Решение по дело №166/2022 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 80
Дата: 5 октомври 2022 г. (в сила от 5 октомври 2022 г.)
Съдия: Олег Софрониев
Дело: 20221600600166
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Монтана, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев

Костадин Живков
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
в присъствието на прокурора А. Евг. И.
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221600600166 по описа за 2022 година
С присъда на РС Лом от 10.05.2022г. по НОХД № 333/2021г., подсъд. Г. Г. Ц. от гр.
В обл. М , е признат за виновен в това, че в
гр. Въ , след като е осъден с решение по гр.дело № 2092/17г. по описа на ЛРС, влязло в сила
от 24.02.2018г. да заплаща издръжка на свой низходящ – малолетния К Г.ев Ц. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител М М Д от гр. В , в размер на
140лв месечно, съзнателно не изпълнил това свое задължение за времето от 30.06.2019г. до
31.07.2020г. в размер на поведе от две месечни вноски, а именно 12бр. месечни вноски, на
обща стойност 1 680лв, поради което и на основание чл.183, ал.1, във вр. с чл.54 от НК го е
осъдил на наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти
седмично“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и двете за срок от
6 /шест/ месеца.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъд. Г. Г. Ц., който я обжалва
в срок, изцяло, като в жалбата се поддържа, че са допуснати на съдебното производство
съществени процесуални нарушения, нарушени са му правата на подсъдим и съдът не е
събрал и анализирал самостоятелно и в съвкупност всички релевантни за изхода на делото
факти.
Окръжен съд Монтана е провел разпоредително заседание на 05.07.2022г. и е
1
преценил, че не следва да се допуска разпит на подсъдимия, както и събиране на нови
гласни доказателства.
В открито съдебно заседание прокурора счита жалбата за неоснователна, а
постановената присъда за правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание подсъд. Г. Ц. не се явява, явява се умълномощен от него
защитник – адв. В. В., който заявява, че подсъдимият е заплатил на бившата си съпруга,
като майка и законен представител на детето К Г.ев Ц. сумата от 2800лв. дължими за
присъдена и неизплатена издръжка. Представя и доказателства в тази насока – 13 бр.
разписки и заявява, че подсъдимият не е имал възможност до момента да заплаща
издръжката която е осъден, но след като е започнал работа, незабавно се е издължил. Моли
за изменение на присъдата и налагане на по-леко наказание.
Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на постъпилата жалба,
законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна
проверка, намира за установено следното:
Жалбата е частично основателна. Фактическата обстановка е подробно изяснена от
РС Лом. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и
пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал по делото, събран в хода на досъдебното производство, както и
по време на съдебното следствие, е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено,
поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от
съществено значение за правилното решаване на делото по същество - фактът на извършване
на деянието, неговото авторство, механизмът на осъществяването му, субективното
отношение на извършителя към деянието и личността на подсъдимия.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно
обвинението, законосъобразно и обосновано е приел, че от обектив-на и субективна страна
е доказано по несъмнен начин подсъд. Г. Г. Ц. от гр. В обл. М да е осъществил състава на
престъпление по чл. 183, ал.1 НК, като, след като е осъден с решение по гр. дело №
2092/17г. по описа на ЛРС, влязло в сила от 24.02.2018г. да заплаща издръжка на свой
низходящ – малолетния К Г.ев Ц. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М М Д от гр. В в размер на 140лв месечно, съзнателно не изпълнил това
свое задължение за времето от 30.06.2019г. до 31.07.2020г. в размер на поведе от две
месечни вноски, а именно 12 бр. месечни вноски, на обща стойност 1 680лв.
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка
на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на
материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили
отменяване на присъдата.
2
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната: Подсъд. Ц. е
живял на съпружески начала със свид. М М Д от гр. В за времето от 2010г. до 2016г.
когато двамата са се разделили окончателно. От съвместното им съжителство имат родено
дете К Г.ев Ц. роден на 16.04.2016г. съгл. Акт за раждане № 100/20.04.2016г. на Община Л ,
което след раздялата на родителите си останало да живее при майката.
С Решение от 25.01.2018г. по гр.д. № 2092/17г. по описа на ЛРС влязло в сила на
24.02.2018г. съдът е предоставил упражняването на родителските права над малолетното
дете на майката, определил е режим на лични контакти с бащата и е осъдил подсъдимият да
заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Крис, чрез неговата майка и законна
представителка в размер на 140лв.
В началото подсъдимият изпълнявал съдебното решение, тъй като работел в чужбина
не спазвал режима на лични контакти с детето, но заплащал издръжка. Впоследствие спрял
да изпълнява задължението си за плащане на издръжка, което мотивирало свид. Д да подаде
тъжба в РП гр. Монтана на 30.06.2020г. въз основа на която било образувано ДП срещу
подсъдимия.
От заключението на вещото лице изготвило назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза И А се установява, че дължимата издръжка за времето от
30.06.2019г. до 31.07.2020г. е в размер на 13 бр. месечни вноски, всяка по 140лв или обща
сума от 1 853,13лв. В с.з. вещото лице по време на разпита е уточнило, че дължимите вноски
за посочения в обвинението период са за 12 бр. пълни месечни вноски или общо за сумата от
1 853лв.
С оглед направеното уточнение на вещото лице досежно общия размер на дължимата
издръжка за инкриминирания период съдът е допуснал и изменение на обвинението
направено от представителя на държавното обвинение.
Горното е установено от фактическа страна от събраните в хода на БП № 17/20г. по
описа на РУ Л , оресп. пр. преписка вх.№ 1100/20г. по описа на ЛРП писмени доказателства,
както следва: тъжба на л. 9; преводни документи на л. 13-22; справка от ДСИ при ЛРС на л.
26-28; копие от Решение по ГД № 2092/2017 г. на ЛРС ведно с връчено съобщение на л. 31-
36; справка - характеристика на л. 38; заключение на експертиза на л. 49-52; справка за
съдимост на л. 56; удостоверение за раждане на л. 66, както и от показанията на разпитаните
в с.з. свидетели М Диас, И Ла и В. Р
Правилно и законосъобразно съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, като
е приел, че представляват единствено и само негово защитно средство, изолирани са от
целият приет от съда доказателствен материал и се намират в противоречие с него.
Правилно и законосъобразно съдът е приел, че от събраните по делото доказателства
е установено по несъмнен и безспорен начин, че с деянието си подсъд. Г. Г. Ц. е осъществил
състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като след като е осъден с решение по гр.
дело № 2092/17г. по описа на ЛРС, влязло в сила от 24.02.2018г. да заплаща издръжка на
свой низходящ – малолетния К Г.ев Ц. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
3
представител М М Д от гр. В , в размер на 140лв месечно, съзнателно не изпълнил това
свое задължение за времето от 30.06.2019г. до 31.07.2020г. в размер на поведе от две
месечни вноски, а именно 12 бр. месечни вноски, на обща стойност 1 680лв.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимият е
съзнава общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и
е искал настъпването им.
По отношение на наложеното наказание настоящата инстанция намира следното: от
представените във въззивна инстанция 13 бр. разписки е видно, че подсъд. Г. Ц. е превел
сумата 2800лв. дължима от него за заплащане на издръжка на низходящ – детето К Г.ев Ц..
Това обстоятелство съдът намира за нововъзникнало изключително смекчаващо такова, при
което и най- лекото предвидено в закона наказание, което и му е наложено, а именно
пробация с пробационни мерки за шестмесечен срок, се явява несъразмерно тежко за този
подсъдим. Ето защо съдът намира, че при условията на чл. 55, ал.1, т. 2, б. „в“ НК
наложеното наказание пробация, следва да бъде заменено с глоба от 200лв. в полза на
държавата.
С това наказание, съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на
личната и генералната превенция на наказанието, то да въздействува поправително и
превъзпитателно по отношение на подсъдимия.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.334, ал.1, т. 3 НПК, окръжният
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда от 10.05.2022г. по НОХД № 333 ****** наказание „пробация“,
като на основание чл. 183, ал. 1, вр. с чл. 55, ал.1, т. 2, б. „в“ НК го ЗАМЕНЯВА с ГЛОБА в
размер на 200 /двеста/ лв. в полза на държавата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4