Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V–ти гр.състав, в открито заседание
на 13-ти януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Миглена Кънева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6489
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, с
правно основание чл.49 ЗЗД.
Ищецът Д.Н.Г., в
качеството си на баща и законен представител на малолетното дете К.Д.Г. твърди,
че на 07.05.2018 г., около 13 часа, дъщеря му си играела пред бл.“Б“ в гр.Р и
карала велосипед. Минавайки с него покрай вх.А на същия блок, от градинката
пред входа изскочило куче, което хукнало след нея и я подгонило. Ръмжейки, кучето
застигнало К и я захапало в областта на ходилото на дясното краче. Детето успяло
да се задържи на велосипеда без да падне. Чуло как намиращ се в района човек се
развикал на кучето, за да го уплаши и да прекрати с атаката си, след което
животното се е оттеглило в неизвестна посока. През това време ищецът се намирал
отстрани на блока. Чул лая на кучето и виковете на човека, но не им отдал
нужното внимание, тъй като сметнал, че четириногото, лаейки, пази територията
си от други случайно преминаващи животни, както се случвало обикновено. След
около минутка видял детето му да плаче. Било си оставило велосипеда и
накуцвайки се приближавало към баща си. К. имала рана от горната страна на
дясното ходило, която обилно кървяла. През сълзи и хлипайки, тя успяла да
обясни, че била ухапана от куче. Детето постоянно повтаряло: „Не съм виновна
тате, нищо не съм му направила. Просто си карах колелото". Ищецът прибрал
дъщеря си вкъщи и с подръчни материали се опитал да спре кървенето. След това от
аптека закупил ампула с ваксина против тетанус, игла и спринцовка и посетили
Спешно приемно отделение на УМБАЛ „Канев“ - Русе, където й поставили ваксината,
промили раната и я превързали. На следващия ден - 08.05.18 г. К била
освидетелствана със СМУ, издадено от д-р Д, със заключение, че установеното увреждане е резултат на действието на
твърд тъпоръбест предмет и по давност може да бъде получено както се съобщава в
предварителните сведения. Ето защо моли да бъде ангажирана отговорността на Община Русе, по
отношение отговорността й към животните, вменена с чл. 47, ал. 3, изр.2 и чл.
50, т. 2 от Закона за защита на животните и същата бъде осъдена да заплати на
малолетната К.Д.Г., действаща чрез своя баща и законен представител, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание и стрес, в
размер на 5000 лева, както и направените по делото разходи.
В отговора
на исковата молба ответникът Община Русе счита иска неоснователен. Оспорва
твърдението за бездействие на служителите на Община Русе по предприемане на
необходимите мерки за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствени
кучета към хората. Заявява, че на процесната дата няма постъпил сигнал за
наличие на безстопанствено куче в района на бл.“Б“. Оспорва и размера на
претендираните неимуществени вреди като прекомерно завишен.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Видно от приложеното
удостоверение за раждане, ищецът е баща на малолетната К.Д.Г., родена на *** г.
Представено е съдебномедицинско
освидетелстване от 08.05.2018 г., според което К. е прегледана от съдебен лекар,
който установил наличие на повърхностно нараняване по гръбно-външната
повърхност на дясно ходило в средната трета с тъмночервена коричка на площ
0.6/0.2 см. Посочено е, че установеното увреждане е резултат на твърд
тъпоръбест предмет и по давност може да бъде получено както се съобщава в
предварителните сведения /ухапване от улично куче по дясно ходило на 07.05.2018
г. около 13,10 часа/. По медико-биологичния признак установените увреждания се
преценяват като болка и страдание.
Приложен е лист за преглед на
пациент от 07.05.2018 г. в 13,30 ч., издаден от д-р Венцислав Филипов, в който,
в графа „Обективно състояние“ за детето е отразено „Рани от ухапване в областта
на дясно ходило“. Направена е стерилна превръзка с риванол. Поставен тап.
На посочената дата с фискален
бон, изд. в 13,15 ч., е закупена ампула „Тетатокс“ /ваксина срещу заболяване от
тетанус/ и спринцовка.
От показанията на разпитания по
делото свидетел И.Ш. – колега на ищеца се установява, че на 07.05.2018 г.,
около 13 часа той отишъл до адреса на Д.Г.. Двамата разговаряли в пресечката
отстрани между бл.“К.М.“ и бл.“Б“, когато се чул писък, лай на куче и след това
дъщерята на Д. отивала към баща си без колелото. Като се видели на работа ищецът
обяснил на свидетеля, че детето му било ухапано от куче по крака.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Пасивната легитимация на Общината произтича
от разпоредбите на чл. 40, чл. 47, ал. 3, вр. чл. 49 и
чл. 50 от Закона за защита на животните, вр. чл. 49 от ЗЗД. От
разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 от Закона за защита на животните, действащи към
момента на увреждането, следва че органите на Общината са задължени да полагат
грижи за безстопанствените кучета и доколкото тези органи не действат
самостоятелно, а като част от Общината, то задължението е в тежест на
съответната Община. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ, кучетата, за
които не се явят лица, които желаят да ги отглеждат, като компаньони, се
маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински
съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и
грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които
са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50. Съгласно чл.
40, ал. 2 ЗЗЖ кметът на Общината има задължение да организира изпълнението на
програмите за овладяване популацията на безстопанствените кучета, които се
приемат от общинските съвети и предвиждат средства за изпълнението им.
Законовото изискване е тези безстопанствените животни да се настаняват временно
в приюти на общините и кметствата, като кметовете отговарят за дейността на
приютите. Цитираните норми обосновават категоричният извод, че непосредственото
задължение на кмета на Община Русе е било да осигури настаняването в приюти на
безстопанствените кучета с оглед изпълнение на задължението на Общината по чл.
47, ал. 3 ЗЗЖ, че безстопанствените кучета са под надзора и грижите на
общините, като последните са длъжни да вземат мерки за предотвратяване агресивното
поведение на кучетата към хората, включително и в конкретния случай, за това
свободното им живеене в градски условия да не позволява причиняването на вреди
на гражданите. От горното се налага извода, че когато се касае за
безстопанствено куче, задължението за осъществяване надзора и грижите за тях е
на съответната Община, като това задължение съществува не само в случаите,
когато безстопанствените кучета са настанени в приют, но и когато след
предприемане на действията по чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ са върнати на местата, от които
са взети.
Ангажираните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно установяват, че на 07.05.2018 г. в района на
жилищния блок, в който живее, малолетната К. Горлоева е подгонена и ухапана от
безстопанствено куче докато кара колело. Съдът приема, че в случая е
налице причинна връзка между неизпълнението на надзорното задължение на
ответника по посочените законови разпоредби и причинените на малолетното дете
на ищеца вреди. Съдът е длъжен да съобрази естеството на факта, подлежащ на
доказване и да се ръководи не само от буквалното възпроизвеждане на конкретни
обстоятелства, но също и от житейската логика и опитните правила.
Съгласно чл.51 ЗЗД виновният за
непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени,
причинени на пострадалия. Последните съставляват промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови
права, телесна цялост и здраве. В
процеса се установи по категоричен начин, че на малката К. са причинени
телесни увреждания, като от данните по делото се доказа, че те са свързани
с изпитването на болки и физически дискомфорт. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението
за причинените от деликта неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Както се подчертава и в Постановление
№ 4/23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. В случая причинените телесни увреждания
действително не са сериозни, но за известен период от време след инцидента те
причиняват болка и дискомфорт. Освен физическото страдание, ухапването от
безстопанствено куче на дете на тази възраст оставя още по-големи психически
травми в съзнанието му и страх при среща с кучета и при излизане на момичето само
от къщи или да кара велосипед. Съобразно тези конкретни обстоятелства съдът
намира, че за цялостното обезщетяване на пострадалата Община Русе следва да
заплати сумата от 2 000 лв., като над нея, до претендираните 5 000 лв. предявеният
иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно изхода от спора на
ищеца се дължат разноски съразмерно на уважаната част от иска или 80 лв. за
заплатената държавна такса от 200 лв. Съразмерно на отхвърлената част от
претенциите в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 60 лв. от претендирания размер от 100 лв. След
извършена компенсация на тези вземания, на ищеца следва да се присъдят 20 лв.
деловодни разноски.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община
Русе, площад „Свобода” 6, представлявана от кмета Пенчо Милков, да заплати
на Д.Н.Г., ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетната
К.Д.Г., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, изразяващи
се в претърпени болки и страдания вследствие ухапване от безстопанствено
куче на 07.05.2018 г. в гр. Русе, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата 2000 лв. до претендираните 5000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Община
Русе, площад „Свобода” 6, представлявана от кмета Пенчо Милков, да заплати
на Д.Н.Г., ЕГН **********, 20 лева
деловодни разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: