Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 662/ 20.12.2019
г. Град Стара
Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І
граждански състав
На шести ноември Година 2019
в публичното
заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове:
1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2.
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ КЕМЕРОВА
Прокурор ……………………..
като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско
дело № 1447 по описа за 2019 година.
Производството е
на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивната жалба на С.Щ.С., подадена
чрез адв. Р.С., против решение № 790 от 04.06.2019 г., постановено по гр.дело №
5031/2018 г. на Старозагорския районен съд.
Въззивникът счита, че решението на
първоинстанционния съд, с което е уважен предявения от ищеца иск като
основателен, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК в негова тежест са присъдени
и направените по делото разноски, е неправилно – незаконосъобразно,
необосновано и постановено при нарушаване на процесуалния и материалния закон,
както и при непълнота на доказателствата. За да постанови решението си
решаващият съдебен състав е приел, че между страните е възникнало заемно
правоотношение, като той не е доказал връщането на заемната сума. Излага
подробни съображения. За да постанови решението си съдът не е обсъдил
твърдените от него факти, а именно, че не е налице договор за заем.
Намира, че първоинстанционният съд
не е обсъдил направеното от негова страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
счита, че същото не е справедливо и не е съобразено с наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, предвид факта, че делото не е с фактическа и правна
сложност.
Моли съдът да отмени решението на
първоинстанционния съд.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК
другата страна С.Д.З. чрез пълномощника си адв. Р.Р.,
оспорва подадената въззивна жалба. Взема становище, че въззивникът в жалбата си
не изтъква нищо ново, което вече да не е посочил в хода на производството пред
първата инстанция. Намира, че защитната позиция на въззивника не кореспондира с
житейската логика. Излага подробни съображения. Намира, че правилно съдът е
приел, че между страните е възникнало заемно правоотношение , предвид
представената разписка за заем на парична сума
от 10.10.2013 г., която не е оспорена от въззивника и от която се
установявало наличието на задължение за въззивника. Доказване изпълнението на
поетото задължение за връщане на сумата, съдът правилно е приел, че е в тежест
на въззивника. Освен това счита, че жалбата в частта за
разноските също е недопустима.
Моли съдът да постанови решение, с
което да остави без уважение жалбата и да му присъди направените разноски.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267,
ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за
допустима и редовна, поради което същата следва да се разгледа по съществото си
относно нейната материална основателност.
Въззивникът
С.Щ.С., редовно и своевременно призован, не се явява лично по делото пред
въззивния съд, като не се явява и пълномощника му адв. С..
Въззиваемият С.Д.З., редовно и своевременно призован, не се явява лично, пред въззивния съд, вместо
него се явява адв. Господинов като същият моли съда да се остави без уважение
въззивна жалба на въззивника и да се потвърди Решението на първоинстанционния
съд.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.240, ал.1,
от ЗЗД с предмет предявяване на
вземания за предаден и неплатен обратно паричен заем и свързаните с него
законни лихви по чл.86 от ЗЗД.
При разглеждане на делото, въззивният съд намира, че в
първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа
обстановка:
По делото е
представено заверено копие от разписка от 10.10.2013 г., с която въззиваемият е предоставил на въззивника
в заем сумата от 7000 лв. за срок до 31.10.2013 г. Страните са се уговорили, че
ответникът не дължи лихва върху същата сума, ако бъде върната в срок, а след
закъснение на връщане на взетата в заем сума, се дължи лихва в размер на 0.5 %
на ден върху цялата сума до окончателното връщане на същата. Ответникът е
удостоверил получаването на сумата и уговорените между тях клаузи с
подписването на разписката.
В откритото съдебно
заседание от датата 16.04.2019 год. пред първоинстанционния съд на основание
чл. 176 от ГПК, въззиваемият С.Д.З. отговаря на
поставените от пълномощника на въззивника въпроси. Заявява, че е дал в заем
7000 лв. на въззивника С. и той се задължил да му ги
върне до 31 октомври. Оформили са разписка. Твърди, че със С. се познават.
Заявява, че С. е отишъл при него и му казал, че му трябват 7000 лв. на заем,
както и че той му дал парите и го накарал да му разпише разписка. Ответникът
заявил, че ще му върне парите до края на месеца, но до ден днешен това не се е
случило. Заявява, че няма уговорка с въззивника да му докарва автомобил и че не
са имали такава уговорка.
В същото открито съдебно
заседание пред първостепенния съд се е явил и въззивника
С.Щ.С., който от своя страна твърди, че през октомври 2013 г. закупил автомобил
АУДИ А 4 от Ж.Х.Х., собственик на автокъща „ОНИКС”
Стара Загора и след това го продал на С.Д.З.. Имал проблем с прехвърлянето, тъй
като собственика на автомобила живеел в Италия. Твърди, че С. закупил
автомобила, но го накарал да подпише този документ за сумата от 7000 лв. до
прехвърлянето на автомобила. Заявява, че след това автомобилът бил прехвърлен на С. и продаден с фактура от фирмата на С.. Твърди, че е взел тези 7000 лв., след това
автомобилът е прехвърлен при нотариус Б.Г., месец или два след подписването на
документа.
Задължението за връщането на заетата сума пари, е
предвидено в чл. 240, ал. 1, от ЗЗД и подлежи
на доказване от заемателя, като в тази връзка и негова е и доказателствената
тежест да докаже по делото, че е изпълнил това си задължение.
Оплакванията във
въззивната жалба са в частта на Решението, с която жалбоподателят е осъден да заплати
на ищцата сумата от 7000 лв. главница от неплатения и невърнат заем се свеждали
до факта, че представената по делото разписка била подписана от въззивника,
който е продал автомобил на ищеца през 2013 г., но поради проблеми с
прехвърлянето на автомобила е създаден този документ. Към настоящият момент
автомобилът бил прехвърлен на ищеца и същият нямал никакво изискуемо вземане
към въззивника. Въззивникът твърди, че всички тези факти са останали необсъдени
и първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи за доказаност на
дължимостта на исковата претенция.
В случая
по делото въззивникът, чиято тук според гореизложеното се явява и доказателствената
тежест, не само, че не е представил и по
делото няма доказателства, от които пълно и главно, тоест несъмнено, да се установява, да е изпълнил
задължението си по чл. 240, ал. 1, от ЗЗД и да е върнал доброволно на заемодателя въззиваем заетата сума от 7000
лева. Тези
оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд намира изцяло за неоснователни,
тъй като в обжалваното решение СтРС е обсъдил всички твърдения и възражения на въззивника
и преценил събраните по делото доказателства, в резултат на което правилно и
законосъобразно е уважил предявеният иск в тази му част относно дължимата сума
за заема по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Обсъдени са и фактите, че въззивникът не само
не е заплатил дължимия и взет от него заем, като не е представил и никакви
доказателства за твърдения от него договор за покупко-продажба на соченото от
него МПС, Ауди А 4, като съвсем обосновано и правилно е прието, че това твърдение
е неоснователно, голословно и неподкрепено с никакви доказателства.
Съгласно разпоредбата
на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договор за заем заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество
и качество. Действително, валидността на
договора за заем за потребление не е обусловена от спазването на някаква форма.
Простото съгласие, придружено с предаване, е достатъчно за действителността на
договора. В случая, по делото е представена разписка за заем на парична сума от
10.10.2013 г., която не е оспорена от ответника и от която се установява
наличието на задължение за ответника да върне заетата сума в размер на 7000 лв.
по договор за заем от 10.10.2013 г.
Съдът приема, че
между страните е възникнало валидно и действително заемно правоотношение, като
доказване на изпълнението на поетото задължение за връщане на сумата е в тежест
на ответника, но от събраните по делото
доказателства този факт не се доказа по никакъв начин.
