№ 1332
гр. Стара Загора, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500711 по описа за 2022 година
Обжалвано е разпореждане № 7171 от 31.10.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 4768/2022 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлено
заявлението на Областна дирекция „Земеделие“ – К. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу „В.М.“ ЕООД за сумата от 8634,15 лв. за
главница, ведно със законната лихва от 12.10.2022 г. и мораторни лихви в
размер на 113,83 лв. за периода от 26.06.2021 г. до 12.10.2022 г. въз основа на
документ по чл.417, т.1 ГПК – заповед по чл.37в, ал.7 ЗСПЗЗ, като
неоснователно.
Частният жалбоподател счита, че разпореждането е неправилно. На
основание чл.418, ал.2 ГПК проверката, която съдът правел, следва да е
съсредоточена върху това дали съществува право на принудително
изпълнение – дали е налице предвиден от закона и редовен от външна страна
документ, удостоверяващ право, годно за принудително изпълнение. Нормата
на чл.37в, ал.7 ЗСПЗЗ била императивна и единственото условие за издаване
на заповед за трикратен размер на дължимо рентно плащане е ползвателят да
не е внесъл в срок същото по сключеното от него споразумение. Заповед №
РД-04-7 от 18.01.2021 г. е била обжалвана, но производството по
образуваното въз основа на нея административно дело е било прекратено
поради неотстраняване на нередовностите по жалбата. Разпореждането не е
било обжалвано и е влязло в сила, което водело до стабилизиране на
административния акт. Районният съд отхвърлил заявлението по чл.417 ГПК
с твърдението, че липсват доказателства за влизането в сила на посоченото
разпореждане на РС Кърджали, тъй като нямало отбелязване. От друга страна
РС бил приел, че заповедта е редовна от външна страна. Също така не били
поискани от заявителя доказателства, удостоверяващи надлежното
отбелязване върху акта на РС Кърджали. В случая изискуемостта на
вземането била нормативно установена и с изводите си заповедният съд
1
превишил своите правомощия. Твърди по отношение на мораторната лихва
това, че длъжникът винаги изпада в забава, когато е изтекъл определеният
падеж и все още не е изпълнил насрещната си престация.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери
за установено следното:
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по делото е образувано пред Старозагорския районен
съд по заявление на „Областна дирекция „Земеделие“ гр. К. срещу „В.М.“
ЕООД за сумата от 8634,15 лв. за главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.06.2021 г. до изплащане на вземането. Като
документ, от който произтича вземането, е посочена и представена заповед №
РД-04-7- от 18.01.2021 г. на директора на ОД „Земеделие“ – К.. Със заповедта
е представено и копие от разпореждане от 15.06.2021 г., постановено по
адм.д. № 259/2021 г. по описа на РС – Кърджали, с което е оставена без
разглеждане жалба вх. № 261301 от 09.02.2021 г., подадена от В.М.“ ЕООД
против заповед № РД-04-7- от 18.01.2021 г. на директора на ОД „Земеделие“ –
К.. С разпореждане от 17.10.2022 г. първоинстанционният съд е оставил
заявлението на ОД „Земеделие“ – К. без движение, като му е указал да
отстрани противоречието в искането за законна лихва относно датата; да
посочи размера й и да внесе с.д., както и да посочи документа по чл.417 ГПК,
от който произтичат вземанията на заявителя. Указанията на заповедния съд
са изпълнени от заявителя своевременно. С обжалваното разпореждане
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено.
Първоинстанционният съд е изложил две групи съображения: първо, че
представеният документ по делото не удостоверява подлежащи на
изпълнение вземания срещу длъжника, тъй като няма представени
доказателства за влизането в сила на издадената заповед. Това препятствало
проверката по чл.418, ал. 3 ГПК. И второ, заповедта не удостоверявала
вземане за мораторна лихва така, както е поискана от заявителя – в размер на
113,83 лв. за периода от 26.06.2021 г. до 12.10.2022 г.
