Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3321
Гр. Пловдив, 03.11.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил
Петров
при участието на
секретаря Ваня Казакова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4013 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С.А.Ш. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу „Ем Джи 05“, ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Стоян Михайловски“ № 16, ет. 3, с която са предявени обективно съединени искове за
признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 130/
08.06.2015г. на управителя на дружеството-ответник, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и ТПО е прекратено, считано от
08.06.2015г., и като такова уволнението да се отмени, ищецът да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „*” и да бъде осъден ответникът
да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа
вследствие на незаконното уволнение от 08.06.2015г. до 01.07.2015г. – 420 лева,
ведно със законна лихва върху сумата от подаване на исковата молба до пълното й
погасяване. Претендира разноски.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника, на длъжност „*“. Със заповед
№ 130/08.06.2015 г. на управителя на ответника ТПО на ищеца било прекратено,
считано от 08.06.2015 г., като на ищеца било наложено дисц. наказание
„уволнение“, поради неявяване на работа и изоставяне на МПС на ответника по
време на курс.
Ищецът твърди, че не е извършил вмененото му във вина нарушение, както и
че нямало такова нарушение. Не били
налице предпоставките на чл.190, ал.1, т.2 КТ, за да му бъде наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди и нарушение на дисциплинарната
процедура, тъй като не му били поискани писмени обяснения. За заповедта за
уволнение разбрал, когато получил препис от исковата молба по гр. дело №
745/2015 г. по описа на ПРС – на 03.12.2015 г. Освен това твърди, че съществувало
противоречие в обстоятелствената част на заповедта и основанието за уволнение.
Ето защо, твърди, че уволнението е незаконосъобразно извършено и моли да се
отмени. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в законоустановения срок. Оспорват
се исковете като неоснователни. Освен това ответникът счита, че правото на
работника да обжалва наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“ е
погасено по давност.
Признава се, че между страните е
съществувало ТПО и че ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност, от
която е уволнен дисциплинарно. Оспорва се твърдението на ищеца, че същият е получил
заповедта на 03.12.2015 г. Излага, че заповедта № 130/08.06.2015 г. за налагане
на дисциплинарно наказание по чл. 188, ал. 3 КТ му е връчена много по-рано, а
именно на дата 17.06.2015 г.
Твърди се уволнението да е законосъобразно извършено, да е спазена
процедурата по изискване на обяснения от служителя преди налагане на
наказанието, да са събрани дадените такива от ищеца и оценени, наказанието да е
наложено с мотивирана писмена заповед в преклузивния срок за налагане на
наказанието, заповедта да е издадена от оправомощено лице – управителя на
дружеството и наложеното на ищеца най-тежко дисциплинарно наказание да
съответства на тежестта на констатираното нарушение.
С оглед изложеното
се моли да се отхвърлят исковете, като неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във
връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Между страните не се
спори и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът
е работил в ответното дружество от 03.04.2015 г. на длъжност „*“, както и, че с
оспорената заповед от 08.06.2015 г. ТПО между страните е прекратено на осн. чл.
188, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 187, т. 1 КТ.
Представено е
писмо-покана с изх. № 41/21.05.2015 г.
от ответника до ищеца за даване на обяснения в седемдневен срок относно
изоставянето на поверенето на ищеца МПС и неявяването му на работа за периода от
04.05.2015 г. до настоящия момент.
Представена е и обратна разписка, че писмото-покана е връчено на ищеца на
23.05.2015 г., чрез неговата *, на посочения в трудовия договор адрес – гр. Б.,
ул. „Б.“ № *, вх. *, ап. *.
Представени са обратна разписка по товарителница № 1050040459343
изпратена чрез куриер от ответника до ищеца с опит за доставяне на 11.06.2015
г., със съдържание „заповед“ и посочване изрично в нея, че на адреса не отваря
никой, има хора, но не отварят. Представена е и информация от „Еконт“ за пратка
с товарителница № 1050040728753/15.06.2015 г., изпратена от ответника до ищеца
на адрес – гр. Б., ул. „Б.“ № *, вх. *, ап. *. Пратката е с два опита за
доставка 16.06.2015 г. и 17.06.2015 г. и е върната с причина „Отсъствие на
получател“. Съдържанието на пратката е „Заповед“.
