№ 635
гр. София , 21.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Ботева
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100107399 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. №
3928/10.06.2021 г., предявена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД против Е.Я.М...
Ищецът твърди, на 18.10.2014 г., на път ІІІ-204, км. 49+937, В.Е.Я., при
управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ****, е нарушил правилата
за движение по пътищата и е реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП).
Към датата на описаното ПТП, ищецът бил застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Фолксваген Голф“, с
peг. № ****, включително и на водача В.Е.Я..
Ищецът твърди, че при настъпването на ПТП, В.Е.Я. е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ****, въпреки че е бил неправоспособен
водач.
Ищецът твърди, с изплащане на застрахователното обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на
пострадали при ПТП лица, има право на регрес срещу ответницата Е.Я.М.., която е
наследник по закон на виновния водач В.Е.Я..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева – частичен иск от
212 954.40 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
Софийски градски съд, след служебна проверка по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК
(изм. с ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), констатира, че предявените искове не
1
са му местно подсъдни, поради следните съображения:
Разпоредбите на чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК уреждат т.нар. обща местна
подсъдност, съобразно която искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника. За тази обща местна подсъдност
съдът не следи служебно, а я съобразява при депозирано от ответника възражение в
срока за отговор на исковата молба.
В ГПК, обаче, са предвидени и други привръзки на конкретния спор с района
на компетентния да го разгледа съд и те са специални, поради което изключват
приложението на общия принцип, закрепен в чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК.
Съгласно чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Тази специална местна подсъдност дава приоритет
на интереса на икономически по-слабата страна в материалното правоотношение, при
възникнал спор с насрещната страна, да се ползва от благоприятна подсъдност (най-
удобния и близък за потребителя съд).
Разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП урежда, че „потребител“ е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, включително финансови,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Наред с това в § 12 от ДР на
ЗЗП, „финансова услуга“ е определена като всяка услуга, свързана с банкова дейност,
кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Кодекса за застраховането, по смисъла на този кодекс
„ползвател на застрахователни услуги“ е застраховащият, застрахованият, третото
ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права
по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което
проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни
продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка
с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за
защита на потребителите.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г.
на ВКС ОСТК, с разпоредбите на КЗ, законодателят разширява кръга на
потребителите на застрахователни услуги, спрямо този по ЗЗП.
Този разширителен подход, при който в кръга на потребителите на застрахователни
услуги се включва третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за
2
които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или
юридическо лице, проявяващо интерес да се ползва от услугите, е обществено
оправдан. Той е израз на защитата на потребителите в специфичната област на
застраховането и е съобразен с вида на отделните застраховки.
В определение № 349/07.07.2016 г. по ч.т.д. № 1433/2016 г. на ВКС, ІІ ТО,
постановено след влизане в сила на новия КЗ, е прието, че е налице идентитет между
понятието „потребител на застрахователни услуги” съгласно § 1, т. 1 ДР на КЗ
/отм/ и понятието „ползвател на застрахователни услуги съгласно чл. 2, ал. 2 КЗ “.
В същия смисъл са и определение № 518/25.11.2016 г. по ч.т.д. № 1855/2016 г. на ВКС,
І ТО, определение № 179/14.03.2013 г. по ч.т.д. № 1360/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, и
определение № 87/21.02.2020 г. по ч.т.д. № 2870/2019 г. на ВКС, определение №
140/13.04.2020 г. по ч.т.д. № 174/2020 г. на ВКС, І ТО, в които се приема, че
относимите норми на отменения КЗ, по който е постановено тълкувателно решение №
1/2014 г. на ОСТК на ВКС, не са претърпели съществено изменение в приложимия към
спора закон.
В настоящия случай, предмет на иска е регресно вземане за престирано на
увредено лице застрахователно обезщетение, основано на липсата на придобита
правоспособност за управление на МПС от застрахованото по „ГОА“ лице.
Следователно исковата претенция е основана на застрахователен договор, сключен с
потребител, което е достатъчно основание за приложимост на чл. 113 ГПК.
Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът следи служебно за спазване на местната
подсъдност по чл. 113 ГПК (както и по чл. 108, ал. 2 и чл. 115, ал. 2), именно защото
специалната подсъдност е предвидена в защита на потребителите – да им бъде
осигурен най-близкият териториално съд. Все поради предоставената засилена закрила
на страната потребител, с изменената редакция на разпоредбата на чл. 113 ГПК, ДВ,
бр. 65 от 2018 г. е предвидена възможност съдът служебно да следи за спазването на
тази местна подсъдност, като проявна форма на принципа за широка материално и
процесуалноправна защита на потребителя в съответствие с изискванията на
европейското право.
Видно от служебно извършената справка по реда на Наредба № 14/2009 г., към
датата на предявяване на исковата молба, обявеният постоянен и настоящ адрес на
Е.Я.М. е на територията на гр. Антоново, който е в съдебния район на Окръжен съд –
Търговище.
При така направените констатации, делото следва да се прекрати и да се
изпрати по подсъдност на Окръжен съд – Търговище.
3
Водим от горното и на основание чл. 119, ал. 3 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 7399/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-20 състав.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на определението, делото да се изпрати на Окръжен съд -
Търговище.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4