Присъда по дело №689/2022 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 148/22.12.2022 година по НОХД № 689/2022 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Ямбол, с
който срещу подсъдимия К.Ю. /U.Y./, роден на 21.03.1999г. в гр. Захо, Ирак, гражданин на
Ирак, без документи за самоличност, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление
по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 28.11.2022 г. в района на гранична пирамида № 195,
находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол, действайки като
извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначения му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимия редовно
призован, не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
с оглед правната квалификация на престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато
обвинение, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и участието му в наказателния
процес не е задължително, съдът приемайки, че неявяването на подсъдимия не би попречило
за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в производството е
обезпечено, чрез участието на назначен му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал
в производството, по аргумент на чл. 269, ал.1 от НПК във вр.чл.271, ал.2, т.2 от НПК, е дал
ход и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия К.Ю. /U.Y./ обвинение като намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и му бъде наложи наказание в
размер към минимума на предвиденото в нормата на чл.279, ал.1 от НК, с оглед чистото
съдебно минало на подсъдимия.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. М. Х. от АК – Ямбол счита, делото за
изяснено от фактическа страна, а повдигнатото обвинение за доказано, както от
самопризнанията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство и приобщени
по надлежния процесуален ред, така и от останалите събраните по делото доказателства.
Пледира на подзащитния й да бъде наложено наказание в размер на минимално
предвиденото от закона, като се отчетат младата възраст на подсъдимия, съдействието му в
хода на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по делото и факта,
че същия бяга от зона с военни действия.
Съдът, след като обсъди по отделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е К.Ю. /U.Y./, роден на 21.03.1999г. в гр. Захо, Ирак, гражданин
на Ирак, с начално образование, с адрес в гр. Захо, Ирак, без документи за самоличност.
Подсъдимият К.Ю. /U.Y./ по неустановено по делото време напуснал държавата си по
произход - Ирак и влязъл на територията на република Турция. По време на престоя си в
Република Турция, в гр.Истанбул подсъдимият решил да напусне република Турция и
достигне до трета държава, находяща се на територията на Европа, различна от република
България, където да се установи при свои роднини, не по установения за това начин. В
изпълнение на намерението си подсъдимия се свързал с неустановено по делото лице, с
което се договорил срещу заплащане да организира пътуването му до Република Сърбия
през Република България, вкл. и влизането му през границата на страната ни без
съответното изискуемо разрешение от българските гранични власти и не през определените
за това места. На 28.11.2022 година сутринта подсъдимият и още 17 лица сирийци и
иракчани, водени от две неустановени по делото лица достигнали възпрепятстващото
1

съоръжение на границата на република България с република Турция в района на 195
гранична пирамида, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол.
Водачите на групата направил отговор във възпрепятстващото съоръжение, чрез срез в
долната му част, след което подсъдимия, спътниците му и водачите им преминали през
същия, като по този начин подсъдимия влязъл през границата на страната ни от република
Турция в република България без разрешение от надлежните органи на властта, в района на
гранична пирамида № 195, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол.
След това подсъдимия заедно с останалите лица от групата и водачите им продължил
движението си към вътрешността на страната ни. На 30.11.2022 г. подсъдимият и
спътниците му били качени в автомобил марка ВМВ модел Х5, с рег. № Х5343 КМ, който
следвало да ги придвижи до гр.София. В последствие на 30.11.2022 година вечерта след
предприети действия по извършване на полицейска проверка на автомобила, подсъдимия
бил установен като пътник в посочения автомобил от служители на ГПУ –Елхово и
задържан.
При задържането на подсъдимия на 30.11.2022 година и извършения му полицейски
обиск в подсъдимия не са били открити никакви документи.
На 30.11.2022 година мястото на нарушение на държавната граница – в районна на
195 гранична пирамида в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол е установено от
св. С.П.К. - старши полицай в 02 ГОДГ при ГПУ-Елхово.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
подсъдимият К.Ю. /U.Y./ не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимият, дадени в хода
на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетелите Ж.М.У. и С.П.К., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия
макар и средство за защита, кореспондират с останалите доказателства, същите съдържат
твърдения относно времето на извършване на деянието и формата на вината, поради което
и доколкото не се опровергават от доказателствата съдът ги цени с доверие. Показанията на
разпитаните свидетели са правдиви, логични, непротиворечиви, кореспондиращи помежду
си и останалите доказателства, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими
към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията
на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените доказателствени
източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по
делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият К.Ю. /U.Y./ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 28.11.2022 г. в района на
гранична пирамида № 195, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол,
е влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посоченият
текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият К.Ю. /U.Y./ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата от
която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
2

изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното
се съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетелите. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция за което е начинът по който същият е
влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в
страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това
документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на Република
България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му
по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на
държавната ни граница, а именно в Република Турция, е бил преследвана заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Предвидената в чл.279, ал.5 от НК специална цел следва да е налице към момента на
извършване на деянието. Самите действия на подсъдимия при и след влизането му в
страната ни – без документ за самоличност и предвижването му на територията на
Република България, укрит в превозно средство, свидетелстват за намерението му да се
укрива от органите на властта в Република България, което изключва намерението да търси
убежище, респ. закрила. Доколкото специалната цел на чл.279, ал.5 от НК е липсвала към
момента на извършване на деянието последващото търсене на закрила от подсъдимия е без
значение за прилагане на нормата на чл.279, ал.5 от НК.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия К.Ю. /U.Y./, за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока,
а като смекчаващи такива отчете ниската обществена опасност на самия деец, обоснована от
чистото му съдебно минало и направените самопризнания в хода на досъдебното
производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, както и
младата му възраст. Посочените смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат определени
нито като многобройни, нито като изключителни, поради което липсват основания за
определяне на наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. При тези фактически
констатации и при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът наложи на
подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК, в размер на предвиденият в закона
минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на
3

100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото
разноски за преводач в хода на досъдебното производство в размер на 15.00 лева остават за
сметка на органа който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	148
Дата:	22 декември 2022 г.
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20222310200689
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 декември 2022 г.

Присъда по дело №689/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите