Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 16.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5057 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
Д.П.В. твърди, че на 17.07.2016 г. в
гр. София, на ул. „*********, около 3:30 часа през нощта, пред заведение „РМ”, ответникът
Ф.Й.Б. му е нанесъл удар с ръка в областта на брадата, вследствие на който ищецът
е паднал по гръб и си ударил силно главата в земята. Поддържа, че нанесеният
удар не е бил провокиран по какъвто и да е начин от него, като вината на
ответника била доказана с оглед на влязлото в сила Определение на СРС, НО, 19
състав, постановено по НОХД 21375/ 2016 г. Поддържа, че вследствие на удара е
получил следните травматични увреждания: увреждане на мозъка от типа „контра ку”, причинило разстройство на здравето, временно опасно за
живота; разкъсно-контузна рана в тилната област на
главата с подлежащо счупване на тилната кост, което е причинило нараняване,
проникващо в черепната кухина. Сочи, че от травмите е настъпила трайна загуба
на обонянието му, изпитвал е постоянна болка в главата, световъртеж и
премрежено виждане с дясното око.
Твърди, че в резултат на причиненото увреждане лекуващите
лекари му забранили да практикува активен спорт и натоварвания, включително
тренировки по футбол и участия в състезания, което наложило прекъсването на
кариерата му на професионален футболист и треньор, като за сезон 2016/2017 г. е
бил редовно картотекиран като състезател по футбол-аматьор във ФК
„Витоша”-Бистрица на Втора професионална футболна лига. Изтъква, че в причинна
връзка с травмите не е могъл да изпълни договора си към клуба и нямало да има
възможност да работа там в бъдеще, като било и съмнително на този етап дали ще
може да работи и като треньор, с оглед лекарските предписания.
Сочи, че в резултат на гореизложеното е изпаднал в
депресивно състояние, изпитвал е безпокойство и усещане за нарушена социална
адаптация.
Прави се искане за осъждането на ответника да
заплати обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди –
болки и страдания от горепосочения деликт, в размер
на 45 000 лв., както и имуществени вреди в размер на 20 000 лева, под формата
на пропуснатите ползи в резултат на неизпълнението от страна на ищеца на
договора му с футболен клуб „Витоша“-Бистрица, както и присъждане на дължимата
законна лихва върху претендираните обезщетения, считано
от датата на извършване на деянието - 17.07.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Ответникът Ф.Й.Б. оспорва исковете по основание и
размер с твърдения, че липсва причинна връзка между деянието му и описаните в
исковата молба имуществени и неимуществени вреди. Оспорва съдържанието и
истинността на представените към исковата молба Граждански договор №1 от
10.07.2016 г. тъй като не е подписан от посочения в договора представител на ФК
„Витоша”-Бистрица“, а при условията на евентуалност поддържа, че лицето
подписало договора, няма представителна власт за сключването му. Възразява, че
договорът е нищожен поради липса на съгласие и поради привидност, тъй като е
сключен за целите на гражданския процес. В същия липсвала конкретизация на предмета
на договора и било невъзможно да се прецени дали неизпълнението му от страна на
футболиста е в причинна връзка с причинените травматични увреждания, а размерът
бил прекомерен за такъв тип договор с картотекирани футболисти -аматьори.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 45 000 лв., представляваща претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки
и страдания от горепосочения деликт, както и иск за
сумата от 20 000 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи в резултат на неизпълнението от страна на ищеца на договора
му с футболен клуб „Витоша“-Бистрица, ведно с дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на извършване
на деянието - 17.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Фактическият състав на отговорността по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, произтича
от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно и противоправно
деяние на ответника, ищецът е претърпял твърдените в исковата молба имуществени
и неимуществени вреди.
Предвид представеното по делото влязло в сила протоколно определение от
08.12.2016 г., постановено по НОХД 21375/2016 г., по описа на СРС, НО, 19
състав, с което е одобрено постигнато по реда на чл. 381 НПК споразумение между
Ф.Й.Б. и Прокуратурата, на основание чл. 300 ГПК, с доклада по делото са
отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на
17.07.2016 г. около 03:30 ч. в гр.София, на ул. „Ген. *********, пред заведение
„РМ“, Ф.Й.Б. е нанесъл удар с ръка в
областта на брадата на Д.П.В., вследствие на който пострадалият е паднал по
гръб и си ударил главата в земята, като на Д.П.В. са били причинени две средни
телесни повреди, както следва: 1. Увреждане на мозъка от типа „контра ку“, което по своята медико-биологична характеристика е
причинило на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота; 2.
Разкъсно-контузна рана в тилната област на главата с
подлежащо счупване на тилната кост, предвид това, че е създадено съобщение
между външната средна и черепна кухина, което е причинило на пострадалия
нараняване, проникващо в черепната кухина, и което деяние съставлява
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Съгласно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, в причинна
връзка с горепосочения инцидент ищецът е получил мозъчна контузия, контузионни огнища на главния мозък двустранно челно и
вдясно теменно; фрактура на тилната кост на черепа и на големия тилен отвор;
фрактура на черепната основа в областта на задна и предна черепна ямка; травматична увреда на
обонятелния нерв с пълна липса на обоняние; разкъсно-контузна
рана в тилната област на главата; оток на папилата на
зрителния нерв на дясното око. В резултат на получените при процесния
инцидент травматични увреждания Д.В. е претърпял интензивни болки и страдания
за срок от 3 месеца, значителни болки до 6 месеца и продължаващи в по-лека
степен към момента на изготвянето на експертизата (м. март 2018 г.). От
приложените изследвания вещото лице е установило, че в зони от главния мозък е
налице унищожаване на мозъчното вещество в резултат на контузионно
- кръвоизливните огнища, настъпили при травмата,
които водят до развитите на т.нар. „челен синдром“, характеризиращ се с проява
на психични промени в емоционалното състояние. Посочено е, че възстановителният
период при тежки черепномозъчни травми, каквато е
получил ищеца, продължава до две-три години и преминава през определени в
клиничен и патоморфологичен аспект периоди, като ищецът
се е възстановил в значителна степен, но пълно възстановяване не е възможно.
Според заключението пълната липса на обоняние е трайна и невъзстановима. В
съдебно заседание вещото лице допълва, че към момента състоянието на
пострадалия не му позволява да се занимава с тежки физически спортове, да
шофира, да бъде в близост до водоеми с височини, поради възможност да получи
припадък. Все още е необходимо и да се спазва хранителен режим, без психическо
и физическо натоварване.
В хода на съдебното производство е представено и експертно решение
№2558 от зас. № 145/20-09.2018 г., на IV
МБАЛ – I състав,
с което е определена на ищеца 30 % трайно намалена работоспособност за срок до
01.09.2021 г. Като водеща диагноза е посочена дифузна травма на главния мозък
вследствие на черепно-мозъчна травма, получена през м. юли 2016 г.
Според дадените показания от свидетеля Д.Д.В.,
майка на пострадалия, в резултат на получените от процесното
ПТП травми, ищецът не е могъл за период от около 2-3 седмици след изписването
му от болницата да се обслужва самостоятелно. Към момента страда от нарушение
на съня и използва сънотворни, изпитва главоболие при натоварване, често
променя емоционалното си състояние и лесно се нервира.
Според показанията на свидетеля С.А.Т., който е президент на ФК „Витоша“ - Бистрица, ищецът е бил футболист
във футболния клуб през 2016 г., в която връзка са били сключили граждански
договор. Сочи, че след претърпения инцидент се наблюдавала видима разлика в
поведението на Д.В., който е спрял да общува с останалите от клуба, оплаквал се
е от главоболие и вече не можел да се подлага на физически натоварвания, с
което е приключила и кариерата му като футболист.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че по делото са доказани
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, доколкото с
присъдата на наказателния съд е установено деянието, неговата противоправност и виновно поведение на ответника, а от
съдебномедицинската експертиза, свидетелските показания и представените писмени
доказателства се установява, че в резултат от нанесения удар от ответника, на
ищеца са причинени травматични увреждания, от които е изпитвал болки и
страдания, поради което отговорността на Ф.Й.Б. следва да бъде ангажирана.
