№ 78
гр. Велико Търново, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Владимир Страхилов Въззивно частно
гражданско дело № 20214100500364 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Определение №228 от 05.02.2021 г., постановено по гр.д. №1586/2020
г. на Районен съд- Велико Търново, съдът е допуснал обезпечение на
предявения установителен иск по чл.124 от ГПК, да се приеме за установено
по отношение на „...............“ ООД, „..........“ ЕАД гр.София и В.Й.А, че Л. Н.
АН. е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, чрез спиране на изпълнението
по изп.д. № 58/2018г. по описа на ЧСИ ................., след като ищецът внесе по
сметка на ВТРС парична гаранция в размер на 500 лв. /петстотин лева/ и е
отхвърлил молбата на Л. Н. АН. за допускане на обезпечение на предявения
иск чрез налагане на възбрана върху процесния недвижим имот като
неоснователна и недоказана.
Настоящото производство е образувано въз основа на въззивна частна
жалба, депозирана от „...............“ ЕАД, с ЕИК: ............. чрез процесуален
представител, с която се обжалва постановеното определение в частта, с
която е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнително дело №
.................... по описа на ЧСИ .................. Жалбоподателят е присъединен
взискател по горепосоченото изпълнително дело, поради което излага
становище за наличието на процесуална легитимация за подаване на
настоящата жалба и правен интерес от обжалване. Счита, че определението
на съда е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено и да бъде
обезсилена обезпечителната мярка- спиране на изпълнителното дело. Счита,
че не са налице предпоставките за уважаване на искане по чл. 389 от ГПК.
Излага съображения за недопустимост на предявения иск по чл. 124 от ГПК,
както и че не е вероятно основателен. Счита, че дори и да се приеме, че
установителният иск е допустим и основателен, то резултатът от уважаването
1
му няма как да се противопостави на взискателя по изпълнително дело №
58/2018 г. по описа на ЧСИ ........... „..............." ЕАД. Позовава се на
постановено Решение № 603/20.12.2019 г. по гр. д. № 714/2019 г. по описа на
ОС - Велико Търново по жалба срещу опис на процесния недвижим имот.
Сочи, че по изпълнително дело № 58/2018 г. по описа на ЧСИ ........... е
изготвено и постановление за възлагане на процесния недвижим имот, като
единствено остава да бъде извършено разпределение на покупната цена,
получена от успешно проведената публична продан, като счита, че това не е
същинско изпълнително действие и поради това не може да бъде спряно чрез
налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението. Счита, че
допуснатата обезпечителна мярка е непропорционална, неподходяща и не
може да доведе до целения от ищеца резултат и дори и искът да бъде уважен,
то претендираното право е непротивоноставимо на взискателя „..............."
ЕАД. Счита, че въпросите относно законосъобразността на изпълнението и
непротивопоставимостта на претендираните от ищеца права са решени с
влязло в сила съдебно решение спрямо всяко от лицата, поради което е
недопустимо същите да се пререшават. Счита, че дори и да бъде уважено
искането за обезпечителна мярка, то определената от съда гаранция е
прекалено малка, съобразявайки я с интереса на взискателите.
Депозиран е отговор на частната жалба от Л.А. чрез процесуален
представител, в която изразява становище за недопустимост на частната
жалба, като счита, че жалбоподателят не е пасивно легитимирана страна.
Твърди, че към жалбата са приложени неотносими към предмета на делото
доказателства. Изразява становище за правилност на постановеното
определение, като в частта за определената от съда гаранция излага
становище, че същият е съобразен със затруднените финансови възможности
на жалбоподателката. Счита, че ако бъде отменено определението и бъде
обезсилена обезпечителната мярка, има опасност при уважаване на
предявения от ищцата иск, същата да бъде поставена в опасност да бъде
невъзможно да реализира правата си. Излага съображения за основателност
на предявения иск по чл. 124 от ГПК. Моли определението да бъде
потвърдено.
Настоящото производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с
396, ал. 1 от ГПК.
Великотърновският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в
жалбата, становището, дадено в отговора по частната жалба и приложеното
дело, приема за установено следното:
Гражданско дело № 1586/2020г. по описа на Районен съд–Велико
Търново е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Л. Н. АН.
против „...............“ ООД, „..........“ ЕАД и В. Й. АН.. Предявени са
установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
от ищцата Л. Н. АН., с искане да бъде признато за установено, че ищцата
притежава право на собственост върху ½ ид. ч. от жилище с идентификатор
2
10447.503.75.15.23 по кадастрална карта на гр. Велико Търново. Излага се
твърдение, че с влязло в сила на 16.04.2019 г. решение по гр. д. № 3902/2018 г.
на Великотърновския районен съд е обявен за окончателен, на основание
чл.19, ал.3 ЗЗД, сключения на 21.10.2014 г. предварителен договор за
покупко-продажба, с който В.А. се е задължила да прехвърли на Л.А. правото
на собственост върху 1/2 ид. ч. от процесното жилище, срещу сумата от 47
701 лв., заплатена от купувача. По молба на ответниците – юридически лица
срещу ответницата – физическо лице е образувано изпълнително
производство № 58/2018 г. на ЧСИ ..........., в хода на което е извършен опис на
процесното жилище. Върху същото са били наложени възбрани преди
вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД. Ищцата счита, че
независимо от горното обстоятелство, съдебното решение, заместващо
окончателния договор, може да се противопостави на взискателите поради
невалидността на наложените възбрани – процесният имот не е надлежно
индивидуализиран съгласно изискванията на чл.6, ал.1, б. „в“, чл.24 и чл.26
ПВп.
Поставеният въпрос относно допустимостта на предявения иск е решен
с Определение № 13/27.01.2021г., постановено по гр.д. 3463/2020г. по описа
на ВКС, като постановява, че е налице правен интерес от предявените искове,
което обуславя допустимост на същите.
След връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия ищцата е направила искане по чл. 389 от ГПК, като моли да бъде
допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана на
недвижимия имот и спиране на изпълнението по ИД № 58/2018г. по описа на
ЧСИ .................. Излага твърдения за напредналата възраст на ищцата, за
която процесният имот се явява единствено жилище, и счита, че вероятността
то да бъде продадено заради задължения на друго лице обуславя нуждата от
обезпечение.
С обжалваното определение № 228/05.02.2021г. по гр.д. № 1586/2020г.
по описа на Районен съд-Велико Търново, съдът е частично е уважил
направеното искане за допускане на обезпечение, като е постановил спиране
на изпълнителното дело, а е отхвърлил искането за възбрана върху процесния
имот. Счел е, че е налице обезпеченителна нужда, тъй като без допускане на
поисканата обезпечителна мярка- спиране на ИД по отношение, би се
достигнало до продажба на имущество, непринадлежащо на длъжника, в
случай, че с влязло в сила решение се установи, че възбраненият имот е
собственост на друго лице. Намира, че поисканата обезпечителна мярка е
подходяща с оглед охраняване интересите и на ответника. Определил е
гаранция в размер на 500 лв., тъй като спирането на изпълнението при
евентуално отхвърляне на предявения иск неоснователно би забавило
удовлетворяването на кредиторите. Съдът е отбелязал, че преценката за
размера на гаранцията при допускане на обезпечение на предявения иск не се
съобразява с имотното състояние на ищеца. Обосновава неоснователност на
молбата за налагане на възбрана върху процесния имот.
3
Съдът намира депозираната въззивна частна жалба за процесуално
допустима - подадена е от правоимащо лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК
против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е
основателна.
След като се запозна с жалбата, отговора, както и приложените към
делото доказателства, съдът установи, че производството по изпълнително
дело № 58/2018г. по описа на ЧСИ ................., чието спиране се обжалва в
настоящото производство, е било образувано по молба на взискателя Етажна
собственост – град Велико Търново, ул.“..................“ № 1, вх.Б против
длъжника В. Й. АН. за събиране на парично вземане. Установява се, че е
проведена публична продан на недвижим имот, находящ се в гр. Велико
Търново, ул. „..................“ № 1, вх. В, ет. 4, ап. 11 и е постановено
постановление за възлагане на недвижимия имот от 25.11.2020г.
Действието на влязло в сила постановление за възлагане е уредено в чл.
