РЕШЕНИЕ
№
гр. София, ……..2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II “А“ въззивен състав, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Углярова ч.гр.дело № 2939 по описа на Софийски
градски съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и следв. ГПК.
Образувано е
по жалба на В.А.В., в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20128530400059/2012
г., срещу действия на ЧСИ А.Д., рег. № 853 при КЧСИ, обективирани в Протокол от
17.01.2019г., съобщение изх. № 239/20.01.2020г., връчено на 20.01.2020 г., в
частта, в която е оставено без уважение искане вх.№ 3663/20.12.2019г., за
прекратяване изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят
излага подробно фактите относно образуваното изпълнително дело и сочи, че считано
от 01.03.2013г. до депозиране на искането пред съдебния изпълнител за
прекратяване на делото на 20.12.2019г., няма извършени валидни изпълнителни
действия, които да са прекъснали давността по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Поддържа,
че засегнатото изброяване в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по
тълк.дело № 2/2013г. на ОСКТК на ВКС,
не касае единствено паричните вземания и разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
е приложима както за паричните, така и за непаричните вземания. Конкретно
счита, че всички действия, извършени в изпълнителното производство след
01.03.2015г. са предприети след като е настъпило прекратяване ех lege на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което неправилно ЧСИ не е зачел и е
отхвърлил молбата му. Счита по изложените доводи, че е настъпила перемпция към 01.03.2015г.,
поради което изпълнителното дело следва да бъде прекратено.
В срока по
чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят по изпълнението И.Г.Ф.е депозирал писмени
възражения, с които депозираната жалба се оспорва като неоснователна с подробно
изложение на извършваните по изпълнителното дело действия. Моли се жалбата да
бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
По делото са
представени обяснения и мотиви на ЧСИ А.Д., рег. № 853 при КЧСИ, по реда чл.
436, ал. 3, изр. 2 ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на
жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния
съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.
2, т. 6 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по право с изтичането на двугодишния срок, като
постановлението на съдебния изпълнител се отнася единствено до прогласяване на
вече настъпилото при осъществяване на съответните правнорелевантни факти
прекратяване. Движението на изпълнителното производство е в зависимост от
поведението на взискателя, от това дали той е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на
конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е
внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и
от това дали е поискал повтаряне на неуспешно приложени изпълнителни действия
или предприемане на неизвършени такива. С оглед на това, отсъствието на
активност от страна на взискателя да отправи искане до съдебния изпълнител за
предприемане на определени изпълнителни действия, продължило две години, е
въведено от законодателя като основание, водещо до прекратяване на
изпълнителното производство. В този смисъл от значение за срока по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК е това дали е налице искане на взискателя за извършването на
определено изпълнително действие, независимо от това дали съдебният изпълнител
е пристъпил към осъществяване на поисканото действие по принудително
изпълнение, което обстоятелство е от значение по въпроса за прекъсване на срока
на погасителната давност, но не и за обсъжданото прекратително основание.
При
съобразяване на материалите, съдържащи се в приложеното изп. д. № 20128530400059
по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски
съд, се установява, че в настоящия случай поддържаното от длъжника основание за
прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК не е налице, тъй като след образуване на изпълнителното производство не
се установява да е изтекъл период от две години, през който взискателят да не е
поискал извършването на изпълнителни действия.
Видно от
материалите по приложеното от съдебния изпълнител копие на изп. д. №
20128530400059, същото е образувано с разпореждане на съдебния изпълнител по
молба на взискателя от 26.04.2012 г. и въз основа на изпълнителен лист, издаден
по гр.дело № 10962/2005г. по описа на СРС, 42 състав, за предаване на основание
чл.108 ЗС владението върху обект – входно антре, обозначено с жълт цвят на
скица (скица и техническа експертиза), представляваща неразделна част от
съдебното решение, което входно антре се явява част от апартамент на взискателя
Фекелджиев. В молбата на взискателя са посочени конкретните изпълнителни
действия, които да бъдат предприети от съдебния изпълнител.
Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 06432/04.05.2012 г. е изпратена на
жалбоподателя, като в същата е насрочена дата за въвод във владение на реално
обособената част от недвижим имот, същата върната в цялост с отбелязване на
връчителя от 10.05.2012г., че на адреса на имота, реална част от който в
предмет на въвид, същият адрес явяващ се и постоянен и настоящ на длъжника В.В.,
се намира нейна адвокатска кантора, сътруд.ниците на която са отказали да пучат
поканата. На 10.05.2012г. е залепено уведомление по реда на чл.47 ГПК. Адресът,
находящ се в гр.София, ул.“******е посетен от връчител при ЧСИ на 22.05.2012г.
и на 02.07.2012г., като намиращите се в него лица са отказали да получат ПДИ.
Видно от
Протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение от
17.07.2012г., процесният имот е посетен от ЧСИ А.Д., рег. № 853, като на място
е проведен телефонен разговор с длъжника по изпълнението и въводът е отложен за
20.07.2012г., за която дата В.В. е била уведомена.
Видно от
Протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение от 20.07.2012г.
е проведен въвод във владение в присъствието на В.В., при който е установено, че за да бъде освободена
и предадена на взискателя реална част, предмет на въвода съгласно изпълнителен
лист, издаден по гр.дело № 10962/2005г. по описа на СРС, 42 състав, за
предаване на основание чл.108 ЗС владението върху обект – входно антре, е
необходимо извършване на строително – ремонтни дейности, а именно – разрушаване
на разделителна стена, изпълнена със зидария, в която са вградени водопроводни
тръби и е оформен кухненски бокс с мивка, като след премахване на визирания зид
е необходимо да се изгради нов такъв, отделящ имота на взискателя от този на
длъжника.
С оглед
заявеното от длъжника по изпълнението, че не желае да извърши необходимите
строителни дейности, същата е уведомена от ЧСИ, че се отстранява от владение на
реалната част, предмет на въвода и остава държател на същата, като й е
предоставен срок до 21.09.2012г. да я освободи, респективно да премахне
съществуващия и да изгради нов разделителен зид съобразно скицата, неразделна
част от изпълнявания съдебен акт и да изнесе движимите си вещи. Същата е
надлежно предупредена, че след изтичане на срока и неизпълнение на указанията,
преместването на разделителната стена ще бъде извършено от взискателя.
Срещу
горепосочения въвод във владение (недовършен) от 20.07.2012г., длъжникът Весла В.
е депозирала жалба вх.№ 9641 от 25.07.2012г. С решение № 983 от 06.02.2013г.,
постановено по ч.гр.дело № 13852/2012г. по описа на СГС, IV г.о., влязло
в сила на 31.05.2013г., жалбата е оставена без уважение в частта, касаеща
твърденията за ненадлежно уводомяване, като е оставена без разглеждане в
останата й част.
Видно от
Протокол от 21.09.2012г. на ЧСИ Дачев, имотът е посетен за осъществяване на
въвод във владение, като ЧСИ е констатирал, че длъжникът не е освободил реалната част, предмет на въвода и не е
извършил необходимите СМР за осъществяването на съответното изпълнително
действие, като същевременно длъжникът е заявил, че следва да се изчака
произнасяне на съда по депозираната й жалба.
С оглед и
предвид изложеното, изпълнителните действия са били отложени последователно за
23.11.2012г. (когато все още не е било налице произнасяне на съда по жалбата) и
за 22.02.2013г., когато е назначена съдебно – техническа експертиза със задача, поискана от длъжника, за
определяне на точната граница между имотите.
Установява
се от Протокол от 01.03.2013г. на ЧСИ А.Д.
по ИД № 20128530400059, че процесният имот, реална част от който е предмет на
въвод, е посетен от ЧСИ и вещо лице Т.Б.К.-К., като последната е дала отразено
в протокола становище, че бъдещата разделителна стена между имота на взискателя
и този на длъжника обхваща 18 см. От отвора на съществуващата входна врата от
имота на длъжника, като за изпълнение на решението, съгласно скицата –
неразделна част от изпълнявания съдебен акт, следва да се направи отвор за
врата в носещ зид за имота на взискателя и да се измести с 18 см. към асансьора
вратата на имота на длъжника. Съобразно становището на вещото лице за
изпълнението трябва да се направи конструктивен проект, електро и ВиК част и да
се получи разрешение за строеж за
преустройството.
От постъпило
по изпълнителното дело на 25.06.2013г. с вх.№ 04511 предписание на Столична
община, Район „Средец“, е видно, че в Район „Средец“ е получено разпоредително
писмо с вх.№ КС – 9200 – 118/2013г. от Началник РДНСК – Югозападен район, по
жалба на В.А.В., относно незаконно проустройство на апартамент, собственост на И.Г.Ф..
От същото се установява, че преустройството, касаещи изпълнението по
изпълнителен лист от 24.04.2012г. на СРС в апартамента на Фелекджиев изисква
одобряване на проект по съответните части и разрешение за строеж, като
строително – монтажните работи могат да започнат след одобряване на проекта.
След издадено
постановление за овластяване по реда на чл.526 ГПК за снабдяване с необходимите
строителни книжа от страна на взискателя, приложени по делото – Разрешение за
строеж № 50/30.10.2014г., одобрен технически проект, Договор за оценка на
съответствието на инвестиционните проекти със съществуващите изисквания към
строежите от 28.08.2014г., е насрочен за 23.02.2015г. въвод във владение чрез
преместване на съществуваща преградна стена в обект – входно антре, с
продължителност на действията по предаване на обособената част от недвижимия
имот от 23.02.2015г. до 28.02.2015г. Длъжникът е уведомен с призовка на
06.02.2015г.
На 10.02.2015г.
длъжникът по изпълнението е депозирала пред ЧСИ молба за отлагане на
изпълнителните действия, ведно с доказателства за депозираната жалба от същата
до РДНСК против Разрешение за строеж № 50/30.10.2014г., поради което действията
по изпълнителното дело са отложени до окончателно влизане в сила на
разрешението и приключване на производството по обжалване на строителните
книжа, с разпореждане на ЧСИ от същата дата.
Със Заповед
№ ДК – 10 – ЮЗР – 105/14.08.2015г. на Началника на РДНСК – Югозападен район, е
оставено в сила Разрешение за строеж № 50/30.10.2014г., издадено от Главния
архитект на СО район „Средец“, за строеж: „Технически проект в изпълнение на
решение на Софийски градски съд от 26.09.2011.юг. по гр.дело № 4112/2006г.“
С Решение №
485 от 24.01.2017г. по дело № 10949/2015г., Анминистративен съд – София град,
27 състав, е отменил Заповед № ДК – 10 – ЮЗР – 105/14.08.2015г. на Началника на
РДНСК – Югозападен район, с която е оставено в сила Разрешение за строеж №
50/30.10.2014г., издадено от Главния архитект на СО район „Средец“, за строеж:
„Технически проект в изпълнение на решение на Софийски градски съд от
26.09.2011.юг. по гр.дело № 4112/2006г.“, като е отменил Разрешение за строеж №
50/30.10.2014г. С Решение № 12824 от 25.10.2017г. по адм.дело № 3375/2017г. по
описа на Върховния административен съд, горепосоченото решение на АССГ е било
отвърдено.
С
постановление на ЧСИ по реда на чл.526 от ГПК от 10.05.2018г., взискателят по
изпълнителното дело И.Ф.е бил оправомощен да представи за особрение по реда на
чл.202 – 203 ЗУТ, технически проект в изпълнение на решение на Софийски градски
съд от 26.09.2011.юг. по гр.дело № 4112/2006г., без да е необходимо съгласието
на собственика на имота В.А.В. – длъжник по изпълнението.
С молба вх.№
03663 от 20.12.2019г. длъжникът В.А.В. е поискала издаване на постановление за
прекратяване на ИД № 20128530400059, същото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Настоящият
състав на въззивния съд намира, че в случая не са налице предпоставките,
установени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство, поради настъпила перемпция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява. Правните последици на т. нар. перемпция по силата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по своята правна същност са процесуални и водят до
прекратяване на процесуалното правоотношение по силата на закона
(изпълнителното производство се прекратява). При достигане до този правен извод
съдът съобрази разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването на изпълнителното производство,
поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебния
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието
е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В случая
взискателят е депозирал молба за образуване на изпълнителното производство от 24.04.2012
г., по която и с оглед посочения конкретен изпълнителен способ, са предприети
изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността. Предприетото на
20.07.2012г. изпълнително действие – въвод във владение на реална част от
недвижим имот е останало недовършено поради необходимостта от изпълнение на
строително – монтажни дейности. Следва да се има предвид, че изпълнителният
способ, единствено приложим в настоящата хипотеза – въвод във владение, е бил
насрочван многократно, подробно описано по – горе, като същият е отлаган с
оглед изпълнението на особените изисквания на закона за извършване на
строителни работи, без които прилагането докрай на визирания изпълнителен
способ не би представлявал валидно изпълнително дейстие, а самоуправно и
противозаконно такова.
Отделно от
това следва да бъде отбелязано, че описаните подробно в настоящото изложение
действия и актове на съдебния изпълнител, в това число посещения на процесния
имот на датите, на които е бил насрочен въвода на владение, както и овластяването
на взискателя по реда на чл.526 ГПК да извърши от свое име и за сметка на
длъжника фактическите и правни действия за преместване на преградната стена и
изградените в обособената част В и К и електроинсталации, представляват по
своята правна същност действия по осъществяване на постановения със съдебния
акт изпълнителен способ в рамките на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Отделно от
това и за пълнота на изложението е необходимо да бъде посочено, че за времето от
10.02.2015г. до 25.10.2017г., съдебният изпълнител не е имал законово основание
за предприемане на действия по изпълнителното производство, респ. взискателят
по изпълнението да иска предприемане на такива действия, предвид обстоятелството,
че същите са били отложени до окончателно влизане в сила на разрешението за
строеж и приключване на производството по обжалване на строителните книжа, по
искане на самия длъжник по изпълнението.
По така
изложените съображения и предвид установеното от фактическа страна, не е налице
период по-дълъг от две години, през който да не са били осъществявани
изпълнителни действия, поради което и изпълнителното производство не е
перемирано и не са налице основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за
прекратяването му по право с обезсилване на всички предприети по него изпълнителни
действия, в който смисъл са и постановките на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Тъй като не се установи да са настъпили правните последици на перемпцията на
сочената от жалбоподателя дата, респ. на друга, установена от съда,
изпълнителното производство не е било прекратено и всички предприети
изпълнителни действия са били валидно осъществени, като следва да се зачете и
материалноправният им ефект, водещ до прекъсване на давността в изпълнителното
производство.
С оглед на
изложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна, и като такава
следва да се остави без уважение.
Съгласно
правилото на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК, решението не подлежи на обжалване.
По изложените
съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба на В.А.В., в качеството й на длъжник по изпълнително дело №
20128530400059/2012 г., срещу действия на ЧСИ А.Д., рег. № 853 при КЧСИ,
обективирани в Протокол от 17.01.2019г., в частта, в която е оставено без
уважение искане вх.№ 3663/20.12.2019г., за прекратяване изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.