично увреждане в областта на пети пръст на дяснта
ръка, представляващо счупване на фаланга на този пръст, което разстоъство на
здравето е отшумяло за около 3 седмици при завършил напълно и без усложнения
оздравителен процес, както и рана на дясното коляно, с наличие на чуждо тяло и
нараняване на сухожилието на четиригавия мускул на бедрото. Раната на бедрото е
била обработена хирургимчно, при което е премахнато чуждото тяло, след което е
зарастнала първично за около 20-25 дни и образувала оперативен ръбец. Нямало
данни за засягане на вътреставни и косктни структури в областта на коляното.
Св. М. описва и синини и
охлюзвания по лицето, които счита, че са получени от каската при удара на ищеца
в лекия автомобил.
От всичси тези наранявания ищецът
е изпитвал болка, както от момента на нанасянето на травмите до постъпване в
болница, така и непосредствено след извръшението медицински интервенции. Това
се потвърждава от заключението на векото лице д-р М..Тези болки са се
радуцирали във времето, като движенията на засегнатите крайници са били
ограничени и болезнени в описваните в заключението срокове, което е довело о
затлудняване на „самобрижването“. Свидетелите дадаха показания, че не можел да
се справя сам и е имал нужда от чужда помощу докато е траело лечението му в къщи. Помагали му
родителите – за хланене, ходене, къпане. За тежка физическа работа, като
перансяне на дърва, идвали на помощ приятели. Освен ежеденевните физически
неудобства, това довело и до лоши последствия за самочувствието на ищеца
Най-болезнена и с най-тежки
последици за ищеца е била травмата на лявата му ръка. Счупването на лъцевата
кост на същата е било лекувано члез фиксация с „външно фиксиращо устройство“,
което свидетели определят като поставяне на „метален шиш“, а вещото лице
уточнява, че че две седмици след първоначалното поставяне на фиксатора при
конторлен преглед се наложила корекцията му и допълнителна фиксация с игла. 35
дни след травмата ищецът бил приет отново в отделението за премахване на
фиксатора и поставяне на гипсова имобилизация за още 10 дни. След сваляне на
гипса била провеждана рехабилинация в болничното заведение за 2 седмици, а
раздвжването продължило и след този срок, но вече в дома на ищеца. Така оздравителния
период за това счупване е продължил около 2 месеца и половина, вкл. и периода
на рехабилитацията, което не се отклонява според данните от експертизата от
обичайния ход на такова едно лечение.
Движенията на ставата на мястото
на счупването са възстановени в пълен обем, но според вещото лице е възможоно
при влошени метереологични условия и при усилена физическа работа да има болка
и да се появява оток в ставата.
Тези изводи на вещото лице дават
основание да се кредитират показанията на св. М., която заяви, че след края на
болничния ищецът се върнал на работа в същата фирма, но вече не като ел.
техник, а на някаква по-лека работа, защото предишната му е тежка и не може да
я върши сега. По същата причина / че ръката му се подува при тежка работа/,
свидетелят ходил да помага на ищеца и в къщи, например – за дърва. Твърди, че
спрял да ходи и на лов, което преди било
негово хоби, не карал вече и мотор. А според св. А., макар да си
възстановил постепенно предишния начин на живот, ищецът не бил така весел и
жизнесопоскобен, както преди.
След
като са безспорно установени виновното противоправно поведение на водача на
лекия автомобил, неимуществените вреди /болки и страдания/, претърпени от
пострадалия при ПТП мотоциклетист и е налице договор за застаховка „гражданска
отговороност на автомобилистите“, покриващ риска от настъпилото застрахователно
събитие, то основанието на прекия иск срещу ответника очевидно е доказано.
За да определи размера на
обезщетението, съдът взема предвид броя на травматичните увреждания, тяхната
тежест, интензитета на претърпените болки и странадия, вида на лечението и
продължителността на оздаравителния период за всяка една от травмите, подробно
описани по-горе. От значение са освен болките, трудностите и неудобствата, които
са създадени за пострадалия през продължителния оздравителен период, особенно
що се отнася до счупването на лъчевата кост на лявата ръка. Реално повече от 2
месеца той не е могъл да си служи с нея и бил подпомоган от близки и приятеляи
в ежедвените си дейности. Това е било твърде угнетяващо за млад, активен мъж,
какъвто е бил ищецът. За това логично е
пострадало и неговото самочувствие, ограничил е за продължителен период социалните
си контакти, според показанията на свидетелите, дори след като е завършило самото
лечение. Прекъснал и връзката с дотогавашата си приятелка, като свидетелите
считат, че отчуждението настъпило именно в резултата от преживянато от него
след катастрофата.
Много съществена последица се оказва и
принудително наложилата се смяна в работа- от ел. техник, той е бил преместен
на друга длъжност, която не изисква такова физическо натоварване. За да
пази ръката си, ищецът продължава да
търси помощ от приятели и за тежка физическа работа в къщи.
Отказал се е за сега и от двете си
хобита – лов и мотоциклетизъм, което също е немаловажна негативна последица в
живота на един млад мъж.
За всички тези неимуществени вреди, при
спазване разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че следва да се определи
едно обезщетение от 70 000 лв.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от страна на пострадария не бе доказано.
На първо място следва да се има в
предвид, че конкретните обстоятелства, на които се основава това възражение са,
че ищецът не носил каска и специално предпазно облекло за мотоциклетисти и
имало пряка пиричинна връзка между неспазването на тези изисквания и получените
от него травми. Друго поведение от негова страна, изразяващо се в действия или
бездействия като участник в движението, управляващ мотоциклет не се сочат като
причина за настъпилото ПТП. Въпреки това, тъй като бе допусната подробна
автотехнимеска-експретиза относно причините за настъпване на ПТП и механизма на
това произшествие, стана ясно, че ищецът се движил в разрешена скорост,
спазвайки всчики правила за движение и предприел всчико, което е било възможно,
да предопврати удара с автомобила от момента, в който го е възприел – навлязъл
е в лявата лента за службено спиране и е задействал в спирачната система. Ударът
обаче е бил непредотвратим, предвид дистанцията между двете превозни средств и
скоростта на движението им.
Така като единствена причина за удара
на превозните средства остава поведението на водата на автомобила, който не е
упражнявал непрекъснат контрол за ППС идващи от лявата му страна, на които
спрямо наличния знак „Стоп“ и трябвало да осигури предимство.
Относно факта, че извръшеното от Е.Т.
деяние е противоправно и виновно, има влязло в сила решение на наказателния
съд, с което тя на осн. чл.78А НК е осбободена от наказателна отговорност за
престъплението по чл.343,ал.1,б.“б“, предл. 2-ро във вр. с чл. 342 НК, което
решение има същата задължителна сила за настоящия състав на гражданския съд,
каквато и влязлата в сила присъда на осн. чл.300 от ГПК.
Що се отнася до въпроса носил ли е
ищецът каска и предпазно облекло, това се установи по безспорен начин по
отношение на каската, която е описана като намерена в протокола за оглед, вижда
се на снимките от приложения фото-албум на местопроизшествието, а и от
показанията на св. М. и допълнителното заключение на мещото лице д-р М..
Свидетелят твърди, че по лицето на пострадалия е имало наранявания от каската,
а вещото лице потвърждава, че такива охлузвания и синини действително могат да
се получат при силния удар от елементи от самата каска, носена от
мотоцикетиста. Иначе тя е изпълнява футкцията да предпази главата му от тежки
черепно-моъзчни травмиу каквито в случая не са нанасени при станалото ПТП.
Ищецът заяви, че е носил още:ръкавици, специално
облекло за мотоциклетисти и ръкавици. Доказателства, че е бил облечен по този
начин не се представиха, но назначенато
допълнителна медицинска експертиза уставои, че това няма отношение към получението конкретни наранявания.
Счупването на лявата лъчева кост било
получено по индиректен механизъм при падавенето на мотоциклета на терена и
натиска върху дланта на ищеца. Вещото лице е категорично, че ръкавицета за
мотоцикелтисти не би предпазила ръката на ищеца от такъв род огъвъчно счупване.
Счупването на фалангата на пръста било
причинено от директен удар, но и неговото получавене, както и счупването на
лъчената кост според експерта зависели основно ото кинетичната енергия на
удара, като той не счита предпазното облекло за средства, даващи абсолютна
защита. Относно ръкавиците посочва, че могат на предпазят ръката от охлязвания,
но не и от огъвачно счупване.
Относно обработената рана на колято, с
премахване на чуждо тяло,поради липса на данни какво е било то, вещото лице не
може да направи извод, че това нарянване би се избегнало при носене на
специален панталон и наколенници за мотоциклетисти. Дори допуска при удара с
автомобила в коляното на пострадалия да е попаднал част именно от протектора за
коляно или специалното обелекло.
При тези даннни съдът приема за
недоказано, че което и да е от наравяванията са получена в пряка причинна
връзка с това, че ищецът не е носел каска и специално защитно облекло. Т. е.
възражението за съпричиняване поради незипълнение на това негово задължение
като водач на мотоциклет се оказва изцяло неоснователно.
Не са налице условия за приложение на
чл. 51,ал.2 ЗЗД за намаляване размера на определенето обезщетение поради допринасяне от страна на пострадалия за
настъпването на безспорно доказаните в процеса вреди. Поради това застрахователят следва да заплати обезщетението в
определения от съда размер от 70 000 лв., а за разликата до 100 000
лв. искът по чл.432 КЗ – да се отхвърли
като неоснователен.
Ищецът претендира и лихва върх
обезщетението за неимуществени вреди, ситайки че общото правило на чл. 84, ал.3 ЗЗД те се държат от момента на увреждането.
Следва да се има предвид, че макар
вредите да са настъпили за ищеца в резултат от деликт, отговоронстта на
застрахователя не е деликтна, а възниква по силата на застрахователния договор.
Отговорността му за лихви при забава се урежда в специалните разпоредбни на
Кодекса на застраховането – чл.497 от КЗ.
Според тях застрахователят изпада в
забава и дължи такива лихви,ако не се е произнесъл по заявена претенция на
пострадало лице в определените от същия закон срокове.
Ищецът установи, че е уведемил за
настъпилото застрахователно събитие и е посикал заплащане на обезщетение за
неимуществените вреди на 04.07.2017 г. В тримесечния срок не е получил отговор
от застрахователя и следователно има право на лихви върху съдебно присъденото
обезщетение на осн. чл. 497, ал.1, т. 2 КЗ, считано от 05.10.2017 г. до
неговото окончателно плащане. За периода от причиняване на увреждането
23.06.2017 г. до 04.10.2017 г. претенцията за лихви е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Направено в отговора на исковата молба
възражение относно началния момент на лихвите беше именно в този смисъл – че те
се дължат след 3-месечния срок, предвиден в чл. 496, ал.1 КЗ. Едва в първото
съдебно заседание пълномощникът на ответника се позова на писмо от 12.07.2017
г. , в което на постарадалия се отговаря, че трябва да представи още множество
документи, за установяване основанието и размера на застрахователната му
пренеция.
По повод възражението на ищцовата
страна, че такова писмо не е получавано, пълномощика на ответника не можа да
уточи кога и по какъв начин е било връчено, нито посочи доказателства относно
факта на получаването му. Поради това следва да се приме, че макар да е
изготвен отговор от застрахователя със съдържанието по чл. 496, ал.3 КЗ, то не
е извършено съобщаването му по реда на чл. 106,ал.4 КЗ.
За това ответникът не може да се счита
за освободен от задължението от заплащане на лихви на осн. чл. 497, ал.1,т.2,
предл. второ от КЗ, а следва да бъде осъден да ги зплати, считано от
горепосочената дата, на която е изтекъл крайния тримесечен срок за отговор по
претенцията на пострадалото лице.
Разноските по делото следва да бъдат
определени съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска за обезщетение
за неимуществени вреди. Т. е. ответникът дължи 700 лв. от заплатените от ищеца
разноски да адвокатско възнагрждение, както: 403, 20 лв. от платените от
бюджета на съда възнаграждения за вещи лица и ДТ в размер на 2 800 лв.
Ответникът от своя страна, предвид
частичното отхвърляне на претенцията следва да заплати на ответника 60 лв. –
част от платеното от него възнагражднеие за допълнителното заключение на
медицинската експертиза.
По изложените съображения Пазарджишкия
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
„Алиац
България" АД - гр.София,
район Оборище, бул."Княз Александър Дондуков"№
59 ДА ЗАПАТИ на И.С.Г.,
ЕГН: ********** ***
на осн. чл. 432 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 70 000 лв., във връзка с ПТП, станало на 23.06.2017
г., заедно със законната лихва за забава,
считано от 05.10.2017 г. до оконачателното плащане на обезщетението и разноски по делото в размер на 700 лв.
Сумите да бъдат изплатени по посочената от ищеца банкова
сметка: №
ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от
70 000 лв. до 100 000 лв., както и за законната лихва за забава за
периода от 23.06.2017 г до 04.10.2017 г.
ОСЪЖДА
ЗД „Алиац
България" АД - гр.София,
район Оборище, бул."Княз Александър Дондуков"№
59 ДА ЗАПАТИ сметка на Пазарджишкия окръжен съд, в
полза на бюджета на съдебната власт:
2 800 лв. – държавна такса и 403,20 лв.- възнаграждения за вещи
лица, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
И.С.Г.,
ЕГН: ********** от с.
Паталеница, обл. Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
„Алиац
България" АД - гр.София,
район Оборище, бул."Княз Александър Дондуков"№
59, сумата от 60 лв. - разноски на
ответника, съразмерно на отхъврлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от
решението от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: