Р Е Ш Е Н И Е
№ 27/5.4.2023 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, ІI касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети март 2023г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ СТОЯНОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретар В. Митева
прокурор Рени Лефтерова
Като разгледа докладваното от
председателя КАНД №
21 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно анд
№ 21/2023г. е образувано по жалба на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ против Решение № 128/13.12.2022 г. по АНД № 20222220200202/2022 г. на
Районен съд – Нова Загора.
С оспореното решение е
отменено Наказателно постановление № 89 от 12.08.2021 год., издадено от Директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” - Пловдив, с което на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД - гр.
Сливен, представлявано от управителя С.Р.Р. е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева
на основание чл. 200, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1, предл. първо, б. „а“ от Закона за водите за нарушение на
чл. 44, ал. 1 от Закона за водите.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се
изводите на РС-Н. Загора за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство. Прави се искане
за отмяна на решението и потвърждаване на процесното
наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът редовно призован
не изпраща процесуален представител.
Ответникът по касация редовно и
своевременно призован изпраща
процесуален представител адв. Ст. Р. от АК –Сливен, който оспорва жалбата и пледира
за оставяне в сила на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за
касационното производство съобразно представените списък на същите и ДПЗС от
15.03.2023г.
Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност
на подадената жалба и пледира за оставяне в сила на съдебния акт.
Настоящият съдебен състав извършвайки
касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата
касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с
материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да
обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Решение № 128/13.12.2022 г. по АНД
№ 20222220200202/2022 г. на Районен съд – Нова Загора, с което е отменено
Наказателно постановление № 89 от 12.08.2021 год., издадено от Директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” - Пловдив, с което на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД - гр.
Сливен, представлявано от управителя С.Р.Р. е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева
на основание чл. 200, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1, предл. първо, б. „а“ от Закона за водите за нарушение на
чл. 44, ал. 1 от Закона за водите.
За да постанови своя съдебен акт РС- Нова
Загора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, е
приел за установено от фактическа
страна, че на 11.05.2021 год. била извършена проверка
от служители на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” - Пловдив на „ВиК
- Сливен“ ООД - гр. Сливен на обект - изградено водовземно
съоръжение за питейно - битово водоснабдяване на с. Коньово, общ. Сливен. Установено
било наличието на помпена станция
’’Коньово", като водовземането се осъществявало
от 1 бр. шахтов кладенец със заснети географски координати: N 42°31
'52,8", Е 026° 10'02,9", разположен в двора на помпената станция, със
замерено динамично водно ниво е 5,40 м. Било установено, че водовземането
се осъществява посредством центробежна помпа, инсталирана в сградата на
помпената станция, тип Grundfos, с номер 32- 140/163,
с дебит 29,2 мЗ/ч и напор 29,4 м. и 2905 обр./мин. Като за измерването на отнетите водни маси от
шахтовия кладенец нямало монтирано индивидуално водомерно устройство.
В хода на проверката при
огледа на място, бил установен и един брой изградено и оборудвано водовземно
съоръжение - тръбен кладенец (ТК), със заснети географски координати:
N 42°31'53,7", Е 026°10'03,3”, от който водовземането
от подземни води се осъществява
посредством центробежна помпа, марка SAER, тип FC - 30/2D с фабричен номер
3818293 при измерено динамично водно ниво 3,52м. 3а измерването на отнетите и
използвани водни маси при водовземното съоръжение
нямало монтирано измервателно устройство.
В хода на проверката е установено също, че
санкционираното дружество няма издадено разрешително по реда на Закона за
водите и в БД ИБР не е постъпвала
преписка за предприемане на процедура по неговото издаване, което е нарушение
на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите. За така установеното
нарушение е съставен Констативен протокол № СЛ 178/11.05.2021 г., както и Акт за установяване на административно
нарушение с № 44/07.06.2021г., въз
основа на който впоследствие е издадено и оспореното НП.
При така установена фактическа обстановка РС- Н.
Загора е счел от процесуално правна страна, че в производството по установяване
на административното нарушение и издаване на НП
е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като нито в АУАН, нито в НП са спазени
изискванията на разпоредбите на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото посочената като нарушена разпоредба -
тази на чл.44, ал.1 от ЗВ, на практика не съдържа състав на административно
нарушение, а обективните съставомерни признаци на
нарушението са посочени в разпоредбата на чл.200, ал.1 от ЗВ, която е
едновременно и санкционна. От съдържанието на посочената норма се установява,
че количеството
ползвани води е елемент от обективния състав на нарушението, който следва да
бъде установен още към момента на съставяне на констативния протокол за
проверката или при издаване на АУАН. Липсата на обективни данни относно
ползваното количество вода препятства възможността да се прецени извършено ли е
конкретното административно нарушение, осъществен ли е обективният състав на
чл.200, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗВ и правилно ли е определен размерът на
имуществената санкция. Първоинстанционния съд е формирал
краен извод, че допуснатото нарушение е от вида на съществените такива, тъй
като от една страна е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е
лишен от възможността да разбере за какво нарушение му се търси отговорност, а
от друга страна същото възпрепятства упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното НП и последното следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният
съд е събрал и коментирал относимите за правилното
решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и
анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани
изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК тя препраща към мотивите на РС- Нова
Загора. Проверяваният съдебен акт се
основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в
съответствие с приложимите за казуса материалноправни
разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените
правила.
Съгласно чл.218, ал.1 от АПК
касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на оспореното
решение. В тази връзка изцяло неоснователен е основния довод в касационната
жалба, че РС –Сливен неправилно е приел наличие на съществено нарушение на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство. Съгласно приложимата санкционна норма на чл. 200, ал. 1,
т. 1, б. "а" от ЗВ с глоба, съответно имуществена санкция,
в размер от 150 лв. до 1000 лв. се наказва физическото или юридическото лице,
което ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на
предвидените условия в разрешителното или договора, когато количество е до 1 л
на секунда. Обратно на твърдяното в жалбата, количеството на ползваните води
следва да бъде установено по безспорен и категоричен начин, тъй като видно от
разпоредбите на т.1, букви „б“, „в“ и
„г“ на същия текст, законодателя е предвидил различно по размер наказание, в
зависимост именно от това количество. В
случая в оспореното НП никъде не е отразено това количество, поради което извода на РС-Н. Загора за допуснато процесуално нарушение от вида на съществените такива е правилен.
Поради изложеното ЯАС приема, че
обжалваното решение е постановено в съответствие с точното тълкуване и
прилагане на материалния закон поради което жалбата е неоснователна, а
решението като правилно следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора претенциите
на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски
в касационното производство се явяват основателни като своевременно направени и
доказани по размер. Касаторът следва да бъде осъден
да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“
ООД - гр. Сливен сторените разноски в размер на 480(четиристотин и осемдесет)
лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от АПК, ЯАС, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128/13.12.2022 г. по АНД № 20222220200202/2022 г. на
Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА Басейнова Дирекция „Източнобеломорки район“ при МОСВ да заплати на
„Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД-гр. Сливен, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, общ. Сливен разноски в размер на 480(четиристотин и осемдесет) лева за заплатено адвокатско възнаграждение в касационното
производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете