Присъда по дело №11/2023 на Районен съд - Велики Преслав

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 11/2023 по описа Районен съд –
Велики Преслав
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт,
внесен от Районна прокуратура - Шумен срещу подсъдимия Ю. Р. Х. с
ЕГН:**********, за това, че през месец октомври 2020г., в гр. Смядово, обл.
Шумен, противозаконно присвоил чужда движима вещ, а именно лек
автомобил с марка и модел „Хонда Акорд" с ДК№ РВ 4852 КХ, собственост
на търговско дружество „Мого България" ЕООД - клон Пловдив, на стойност
5620,00 лева, която владеел - престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
Делото е разгледано по инициатива на подс.Х. и неговия защитник при
прилагането на диференцираната процедура за приключване на наказателното
производство, а именно - съкратено съдебно следствие в производството пред
първа инстанция, предвидена в Глава XXVII от НПК, предвид направено от
подсъдимия признание на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тези факти,
съгласно чл. 371, т.2 от НПК, подкрепящо се от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението по отношение на посъдимия. Сочи, че извършеното от подс.Х.
деяние се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и от самопризнанието му направено по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като счита, че съдът следва да го признае за
виновен и да наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца,
което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият Х. по реда на чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие
да не се събират доказателства по отношение на тези факти. В хода на
съдебното следствие изразява съжаление за случилото се.
Защитникът на подс.Х. - адв.Г. в съдебно заседание не оспорва фактите
изложени в обвинителния акт и моли съда да наложи наказание на
подсъдимия от четири месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде
отложено с изпитателен срок на осн.чл.66 от НК.
От фактическа страна съдът счита за установени следните
обстоятелства:
Подс.Х. живеел в гр. ***, на ул. „***" № *, заедно с майка си – св.Р.Е..
На 20.09.2019 г. в гр.Пловдив бил сключен договор за финансов лизинг с №
0009329 между търговско дружество „Мого България" ЕООД и св. Р.Е. с
предмет - лек автомобил с марка и модел „Хонда Акорд" с ДК№ РВ 4852 КХ.
За същия била издадена застрахователна полица в ЗК „ЛЕВ ИНС" АД с №
BG/22/119001126168, валидна от 19.04.2019 г. до 18.04.2020 г. Договорът за
лизинг бил сключен в офиса на „Мого България" ЕООД, на ул. „Дунав" № 5,
1

като бил подписан и приемо-предавателен протокол за автомобила и същият
бил предаден на св. Р.Е., която била придружавана подс.Х. и внука си – св.Д. -
вписан като втори ползвател на колата, предвид, че само той от тримата бил
правоспособен водач. Автомобилът св.Е. възнамерявала да ползва при нужда
заедно със сина си в гр.Смядово и околностите, като за целта следвало тъй
като не били правоспособни да бъдат транспортирани с него от техния
роднина - св.Д., който също живеел в гр.***. От своя страна Подс.Ю. Х. поел
ангажимент да помага на майка си при погасяване на дължимите лизингови
вноски за автомобила до пълното изплащане на задължението.
След подписване на договора за лизинг и получаване на колата, св. Д.
закарал св. Е. до посочен от нея адрес в град Пловдив, а след това сам заедно
с подс.Ю. Х., продължил към град Смядово, като оставил автомобила в имота
на подсъдимия – на ул.“***“ . През следващите дни, подс.Ю. Х. редовно
ангажирал свидетеля Д., който го превозвал до различни дестинации в обл.
Шумен, както и до гр. Пловдив.
На 27.11.2019 г., св.И. Д. помолил подс. Ю. Х. да му разреши да ползва
лизинговия автомобил, както и станало, като когато се връщал с него в гр.
Смядово, преди да стигне до дома на вуйчо си, станал участник в ПТП.
Произшествието било посетено от екип на РУ - В.Преслав, Участък -
Смядово, като регистрационните табели на колата били демонтирани. На
06.02.2020 г. ЗК „ЛЕВ ИНС" АД изплатило сума от 1260,71 лева за
възстановяване на нанесените материални вреди по автомобила на
собственика му - „Мого България" ЕООД. Автомобилът останал в имота на
подс.Х. на ул. „***" № *.
Няколко дни след това св.Д. – приятел на св.Д. отишъл в дома на
подс.Х., в който бил и неговия племенник и взел ключовете от автомобила без
неговото знание. Започнал да го управлява, но предвид употребено
количество алкохол от същия, не бил в състояние да контролира адекватно
действията си и блъснал процесното превозно средство в електрически стълб.
В резултат на това, автомобилът получил повреда на двигателя и не можел
повече да се движи на собствен ход. С помощта на св. И. Д., св.Д. избутал
колата обратно в двора на обвиняемия Ю. Х. и я оставил там. В резултат на
случилото се взаимоотношенията между подс.Х. и св.Д. се влошили и
двамата преустановили контакт помежду си. Малко след това последният
отпътувал за да работи в чужбина. Междувременно св. Р.Е. била уведомена за
произшествията с колата, но тъй като не получавала обещаната помощ от
обвиняемия при плащане на месечните лизингови вноски за нея,
преустановила погасяването на задълженията си към „Мого България" ЕООД,
като поради натрупване на неплатени вноски, лизингодателят прекратил
едностранно договора за финансов лизинг със свидетелката и изискал
връщане на колата, ведно със заплащане на дължимите суми до датата на
прекратяване на договора - 18.12.2020 г.
През това време, подс. Ю. Р. Х. решил да отпътува за да работи в
2

Република Чехия. Тъй като имал нужда от пари, през месец октомври 2020 г.
продал проценото МПС-во за части на свидетеля Т. Б. Т. от гр. *** за сумата
от 800 лева, без да уведоми за това майка си и племенника си. Преди това
продал отделно джантите с гумите и седалките на автомобила на друго лице.
Св.Т. транспортирал закупеният от него автомобил до ползваната от него
база в гр. Смядово, на ул. „Бежанска", където впоследствие същият бил
установен от органите на МВР.
Видно от назначената в хода на образуваното досъдебно производство
съдебно-оценителна автотехническа експертиза, пазарната стойност към
месец октомври 2020 г. на л.а. „Хонда Акорд" с ДК№ РВ 4852 КХ е в размер
на 5620,00 лева.
Събраните доказателства безпротиворечиво доказват авторството на
деянието от подсъдимия, мястото, времето и начина на извършването му. Ето
защо и с оглед на установената в хода на съкратеното съдебно следствие
фактическа обстановка и съобразно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК,
съдът прие за доказано по несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.1 от
НК.
Обсебването е типично престъпление срещу собствеността. Негов
непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи, които деецът
владее или пази. От обективна страна, за състава на престъплението
обсебване е от правно значение, че деецът упражнява фактическата власт
върху чуждата вещ, която е получена на някакво правно основание от лице,
което е неин собственик или действа от негово име, или от лицето, което в
момента я владее. Изпълнителното деяние може да се изразява във валидно
правно действие или да бъде акт на фактическо разпореждане на дееца с
вещта. От субективна страна деецът трябва да съзнава, че вещта е чужда
собственост и той няма право да се разпорежда с нея без съгласието на
собственика, на лицето което действа от негово име, или на владелецът, който
я е предоставил на дееца.
В конкретния случай от материалите по делото се установява, че
инкриминираниата вещ се е намирала във владението на подсъдимия,
ползвал автомобила, предаден на майка му – св.Х.а, съгласно Договор на
лизинг, предоставила му го след сключване на договора на 20.09.2019 г.
Установи се и че подс.Х. през месец октомври е отчуждил инкриминираната
чужда вещ, продавайки я на св.Т..
От субективна страна: деянието е извършено при пряк умисъл. Подс.Х.
е съзнавал, че вещта, която владее е чужда собственост - на „Мого България"
ЕООД, съзнавал е, че така предадената вещ не е негова, с която да може да
извършва действия на разпореждане, но въпреки всичко е насочил действията
си към разпореждане с вещта, продавайки - л.а. „Хонда Акорд" в автоморга.
Волята на подс. Х. е била насочена към постигане на съставомерния резултат.
3

Той е искал и целял настъпването му.
Въз основа на изложеното може да се обобщи, че инкриминираното на
подсъдимия Х. деяние се субсумира под състава на престъплението обсебване
по чл. 206 от НК поради наличие на пряк умисъл – съзнателна, волево
мотивирана дейност за своене на чуждите движими вещи.
За престъплението по чл.216, ал.1 от НК е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“ от една до шест години.
При проведеното съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК,
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК изисква извършване на проверка дали са
налице основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от
НК. Съдът счете, че такива основания са налице, доколкото по делото се
установяват многобройни смекчаващи отговорността на подс. Х.
обстоятелства, при чието наличие и най-лекото предвидено за
престъплението наказание се явява несъразмерно тежко. Такива смекчаващи
обстоятелства са: младата възраст и добрите характеристични данни на
подсъдимия, чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност,
изказаното съжаление за извършеното, което съдът намира за искрено
поднесено, всички конкретни специфични установени свързани с процесното
деяние обстоятелства, произтичащи от родствените взаимоотношенията на
подсъдимия със св.Е. и св.Д., както и тези относими към невъзможността за
използването на автомобила, предшестващо акта на разпореждане със същия
от страна на подс.Х..
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство единствено конкретиката свързана с извършване
на деянието от страна на подс.Х., както и първоначалното му поведение пред
разследващите органи.
При отчетените горепосочени многобройни смекчаващи отговорността
на подс. Х. обстоятелства и съобразявайки минималния размер на
предвиденото за извършеното деяние наказание, съдът счита, че
приложението на чл. 55 от НК се явява по-благоприятно за подсъдимия от
определянето на наказанието по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК. При така
установените смекчаващи и отегчаващо обстоятелства, съдът счита, че по
реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК следва на подс. Р. С. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца.
Налице са предвидените в чл. 66, ал. 1 от НК основания за отлагане на
изтърпяването на така наложеното на подс. Х. наказание, предвид размера на
същото, чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на основания да се
приеме, че само ефективно изтърпяване на наказанието би способствало за
изпълнение на целите по чл. 36 от НК. С оглед на това съдът отложи
изтърпяването на наказанието на подсъдимия да срок от три години.
С оглед изхода на делото, на осн.чл.189, ал.3 от НПК, съдът присъди в
тежест на подсъдимият направените в хода на досъдебното производство
4

разноски в размер на 149,10 лв. по сметка на ОД на МВР гр. Шумен.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	6
Дата:	16 март 2023 г. (в сила от 1 април 2023 г.)
Съдия:	Елена Симеонова Геренска

Дело:	20233610200011
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 януари 2023 г.

Присъда по дело №11/2023 на Районен съд - Велики Преслав

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите