№ 56
гр. Габрово, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Д.
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Велемира Д. Въззивно гражданско дело №
20244200500052 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Фератум България” АД, против Решение №
113/02.11.2023 г., постановено по гр.д. № 125/2023 г. по описа на Районен съд Дряново, с
което се признава за нищожна на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, по предявения иск от Т. Д.
Д., ЕГН **********, с. П., общ. Г. О., ул. „Ц.” № 15 против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Александър
Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., клаузата на
чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 996110/ 15.03.2021 г. и е
осъден на осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, да заплати на
Т. Д. Д. ЕГН ********** сумата 4 252.30 лева, представляваща платено при начална липса
на основание възнаграждение за предоставяне на обезпечение от „Фератум Банк” в полза на
ответника по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 996110/ 15.03.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.04.2023г. / датата на депозиране на исковата молба/
до окончателното й изплащане, както и 170.09 лева разноски за държавна такса. Със същото
решение е осъден „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, да заплати на Еднолично адвокатско
дружество ”Д. М.” БУЛСТАТ *********, представлявано от Д. М. М. сумата 1 350.00 лева
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, а също и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Дряновски РС 50.00 лева държавна такса.
Според жалбоподателя решението е неправилно. Съдът погрешно приел, че
договорът за потребителски кредит е нищожен на осн. чл. 10 ал.1 от ЗПК. Неправилно е
прието, че таксата за гарант следва да се включи в годишният процент на разходите по
кредита /ГПР/, поради което посоченият в Договора ГПР не съответства на действителните
разходи по кредита. Твърди, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство с
„Фератум Банк“ е допълнителна услуга, която не е задължително условие за отпускането на
кредит от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Потребителят можел да посочи и свой
1
поръчител и да не поема разходите за гарант. Освен това дължимото възнаграждение по
договора за гаранция, представлява възнаграждение за поръчителя, който е самостоятелно
юридическо лице. На всеки етап от сключването на договора потребителят е разполагал с
необходимата информация, за да прецени дали избраният договор за кредит е подходящ за
него и поради това не е налице никаква заблуждаваща търговска практика, която да го
подведе или скрити разходи.
По изложените съображения се прави искане въззивният съд да отмени изцяло
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове. Претендира за присъждане на разноски по делото, като се прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, определен по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА на
процесуалния представител на насрещната страна, както и за липса на предпоставки за
предоставяне на безплатна правна помощ.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата чрез
пълномощника й адв. М., с който въззивната жалба се оспорва и се излагат аргументи
относно нейната неоснователност. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното
решение.
Въззивната жаба срещу решението е подадена от надлежна страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред Дряновски районен съд са предявени искове с правно основание чл.26, от ЗЗД и
по чл. 55 ал.1 от ЗЗД. Ищцата Т. Д. Д. е направила искане клаузата на чл. 5 от Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 996110 да бъде призната за нищожна като
неравноправна по смисъла на чл. 143 т.9 от ЗЗП и нарушаваща разпоредбите на чл. 10
ал.2,чл. 10а ел.4, чл. 19 ал.1 и 4 от ЗПК и за осъждане на ответното дружество на осн. чл. 55
ал.1 от ЗЗД да й заплати сумата от 2 475 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на обезпечение платено при начална липса на основание ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска до изплащане на сумата. В хода на делото на осн. чл.
214 ал.1 от ГПК е допуснато увеличение на иска по чл. 55 ал.1 от ЗЗД за сумата 4252.30
лева.
В подадения отговор на исковата молба, ответникът от своя страна е направил искане
за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
процесният договор за кредит съдържа изискуемите от чл. 22 ЗПК реквизити.
Прието е, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК в годишния процент на разходите по кредита
следва да се включат разходите по сключения от ищцата договор за гаранция
/поръчителство/ с дружеството – гарант. Изложени са съображения, че след като съгласно
чл. 5 от договора за кредит усвояването на сумата по кредита е било обусловено от
предоставяне на поръчителство от „Фератум Банк“, вследствие на което между ищцата и
това дружество е сключен договор за гаранция срещу уговорено възнаграждение, това
възнаграждение следва да се включи като компонент на ГПР по кредита, тъй като се
обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК за общ разход, т.е. всички
разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Заплащането от ищцата на възнаграждение за
поемане на поръчителство от Feratum bank представлява допълнителна услуга, която
2
произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на
главницата.
Прието е, че по този начин е извършено разделяне на приходите от кредита между
две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Доколкото целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита,
изискванията на посочената разпоредба в конкретният случай не са били изпълнени от
кредитора. Поради това съдът е приел, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за потребителски кредит е недействителен
на основание чл. 22 от ЗПК.
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е прието, че е налице
нищожност на клаузата на чл. 5 от договора за заем, която установява задължение заемът да
се обезпечи с поръчителство от „Фератум банк“, тъй като клаузата противоречи на добрите
нрави и е неравноправна. Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът следва да оцени
кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора, а с уговорката
за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника
рискът от неизпълнение на горното задължение. Възможността за ползване на
професионален поръчител се явява обременителна, тъй като неизменно е свързана с
допълнителни разходи, а изборът е ограничен от факта, че гарантът е предварително посочен
от кредитора.
Поради това съдът е приел, че клаузата на чл. 5 от договора противоречи на добрите
нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя. Сключването на договора за поръчителство и заплащане от ищцата на
възнаграждение на поръчителя представлява на практика разделяне на приходите от
кредита между двете формално отделни юридически лица с цел да се заобиколи ЗПК и да се
акумулира недопустима печалба. Така създадените допълнителни възнаграждения за
гаранта/поръчител, които не са надлежно описани в договора за потребителски кредит, водят
до недобросъвестно оскъпяване на кредита в ущърб на икономически по-слабата страна -
потребителя, поставяйки го в неравноправна и неизгодна позиция. С оглед на това
предявеният от ищцата против ответното дружество иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
за прогласяване на клаузата на чл. 5 от договора за потребителски кредит за нищожна като
противоречаща на закона е приет за основателен.
Предвид горното и доколкото клаузата на чл. 5 от договора е нищожна, съдът е счел
предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е основателен и го е уважил за сумата 4
252,30 лв. - недължимо заплатено възнаграждение за избр на незадължителна услуга към
Фератум банк. Съгласно представената по делото справка за получени плащания, сумата е
заплатена от ищцата на ответното дружество и доколкото не са представени доказателства
за твърдението, че сумата не е била задържана от „Фератум България“ ЕООД е прието, че тя
следва да се присъди на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба, която следва да се счете за покана за плащане до окончателното
изплащане на сумата.
Въззивният съд като извърши проверка на първоинстанционното решение намира, че
последното е валидно и допустимо.
От представените по делото доказателства се установява, че на 15.03.2021г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит № 996110, по силата на който
ответното дружество е предоставило на ищцата сумата 2900 лева срещу насрещното
задължение на заемателя да върне сумата от общо 3 867.00 лева на 30 броя вноски, считано
от 14.04.2021г. съгласно погасителен план. От приложения договор се установява още, че
договорения лихвен процент е 33,34 %, а годишният процент на разходите - 49,66 %. В
клаузата на чл. 5 от договора, наречена „Обезпечение“ страните са уговорили, че договорът
3
за кредит ще бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Feratum bank в полза на
дружеството кредитодател. С одобряването от страна на дружеството на предоставеното в
негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени от
заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. С анекс № 1/01.09.2021г. страните
договорили, че отпуснатия първоначален кредит с остатък по главницата 2265,90 лева се
увеличава със сумата 400 лв. С увеличението оставащата сума за погасяване от
кредитополучателя била 2665,90 лева, която е формирана от оставаща дължима главница по
договор 996110 и допълнително отпусната сума. Краен срок на плащане 27.08.2022г.
съобразно приложен погасителен план. По делото е приета като доказателство справка за
получени плащания, видно от която ищцата е заплатила на ответното дружество сумата
5165,90 лева – главница, сумата 1 456,80 лв. – лихва, плащания съгласно тарифата и общи
условия – 200 лв. и такса за предсрочно погасяване 14,50 лева. Сума за допълнително
избрана незадължителна услуга към ” Фератум банк” 4 252,30 лева като е посочено, че
последната не е била задържана от „Фератум България“ ЕООД.
При така установените фактически обстоятелства въззивният съд приема, че по
делото е несъмнено установено, че между страните е сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит.
