Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.***, 28.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски
районен съд, ІІ гр. състав, в публично заседание на тридесети ноември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета Христова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5807 по описа за 2017 г. за да се произнесе,
взема предвид:
Производството е по искове с правно основание чл.422 вр.
чл. 124 ГПК делото е образувано по искова молба на Т.П. ЕАД против А.М.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№4245/17 по описа на РС-***,
която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено
възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед
за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- апартамент, находящ се на адрес ***с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник ***от дата 13-14.12.2007г. и във вестник ***бр.239/13.12.2007г.
Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите
на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII
от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът
е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно
е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното
производство извлечение от сметка за абонатен № 2480 е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през посочения период и не е погасил задължението
си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната
станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Т.с.
ЕООД. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “Топлофикация
- ***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за
установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 328,52 лева за главница
за периода 01.11.2014г. – 30.04.2017 г. и лихва върху главницата в размер на
45,61 лева за периода 05.01.2015 г. до 09.06.2017 г. и законната лихва върху
главницата от 16.06.2017 г. до изплащане на вземането, за които суми била
издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.4245/2017г. по описа на ПлРС.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът А.М. не
е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. В депозираното в
заповедното производство възражение е заявила, че не ползва услугите на
Топлофикация ***.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК,
с предмет- признаване на установено по отношение на ответника на
вземането, претендирано от ищеца ”Топлофикация-***” ЕАД. В производството в
съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца,
следва да установи вземането си по основание и размера, като и размера на
претендирата лихва за забава.
Не се спори между страните, че ищеца се е
снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника,
за процесните суми, срещу която ответника е възразил в законоустановения срок,
че не дължи същите. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. №4245/17 по
описа на ПлРС .
По делото
са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация-***”ЕАД на потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г.,
приети с протокол от 15.04.2005г на Съвета на директорите на „Топлофикация-***”ЕАД
и одобрен с Решение №ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с
решение № ОУ от 03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се
уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД,
наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”.
Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице,
потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. Ищецът оспорва, че е абонат на ответното дружество и
между страните има сключен договор за доставка на топлинна енергия.Видно от
приложената по делото справка за адрес е, че адреса на който е топлоснабдения
имот е регистриран като постоянен и
настоящ адрес на ответника. По делото не се оспорва, че ответникът е собственик
на имота, а се оспорва че същия няма качество на потребител на топлинна
енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ
отм. ) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие; § 1, т. 13 ДР
на З отм. определя като потребител физическо и юридическо лице, което получава
електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги
ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ определя като потребител на
енергия или природен газ за битови нужди - физическо лице собственик или
ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за домакинството си. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ отм. и чл. 156 ЗЕ за
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител
дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Следователно потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ, чл. 106а ЗЕЕЕ отм. ) между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба
за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между
страните, тъй като тези отношения се презумират от закона.
Видно от
приложената към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложено
препис – извлечение от сметка на ответника, от която е видно, че същия е потребител с абонатен № *** с адрес ***В
исковото производство справка за потребление за е, че на същия абонатен номер
топлинния счетоводител като абонат е посочил лицето М.В.М..
С оглед
представените доказателства съдът намира, че ищецът не е ангажирал
доказателства на какво основание е разкрил
партида на името на ответницата, след като при топлинния счетоводител като
абонат фигурира друго лице. Не са представени доказателства, че ответникът е
собственик или ползвател на топлоснабдения имот. След като не е безспорно
установено, че ответникът е абонат на ищцовото дружество, съдът намира че
предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК
*********, представлявано от Й.В.против А.М.М. с ЕГН **********, с адрес: ***
иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК с петитум да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи сумата 328,52 лева за главница за периода
01.11.2014г. – 30.04.2017 г. и лихва върху главницата в размер на 45,61 лева за
периода 05.01.2015 г. до 09.06.2017 г. и законната лихва върху главницата от
16.06.2017 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за
изпълнение в производството по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.4245/2017г. по описа на ПлРС като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: