Решение по дело №15838/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261533
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20191100515838
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София,02.03.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седми декември през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ                                                     

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 15838 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                С решение от 08.07.2019 г. по гр.д. №80381/15 г., СРС, ГО, 38 с-в   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Л.В.Б., ЕГН ********** и Ц.Б.Б. ЕГН **********, дължат на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, разделно, всеки от тях по равно, от сумата 60.18 лева, за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 25, находящ се в гр. София, ж.к. „********бивш ********№ 129743през периода от м.01.2012 г. до м.11.2012 г., ведно със законна лихва за периода от 02.02.2015 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 15 лева за периода от 29.02.2012 г,- 20.01.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.02.2015 г. по ч.гр.д.№ 5251/2015г. по описа на СРС, 38 състав.

ОСЪЖДА Л.В.Б., ЕГН ********** и Ц.Б.Б. ЕГН **********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, разделно всеки от тях по равно от сумата 40,62 лева - разноски по заповедното производство ч.гр.д.№ 5251/2015г. по описа на СРС, 38 състав, както и сумата 475 лева - разноски в исковото производство.

             Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците в частта,с която е уважен иска . Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно.Не било доказано договорно отношение,ответниците не били ползватели на ТЕ.Била открита партида на Р. Б..

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което приеме за установено,че сумите са недължими.

По въззивната жалба не е постъпил отговор.

              Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК .

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС .

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага за пълнота следните мотиви:

             Възражението за липса на облигационно отношение е неоснователно.Периодът ,за който се твърди,че е доставяна топлинна енергия предхожда  момента на прехвърляне на собствеността на жилището на 14.12.2012 г.Двамата ответници са били съсобственици до този момент,както и трети съсобственик Р. Б.,спрямо който заповедта за изпълнение е влязла в сила.

                        От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за установено, че ответниците са  потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката  .Според цитираната норма,потребител на топлинна енергия е собственик или ползвател на имота, който използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

                       Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

               

                 Водим от гореизложеното, съдът

                

                                                  Р   Е   Ш   И :

            

               ПОТВЪРЖДАВА  решение от 08.07.2019 г. по гр.д. №80381/15 г., СРС, ГО, 38 с-в   в обжалваните части.

             РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

          

            ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

           

                                           2.