№ 13594
гр. София, 06.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110169481 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК, образувано по исковата молба на И.
М. Д., с която против Център за спешна медицинска помощ- София са предявени в
обективно кумулативно съединение следните искове: иск с правно основание чл. 188, т.2
КТ, за отмяна на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено на
17.11.2021г., със Заповед ЗН № 94 /29.10.2021г. на Директора на Центъра за спешна
медицинска помощ- София и иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, за сумата 1 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени
от незаконно наложеното дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“,
претърпени в периода 11.09.2021г. до 21.12.2021г.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № ТД- 228/ 14.12.2020г.,
по силата на което заемал длъжността „шофьор на линейка“. Същият навежда твърдения, че
със заповед ЗН № 94/ 29.10.2021г. работодателят му наложил дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“. В исковата молба са развити съображения, че оспорената
заповед е издадена в нарушение на императивните правила за провеждане на
дисциплинарното производство, установени в Кодекса на труда. Изложени са доводи, че
ищецът е бил лишен от възможността да се запознае с доказателствата, въз основа на които е
прието, че е извършил дисциплинарно нарушение, както и да се защити срещу тях с
ангажиране на други доказателства, които да ги опровергаят. Поддържа и, че не е извършил
нарушение на трудовата дисциплина, поради което не са налице предпоставки за
ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
Ищецът релевира твърдения, че от налагането на незаконосъобразно наказание
претърпял неимуществени вреди- болки и страдания. Същият сочи (в уточнителната молба
1
от 07.01.2022г.), че това му причинило дискомфорт, психически стрес, уронване на
авторитета му в работата, “неразположение за смислена работа”, защото може да бъде
наказан незаконно, които душевни страдания бил преживял в периода от 11.09.2021г. до
21.12.2021г.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да отмени като незаконосъобразна заповед ЗН № 94/ 29.10.2021г. на Директора на
ЦСМП гр. София, за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“
и осъди ответника да плати сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди- болки и страдания, за периода 11.09.2021г.- 21.01.2021г.,
причинени от незаконно наложеното му със Заповед ЗН № 94/ 29.10.2021г. на Директора на
ЦСМП гр. София дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът Център за спешна медицинска помощ гр.
София е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност
на предявените искове. Ответникът релевира доводи, че оспорената заповед ЗН № 94/
29.10.2021г. е издадена в съответствие с регламентираното в разпоредбите на Кодекса на
труда (КТ) дисциплинарно производство- от компетентен орган; съдържанието отговаря
на изискването на чл. 195 КТ; спазено е изискването да се поискат писмени обяснения от
работника. Сочи, че от съдържанието на дадените на 28.10.2021г. писмени обяснения може
да се направи извод, че ищецът е разбрал защо му е наложено дисциплинарното наказание.
Според ищеца работодателят няма задължение да предоставя доказателствата, въз основа на
които е установил нарушението, нито да уведомява работника за образувано срещу него
дисциплинарно производство. Съгласно практиката на касационната инстанция,
работодателят е длъжен да уведоми и да изслуша работника за обстоятелствата,
представляващи нарушение на трудовата дисциплина. С изпълнение на това задължение и
предоставяне на подходящ срок за писмени обяснения, работодателят е спазил процедурата
по чл. 193 ал. 1 КТ. Ответникът развива съображения, че наказанието е наложено при
спазване на изискванията на чл. 189 КТ. Същият сочи, че със Заповед ЗН № 70/ 08.09.2021г.
на ищеца е наложено наказания за извършено през месец юли 2021г. същото по вид
нарушение на трудовата дисциплина – преразход на гориво. Въпреки това, ищецът не
проявил самокритичност към поведението си. С оглед това, наложеното дисциплинарно
наказание било съответно на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина.
По отношение на иска за обезщетение за неимуществени вреди е посочено, че същият е
недопустим. Посоченото възражение е аргументирано с доводи, че по силата на чл. 200 КТ
работодателят носи имуществена отговорност за вреди от трудова злополука или
професионално заболяване, причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност от 50 и над 50 на сто, или смърт. Посочено е още, че е недопустимо
съединяването на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
наложено дисциплинарно наказание с иск с правно основание чл. 188 КТ, за отмяна на
наложеното дисциплинарно наказание.
2
По същество, ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен. Същият сочи, че
ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразна заповед за
дисциплинарно наказания с начален момент на увреждането 11.09.2021г., но твърди
заповедта да е издадена на 29.10.2021г. В отговора са развити съображения, че в случая не е
налице противоправно поведение на лица, на които да е възложил работа, тъй като
наказанието е наложено законосъобразно. Наведени са възражения, че в случая не са
представени доказателства за описаните в исковата молба душевни страдания.
В обобщение ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 14.12.2020г. между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, въз
основан на трудов договор № ТД- 228/ 14.12.2020г., по силата на което ищецът заема
длъжността „шофьор на линейка”.
Съгласно длъжностната характеристика ищецът е имал задължението да избира най- бързия
и безопасен маршрут, по който да достига до адреса, зададен от РКЦ. След изпълнение на
всеки адрес/ маршрут трябва да представи на отговорника на екипа за подпис точно
попълнена пътна книжка. В тази връзка е и задължението му да отчита изминатия пробег и
разходите за ГСМ, съгласно утвърдените процедури.
С докладна записка вх № 75- 261/ 19.10.2021г., Ръководителя на Автобазата е уведомил
Директора на ЦСМП гр. София, че за м. август 2021г. е установен преразход на гориво с
посочена стойност в лева, използвано за транспорт със санитарните автомобили. Посочено е,
че при управление на МПС, с рег. № СВ 3070 НР, за м. августа 2021г. ищецът е допуснал
преразход на гориво на стойност 7 лева. Общият размер на преразхода за този автомобил е
равен на 10,91 лева, но поради установени икономии при управлението на другия санитарен
автомобил, в размер на 4,96 лева, е изчислен преразход в размера на 7 лева. Посочените
констатации се базирали на данни от софтуера, който се използва за изчисление на
преразхода на гориво.
Работодателят поискал писмени обяснения за констатациите в докладната записка, като
такива били дадени от ищеца на 28.10.2021г. В обясненията си ищецът писмено е обяснил
следното: „Преразход на гориво за месец август 2021г. в размер на 7 лева, който съм
допуснал, незнайно как, като аз винаги зареждам автомобила до горе, а не като изключи, за
да не остава гориво в пистолета. За месец юли съм наказан за същото нещо, което незнайно
как се случва.“
За правилата, по които се отчита изминатия пробег и разходите за ГСМ и психическото
състояние на ищеца след налагане на наказанието, ответникът е посочил гласни
доказателствени средства- показанията на св. Радослав Георгиев, заемащ длъжността
Ръководител на Автобаза при ЦСМП гр. София. Свидетелят заявява, че разходът за гориво
се изчислявал въз основа на данните от попълнените пътни книжки. Данните за изминатия
3
пробег се въвеждали в специален софтуер, който отчитал дали шофьорът е допуснал
преразход, съгласно разходната норма, утвърдена със Заповедта на Директора на ЦСМП гр.
София и с която всеки шофьор е запознат. Свидетелят сочи, че много малко шофьори са
наказани за преразход на гориво. Същият разяснява, че ищецът не бил подтиснат след
налагане на наказанието, както и колегите му да са критични към него.
Със заповед от 08.09.2021г., връчена на 28.09.2021г., на ищеца била наложена
ограничена имуществена отговорност в размер на 11 лева.
Със заповед от 29.10.2021г., връчена на 17.11.2021г., на ищеца била наложена
ограничена имуществена отговорност в размер на 7 лева.
Пред настоящата инстанция е представена заповед ЗН № 70/ 08.09.2021г. на Директора
на ЦСПМ- София (влязла в сила) за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ на
ищеца за това, че за месец юли 2021г. е допуснал същото по вид дисциплинарно нарушение
по чл.187 ал.1 т.9 от КТ- преразход на гориво.
Със заповед ЗН № 94/ 29.10.2021г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ за нарушение на чл. 187 ал. 1, т. 9 КТ, “увреждане на
имуществото на работодателя и разпиляване на материали, енергия суровини и други”. Като
фактически основания за налагане на наказанието в заповедта е посочено, че за м. август
2021г. е допуснал преразход на гориво за поверения му служебен автомобил, с което е
нанесъл на ЦСМП- София имуществени вреди в размер на 7 лева.
Със заповед № ЗП- 84/ 17.10.2022г. трудовият договор е прекратен, на основание чл.
