№ 100
гр. Велико Търново, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН Г.
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора С. Г. Ц.
като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Наказателно дело за възобновяване
№ 20244000600199 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на осъдения А. Е. Д., направено чрез изрично упълномощения му за
това производство защитник адвокат Н. Б. от САК, за възобновяване на
ВНОХД № 69/2024год. по описа на Окръжен съд- гр.Габрово /НОХД №
292/2022год. по описа на Районен съд-гр.Габрово/, на основание чл.422 ал.1
т.5 от НПК.
От съдържанието на искането за възобновяване е видно, че е заявено
основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с
допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК.
В искането за възобновяване се твърди, че постановеното решение по
ВНОХД № 69/2024год. по описа на Окръжен съд- гр.Габрово, с което е
потвърдена постановената присъдата по НОХД № 292/2022год. по описа на
Районен съд-гр.Габрово, е незаконосъобразно, неправилно и явно
1
несправедливо, а при постановяването му са допуснати особено съществени
процесуални нарушения, от категорията на абсолютните. Твърди се, че
присъдата на първоинстанционния съд е незаконосъобразна, а оттам и
въззивният съдебен акт на ОС-Габрово. Твърди се, че осъденият Д. е бил
лишен от възможността да получи справедлив процес във всички съдебни
инстанции при разглеждане на делото.
Излагат се доводи, че първостепенният съд, а впоследствие и ОС-
Габрово са постановили осъдителна присъда в нарушение на чл.303 ал.1 от
НПК, като фактическите положения по делото са неправилно установени и не
е разкрита обективната истина, каквото е изискването на закона. Посочва се,
че грешните логически съждения на съда, извлечени от погрешно приетата
фактическа обстановка, превръщат постановения съдебен акт в
незаконосъобразен. Твърди се, че осъдителната присъда почива единствено и
само на предположения и обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Твърди се, че първоинстанционната присъда е постановена от
незаконен и заинтересован от изхода на делото състав, като се излагат
съображения, че по делото са налице безспорни доказателства, че
председателят на състава в РС-Габрово е бил предубеден и заинтересован от
изхода на делото и тази му предубеденост е била явно изразена в нежеланието
му да изпълни изискванията на закона съдържащи се в нормите на чл.13, чл.
103 и 107 от НПК. Твърди се, че председателят на състава на
първоинстанционния съд, воден от своята дълбока предубеденост, въобще не е
пожелал при разглеждането на делото да проведе обективен и задълбочен
аналитично мисловен процес както при събирането, така и при оценката на
събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният състав
умишлено е неглижирал фрапиращи противоречия в различните
доказателствени източници, които са от изключително значение за правилното
решение на делото. Посочва се, че досъдебното производство е образувано въз
основа на оглед на местопроизшествие за намерени на паркинг
ключодържател с два бр. ключове и три банкноти, а в последствие в рамките
на десет минути време е извършено претърсване и изземване от едни и същи
лица в два обекта. Твърди се, че поемните лица А. П. и И. И. не са
присъствали на намирането на ключодържател и банкноти, но са вписани като
такива в протокола за оглед.
2
Излага се довод, че предубедеността на председателя на съдебния
състав е реализирана и в безспорно установеното и от инспектората на ВСС
нежелание да изготви мотивите към присъдата в законоустановения срок.
Нещо повече - при обжалването на присъдата защитата била обжалвала и
определението за изменение на мярката за неотклонение, но председателят на
състава вместо да изпрати делото с жалбата на ГОС, е задържал същата при
себе си и едва на 06.02.2024г., след поредицата от жалби на адв.Б., я е
приложил в делото, като въпреки, че инспектората на ВСС е установил
извършени закононарушения от председателя на състава още м. ноември
2023г., до 09.02.2024г. не е предприел никакви действия
Възразява се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си
съобразно разпоредбата на чл. 314 ал. 1 от НПК да провери изцяло
правилността на атакуваната присъда.
Излага се, че за да направи изводите си и постанови осъдителна
присъда, както PC-Габрово, така и ОС-Габрово кредитират в изключителна
степен показанията на свидетеля на обвинението - А. М. и свидетелите
полицейски служители. Възразява се, че въпреки че от разпита на св.М. са
били установени обстоятелства, които са взаимноизключващи се, показанията
му са били оценени високо и кредитирани изцяло, като не е даден отговор на
редица спорни въпроси, свързани със св.М. като това как за някой
незначителни детайли спомените му са ясни и точни, а за други много по-
съществени моменти твърди, че не си спомня нищо. Излага се, че показанията
на останалите свидетели на обвинението - полицейските служители, също са
кредитирани изцяло, въпреки съмненията за тяхната обективност и
безпристрастност, още повече предвид служебната им зависимост от
Районната прокуратура. Нещо повече, била постановена осъдителна присъда,
въпреки наличието на значителни разколебаващи обвинението доказателства.
Иска се Великотърновския апелативен съд да постави на оценка
показанията на свид. М. и възраженията на защитата срещу тях, като обърнете
основно внимание на обстоятелството, че въззивният съд не уважил искането
на защитата този свидетел да бъде разпитан повторно, както това се
направило с поемните лица. Твърди се, че единственото желание на защитата
било въззивният състав лично да възприеме свидетелските показания и на
базата на тях да изгради вътрешното си убеждение и нищо не пречело това да
3
бъде направено.
Излагат се съображения, че първооинстанционният и въззивният съд
не са анализирали детайлно и в пълнота показанията на свидетелите - поемни
лица - А. П. и И. И. въпреки че от техния разпит се разкрива, че най-вече по
време на претърсването и изземването в дома на А. Д. са допуснати няколко
съществени процесуални нарушения, които според защитника на осъдения
опорочават из основи извършеното процесуално следствено действие. Твърди
се, че в нарушение на чл.107 ал.З от НПК, първоинстанционният съд не е
обсъдил някой изключително компроментиращи действия на извършващите
процесуално следствени действия полицейски служители.
Посочва се, че съдебните състави не са обсъдили заявеното от св. П.,
както и на свидетеля И. И.. Според адв.Б. показанията на тези двама
независими и безпристрастни свидетели разкриват пълното опорочаване на
извършените две процесуално следствени действия - оглед на
местопроизшествие и претърсване и изземване в жилището на подсъдимия Д.,
тъй като и двамата свидетели са категорични, че процесния буркан за първи
път го виждат в ръцете на полицейския служител, а не на предполагаемото
място, където той се е намирал. Категорични са, че полицаят им го е
представил буркана и им казал от къде го е взел. Твърди се, че това е тотално
нарушаване на процесуалните правила и води до опорочаване на това
процесуално следствено действие. Излага се, че допуснатото съществено
процесуално нарушение буди основателни съмнения в защитата и
подсъдимия, че тези действия на полицая не са случайни, а напротив -
умишлени и целенасочени са, и че е извършена определена интервенция с
този буркан, за да бъде потърсена наказателна отговорност от А. Д..
Посочва се, че св.Илев свидетелства и за наличие на 8 полицейски
служители в апартамента на Д. по време на ПСД-то, което е още едно
съществено процесуално нарушение, което няма как да бъде санирано в
съдебното производство, тъй като видно от протокола за претърсване и
изземване - полицейските служители, които следва да са присъствали са трима
- И. З., Н. К. и Р. В.. Според адв.Б. присъствието на още 5 полицейски
служители, без да имат законовото право да присъстват на това процесуално
следствено действие и без да бъдат вписани, дори като свидетели в протокола,
не дава възможност на защитата да провери всички факти и обстоятелства от
4
значение за разкриване на фактическата обстановка по случая. За пълнота се
отбелязва и това, че претърсването е извършено в полунощ и при
неотложност, което според адв.Б. дава основание да се приеме, че действията
на полицаите са преследвали определена цел.
Твърди се, че делото срещу А. Д. е приключено с влязъл в сила
съдебен акт без да е изяснено нито от обективна нито от субективна страна,
защото не е отговорено на основни въпроси при събирането на доказателства,
при техния анализ и оценка не са получени правилни и обосновани отговори,
а на някой изключително важни въпроси въобще не са дадени такива. Посочва
се, че от съществено значение е установяването на собствеността на жилището
и лицата, които са пребивавали него. Твърди се, че не е установена
непосредствена връзка между подадения от полицаите буркан в коридора на
жилището и подс. Д.. Излага се, че при заявеното от поемните лица, че не са
видели от къде е изваден процесния буркан, би следвало твърденията на
полицаите да се подкрепят с намерени отпечатъци, ДНК следи или други в.д.
Посочва се, че въпреки, че в тази насока са направени изрични възражения от
защитата, въззивният съд не се е произнесъл по тях.
Твърди се, че постановената присъда, потвърдена с решение на ОС-
Габрово е явно несправедлива, тъй като в конкретния случай няма извършено
престъпно деяние. Посочва се, че срокът на наложеното наказание „лишаване
от свобода" от две години и половина, при липсата доказателства е силно
завишен и е близък до средата определена от закона, вместо да бъде наложено
наказание към минимума предвиден в закона, ако са на лице предпоставките
за това- една година. Посочва се, че наред с това тежко наказание, на Д. е
наложено кумулативно и наказание „глоба" в размер на 2000лв. и така
наложените наказания се явяват явно несправедливи.
Посочва се, че с потвърждаването на вида и размера на наложеното
наказание, въззивният съд се е солидализирал с районния съдия, като каквито
и да са причините за това, то е несправедливо.
Иска се Великотърновския апелативен съд да уважи молбата за
възобновяване и да върне делото на „долустоящата“ инстанция, с цел
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения,
правилното приложение на закона и постановяването на справедлива присъда.
В съдебно заседание осъденият А. Е. Д. и защитника му адв.Н. Б.
5
поддържат искането си за възобновяване по изложените в него съображения.
По време на съдебните прения адв. Б. заявява, че оттегля искането за
връщане на делото, тъй като то е безсмислено и моли съда да възобнови
делото и да признае осъдения А. Е. Д. за невинен или да намали наложеното
наказание, както и да отмени наложеното наказание глоба, тъй като осъденият
няма средства да я плати. Осъденият А. Д. поддържа казаното от защитника
му.
Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява
мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на
делото и предлага Великотърновския апелативен съд да го остави без
уважение.
В последната си дума осъденият А. Е. Д. заявява, че иска да бъде
оправдан.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на заявеното с искането основание за възобновяване на делото в
пределите визирани в чл.347 от НПК, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е допустимо. Предмет на искането е акт
от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по
жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от
процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от съдържанието
на искането е видно, че с него е заявено основание за възобновяване по чл.422
ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1
т.1, т.2 и т.3 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в
законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
С присъда № 24 от 19.04.2023год., постановена по НОХД №
292/2022год. по описа на Районен съд-гр.Габрово, подсъдимият А. Е. Д. е
признат за виновен в това, че на 17.02.2022 година срещу 18.02.2022 година, в
град Габрово, без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал в дома си,
находящ се на улица „Зелена ливада” № 26, ет. 5, ап. 15, високорискови
наркотични вещества - коноп (марихуана) с нето тегло 1,84 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент
6
тетрахидроканабинол 13,9%, на стойност 11,04 лева; и коноп (марихуана) с
нето тегло 100,13 грама, със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 12,7%, на стойност 600,78 лева, или общо
101,97 грама коноп (марихуана) на обща стойност 611,82 (шестстотин и
единадесет лева и осемдесет и две стотинки), с което е извършил
престъпление по чл.354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1 от НК и на основание чл. 54, ал. 1
от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, както и на
глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева, която да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово.
Постановено е наложеното наказание в размер на две години и шест
месеца лишаване от свобода да се изтърпи от А. Е. Д., при строг първоначален
режим, определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 т.1 пр.1 от НК, при изпълнението на така
определеното наказание е приспаднато времето, през което А. Д. е бил
задържан.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказание
в размер на единадесет месеца лишаване от свобода, наложено на подс. А. Е.
Д. с Определение № 7, постановено на 15.02.2021 г. по ЧНД № 96/2021 г. на
РС - Габрово, като общо най-тежко между тези, определени му по НОХД №
349/2020 г. на Районен съд- Габрово, по НОХД № 737/2020 г. на Районен съд-
Габрово, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”в” от ЗИНЗС е определен
първоначален строг режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение
наказание единадесет месеца лишаване от свобода.
Постановено е след влизане на присъдата в законна сила предмета на
престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1 от НК, представляващ 2 (две)
полиетиленови пликчета, съдържащи коноп (марихуана) с общо нето тегло
101,97 грама и бруто тегло 112,60 грама, подробно описани в приемателно -
предавателен протокол № 84216 от 28.02.2022 година, намиращи се на
съхранение в ЦМУ Сектор “НОП”, да се отнеме в полза на държавата, на
основание чл. 354а, ал. 6 от НК.
По отношение на останалите веществени доказателства е
постановено да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият А. Е. Д. е осъден да
заплати направените по делото разноски в досъдебното производство и в
7
производството в първоинстанционния съд.
Горепосочената присъдата е обжалвана с въззивни жалби от двама
защитници на подсъдимия А. Е. Д., които са го защитавали в първата
инстанция и въз основа на подадените жалби е образувано ВНОХД №
69/2024год. по описа на Окръжен съд-гр.Габрово.
С решение № 26 от 23.05.2024год., постановено по ВНОХД №
69/2024год. по описа на Окръжен съд-гр.Габрово, въззивният съд потвърдил
изцяло присъда № 24 от 19.04.2023год., постановена по НОХД № 292/2022год.
по описа на Районен съд-гр.Габрово.
Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка
по жалба или протест и на основание чл.412 ал.2 т.1 от НПК е влязло в сила от
момента на постановяването му на 23.05.2024год. На същата дата е влязла в
сила и потвърдената с въззивното решение присъда на първоинстанционния
съд.
Първо следва да се разгледа оплакването за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като въпросите относно
правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието могат да
бъдат решени в настоящото производство по възобновяване само, ако фактите
по делото са установени при спазване на процесуалните правила за събиране и
оценка на доказателствените материали и не са налице съществени
процесуални нарушения, които да съставляват основание за отмяна на
съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2
от НПК е лишено от основание. Липсват допуснати от първоинстанционния
съд съществени нарушения на процесуалните правила, които да са останали
незабелязани от въззивния съд и последният не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила в рамките на въззивното производство.
В съответствие с правилата на чл.13 и чл.107 ал.2 и ал.3 от НПК,
първоинстанционният и въззивният съд са допуснали и събрали всички
доказателства необходими за разкриването на обективната истина и
изясняване на обстоятелствата по делото, влизащи в предмета на доказване по
чл.102 от НПК. Видно от мотивите на първинстанционната присъдата и на
въззивното решение, вътрешното убеждение на първоинстанционния и
въззивния съд, относно приетите за установени фактически положения, е
8
формирано при стриктно спазване на правилата на чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5 от
НПК, въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, съобразно изискванията на закона. Мотивите на
присъдата на първоинстанционния съд са изготвени в съответствие с
изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, като съдът е посочил какво приема за
установено, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните
му съображения за взетото решение, обсъдил е наличните противоречия в
доказателствените материали и е изложил убедителни съображения защо
приема и кредитира някой от тях, а други отхвърля. Въззивният съд, в
пределите на въззивната проверка по чл.314 от НПК, проверил изцяло
правилността на първинстанционната присъда, като извършил собствена
задълбочена проверка и анализ на всички доказателствени материали. Във
въззивното решение са обсъдени всички доводи изложени в подкрепа на
оплакванията във въззивните жалби и допълнението към тях, като въззивният
съд аргументирано, позовавайки се на доказателствата по делото и закона, е
изложил съображенията си защо ги е приел за неоснователни и защо е приел
фактическите и правни изводи на първата инстанция за правилни. Изложените
мотиви в решението на въззивната инстанция напълно удовлетворяват
изискванията на чл.339 ал.2 от НПК. Присъдата на първоинстанционния съд и
решението на въззивния съд не почиват на предположения и не е нарушен
чл.303 от НПК.
Лишени от основание са доводите в искането за възобновяване за
допуснато съществено нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.3 пр.1 от НПК,
изложени в подкрепа на твърдението, че присъдата е постановена от незаконен
състав. В конкретният случай от доказателствата по делото не може да се
направи извод, че председателят на състава на първоинстанционния съд е бил
предубеден или заинтересован от изхода на делото и е било налице основание
по чл.29 ал.2 от НПК да се отведе от разглеждането му. В настоящият случай
процесуалната деятелност на председателя на състава на първоинстанционния
съд не поражда съмнения за наличието на твърдяната от защитника на
осъдения предубеденост и заинтересованост от изхода на делото.
Обстоятелството, че анализа и оценката на доказателствените материали по
делото извършени от първоинстанционния съд не се споделят от някоя от
страните по делото, не е основание да се приеме наличието на предубеденост
или заинтересованост на съдебния състав или на някой от членовете му, дори
9
тези анализ и оценка да не са извършени в съответствие с процесуалните
правила, а в настоящият случай дори липсва извършено такова процесуално
нарушение. Неизготвянето на мотивите на присъдата в законоустановения
срок и непроизнасянето своевременно по направено от адв.Б. искане за
изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия А. Д. са обстоятелства,
заради които би могло да бъде ангажира дисциплинарна отговорност по
отношение на председателя на състава на първоинстанционния съд, но въз
основа на тези обстоятелства също не може да се направи извод за
предубеденост или заинтересованост на същия от изхода на делото.
Направените в искането за възобновяване възражения за допуснати
съществени нарушения на поцесуалните правила при извършените по делото
оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване, са били направени от
защитата на осъдения и пред въззивния съд, който правилно ги е отхвърлил
като неоснователни, като изложил подробни съображения, които изцяло се
споделят от настоящия състав.
Обстоятелството, че въззивният съд е оставил без уважение искането
на защитата да допусне разпит във въззивната инстанция на св.М., който е бил
разпитан в първата инстанция, не съставлява нарушение на процесуалните
правила, тъй като в конкретния случай разпита на този свидетел във
въззивната инстанция не е бил необходим за разкриване на обективната
истина и правилното решаване на делото.
Въз основа на изложеното до тук може да се обобщи, че настоящият
състав на Великотърновския апелативен съд не намери да са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да разкриват
наличие на основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.2
от НПК.
Лишено от основание е и оплакването за допуснато съществено
нарушение по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. При приетите за установени фактически
положения, като са квалифицирали извършеното от А. Е. Д. деяние като
престъпление по чл.354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1 от НК, първоинстанционният и
въззивният съд са приложили закона правилно. Липсва основание за
оправдаване на осъдения или за приложение на различна правна
квалификация на извършеното от него деяние.
Лишено от основание е и оплакването за допуснато съществено
10
нарушение по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Съгласно чл.348 ал.5 т.1 от НПК,
наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл.36 от НК.
Такова явно несъответствие в случая не е налице в претендираната от
осъдения и защитника му насока, а напротив. Въззивният съд е отчел
правилно обществената опасност на деянието и на дееца, смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства от значение за индивидуализацията на
наказанието и тяхната относителна тежест. В случая е налице превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, което обуславя определяне на
наказание над средния размер, а наложеното наказание две години и шест
месеца лишаване от свобода е под средния размер, но при липсата на въззивен
протест с искане за увеличаване на наказанието, въззивният съд не е имал
процесуална възможност да увеличи наказанието.
Предвид липсата на основание за възобновяване на делото, искането
на осъдения следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Е. Д., направено
чрез защитника му адвокат Н. Б. от САК, за възобновяване на ВНОХД №
69/2024год. по описа на Окръжен съд- гр.Габрово /НОХД № 292/2022год. по
описа на Районен съд-гр.Габрово/, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11