По отношение на второто оплакване във въззивната жалба касателно
размера на разноските присъдени от първостепенния съд, настоящата инстанция
възприема следното:
Действително такова възражение за прекомерност е било
направено от пълномощника на въззивника адв. С. пред първоинстанционния съд в
заседанието по съществото на делото. Действително първостепенния съд с
обжалваното Решение не е обсъдил и разгледал това възражение нито в мотивите
си, нито в диспозитива на първоинстанционното съдебно Решение. РС-Стара Загора
е присъдил на ищеца в първоинстанционното производство разноски в размер на
1100 лв., представляващи ДТ и възнаграждение за един адвокат, съгласно
представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Видно от същия списък разноските на въззиваемия пред
първата инстанция възлизат на ДТ в размер на 280 лева и Адвокатско
възнаграждение в размер на 820 лева.
Съгласно чл.7, ал.1, т.3 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните: 3. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014
г.) при интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв. + 5 % за горницата над 5000
лв.; Минималният размер на възнаграждението възлиза на 680 лева.
Съгласно
специална разпоредба на чл.78, ал.5 от ГПК Ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата.
В тази връзка основателно и обосновано се явява второто
оплакването в жалбата, че видно от списъка на разноските и съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, което не е с особена сложност, съдът следва
да намали размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се определи
за първата инстанция в неговия минимален размер от 680 лева и съобразно
горепосочените съображения и доводи.
Налага се
категоричния извод, че се явяват неоснователни и недоказани възраженията и
оплакванията на въззивника С. във въззивната му жалба
относно дължимостта на заемната сума по чл.240, ал.1 от ЗЗД, но се явяват
основателни оплакванията относно прекомерността на адвокатското възнаграждение
заплатено от ищеца.
С
оглед на гореизложеното въззивният съд счита, че обжалваното решение в
обжалваните му части относно присъдените разноски се явява неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отчасти отменено в тези му части.
В
останалата му част Решението следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
във вр. с чл. 273 от ГПК въззивникът Симеон
Щерев Симеонов следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия С.Д.З. направените
от последния разноски по делото пред въззивната инстанция, общо в размер на 820
лева, ТЪЙ КАТО СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ ТАКИВА РАЗНОСКИ СА ПОИСКАНИ ОТ ВЪЗЗИВАЕМИЯ, А И
СА НАЛИЦЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА В ТАЗИ НАСОКА, а именно списъка на разноските по чл.80
от ГПК и Договора за правна помощ и съдействие от 01.10.2019 год. /съответно на
листи 22 и 23 от въззивното дело/, поради което тези разноски следва да бъдат
присъдени от настоящия съд.
На
основание чл.280, ал.3 от ГПК тъй като цената на иска е над 5000 лева,
настоящото въззивно решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните, пред ВКС на РБ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ОТЧАСТИ решение № 790 от 04.06.2019 г., постановено по гр.дело
№ 5031/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му относно
присъдените разноски, с която Старозагорския районен съд е ОСЪДИЛ
С.Щ.С., ЕГН ********** ***, /със съдебен адрес: адв. Р.С. ***/ да заплати на С.Д.З., ЕГН ********** ***, /със съдебен адрес: адв. Р.К.Р.
***/ над размера от дължимите 960 /деветстотин и шестдесет/ лева до
размера на присъдените разноски от 1100 /хиляда и сто/ лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕзаконосъобразно в ТАЗИ му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 790 от 04.06.2019 г., постановено по гр.дело
№ 5031/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА С.Щ.С., ЕГН ********** ***, /със съдебен
адрес: адв. Р.С.***/ да заплати на С.Д.З.,
ЕГН ********** ***, /със съдебен адрес: адв. Р.К.Р.***/ сумата в размер на 820 /осемстотин и
двадесет/ лева, представляваща направените по делото от въззиваемия разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ чрез Окръжен съд
– Стара Загора при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.