328, т. 12 КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, поради
временно отнето свидетелство за управление на МПС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна:
Относно иска за отмяна на дисциплинарното наказание “Предупреждение за
уволнение”, с правно основание чл. 188, т. 2 КТ:
Проверката на законността на оспорената заповед, съобразно принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на
твърдените от ищеца основания за незаконност, като съдът се произнася само по наведените
от ищеца фактически основания, които (според ищеца) опорочават волеизявлението за
налагане на наказание. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в
исковата молба, защото по иска за незаконност на наложеното наказание съдът няма
служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на налагане на
дисциплинарно наказание или надлежното му упражняване.
Дисциплинарното наказание се налага, когато е налице виновно неизпълнение на
трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и поведението на работника/ служителя наложеното наказание се явява
съответно.
4
По иска с правна квалификация чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 1 КТ ищецът носи
тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните и
налагането на дисциплинарно наказание, което оспорва.
В тежест на ответника е да докаже, че е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, а именно: с мотивирана писмена заповед, в която вменените
нарушения на трудовата дисциплина са конкретизирани с обективните си и субективни
признаци от компетентния орган и в сроковете по чл. 194 КТ, че от ищеца са поискани
обяснения във връзка с извършените нарушения и същите са били оценени при налагане на
наказанието, както и че ищецът е извършил вменените със заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание нарушения, а също и че при налагане на наказанието
работодателят е съобразил тежестта на нарушението и поведението на ищеца.
От събраните писмени доказателства се установява, а и не съществува спор между
страните, че между тях съществува трудово правоотношение, възникнало въз основа на
трудов договор № ТД- 228/ 14.12.2020г., по силата на който ищецът заемал длъжността
“шофьор на линейка”.
Наведените от ищеца основания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение се
отнасят до две групи:
1. процесуални
2. доводи по същество
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения. За да е законосъобразно наложено наказанието е достатъчно работодателят да
е спазил едно от алтернативно посочените в закона изисквания, като писмено или устно
покани работника или служителя да даде писмени или устни обяснения. Конкретиката на
случая сочи, че работодателят е дал възможност на ищеца да даде обяснения и последният е
дал такива на 28.10.2021г. Съгласно практиката на ВКС, както в искането на обяснения, така
и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин (В т.см. решение
№ 209/ 02.05.2012г. по гр. дело № 768/ 2011г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 857/ 25.01.2011г.
по гр. дело № 1068/ 2009г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 182/ 07.10.2015г. по гр. дело № 1284/
2015г. на ВКС, III г. о. и др.).
В практиката на ВКС е изтъкнато, че релевантна при преценката дали е спазено
изискването работодателят да даде възможност да даде обяснения е преценката на
съдържанието на искането за даване на обяснения. В светлината на изложеното, за да се
приеме, че работодателят е дал възможност на работника да даде обяснения, следва
работникът да разбере за кои негови действия, третирани като дисциплинарни нарушения се
искат обяснения (решение № 432/2010 г. по гр. д № 1322/2009 г., III г.о.). Конкретиката на
случая сочи, че в настоящия случай последният е имал възможност да се ориентира във
5
фактите и изложи обмислен коментар на твърденията.
В заключение, от съдържанието на дадените отговори се установява, че ищецът е бил
наясно в достатъчна степен с причините за наложеното наказание и е изложил защитната си
теза. Следователно при налагане на дисциплинарното наказание не са допуснати нарушения
на установената в КТ процедура.
Във връзка с доводите в исковата молба следва да се посочи, че няма изискване и за
нарочно уведомяване относно започнала дисциплинарна процедура, което законодателят да
е вменил в задължение на работодателя (в този смисъл решение № 20 от 19.02.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1822/2017 г., III г.о., ГК).
От събраните доказателства се установява виновно неизпълнение на служебните
задължения, което съгласно чл. 186 от Кодекса на труда да представлява нарушение на
трудовата дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно чл.
186 КТ, виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата
дисциплина. Примерно изброяване на видовете нарушения на трудовата дисциплина е
дадено в чл. 187 КТ. Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение
представлява несъответствие между дължимо и фактически осъществено поведение. Обект
на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите
задължения на работника или служителя. Техният обем и характеристика произтича от
съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение - работата, за която
са се уговорили страните при спазване на установената трудова дисциплина - чл. 124 КТ.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика на ищеца, основните му
задължения и отговорности са свързани със следното: да проверява състоянието на
повереното му за управление МПС, включително горивото. В конкретния случай, на
работника е наложено наказание за това, че за м. август 2021г. извършил преразход на
гориво за поверения му служебен автомобил, с което е нанесъл на работодателя
имуществена вреда. Ищецът не оспорва съдържанието на изложеното в мотивите на
процесната заповед за уволнение, т.е. че за м. август 2021г. е установен преразход на гориво.