Разпореждането е неправилно.
Съгласно чл.418 ГПК съдът издава заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, след като се увери, че представеният документ по чл.417
ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане. Проверява се формалната доказателствена сила на документа.
Представеният със заявлението документ е заповед на директора на ОД
„Земеделие“ – К. по чл.37в, ал.7 ЗСПЗЗ, който документ е административен
акт, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските
съдилища по смисъла на чл.417, т.1 ГПК. Проверява се формалната
доказателствена сила на документа.Документът съдържа реквизитите на
административен акт, поради което е редовен от външна страна. Освен това
той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Съгласно чл.37в, ал.7 ЗСПЗЗ ползвател на земеделски земи, на който със
заповед по ал. 4 са определени земите по ал. 3, т. 2, внася по сметка за чужди
2
средства на съответната областна дирекция "Земеделие" сума в размер на
средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от
публикуване на заповедта по ал. 4. Сумите са депозитни и се изплащат от
областната дирекция "Земеделие" на правоимащите лица въз основа на
заповедта на директора на областната дирекция "Земеделие" по ал. 4 в 10-
годишен срок. За ползвателите, които не са заплатили сумите за ползваните
земи по ал. 3, т. 2 съгласно заповедта по ал. 4, директорът на областната
дирекция "Земеделие" издава заповед за заплащане на трикратния размер на
средното годишно рентно плащане за землището. В 7-дневен срок от
получаване на заповедта ползвателите превеждат сумите по сметка на
съответната областна дирекция "Земеделие". От друга страна, съгласно
чл.149, ал.1 АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен
срок от съобщаването им. Очевидно е, че плащането на сумата, определена по
посочения по-горе ред, не е обвързано с влизане в сила на заповедта по
чл.37в, ал.7 ЗСПЗЗ, след като то следва да бъде извършено в 7-дневен срок,
т.е. в срока за обжалване. Предвид на това влизането в сила на заповедта по
чл.37в, ал.7 ЗСПЗЗ е напълно ирелевантно при преценката дали тя (заповедта)
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Видно е от разпореждането
за прекратяване на адм.д. № 259/2021 г., че жалбата на длъжника срещу
заповедта е от 09.02.2021 г. Следователно към датата на заявлението -
13.10.2022 г., 7-дневният срок за плащане, определен в разпоредбата на
чл.37в, ал.1 ЗСПЗЗ, е изтекъл и вземането на ОД „Земеделие“ подлежи на
изпълнение.
Предвид на тези съображения въззивният съд намира, че представеният
заедно със заявлението административен акт е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което
се иска издаването на заповедта. Сумата се дължи заедно със законната лихва,
считано от датата на заявлението. Съдът изхожда само от данните,
съдържащи се в представения документ, освен в случаите, предвидени в чл.
418, ал. 3 ГПК. При издаването на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК съдът не може да се основава на данни, които стоят
извън документа, в т.ч. и акумулираните след падежа до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение лихви. Затова не е било
необходимо то (заявлението) да бъде оставяно без движение с указание за
конкретизиране на размера на мораторната лихва за период преди датата на
заявлението. Друг е въпросът, че липсата на данни за размера на мораторната
лихва не може да бъде основание заявлението да бъде отхвърлено изцяло.
Разпореждането на районния съд в обратния смисъл е неправилно и
следва да бъде отменено, като вместо това, следва да се издаде заповед за
изпълнение за посочената в заявлението сума.
Воден от горните мотиви въззивният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 7171 от 31.10.2022 г., постановено по ч.гр.д.
№ 4768/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на Областна
дирекция „Земеделие“ - К., ***, ЕИК ***, представлявано от директора
Й.И.Г., за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.1 ГПК
срещу „В.М.“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С.З., ***, ЕИК
***, представлявано от управителя Ц.М.А. въз основа на заповед № РД-04-7
от 18.01.2021 г. на директора на ОД „Земеделие“ – К. за посочената в
заявлението сума.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4