496 ГПК. Публичната продан на недвижим имот се характеризира като
деривативен способ за придобиване правото на собственост именно, защото
купувачът придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил
собственик на имота. Уредена е забрана за оспорване действителността на
проданта по исков ред на основания, различни от предвидените чл. 496, ал. 3
ГПК/при нарушаване на чл. 490 от ГПК и при невнасяне на цената/, като в
това се състои стабилността на този придобивен способ.
При спряно изпълнително дело не могат да се извършват изпълнителни
действия- запор/възбрана, опис и продажба на имущественото, предаване на
движими вещи, въвод във владение. В мотивите на т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ВКС беше прието, че
изготвянето на разпределение на суми и изплащането им не представляват
изпълнителни действия.
Именно поради изложеното, настоящият състав намира, че спирането на
изпълнително дело № 58/2018г. по описа на ЧСИ ................. не би породил
търсеният от ищцата ефект да защити правата й при евентуалното уважаване
на предявения иск, доколкото имотът вече е бил изнесен на публична продан
и е постановено постановление за възлагане. Трябва да се отбележи, че
действията на съдебния изпълнител, които биха се повлияли от спирането на
изпълнителното дело, вече са били извършени, а разпределението на
получените от публичната продан суми не може да бъде спряно със спиране
на изпълнителното дело, а дори и да подлежеше на спиране, то нямаше да
предостави търсения от ищцата ефект на защита на нейните права и интереси,
доколкото правният интерес на А. е да защити от продажба имот, който
твърди, че притежава, а не да възпрепятства разпределението на суми.
По разноските:
Претенцията на молителя за присъждане на съдебни разноски за
настоящото производство е неоснователна и следва да бъде отхвърлена,
доколкото направените от страните в обезпечителното производство разноски
4
се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с
оглед крайният му изход. /Така т.5 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС,
ОССГТК/.
Поради изложеното, настоящият състав на съда намира депозираната
частна жалба за основателна, а постановеното Определение №228 от
05.02.2021 г., постановено по гр.д. №1586/2020 г. на Районен съд- Велико
Търново за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено.
Водим от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №228 от 05.02.2021 г., постановено по гр.д.
№1586/2020 г. на Районен съд- Велико Търново г., с което е допуснато
обезпечение на предявения установителен иск по чл.124 от ГПК, да се приеме
за установено по отношение на „...............“ ООД, .......... ЕАД гр.София и
В.Й.А, че Л. Н. АН. е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.503.75.15.23, с
административен адрес: гр. Велико Търново, ул. .................. №1, вх.Б, ет.4,
ап.11, който обект се намира в сграда № 15, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10447.503.75.15, с предназначение жилище – апартамент на
едно ниво, със застроена площ 60.02 кв.м. при посочени съседи и идеални
части от сградата и от правото на строеж и избено помещение № 7 с площ
5.58 кв.м., чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 58/2018г. по описа на
ЧСИ ................., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Н. АН. от гр. Велико
Търново, ул. „..................“ № 1, вх. Б, ет. 4, ап. 11 за допускане на обезпечение
предявения установителен иск по чл.124 от ГПК да се приеме за установено
по отношение на „...............“ ООД, .......... ЕАД гр.София и В.Й.А, че Л. Н. АН.
е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.503.75.15.23, с административен адрес: гр. Велико
Търново, ул. .................. №1, вх.Б, ет.4, ап.11, който обект се намира в сграда
№ 15, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.503.75.15, с
предназначение жилище – апартамент на едно ниво, със застроена площ 60.02
кв.м. при посочени съседи и идеални части от сградата и от правото на
строеж и избено помещение № 7 с площ 5.58 кв.м., чрез спиране на
изпълнението по изп.д. № 58/2018г. по описа на ЧСИ ................. като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОБЕЗСИЛВА обезпечителна заповед, издадена въз основа на
Определение №228 от 05.02.2021 г., постановено по гр.д. №1586/2020 г. на
Районен съд- Велико Търново изцяло.
ОТХВЪРЛЯ направеното искане от „...............“ ЕАД, ЕИК: ............., със
седалище и адрес на управление: град София, ................................ за
5
присъждане на разноски като неоснователно.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6