РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Бяла, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на десети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20214510200331 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.“ Е., ЕИК ............... със седалище и адрес на управление
в гр.Б., ул.“А. К.“ № ., представлявано от управителя М. ИЛ. Г. против Наказателно
постановление № 18-2100002 от 28.10.2021г., издадено от Директора на Дирекция
“Инспекция по труда“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” по чл.416,ал.5 във връзка с
чл.414, ал.3, във вр. с чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда в размер на 1 500 лева, за извършено
нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно
и иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 09.08.2021г. около 13.37ч. св. Д. и св. Я. извършили проверка в склад за
алкохолни и безалкохолни напитки в гр.Б., ул.“К. Ф.“ № . за спазване на трудовото
законодателство. Повод за проверката бил изпратен сигнал за лица, които работят без
сключен трудов договор, подаден от разследващ митнически инспектор, който извършвал
проверка в склада. Служителите на ДИТ посетили склада, където се срещнали с
управителката на обекта – М.Г., като обяснили, че ще бъде извършена проверка. В хода на
проверката било установено лицето П.Т., който полагал труд в склада, като извършвал обща
работа – товаро-разтоварна дейност и местил палети и кашони. Служителите предоставили
на Т. да попълни декларация, в която същият посочил, че „помага на стаж“ от 05.08.2021г. с
работно време от 08.00ч. до 17.00ч. с възнаграждение от 38лв. Т. отразил, че няма сключен
1
трудов договор и желае да сключи такъв. В тази връзка било изготвено постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение, което било връчено на
управителката Г. и на П.Т.. С него било дадено предписание на работодателя да предложи
сключването на трудов договор в срок до 12.08.2021г. Същото не било обжалвано.
Управителката Г. била призована да се яви в ДИТ – Русе на 12.08.2021г., като било
указано да представи редица документи във връзка с проверката. При явяването си на
посочената дата, управителката не представила сключен трудов договор с П.Т..
Впоследствие бил изготвен протокол № ПР2126493 от 10.09.2021г. от извършената проверка
в обекта на 09.08.2021г., връчен на управителката на 10.09.2021г. На същата дата бил
съставен и АУАН № 18-2100002 за това, че на 09.08.2021г. било установено, че работникът
П. ИВ. Т. полага труд в обекта, без да има сключен писмен трудов договор с жалбоподателя.
Актът бил съставен в присъствието на управителката, която го подписала без възражения. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, били депозирани писмени възражения срещу съставения
АУАН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспорваното НП, в което
АНО обсъдил наведените писмени възражения. НП било връчено лично на управителката
на 23.11.2021г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН, НП,
декларация, постановление, протокол от извършена проверка и призовка. По делото се
събраха и гласни доказателства посредством проведените разпити на св. Д., св. Я., св.
Георгиев и св. Т..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.416, ал.1 от Кодекса на труда. Обжалваното НП е издадено от
компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.416, ал.5 от
Кодекса на труда, каквото се явява и Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе.
Предвид изложеното, за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и
наказващия орган.
В жалбата са релевирани възражения, че П.Т. в момента на проверката не изразил
желание да сключи трудов договор с „А.“ Е.. В свои устни обяснения пред управителя той
заявил, че му предстояло пътуване с приятелката му, а след това щял да посети баща си в
Белгия, където да си потърси и работа. Обяснил, че искал да види в какво се изразява
работата в склада, като евентуална алтернатива, ако не успее да си намери работа в Белгия.
По тази причина не искал към него момент да влиза в трудови правоотношения.
Съдът намира така релевираните възражения за неоснователни. Видно от
декларацията, която Т. попълнил в хода на извършваната проверка, същият е декларирал
желанието си да сключи трудов договор. В показанията си Т. също посочва, че е имал
намерение да започне работа. Действително потвърждава изнесеното в жалбата, че е бил на
почивка с приятелката си и след това е посетил своя баща в Белгия. Въпреки това, съдът
намира че тези обстоятелства не изключват отговорността на дружеството.
Съгласно практиката на касационната инстанция, за да е налице нарушението
вменено на жалбоподателя, следва да се отговори на въпроса съществувало ли е трудово
правоотношение между Т. и „А.“ Е.. За целта, следва да е било установено от контролния
орган изпълнение на трудови задължения от страна на работника на определено работно
място, с определено работно време, трудово възнаграждение и пр.
2
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се
доказват посочените обстоятелства по безспорен начин. Установява се от приложената
декларация, попълнена собственоръчно от Т., че е полагал труд, като е извършвал товаро-
разносителна дейност в склада за алкохолни и безалкохолни напитки на жалбоподателя, с
установено работно време от 08.00ч. до 17.00ч., както и размер на трудовото му
възнаграждение в размер на 38лв. Същият е декларирал, че полага труд от три дни, като все
още нямал сключен трудов договор, но желаел да има такъв. Посочените обстоятелства се
подкрепят и от показанията на Т. дадени в съдебно заседание. Същият посочва, че за
работата узнал от сина на управителката на фирмата – Александър, който му споделил, че
ще си търсят човек за работа през лятото. Т. проявил интерес и отишъл да види в какво се
изразява работата, където му показали къде стоят стоките и как се товари буса. Следващите
три дни Т. ходил в склада от 08.00ч., където извършвал товаро-разтоварна и разносителна
дейност, за която получавал сумата 38лв. За размера на възнаграждението се бил уговорил с
управителката на фирмата – М.Г.. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на св.
Г. не се кредитират от съда, тъй като същите са неконкретизирани, отразяват общи
фактически положения, а и с оглед възможната заинтересованост на свидетеля, като съпруг
на управителката М.Г..
По посочените съображения съдът намира, че при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и приложението на материалния закон, поради което
наказателното постановление следва да бъде потвърдено. С оглед императива на чл.415в,
ал.2 от КТ, нарушенията на чл.62, ал.1 вр. с чл.61, ал.1 от КТ не са маловажни. При
определяне на наказанието също не се констатират нарушения, като АНО е определил
такова в минимален размер, предвиден в нормата на чл.414, ал.3 от КТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва да се присъдят
разноски в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София, която
е юридическото лице на основание чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за юрисконсултско възнаграждение,
които съдът на основание чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ определя в
размер на 80лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-2100002 от 28.10.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ – Русе, с което на „А.“ Е., ЕИК
.............. със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.“А. К.“ № ., представлявано от
управителя М. ИЛ. Г., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” по
чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3, във вр. с чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда в размер на
1 500 лева, за извършено нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „А.“ Е., ЕИК ............. със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.“А.
К.“ № ., представлявано от управителя М. ИЛ. Г. да заплати на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" – гр. София сумата в размер на 80лв. представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _____/п/__________________
3
4