Относно размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
приема следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип
за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди от травматични увреждания: мозъчна контузия и контузионни огнища на главния мозък двустранно челно и
вдясно теменно; фрактура на тилната кост на черепа и на големия тилен отвор;
фрактура на черепната основа в областта на задна и предна черепна ямка; травматична увреда на
обонятелния нерв с пълна и трайна липса на обоняние; разкъсно-контузна
рана в тилната област на главата; оток на папилата на
зрителния нерв на дясното око. Релевантни са и обстоятелствата, че ищецът е
изпитвал интензивни болки и страдания за срок от 3 месеца, значителни до 6
месеца и продължаващи в по-лека степен и към момента, както и невъзможността, в
резултат от увредата, да се занимава с тежки
физически спортове и да шофира, а също така и ограниченията, свързани със
спазването на хранителен режим, без психическо и физическо натоварване, които
несъмнено създават пречки в ежедневието на ищеца и то при положение, че същият е
имал активна спортна кариера като футболист. Релевантно за определянето размера
на обезщетението са и социално - икономическите условия на живот в страната и
възрастта на пострадалия (29 г). Предвид изложеното, съдът намира, че сумата от
45 000 лв., каквато се претендира и от самия ищец, представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените
вредите, причинени от ответника, поради което и искът следв
да бъде уважен в пълния му предявен размер.
По отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на 20 000
лв., представляваща неполучено възнаграждение за упражняване от страна на Д.В.
на футболните му права в полза на ФК
„Витоша - Бистрица“ за футболен сезон 2016/2017 г., са представени молба
от Д. В. от 11.07.2016 г. до БФС с искане да му бъдат разрешени състезателни
права за 2016/2017 г. от името на ФК „Витоша“ – Бистрица и удостоверение
№4/25.01.2017 г. от Български футболен съюз, според което ищецът е бил
картотекиран като състезател по футбол – аматьор в същия футболен клуб за сезон
2016/2017 г. Към исковата молба е приложен и Граждански договор №1/10.07.2016
г., сключен между ищеца и С.А.Т., представляващ ФК „Витоша“ – Бистрица, по
силата на който на ищеца е било възложено да упражнява състезателни футболни
права в полза на клуба като посещава тренировките и мачовете на клуба срещу
уговорено възнаграждение за сезон 2016/2017 г. в общ размер на 20 000 лв.,
което е следва да бъде заплатено по банков път в срок от 10 дни след
приключването на футболния сезон. Според приетата пред СГС съдебна графическа
експертиза подписът, положен в гражданския договор, в полето „Възложител“ е на
лицето С.А.Т..
Съгласно указанията, дадени в ТР № 3/2012 г., пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда и предположението за увеличаване
имуществото на ищеца винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за
това, а не да почива на логическо допускане за закономерното му настъпване. При
липса на изрично установена в закона презумпция за настъп-ване
на увеличаването, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде
доказана в процеса. Самата пропуснатата полза по същността си представлява
имуществено увреждане, изразяващо се в неосъществено увеличаване имуществото на
увредения, като се изхожда от предположение за състоянието, в което то би се
намирало, ако деликвентът не беше извършил противоправното деяние.
В настоящия случай от горепосочените писмени доказателства, показанията
на свидетеля Т. и СГЕ, еднозначно се установява, че Д.В. *** – Бистрица да се
състезава като футболист за клуба за сезон 2016/2017 г., за което е следвало да
получи сумата от 20 000 лв. Неоснователни са възраженията в отговора на
исковата молба, че представения граждански договор не е подписан от посочения в
договора представител на ФК „Витоша”-Бистрица“, че това лице не е имало
представителна власт за сключването му, както и че договорът нищожен поради
липса на съгласие и поради привидност, тъй като е сключен за целите на
гражданския процес. Доказателство за действителността на договора и валидното му
действие, както и съставянето му преди началото на настоящия исков процес, са
показанията на свидетеля Т., който като представляващ футболния клуб е
потвърдил, че процесният договор е сключен преди
началото на 2016-2017 г., като от друга страна, неговите показания напълно
кореспондират и с издаденото от БФС удостоверение, че ищецът е бил редовно
картотекиран за същия състезателен сезон в този клуб. Предвид причинената от
ответника черепно-мозъчна травма, която според заключението на
съдебно-медицинската експертиза не позволява на ищеца активна физическа
дейност, а още по-малко да се състезава като футболист, то и е налице причинна
връзка между деликтното поведение на Ф.Б. и
лишаването от възможност Д. Воденичарски да получи доход
от изпълнението на горепосочения граждански договор. При липсата на ангажирани
доказателства в обратен смисъл, е налице установена възможност за увеличаване
на имуществото на ищеца, която възможност при нормалния ход на нещата е сигурна
и би била реализирана.