Посоченото обстоятелство се установява и от показанията на св. Радослав Георгиев, заемащ
длъжността Ръководител на Автобаза при ЦСМП гр. София. Следва да се посочи и, че за
констатирания преразход работодателят е издал заповед за ангажиране ограничената
имуществена отговорност на работника, която не е оспорена от последния. Това нарушение
на трудовата дисциплина попада в хипотезата на нормата на чл. 187, т. 9 КТ. При обсъждане
на фактическия състав на това нарушение следва да се имат предвид изводите, направени в
решение № 3 от 12.03.2012г. на ВКС по гр.д. № 1325/ 2010г., IV г.о. В същото е посочено, че
увреждането на имуществото на работодателя, като дисциплинарно нарушение, не е
обусловени от наличието на умисъл. Ако то е извършено умишлено, това го утежнява и
обуславя налагането на по- тежко дисциплинарно наказание, но то е нарушение на
трудовата дисциплина и когато е извършени при неполагане на дължимата грижа.
Наличието на вреда в гражданското право поражда отговорност за обезщетение. Няма ли
вреда, отговорност за обезщетение не може да възникне, колкото и неправомерно да е
6
деянието. Нарушението на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 9 КТ може да причинят
имуществена вреда на работодателя. Ако то е причинило такава вреда, работникът освен
дисциплинарната отговорност, носи и отговорност за обезщетение по чл. 203 и следв. КТ.
Липсата на имуществена вреда има значение за тежестта на конкретното нарушение на
трудовата дисциплина, но в никакъв случай не изключва дисциплинарната отговорност.
Нито умисълът, нито наличието на вреда са елементи от фактическия състав на
злоупотребата с доверие на работодателя. Тяхното наличие само утежнява дисциплинарната
отговорност на работника и се преценява с оглед на всички обстоятелства при определянето
на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. В случая безспорно е
установена по делото липса, отговорност за която следва да носи ищецът, доколкото
съобразно вменените му задължения с длъжностната характеристика. Установените факти
сочат, че служителят, че не е изпълнил задължението си по чл. 126, т. 8 КТ да пази грижливо
всяко имущество на работодателя, което е в досег с изпълнение на възложената му работа, с
което е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 9 КТ.
По приложението на чл. 189 КТ е постановена съдебна практика- решение № 188 от
15.07.2015г. по гр.д. № 5173/ 2014г. IV г.о., решение № 112 от 7.04.2015г. по гр.д. № 4587/
2014г. IV г.о., решение № 227 от 29.06.2012г. по гр.д. № 1417/ 2011г. III г.о., решение № 36
от 3.04.2018г. на ВКС по гр.д. № 2546/ 2017г., III г.о., в която безпротиворечиво се приема,
че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства,
имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или с възможност да настъпят неблагоприятни
последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението,
както и субективното отношение на работника/ служителя към конкретното неизпълнение.
При преценката на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможни да настъпят неблагоприятни последици за работодателя. При избора на наказание,
съгласно чл. 189 КТ, работодателят следва преценява тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на работника/ служителя. За
тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като
конкретното деяние следва да бъде преценено с оглед трудовата функция на работника/
служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по- високо доверие; съобразяват се
и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат
да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за
работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. Стойността на
имуществото, предмет на нерегламентирано разпореждане като обективно обстоятелство,
при което нарушението е извършено, е от значение, но не е определящо обстоятелство за
тежестта на нарушението. Тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед
характера на изпълняваната работа, както и от характера на възложените трудови функции и
доколкото те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, доколко са свързани с по-
висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Прието е, че следва да се
7
съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са
повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от
неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици.
В частност, след съобразяване на посочените обстоятелства, настоящият съдебен
състав намира, че наложеното на ищеца второ по тежест дисциплинарно наказание- чл. 188,
т. 2 КТ, съответства на тежестта на установеното по делото нарушение на трудовата
дисциплина. При преценка съразмерността на наложеното наказания съдът съобразява и
обстоятелството, че на ищеца е наложено наказание “забележка” за извършено през м. юли
2021г. същото нарушение на трудовата дисциплина- увреждане имуществото на
работодателя чрез преразход на гориво, т.е. в случая не се касае до инцидентен пропуск при
изпълнение на трудовите функции, от което са настъпили и неблагоприятни
имуществени последици за работодателя. Ищецът е бил добре запознат с технологичните
правила и не е положил усилия за спазването им. Това недобросъвестно поведение обоснова
по критериите на чл. 189, ал. 1 КТ определеното от работодателя дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение", поради което и релевираната претенция се явява
неоснователна.