За обезпечаване на вземането на кредитора по този договор в чл. 5 от него е
договорено предоставяне в негова полза на поръчителство от страна на Фератум Банк, като
с одобряването на предоставеното в негова полза обезпечение от страна на дружеството
кредитодател, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени. По този начин
както е посочено и в първоинстанционното решение, се предвижда задължително
поръчителство, което по избор на потребителя се предоставя чрез посочване на конкретно
физическо лице или чрез сключване на договор за поръчителство с Ferratum Bank, каквато
опция е избрана от ищцата. Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът е този, който следва да
оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора, а с
уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху
длъжника рискът от неизпълнение на горното задължение. Посочената в чл. 5. 3. от ОУ
алтернатива длъжникът да посочи друго лице като поръчител само привидно предоставя на
потребителя право на избор, тъй като на практика упражняването му е предпоставено от
предварителното одобрение на кредитора. Последното поставя всъщност
кредитополучателя в състояние на обективна невъзможност да избере другата опция освен
обременителната за него, доколкото без съмнение изборът на дружество, което
професионално се занимава с такава дейност води до начисляване на разходи. При това
положение не би могло да се приеме, че договорът за поръчителство е резултат от
индивидуално уговаряне и свободна инициатива, както поддържа ответникът. Не без
значение е и фактът, че ответникът не доказва по делото, че преди вземането на решение за
сключване на договора, потребителят е бил запознат с размера на възнаграждението за
гарант. Видно от приложения по делото Стандартен европейски формуляр, преди
сключването на договора ищцата е информирана, че при избор на гарант предложен от
кредитора разходите за гаранта ще възлязат на 2 475.00 лева, а действително заплатеното
възнаграждение за предоставяне на поръчителство е в размер на 4 252,30 лева, съгласно
представената от самия кредитор справка. Клаузата на чл. 5 от договора е уговорена във
вреда на потребителя, поради което е нищожна поради противоречие с добрите нрави и
неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
По отношение на предявения иск с основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД въззивният съд
намира, че същият е основателен, доколкото, видно от представената от самия ответник
справка / л. 126 от делото/ дължимото възнаграждение за гарант по договора сключен между
Т. Д. Д. и ” Фератум банк” е постъпило по сметката на „Фератум България” ЕООД.
Посоченото в справката, че „сумата не е задържана” от дружеството е твърдение, което не е
доказано, тъй като не са представени доказателства по какъв начин ответното дружество се е
4
разпоредило със сумата. Сама по себе си представената справка е частен документ, в който
издателят му твърди изгоден за себе си факт /че не е задържал сумата, получена без
основание/, поради което не може да послужи за доказателство за тези твърдения.
При горните обстоятелства са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 55
ал.1 от ЗЗД, той като сумата от 4 252,30 лева е получена от „Фератум България” ЕООД при
начална липса на основание, доколкото същата се дължи не на него, а на ” Фератум банк” по
силата на сключен възмезден договор с ищцата Д. за предоставяне на поръчителство.
По изложените съображения въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено изцяло като обосновано и законосъобразно, макар и с
различни мотиви относно иска по чл. 55 ал.1 от ЗЗД..
По отговорността за разноски:
На процесуалния представител на ищцата се следва възнаграждение за осъществената
безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗАдв. Противно на аргументите изложени от
"Фератум България" ЕООД, не е необходимо да се провежда процес по доказване
неплатежоспособността на потребителя за уважаване на претенцията за разноски по
цитираната разпоредба.
При определяне на размера, който следва да се присъди на адвоката за защитата по
неоценяемия иск, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. е предвидено
възнаграждение от 1000 лева като минимален праг. В същото време минимума за защитата
по оценяемия иск с оглед интереса, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата би бил
725.23 лева. Като се има предвид обема на предоставената защита във въззивното
производство, а именно изготвянето единствено на отговор по въззивната жалба без явяване
в съдебно заседание, възнаграждението което следва да бъде определено по реда на чл. 9
ал.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на
1293.92 лева. От друга страна съдът зачита и постановеното решение на СЕС по дело С-
438/2022 г. и по-специално т. 60 според която цената на услуга, която е определена в
споразумение или решение, прието от всички участници на пазара /в частност Наредба №
1/2004 г., приета от ВАдвС/, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив,
съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява
сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка
именно за прилагането на реални пазарни цени.
Поради това и с оглед разрешението на СЕС, дадено в т. 61 настоящата инстанция
счита, че адекватната парична оценка на представената адвокатска услуга във въззивното
производство е в размер на 400 лева без ДДС или съответно 480.00 лева с ДДС, съответен на
минималното възнаграждение по чл. 9 ал.1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения .
За процесуална защита на ищцата в първа инстанция съдът е присъдил
възнаграждение в общ размер от 1350.00 лева с ДДС, като от страна на ответника не е
поискано изменяване на този размер по реда на чл. 248 от ГПК. С оглед на това и предвид
изхода на делото и в тази му част решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 113/02.11.2023 г., постановено по гр.д. № 125/2023 г.
5
по описа на Районен съд Дряново.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. ДА ЗАПЛАТИ Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.” вписано в регистър БУЛСТАТ по номер ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. Манастирски ливади бл. 112, вх.А, ет.2, офис 11 представлявано от Д. М. М.
- управител сумата 480.00 лева /четиристотин и осемдесет лева / адвокатско възнаграждение
с включен ДДС, на осн. чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6