Решение по дело №258/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Касационният жалбоподател – М. Г. Ш., чрез адв. С. оспорва Решение № 2173 от 30.11.2023 г., постановено по АНД № 559 по описа за 2023 г. на Административен съд - Пловдив, VІІ н.с., в отхвърлителната му част, като иска постановяване на съдебен акт, с който да се отмени решението и да се постанови нов акт, с който да се уважи цялата искова претенция и законната лихва и разноските.

Касационният жалбоподател - ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, чрез юриск. Ч.оспорва Решение № 2173 от 30.11.2023 г., постановено по АНД № 559 по описа за 2023 г. на Административен съд - Пловдив, VІІ н.с., в частта в която се осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на М. Г. Ш., [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата от общо 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 08.03.2017 г. до 07.08.2020 г. вкл., изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 1142 дни в посочения период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 28.02.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът – по първата КЖ , чрез юк. Ч.в отговор на л. 16, изразява становище за неоснователност на КЖ на Ш., като моли да бъде уважена касационната жалба на ГД „Изпълнение на наказанията“.

Ответникът – по втората КЖ , не изразява становище по касационната жалба на ГД „Изпълнение на наказанията“.

Окръжна прокуратура - [населено място] - дава заключение, да се оставят без уважение и двете касационни жалби като неоснователни и необосновани и да се потвърди решението на Административен съд – Пловдив като правилно и законосъобразно.

По допустимостта на двете КЖ, съдът счита че като подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, същите се явяват ДОПУСТИМИ.

От фактическа страна съдът установи, че Административен съд - Пловдив по ад. № 559/2023г. е разгледал по реда на глава единадесета от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искова молба предявена от М. Г. Ш., [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, [улица]за присъждане на сумата в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. Вредите се твърди, че се изразяват в обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт, като конкретните оплаквания се изразяват в: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – под 3 кв.м. нетна жилищна площ); лоша хигиена – наличие на дървеници, хлебарки, гризачи; без течаща топла вода в килиите; лятно време било много топло, а през зимата – много студено; л.св. сушали дрехите си в килията и това запарвало въздуха и причинявало мухъл; имал силни болки в зъбите, но не му обръщали внимание и гълтал няколко пъти лъжици, за да изрази протеста си; работел в обособено производство 6 месеца в запрашена среда без предпазна маска и 5 месеца в столовата, където не се е спазвало правото му на каре, като с горното се презюмира нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС.

В хода на съдебното дирене по адм. дело № 559/2023г. съдът е събрал множество доказателства от страна на ГД “Изпълнение на наказанията“, касаещи престоя на ищеца, за условията на пребиваване , като е разпитан и посочен от ищеца свидетел - З. Т. Т., за условията в затвора в Пловдив.

Административният съд е намерил, че искът е процесуално допустим и частично основателен, а конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определил при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.

Съдебния състав е обсъдил нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица, както и нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС , касаеща изискването за минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.

Обсъдено е и според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Посочено е и че минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съдът е приел, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 01,01,2016г. до 30,08,2016г. и от 08,03,2017г. до 07,08,2020г. и в тая връзка възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ са разгледани само за горните периоди.

Предвид направеното възражение от страна на ГДИН за изтекла петгодишна погасителна давност за периода от 01.01.2016 г. до 30.08.2016 е прието , че исковата молба е депозирана на 28.02.2023 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което и вземането следва да се счита погасено, а искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност.

За следващия период на пребиваване на лицето в Затвора Пловдив, е прието , че исковата претенция за периода от 08.03.2017 г. до 07.08.2020 г. вкл. не е погасена по давност и следва да бъде разгледана по същество.

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът е приел за установено , че на Ш.не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м. от 08.03.2017 г. до 17.12.2019 г. вкл. (общо 1 015 дни) , от 18.12.2019 г. до 26.01.2020 г. вкл., когато ищецът е пребивавал в Шеста група в стая № 4, която е с площ от 28,19 кв.м. и с капацитет до 7 л.св. и в това спално помещение са пребивавали между 8 и 9 л.св., от 21.02.2020 г. до 15.05.2020 г. вкл. и от 23.06.2020 г. до 24.06.2020 г. вкл., когато ищецът е пребивавал в Шеста група в стая № 6, която е с площ от 28,28 кв.м. и с капацитет до 7 л.св. и в това спално помещение са пребивавали между 8 и 10 л.св. (общо 127 дни). Или общо съдебният състав е приел, че за посочените по-горе периоди - общо 1 142 дни ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство, не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., като за останалите периоди не се установява нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.

 

Не е установено твърдяното нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвора Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал ищецът е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, от приложените от ответника становища се установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен това, за част от пребиваването си в затвора се установява, че ищецът е бил работещ, а като такъв е имал достъп до баня всеки работен ден.

Като недоказани са приети твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в затвора и всички части на Затвора Пловдив.

Като недоказани са приети твърденията , че зимата е било прекалено студено в затвора.

Изложени са мотиви , относно твърденията за липса на адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното състояние на ищеца, като е посочено , че е доказано полагане на труд в запрашена обстановка , в обособеното производство само 18 дни , а не както той е твърдял-6 месеца.

Изложени са мотиви , че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателства, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Изложени са мотиви относно понятието „справедливост“ , както и че размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди – 2022 г.), съдът е приел обезщетение най-справедливо в този случай в размер на 725 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ.

В крайна сметка съдът е приел , че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, относно пренаселеността на помещенията в затвора [населено място] за сочения по-горе период.

От правна страна касац. състав излага следното:

По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационните жалби и възражения, съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съдът е направил обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в част от периодите- предмет на исковата молба.

Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил информация, от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

Според Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел. В тая връзка обоснован се явява изводът на админ. съд, че на лишеният от свобода през релевантния период се дължи справедливо обезщетение, за неимуществените вреди настъпили от пренаселеността на помещението в затвора в размер на 725 лева.

Неоснователни са възраженията на ГД "Изпълнение на наказанията", че по делото не са били доказани реално претърпените вреди, които да са били в резултат на бездействията на администрацията в затвора, поради което по делото не следва да се счита установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.

Неоснователни са доводите в касационната жалба на Ш.за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът на дължимото обезщетение. При преценката си съдът е преценил естеството и характерът на причинената вреда не само от гледна точка на увредения, но и съобразно конкретните факти, от които е произтекла вредата и общите принципи за справедливост. В случая правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.

Съдът е обсъдил съдебната практика на ЕСПЧ , където за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. Обсъдено е и , че според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, като отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2017 г. - 2020 г.) би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение.

Изложеното до тук налага да се приеме, че в обжалваната част решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя страна обосновава извод за неоснователност и на двете КЖ.

Относно претендираното юк. възнаграждение в полза на ответната администрация, при отхвърляне на КЖ настоящата инстанция счита че такова не се дължи , тъй като производството по делото се води по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, и в ал. 2 от с.з. не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното Административен съд Пловдив, ХІХ състав ,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2173 от 30.11.2023 г., постановено по АНД № 559 по описа за 2023 г. на Административен съд - Пловдив, VІІ състав.

Решението е окончателно.