Представена и приета е и длъжностна характеристика за длъжността „*“ при
„Ем Джи 05“ ЕООД, както и приемо-предавателен протокол, с който се установява
предаването от С.Ш. на Н. А. на дата 02.05.2015 г. на влекач с рег. № **** и
ремарке с рег. № *********.
От представеното
заверено копие от трудова книжка на ищеца не се установява същият да е полагал
труд при ответника, както и да е полагал труд за периода след това. Последното
отбелязване в трудовата книжка е за прослужено време при “ПИМК“ ООД за периода
24.10.2013 г. до 24.11.2013 г.
От приетата по
делото и кредитирана ССчЕ се установява, че обезщетението на ищеца по чл. 225,
ал. 1 КТ за периода от 08.06.2015 г. до 01.07.2015 г. е в размер на 366.35
лева.
По делото са разпитани
като свидетели Г.М.Ч., С. Д. Б. и В. Г. Б.. Свидетелят Г.Ч. е работил заедно
със С.Ш., като *. Твърди, че управителят на ответника им бил заръчал да ***** и
събота, и неделя в Г., поради което били спрени и глобени. След това обаче
управителят Ж. ги накарал да подпишат декларации, че лично те ще платят
глобите. След като отказали, той им казал да си събират парцалите и да се
махат. Взели им * и ги оставили като кучета в Г.. Посочва, че нямал трудова
книжка, бил започнал работа при друг работодател около три месеца след
случката. След М. веднъж ходил до офиса в П. да му опишат стажа, но никой не го
приел и повече не е ходил до офиса.
Свидетелката Б. работи
като * в ответното дружество, познавала С.Ш., била му подготвила документите за
назначаването. Излага, че лицето Ш. след първи май не се е явявал в офиса. От
девет часа до шест часа било работното време и всеки ден свидетелката била там.
Свидетелят Б. пък посочва, че е бил очевидец на изоставения от С.Ш. камион в Г.
през 2015 г. При пътуване до офиса в М., видял изоставения * Скания, който бил един
от * на ответника.
По възражението за давност:
За давностните
срокове по чл. 358 КТ се прилага специалната уредба на исковата давност за
трудови спорове, която установява КТ, а по неуредените въпроси се прилага
общата уредба на давността по чл. 110 - 120 ЗЗД.
Според разпоредбата
на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ срокът за предявяването на конститутивните искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е 2-месечен. Този срок и
за двата иска тече от датата на прекратяването на трудовото правоотношение (чл.
358, ал. 2, т. 1 КТ). Потестативното право на работника или служителя да иска
отмяна на незаконното уволнение възниква с настъпването на правния ефект на
акта за прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовият договор
подлежи на прекратяване без предизвестие, заповедта за уволнение поражда
действие от връчването й, освен ако в нея не е посочено друго, когато
преценката за законността й се прави към този момент /арг. от чл. 195, ал. 3 КТ/.
По настоящото дело
не са представени надлежни доказателства кога е връчена процесната заповед № 130/08.06.2015 г. на управителя
на „Ем Джи 05“ ЕООД, това не е отбелязано в приложения към исковата молба
екземпляр от тази заповед, както и в екземпляра от същата заповед, представен с
отговора на исковата молба. От представените куриерски разписки по товарителница № 1050040459343 и товарителница
№ 1050040728753/15.06.2015 г., изпратени чрез „Еконт“, не се установява
безспорно какво е съдържанието на изпратеното писмо и по-конкретно, че това е
била именно процесната заповед.
Дори обаче да бе доказано, че именно процесната заповед е изпратена до адреса
на ищеца, то връчването пак не би могло да се приеме за надлежно. Законодателят
е предвидил като допустим способ за връчване на заповедта – изпращането й по
пощата. За да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено
лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо
съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги
/в този смисъл решение № 283 от 6.04.2010
г. по гр. д. № 507/2009 г. на ІІІ г.о./. Съдът намира, че нито един от
трите опита за връчване не е редовен, доколкото не става ясно защо опитите са
неуспешни – отбелязванията „отсъствие на получател” и „на адреса не отваря
никой”, не са достатъчни за приложението на специалните правила на ГПК, както и
на чл. 36, ал. 2 ЗПУ. Общите условия на куриера Еконт /виж чл. 7 от тях/ препращат към
ЗПУ. Не става ясно обаче и дали в пощенската кутия на адреса са поставени
служебни известия с покана получателят да се яви и да получи пратката.
Трудовата книжка на
ищеца е представена в заверено вярно с оригинала копие, но не и в оригинал, за
да се констатират наличието и съдържанието на съответните вписвания относно
датата на прекратяването на трудовото правоотношение. В така представения
екземпляр липсва каквото е да е отбелязване за налично ТПО между страните.
Следва да се
отбележи и следната практика: изброяването в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 КТ
на начините на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение не е
изчерпателно /numerus clausus/. Няма законова пречка заповедта да се връчи и по
друг начин като единствено релевантно е да се установи фактът на узнаването - в
случая достигането на волеизявлението на работодателя за уволнение до ищцата /виж
решение № 2171/09.01.2007 г. по гр. д. №
831/2004 г. на ІІІ г. о. на ВКС/.
Изброяването в
разпоредбата на чл.195, ал.2 КТ има за цел да гарантира фактът на узнаване на
уволнението – достигането на писменото волеизявление на работодателя до неговия
конкретен адресат – чл.335 КТ. Този факт е от съществено значение в трудовото право,
тъй като определя момента на прекратяване на договора, а оттук и броенето на
срокове по чл.194, ал.1 и чл.358, ал.1, т.2 КТ. Той е от значение и в друга
насока – открива възможност на работника или служителя да заведе иск за отмяна
на незаконно уволнение и други свързани с него искове, дори и работодателят да
поддържа в процеса, че трудовият договор не е прекратен поради липса на данни
за връчване на заповедта по реда на чл.195, ал.2 КТ /виж решение № 39/ 27.02.2012 г. по гр. д.№ 410/ 2011 г., ІІІ г. о. на ВКС/.
В заключение: Дисциплинарното
наказание се смята за наложено освен от деня на връчване или получаване на
заповедта за дисциплинарно уволнение /чл.195, ал.3 КТ/, още и от деня на
узнаване на нейното съществено съдържание – изразена воля от работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание, на което това е
направено. Настоящият състав не може да приеме за такава дата и датата, на
която е започнало новото трудово правоотношение на ищеца - 01.07.2015 г. Започването на едно
трудово правоотношение е свързано с редица условности и задължения. Така напр.
работодателят следва да изпрати уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ до НОИ.
Естествено и териториалното поделение на НОИ би следвало да уведоми новият
работодател при наличие на непрекратено трудово правоотношение и съществуване и
на друг осигурител по основно ТПО. Също така работникът е длъжен при
постъпването си на нова работа да представи на работодателя трудовата си книжка
/арг. чл. 348, ал. 1 КТ/. Това обстоятелство предполага оформяне, отбелязване и
връщане на трудовата книжка от стария работодател.
Въпреки това обаче
само по себе си започването на ново трудово правоотношение не презумира работникът
да е узнал за процесното уволнение и заповед най-късно от датата, на която е
започнал новото ТПО. Започването на ново трудово правоотношение не води до
извод да са спазени по-горе изложените критерии за узнаване на съществено
съдържание на уволнителната заповед. Доколкото най-ранната дата, за която може
да приеме, че е надлежно връчена заповедта на ищеца е 04.11.2015 г., то и правото
за предявяването на исковете на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ не е
погасено по давност
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
С иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича
потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление, предмет на делото е съществуването на това потестативно
право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат
или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът –
всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.
Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право, но
не са посочени от ищеца в исковата молба /в този смисъл решение № 92/14.04.2016 г. по гр. д. №
4515/2015 г. на IV ГО/. В този смисъл наведените доводи за неспазване на
сроковете по чл. 194 КТ в писмената защита на процесуалния представител на
ищеца не следва да се обсъждат, доколкото подобни твърдения в исковата молба
липсват.
Сроковете, които
пораждат, променят или погасяват материалното субективно право, което е предмет
на делото, съдът не може да прилага служебно, защото съгласно чл. 6 ал. 2 ГПК
предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от
страните. В смисъл, че съдът не следи служебно за спазване на срока по чл.194
ал.1 КТ са приети, по реда на чл.290 ГПК - решение
№ 297/ 03.10.2014 г. по гр. д. № 7528/ 2013 г., ІV г. о., ВКС и решение № 23/02.02.2016 г., гр. .д. № 4553/ 2015 г.,
ІV г. о., ВКС.
Въведените са с
исковата молба пороци на уволнението биха могли да се субсимират до два – неизискване
на обяснения по реда на чл. 193 КТ и доводи по същество на извършеното
дисциплинарно нарушение.
Съобразно практиката
по реда на чл. 290 ГПК, както в искането на обяснения, така и в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин /виж решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело №
768/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело №
1068/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 182/07.10.2015 г. по гр. дело
№ 1284/2015 г. на III-то гр. отд. на ВКС и др./.
В случая съдът
намира, че ответникът доказва спазване на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ.
Изпратено е писмо-покана с изх. № 41/21.05.2015
г. от ответника до ищеца за даване на обяснения в седемдневен срок
относно изоставянето на повереното на ищеца МПС и неявяването му на работа.
Представени са и обратна разписка, че писмото-покана е връчено на ищеца на
23.05.2015 г. чрез неговата * и отговор на С.Ш. на писмото-покана /л. 25-27 и
л. 37 от делото/. От съдържанието на представеното писмо-покана е видно, че
цитираната по-горе практика е спазена - подробно и задълбочено на разбираем
език е обяснено на ищеца в каква връзка се изискват от него обяснения. Описани
са и твърдяните дисциплинарни нарушения – изоставянето на повереното МПС и
неявяването на работа. Извод, че нарушението на трудовата дисциплина е описано
ясно следва и от отговора на С.Ш..
Относно твърденията,
че в обстоятелствената част на заповедта е посочено, че се твърди, както
неявяване на работа, така и изоставане на МПС, а същевременно наказанието е
наложено само за неявяване на работа, съдът намира следното:
Дисциплинарното
уволнение е законно и когато е спазена процедурата по чл.193-195 от КТ само за
част или са установени само част от нарушенията, за които е наложено, стига
наказанието да им съответства по тежест /виж решение № 334/ 22.11.2012 г. по гр. д. №242/12 г. на III г. о. на ВКС/.
Заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание не трябва да съдържа всички обективни и субективни
елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои
задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на
вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според
класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и
в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението
на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или
служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на работника или
служителя обстоятелства и документи.
Неправилната
квалификация на дисциплинарните нарушения не се отразява на законността на
уволнението. От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника
е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с
фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение /виж решение № 943 от 12.06.2006 г. по гр.д. №
2777/2003 г. на III г. о. на ВКС/.
В този смисъл съдът
намира, че в случая дисциплинарното наказание уволнение е наложено и за двете
нарушение - неявяването на ищеца на работа за повече от два дни след дата
04.05.2015 г. и изоставянето на повереното му МПС * без надзор на паркинг в Г.,
които фактически подробно са описани, както в заповедта за уволнение, така и в
поканата за обяснения по чл. 193 КТ /вкл. и дата, място, конкретно извършени
действия/. Въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на
дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй
като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е
дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта
за уволнение.
При условията на пълно
и главно доказване работодателят доказва неявяването на работа на С.Ш.. В тази
връзка са свидетелските показания на свидетелката Б., която заявява, че след
01.05.2015 г. лицето С.Ш. не се е явявал на работа в единствения офис на
дружеството. По твърденията на ищеца, че се е явявал на работа в гр. П., но не
е бил допускан и е бил изгонен от работодателя, липсват ангажирани каквито и да
е доказателства. Напротив свидетелят Ч., който е работил заедно с ищеца и е в
подобно положение (дисциплинарно уволнен) заявява, че след случката в Г. е
ходил само веднъж до офиса в гр. П., като никой не му е отворил. Предаването на
* (*) с приемо-предавателни протоколи от 02.05.2015 г. е ирелевантно. Същото не
освобождава ищецът от задължението му да изпълнява трудовите си задължения и да
престира работна сила. Длъжността „*” не предполага единствено и само * на един
единствен * и приемо-предавателния протокол не обосновава противен извод. В
разпоредбата на чл. 66, ал. 3 КТ е посочено, че за място на работата се смята
седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото
друго не е уговорено или не следва от характера на работата. В трудовия договор
като място на работа е посочен отдел, но не е конкретизиран конкретният отдел,
което обосновава приложението на чл. 66, ал. 3 КТ.
Показанията на
свидетеля Ч. относно обстоятелствата, че двамата с Ш. около 2-5 май били
изгонени от * на ответника от офиса в М. с думите да си събират парцалите и да
се махат, както и, че след тази случка били уведомени, че вече не са служители
на дружеството, не се кредитират от съда на основание чл. 172 ГПК Видно от
заповед за дисциплинарно наказание уволнение /л. 71/, свидетелят Ч. също е
уволнен от ответника на подобно основание, което създава предпоставки за
заинтересованост.
Доказва се по делото
и второто дисциплинарно нарушение на ищеца. Съобразно длъжностната
характеристика, същият е длъжен да поддържа в добро техническо и търговско
състояние повереното му превозно средство и да го предпазва от кражби и повреди
/т. 2/, да спазва стриктно заложените маршрути и графици за движение и да
информира незабавно представител на дружеството при възникване на затруднение
за срочното и качествено изпълнение на превозната задача /т. 24, б. „а” и „б”/.
В раздел III, т. 3 от трудовия договор пък е предвидено, че следва да опазва
поверените му технически средства, превозното средство и оборудването към него.
От свидетелските показания на свидетеля Б. се установява, че през 2015 г. близо
до М. ищецът е изоставил един от * на дружеството, който е бил натоварен. По
този начин С.Ш. е нарушил трудовите си задължения и не е изпълнил възложената
му работа.
Съдът намира за
установено извършването на твърдяните дисциплинарни нарушения. Налагането на дисциплинарно
наказание „уволнение” се преценява съобразно тежестта и обстоятелствата, при
които са извършени нарушенията /виж решение
по гр. д. №1102/04 г. на III г. о. и решение по гр. д. №198/10 г. на IV г. о. на
ВКС/. При прилагане на критерия по чл.189, ал.1 КТ се отчитат обществената
значимост на професията, характерът и важността на умишлено неизпълнените
трудови задължения и възможността неизпълнението да доведе до значителни вредни
последици и да се отрази неблагоприятно върху цялостната дейност на
работодателя, както и липсата на самокритично отношение към извършеното /виж решение № 2/26.02.2016 г., гр. д. №3546/15
г. на III г. о. на ВКС/. В конкретния случай съдът отчете освен професията
и възможността за неблагоприятно отразяване върху дейността на работодателя,
така и периода от време, за който работникът не е изпълнявал трудовото си правоотношение,
както и фактът, че са налице две самостоятелни нарушения на трудовата
дисциплина, всяко от които се отличава с достатъчна степен на сериозност.
Ето защо и доколкото
по производството се доказва, че ищецът не се е явявал на работа повече от два
последователни дни и е изоставил МПС * по време на възложена му работа, а не се
доказва препятстване на явяването на работа от страна на работодателя, то
настоящият състав намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ:
С оглед изхода на
спора по главния иск неоснователни се явяват и обусловените искове по чл. 344,
ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е налице и самостоятелно
основание за отхвърляне:
Отговорността на
работодателя по чл. 225, ал.1 от КТ е договорна, като правото на обезщетение
възниква за работника/служителя при наличието на три кумулативни предпоставки:
1) признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по
почин на работодателя; 2) наличие на подлежаща на обезщетяване вреда; и 3)
причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или
служителя без работа /виж тълкувателно
решение № 3/19.03.1996 г. на ОСГК на ВКС/. В случая не е налице първата
предпоставка за процесния период от 08.06.2015 г. до 01.07.2015 г. С.Ш. все още
не е бил уволнен, доколкото уволнението е настъпило към момента на връчването
на заповедта за уволнение, а този момент е след процесния срок.
Поради
преждеизложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на
спора на ответника следва да се присъдят направените разноски по представен
списък по чл. 80 ГПК в размер на 650 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
/представени са и доказателства за заплатените разноски/.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А.Ш., ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу „Ем Джи 05“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Стоян Михайловски“ № 16, ет. 3, обективно кумулативно съединени
искове:
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, да се признае
уволнението на С.А.Ш., със Заповед № 130/
08.06.2015 г. на управителя на „Ем Джи 05“ ЕООД – М. Ж., за незаконно и да се отмени;
- на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ, да се възстанови С.А.Ш. на заеманата преди уволнението
длъжност в „Ем Джи 05“ ЕООД „*”;
- на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, да се осъди „Ем Джи 05“ ЕООД
да заплати на С.А.Ш. сумата в размер на 420 лева – обезщетение за оставане без
работа в резултат на незаконното уволнение, за периода от 08.06.2015 г. до
01.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 30.12.2015 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.А.Ш. с ЕГН: **********, да заплати на „Ем Джи 05“,
ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 650 лева, разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 04.11.2016 г., на осн. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Районен
съдия/п/Кирил Петров
Вярно с оригинала
ВА