№ 980
гр. Плевен, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20244430100332 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240,
ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Пред ПлРС е депозирана искова молба от *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, чрез юрк.***, против Ж. Г. Ц., ЕГН **********, от
***, в която се твърди, че между *** като кредитор и ответника - като
кредитополучател, е сключен договор за потр.кредит №233367/15,11,2018 г. за
сумата от 800,00 лева, като страните са постигнали съгласие общата сума да
бъде върната на 8 вноскиа в срок до 17,07,2019 г. Посочва се, че бил уговорен
фиксиран ГЛП в размер на 40,08% и ГПР в размер на 48,85%. Посочва се, че
кредитополучателят не е изпълнил в срок задълженията си по договора за
кредит. Сочи се, че между заемодателя и ищеца в настоящото производство, е
сключен договор за цесия от 13,01,2022 г., възоснова на който в полза на
ищеца е прехвърлено вземането по процесния договор за кредит, като
длъжникът е уведомен за цесията на настоящия му адрес на 15,07,2022 г.,
както и със СМС. Твърди се, че ищецът е депозирал заявление по чл.410 от
ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№5989/2023 г. на ПлРС, като ЗИ е връчена
на длъжника и същият е възразил. Моли съдът да постанови решение, с което
да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от
800,00 лева главница, 135,34 лева договорна възнаградителна лихва за периода
1
15,11,2018 г. – 17,07,2019 г., 153,15 лева законна лихва за забава за периода
17,07,2019 г. – 23,10,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 23,10,2023 г.
до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски в
заповедното и в настоящото производство. С допълнителен писмен отговор-
становище, проц.представител на ищеца развива съображения по същество на
спора и представя копие от разписка за изплатена сума на ответника от *** в
размер на 800,00 лева по договор №233367, на дата 15,11,2018 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който сочи,
че не е уведомявана за извършената цесия. Посочва, че прилагайки към ИМ
Приложение №1, към ответницата са „изтекли“ личните данни на 2108 лица,
което донесло голям стрес на ответницата. Направено е искане да се
представи пълномощното на Йоаннис Кесесис, използвано при договора за
цесия, и да бъде уточнено дали е било необходимо да бъде направен превод на
гръцки език от заклет преводач при подписването му. В с.з. ответницата се
явява лично и сочи, че искът е недоказан, тъй като няма доказателства, че
сумата й е предадена, както и че е уведомена за цесията.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на
ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищеца следва да докаже качеството си на кредитор спрямо ответника въз
основа на действителен договор за заем - по смисъла на ЗПК и ЗЗД, факта на
реалното предаване и получаване на заетата сума от страна на ответника, и
въз основа на действителен договор за цесия, фактът, че ответникът е
надлежно уведомен за станалата цесия; факта на настъпване на изискуемост
на вземанията по договора и факта, че ответника е надлежно уведомен за това;
размерът на претенциите. Съдът е указал на страните доказателствената
тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 24,04,2024 г.
С посоченото определение изрично е указано на ищеца на основание чл.146,
ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства, че заемната сума е предадена на
2
ответника, както и че ответникът е уведомен за цесията, като с молба от
07,05,2024 г. ищецът представя разписка за изплатена сума в размер на 800,00
лева на ответницата чрез Изипей.
От приложеното ч.гр.д. №5989/2023 г. на ПлРС се установява, че същото е
образувано на 23,10,2023 г. въз основа на депозирано от ищеца срещу
ответника заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за
изпълнение на 24,10,2023 г., срещу която длъжника е възразил.
Делото е попълнено с писмени доказателства /договор за паричен заем
Кредирект №233367/15,11,2018 г., Общи условия към него, тарифа на ***,
разписка за платена сума в размер на 800,00 лева/ досежно наличие на
облигационни отношения във връзка със сключен между ответника и
„Ситикеш“ ООД договор за паричен заем.
Видно е от представения в делото Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 13,01,2022 г., сключен между ищеца „АПС Бета България“ ЕООД
качеството на цесионер и „Ситикеш“ ООД в качеството на цедент, че цедентът
е прехвърлил възмездно на цесионера вземания, произтичащи от Договори за
кредит, индивидуализирани в Приложение №1 – приложено в цялост, в
заверено копие по делото, на стр.5 от което фигурира и вземането срещу
ответницата по посочения договор за кредит с №233367.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, които
съдът намира за процесуално допустими. В законовия едномесечен срок
съгласно чл.415, ал.4 от ГПК е предявена исковата молба. Налице е пълен
идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и
тези, предмет на настоящото производството.
Паричните вземания, които ищцовото дружество-цесионер претендира,
произтичат от разпоредбата на чл.99 от ЗЗД, като в разглеждания случай
безспорно се установи, че „АПС Бета България“ ЕООД е
активноматериалноправно легитимиран по предявените искове с оглед фактa,
че е сключен договор за прехвърляне на вземания със „Ситикеш“ ООД, в
предмета на който попада и вземането на цедента срещу ответника по делото.
По отношение на уведомяването за цесията, каквито възражения са направени
3
от ответника, липсват доказателства за получаване на уведомление от страна
на ответника. Въпреки това неспазването на задължението за уведомяване по
чл.99, ал.3 от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу
възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с
вземането (в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по
описа на ВКС, ІІ т. о.).
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира
следното:
По отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в размер на 800,00 лева. В тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираната сума, каквито
доказателства не бяха представени. Ето защо съдът приема, че ищецът има
вземане срещу ответника за главница по договора за кредит в размер на 800,00
лева. Падежът и на последната вноска за главница е изтекъл на 15,07,2019 г.,
поради което и цялата сума е изискуема.
Поради установяване на дължимостта на иска за главница основателна се
явява и претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23,10,2023 г.
до окончателното плащане.
По отношение на договорната възнаградителна лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 135,34 лева за периода от
15,11,2018 г. до датата на падежа на последната погасителна вноска 17,07,2019
г. По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 40.08 %.
Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от
законната лихва. В случая съдът намира, че с оглед срока на договора,
размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на
кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията на
волята, уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави,
поради което и предявената искова претенция следва да се уважи, като се
вземе предвид факта, че както към датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК, така и към датата на последното о.с.з. срокът на договора е
изтекъл.
4
По отношение на лихвата за забава:
Страните са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е
погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за
забава в размер на законната лихва. Ето защо и този иск се явява основателен
и следва да бъде уважен.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба
за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ
размер от 42,73 лева.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски в исковото производство, които възлизат на 112,99 лева за ДТ, 10,18
лева такса по чл.102з, ал.3 от ГПК и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед всичко изложено, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 223,17 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД в отношенията между страните, че Ж. Г. Ц., ЕГН
**********, от ***, дължи на *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: 800,00 лева главница, 135,34 лева
договорна възнаградителна лихва за периода 15,11,2018 г. – 17,07,2019 г.,
153,15 лева законна лихва за забава за периода 17,07,2019 г. – 23,10,2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 23,10,2023 г. до окончателното изплащане на
сумите, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5989/2023 г. на
ПлРС.
ОСЪЖДА на основани чл.78, ал.1 от ГПК Ж. Г. Ц., ЕГН **********, от ***,
да заплати на *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в общ размер на 42,73 лева.
5
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ж. Г. Ц., ЕГН **********, от
***, да заплати на *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, направените разноски в исковото производство в общ размер на 223,17
лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6