Изложеното обуславя извод, че тежестта на наказанието „Предупреждение за
уволнение“ е съответна на нарушението и на цялостното поведение на работника.
В светлината на изложеното, наложеното наказание е законосъобразно, което обуславя
извод за неоснователност на предявения иск.
Относно предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД:
Неоснователно е възражението на ищеца за недопустимост на съединяването на иска за
обезщетение за вреди с конститутивния иск за отмяна на наложеното наказание. Съгласно
чл. 210 ал.1 от ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник
няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и
също производство. Конститутивния иск по чл.357 ал.1 вр. с чл.187 от КТ подлежи на
разглеждане по реда на чл.124 и сл. от ГПК, т.е. действащата процесуалноправна уредба не
предвижда особено производство за разглеждане на иска за отмяна на наложеното на
наказание.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи (деяние, вреда- имуществена и/ или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина) 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа- чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (така- ППВС № 9/1966г.). Във всички случаи на
8
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на прекия извършител.
Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД изисква наличие на вреди, виновно поведение на
лицата, на които е възложено извършването на работа, изразяващо се в умишлено или по
непредпазливост причиняване на вредата, причинна връзка между вредите и поведението на
изпълнителя на възложената работа. Отговорността е гаранционно- обезпечителна и е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. На първо място, от събраните
по делото доказателства не се установи противоправно действие на работодателя, наложил
дисциплинарното наказание на ищеца.
С иска по чл. 49 ЗЗД се ангажира гаранционно- обезпечителната отговорност на този,
който е възложил на друго лице някаква работа. Фактическият състав, който я поражда
включва виновно противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е
възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод
изпълнението й. Тази отговорност не се презумира, тя възниква само когато изпълнителят
на възложената работа причини вреда, като резултат на виновното му и противоправно
поведение. В конкретния случай наложеното наказание е законосъобразно, поради което не
е налице елемент от фактическия състав на гаранционно- обезпечителната отговорност на
работодателя. Следва да се посочи, че дори и да наказанието да беше незаконосъобразно,
това не е достатъчно, за да бъде обосновано наличието на противоправно поведение. За да
бъде ангажирана гаранционно- обезпечителната отговорност на работодателя е необходимо
работодателят, въпреки че му е било известно, че липсват основания за налагане на
наказание на работника, да е издал заповедта за налагане на наказание, ползвайки
недобросъвестно служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни
цели. Спорът не е трудов, а ответник по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД е съответният
ръководител на предприятието работодател, извършил незаконното уволнение.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму,
когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата чрез
действия, съставляващи извършване на възложената работа или са пряко свързани с нея или
чрез бездействия за изпълнение на задължения. С влизане в сила на КТ (ДВ, бр. 26 от
1.04.1986 г.), обективната отговорност на предприятието работодател за вреди от незаконно
уволнение е ограничена до размера, предвиден в чл. 225, ал. 1 КТ. Над този размер
отговорността е само на наложилия наказание ръководител, ползвал недобросъвестно
служебното положение за постигане на неслужебна цел.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск и неговото
отхвърляне.
Относно разноските:
При този изход от спора, право на разноски има ответникът, на когото следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
първоинстанционния съд.
9
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. Д., с ЕГН **********, против Център за спешна
медицинска помощ гр. София, с ЕИК *********, иск за отмяна на наказание
„Предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед ЗН № 94/ 29.10.2021г., издадена от
Директора на ЦСМП гр. София, на основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл.188 т. 2 КТ, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. Д., с ЕГН **********, против Център за спешна
медицинска помощ гр. София, с ЕИК *********, за сумата 1000 лева (хиляда лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 11.09.2021г.
до 21.12.2021г., от незаконно наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено със
Заповед ЗН № 94/ 29.10.2021г., издадена от Директора на ЦСМП гр. София, на основание
чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. М. Д., ЕГН ********** да плати на Център за спешна медицинска помощ
гр. София, с ЕИК *********, сумата 100 лева (сто лева), представлява разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10