Следва да се отбележи, че ответникът не е установил твърдението си за
прекомерност на договореното възнаграждение от 20 000 лв. за футболния
сезон 2016/2017 г. като надвишаващо средното за аматьорите – футболисти, още
повече, че същото е предмет на индивидуално договаряне между страните и в настоящия
случай не е било обусловено от конкретни спортни резултати на футболиста, а единствено
от задължението му за участие в тренировките и мачовете на футболния клуб,
неизпълнението на което се установява, че предизвикано от противоправното
поведение на ответника.
Предвид изложеното, съдът намира претенцията за неимуществени вреди за
изцяло доказана. Частично неоснователно се явява искането за присъждане на
лихва за забава в размер на законната лихва, считано от датата на причинените
травматични увреждания – 17.07.2016 г. Доколкото се касае за неосъществено
увеличаване имуществото на увредения, то и вредата настъпва от момента, в който
е съществувала тази възможност за увеличаване – в случая това е моментът, в
който настъпва изискуемостта на задължението на ФК „Витоша“ – Бистрица да
заплати уговореното възнаграждение, от
което ищецът е бил лишен по вина на ответника. От съдържанието на чл. 2 от представения
Граждански договор №1/10.07.2016 г. е видно, че възнаграждението от 20 000
лв. е било дължимо на Д. В. в срок от 10 дни след приключването на сезон
2016/2017 г., поради което едва след настъпването на този момент, следва да се
приеме, че ищецът за ищецът възниква вреда под формата на пропусната полза. От
служебно извършената от съда справка в интернет страницата на Български
футболен съюз се установява, че футболен сезон 2016/2017 г. във Втора
професионална футболна лига е приключил на 28.05.2017 г., поради което
вземането по договора е станало изискуемо десет дни след тази дата, т.е. от
08.06.2017 г., от който момент по аргумент от 84, ал. 3 ЗЗД, ответникът, без да
е необходима покана, е изпаднал в забава относно репарирането на причинените на
ищеца вреди под формата на пропуснати ползи. Ето защо и претенцията за лихва за
забава за периода от 17.07.2016 г. до 07.06.2017 г. се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и основателността на ищцовите
претенции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото
производство в размер на 2920 лв. с ДДС, като възражението на ответника за
неговата прекомерност, съдът намира за неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, съразмерно на уважената част
от исковете, общо разноски в размер на 2900 лв., от които 2600 лв. - държавна
такса и по 150 лв. - депозит за съдебномедицинска експертиза и за съдебно-графологична експертиза.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ф.Й.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. Л. П.Б., да заплати на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
на Д.П.В., ЕГН **********, с адрес ***-В, със съдебен адрес ***, р-н „Лозенец“,
ул. „***№**, чрез адв. А. Ч. и адв.
Х.Т., сумата от 45 000 лв.,
представляваща претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, причинени му от противоправно
и виновно поведение (удар с ръка в областта на брадата), извършено от Ф.Й.Б. ***-4,
пред заведение „PM“,
ведно със законната лихва от датата на деликта -
17.07.2016 г., до окончателното погасяване на задължението, както и да заплати сумата
от 20 000 лв. - обезщетение за
претърпени имуществени вреди от горепосочения деликт,
под формата на пропуснати ползи, представляващи неполучено възнаграждение от
ищеца по сключен с футболен клуб „Витоша“ - Бистрица граждански договор
№1/10.07.2016 г., ведно с дължимата
законна лихва върху претендираното обезщетения за
имуществени вреди, считано от 08.06.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху сумата от
20 000 лв., за периода 17.07.2016 г. до 07.06.2017 г.
ОСЪЖДА Ф.Й.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. Л. П.Б., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
на Д.П.В., ЕГН **********, с адрес ***-В, със съдебен адрес ***, СО, р-н
„Лозенец“, ул. „***№**, чрез адв. А. Ч. и адв. Х.Т., направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2920 лв. с
ДДС.
ОСЪЖДА Ф.Й.Б., ЕГН **********,***, чрез адв.
Л. П.Б., да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, държавна такса и заплатените от бюджета на съда разноски, в общ размер
на 2900 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: