№ 11075
гр. София, 25.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20221110167075 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма-З] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист срещу В. В. В. за сумата от 1288,48 лева, представляваща вземане
по запис на заповед, издаден на 20.04.2022 г., служещ като обезпечение на вземанията по
договор за заем № 67835 от 20.04.2022 г. и договор за предоставяне на допълнителни услуги.
Според уточняващата заявлението молба със записа са обезпечени следните задължения:
сумата от 900 лева - главница, сумата от 63,53 лева - договорна лихва; сумата от 324,95 лева
- дължима по чл. 12, ал. 4 от договора неустойка за неизпълнение на задължение, сумата от
70 лева - такси по договора за предоставяне на допълнителни услуги,сумата от 80 лева -
други такси по чл. 18 от договора за кредит. Заявителят съобщава, че заплатените от
длъжника суми по договора за кредит са в размер на сумата от 100 лева.
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което и по аргумент от разпоредбите на чл.
417, т. 10, изр. 2 съдът дължи извършването на преценка дали вземанията, които ценната
книга обезпечава са в противоречие със закона или с добрите нрави или са основани на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
1
В чл. 12, ал. 4, изр. 2 от представения договор за заем е предвидено, че ако заемателят в
определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл. 12, ал. 1, ще прчини на
заемодателя вреди и ще дължи неустойка в размер на 166,15 евро с равностойност от 324,96
лева. В чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено задължения за заемателя в 3-дневен срок от
сключване на договора да осигури трето физическо или юридическо лице, което да поеме
солидарно задълженията по договора или да предостави на кредитора банкова гаранция или
да учреди ипотека върху собствен недвижим имот в негова полза. В ал. 3 е предвидено, че
това трето лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от заемодателя и следва да
отговоря кумулативно на минимум следните изисквания: да е дееспособно физическо лице;
навършени 25 години; минимален осигурителен доход за последните 6 месеца от 1500лв.;
валидно трудово правоотношение поне от 6 месеца; стабилна кредитна история; да не е
активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг
активен паричен заем. Предвидени са и изисквания , на които да отговаря ЮЛ, което да се
задължи солидарно наред с кредитополучателя.
Съдът намира обсъжданата клаузата за неустойка за нищожна. Сключеният между
заемодателя и заемателя договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение
намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител. Тази
клауза изпълва характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност
и води до значително неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата
попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство има за цел
кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем,
което представлява заобикаляне изискванията на (ЗПК) и води до нейната нищожност
съгласно чл. 21, ал. 1. Кредиторът е длъжен преди сключване на договора за кредит да оцени
кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и
регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, разполага с възможността да
откаже предоставянето на заемните средства. На практика тази клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху кредитополучателя.
Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите й функции с оглед
което и се явява нищожна и поради противоречието й с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД.
Аналогични съображения следва да бъдат изложени по отношение на вземанията за такси.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл.10а, ал.2
ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В конкретния случай не е налице
законово основание за кредитора да събира таски за предвидените в чл. 18 от договора
разходи. Разходите по събиране на вземанията на кредитора при забава на
2
кредитополучателя не могат да се възлагат в тежест на потребителя по арг. от разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Договарянето на
допълнителни такси по мнение на настоящия състав на съда представлява уговаряне на
допълнителна лихва във връзка със забавата на длъжника, с оглед което и тази клауза от
договора се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - поради противоречието й с
императивна материалноправна норма.
Що се отнася до таксите в размер на 70 лева, дължими по договора за представяне на
допълнителни услуги, следва да се посочи, че същите са свързани с управлението на
кредита, поради което се явяват в пряко противоречие с нормата на чл. 10, ал. 2 ЗПК.
С оглед изложеното съдът приема, че дължими от потребителя са сумата по главница и
договорна лихва в размер на общо 963,53 лева. За горницата над този размер до
претендирания такъв от 1288,48 лева искането следва да се отхвърли по горните
съображения.
Искането за разноски също следва да се отхвърли съразмерно на частта, за която се отхвърля
заявлението - за сумата над 19,27 лева до сумата 25,77 лева за държавна такса и за сумата
над.324,55 лева до сумата от 434 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 272901/08.12.2022 г., подадено от [фирма-З] за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу В. В. В. за
сумата над 963,53 лева до пълния размер от 1288,48 лева, представляваща задължение по
запис на заповед, издаден на 20.04.2022 г., а в частта за разноските за сумата над 19,27 лева
до сумата 25,77 лева за държавна такса и за сумата над.324,55 лева до сумата от 434 лева за
адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземания може да предяви осъдителен иск в 1-
месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3