№ 20428
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110167455 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. А. Ф., ЕГН
**********, с адрес в ... чрез пълномощника й адв. С.С.А., със съдебен адрес в ..., против Б.
М. А., ЕГН **********, с адрес в ..., с която е предявен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за
разпределение на правото на ползване върху съсобствения с ответника недвижим имот-
находящ се в ..., и осъдителен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер
на 238 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.11.2021 г., до
настъпване на изменение на обстоятелствата, поради което плащането на обезщетение
следва да се измени или прекрати, ведно със законната лихва, считано от 6-то число на
месеца.
Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответникът са съсобственици при равни
квоти на следния недвижим имот- Апартамент № 46, състоящ се от стая, дневна, кухня и
обслужващи помещения, със застроена площ от 57,57 кв. м., както и таванско помещение №
14, с полезна площ от 3,40 кв. м., с 1,183 % идеални части от общите части на сградата и
идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток- фасада,
запад- коридор, север- апартамент № 45, юг- фасада, отгоре- апартамент № 51, отдолу-
апартамент № 41, който имот по действащата кадастрална карта представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.207.56.2.46 с предназначение- жилище, брой нива-
едно, с площ от 57,57 кв. м., с прилежащи части: таванско помещение № 14 с площ от 3,40
кв. м., при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.207.56.2.45, под обекта: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.207.56.2.41 и над обекта: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.207.56.2.51. Собствеността върху имота ищцата и ответника са
придобили въз основа на договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт № 21,
том II, рег. № 920, дело № 476 от 22.01.2008 г. Договорът бил сключен по време на
граждански брак между К. А. Ф. и Б. М. А., поради което имотът е бил придобит в режим на
съпружеска имуществена общност. Твърди се, че бракът между страните е бил прекратен с
Решение № III-139-301981 от 16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 20783/2019 г. на СРС,
влязло в законна на сила на 16.12.2019 г. След прекратяването на гражданския брак между К.
Ф. и Б. А. имотът е бил притежание на двамата в обикновена съсобственост и при равни
1
дялове, а именно- по 1/2 идеална част за всеки един от двамата. От момента на
прекратяването на брака, а и преди това- процесният апартамент се ползвал единствено и
само от ответника, който възпрепятствал достъпа на ищцата до него и отказвал каквито и да
било разговори във връзка с разпределението на ползването върху общия недвижим имот. В
исковата молба се твърди, че реално разпределение на ползването върху имота било
невъзможно. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на
разноски.
С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъде допусната и назначена
съдебно-оценителна експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата молба
задачи във връзка установяването размера на средния пазарен наем за ½ ид.ч. от процесния
имот. Прави искане на основание чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи
Нотариален акт за покупко-продажба № 21, том II, рег. № 920, дело 476 от 22.01.2008 г.
Прави искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата около това
ползването на имота, достъпа до него и опитите за доброволно решаване на въпроса.
В открито съдебно заседание на 28.03.2023 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, е направил искане на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК за спиране на
производството, тъй като страните били в преговори за постигане на извънсъдебно/ съдебно
споразумение.
С молба с вх. № 220988/04.08.2023 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е
направил искане за възобновяване на производството, доколкото към този момент не било
постигнато споразумение между страните по делото.
В открито съдебно заседание на 24.10.2023 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба и направените с нея доказателствени искания. Счита
доказателствените искания на страните за неотносими към предмета на спора.
В открито съдебно заседание от 06.02.2024 г. ищецът е депозирал молба с искане за
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, като оттегля исковата претенция за сумата
от 62 лв. и моли искът да се счита предявен за сумата от 238 лв.
В открито съдебно заседание от 20.02.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, възразява срещу искането за спиране на делото, доколкото липсвала
преюдициалност между предмета на спора на соченото от ответника производство по гр.д.
№ 3445/2023 г. по описа на СРС, 50-ти състав, спрямо настоящото. Представя списък с
разноски по чл. 80 ГПК, както и 2 бр. фактури.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адв.
М. Д., с който оспорва исковата молба като неоснователна. Не оспорва, че страните са
съсобственици на процесното жилище при посочените идеални части. Твърди, че ищцата е
напуснала семейното жилище през 2015 г., като след напускане на жилището не е правила
опити да ползва съсобствения имот. Оспорва да е препятствал достъпа на ищцата до
процесния имот. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът представя писмени документи, които моли
да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Прави искане за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените с ОИМ въпроси
относно размера на заплатените от ответника по договорите за кредит вноски и на
мораторната лихва. Моли за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване произхода на средства, с които са били погасявани дължими вноски по
кредитите.
В открито съдебно заседание на 28.03.2023 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, е направил искане на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК за спиране на
производството, тъй като страните били в преговори за постигане на извънсъдебно/ съдебно
споразумение.
2
В открито съдебно заседание на 24.10.2023 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, е оспорил исковата молба по основание и размер. Не прави възражения по
доклада. Прави ново искане за спиране на настоящото производство, тъй като пред СРС
било образувано гр.д. № 3445/2023 г., по описа на 50-ти състав, което дело било
преюдициално. Не поддържа направените с отговора на исковата молба доказателствени
искания, доколкото същите не касаели предмета на спора по делото, а други отношения
между страните.
В открито съдебно заседание от 06.02.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа искането си за спиране на делото. Не възразява срещу направеното
от ищеца искане за допускане на изменение на иска.
В открито съдебно заседание от 20.02.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа искането си за спиране на делото. Моли да бъдат отхвърлени
исковите претенции. Не претендира разноски.
В срока за писмени бележки ответникът, чрез процесуалния си представител,
депозира молба с вх. № 82444/12.03.2024 г., в която излага становище, че ищцата не е
доказала твърдението си достъпът до процесния имот да й е бил възпрепятстван от
ответника. Счита за недоказано и кой е ползва процесното жилище. Доколкото се касаело за
спорна съдебна администрация, моли да не бъдат присъждани разноски на страните.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковите претенции с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС е указано на ищцата да установи, че
с ответника съсобственици на процесния имот при посочените идеални части.
По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест е указано на ищцата е да
докажеоснованието, от което извежда правата си в съсобствеността; факта на ползването на
имота от страна на ответника; размера на ползата, от която е лишена; достигането до
ответника на поканата, както и датата, на която тя му е била връчена. В тежест на ответника
е да установи фактите, на които основава своите възражения.
С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелствата:
Страните са придобили по време на съвместния си брак по силата на Нотариален акт
за покупко-продажба № 21, том II, рег. № 920, дело 476 от 22.01.2008 г., в режим на СИО
следния недвижим имот- Апартамент № 46, състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи
помещения, със застроена площ от 57,57 кв. м., както и таванско помещение № 14, с полезна
площ от 3,40 кв. м., с 1,183 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от
правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток- фасада, запад- коридор,
север- апартамент № 45, юг- фасада, отгоре- апартамент № 51, отдолу- апартамент № 41,
който имот по действащата кадастрална карта представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.207.56.2.46 с предназначение- жилище, брой нива- едно, с площ от
57,57 кв. м., с прилежащи части: таванско помещение № 14 с площ от 3,40 кв. м., при съседи
на самостоятелния обект: на същия етаж: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.207.56.2.45, под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.207.56.2.41 и над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.207.56.2.51.
С Решение № III-139-301981 от 16.12.2019 г. по гр. д. № 20784/2019 г. по описа на СРС,
ГО, 139-и състав, бракът между страните бил прекратен, като бившите съпрузи останали
собственици на процесния имот при равни дялове.
Предмет на спора е разпределяне на ползването върху жилище, за което се твърди, че
се ползва изцяло от ответника, като при осъществяване на спорна администрация съдът
трябва да се съобрази с възможността за реално ползване на имота от всички съсобственици
3
без за това да се налага промяна в целостта и предназначението му, т.е. трябва да се прецени
доколко разпределянето на ползването ще позволи на всички съсобственици да задоволят
жилищните си нужди, както и да се прецени фактическото положение на жилищните и
сервизни помещения. Следва да се направи преценка на размерите на жилището и членовете
на семейството на досегашния обитател на жилището и ако се установи, че то не може да се
ползва за задоволяване на жилищните нужди и на другия съсобственост, то искът по чл. 32,
ал. 2 ЗС подлежи на отхвърляне. В случая се установява, че не е възможно да се разпредели
ползването на процесното жилище между страните без да се наруши неговата цялост и
предназначение, без да се предприемат бъдещи преустройства за обособяването на отделни
дялове за ползването й от всички съсобственици. Не е възможно реално ползване на имота
от всички съсобственици за задоволяване на жилищните им нужди, което обстоятелство не
се оспорва от ищцата.
Поради това искът за разпределяне на ползването е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Според утвърдената практика на ВКС, когато липсва възможност да се разпредели
ползването на един съсобствен имот, който се ползва изцяло от единия съсобственик, то за
неползващия възниква правото на обезщетение. Това право възниква и когато единият
съсобственик ползва по-голям дял от имота в сравнение с другия съсобственик. Това
означава възможност за предявяване на такъв иск в отделно производство или в това по чл.
32, ал. 2 ЗС.
Съгласно Решение № 72/15.07.2015 г. по гр.д. № 553/2015 г. по описа на ВКС, II ГО,
съсобствената вещ се ползва и управлява по общо съгласие на съсобствениците, по решение
на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта /ако не се постигне общо
съгласие/ или по решение на съда- чл. 32 ЗС. Съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС
замества решението на мнозинството в случаите когато то липсва или е вредно за вещта.
Правомощията на съда в това производство се ограничават в рамките на решенията, които
мнозинството може да вземе във връзка с ползването и управлението. Правомощията на
съсобствениците във връзка с ползването и управлението на общата вещ по общо съгласие
или решение на мнозинството са: да определят как и от кого ще се осъществи
непосредственото служене с вещта или как ще се извличат плодовете от нея, естествени или
граждански, с оглед предназначението на вещта и желанието на съсобствениците.
Ползването може да бъде разпределено за непосредствено служене с вещта от всички или
някои съсобственици, за стопанисването й от всички или някои от тях с оглед получаването
на естествени плодове или за получаване на граждански плодове от вещта чрез сключване на
облигационни договори. Ако видът и предназначението на вещта не позволяват
непосредствено ползване на реални части от нея от всеки от съсобствениците, мнозинството
може да определи кой от съсобствениците, поискали лично да ползват съсобствената вещ, да
я ползва, както и при желание на неползващ съсобственик- каква сума да му се заплаща за
личното ползване, което не може да осъществява, т.е. гражданския плод, който да получава
от неговото право на собственост. В практиката на ВКС по решение № 154/10.06.2014 г. по
гр.д. № 428/2014 г. на І г.о. е прието, че когато съсобствениците са изразили воля единия от
тях да ползва общата вещ, ползващият вещта съсобственик е уведомен, че следва да заплаща
обезщетение / т.е. гражданските плодове за правата на останалите съсобственици/, както и че
останалите съсобственици не желаят да ползват имота реално и се е съгласил с това, поради
което покана по чл. 31, ал.2 ЗС не е необходима. Разрешението касае именно случай, при
който е взето решение по ползване и управление на общата вещ, като единият съсобственик
получава личното служене с вещта, а останалите- гражданските плодове от вещта съобразно
правата си при изразена воля за това, а след като е допустимо съсобствениците или
мнозинството да вземат решение един или някои от тях да осъществяват непосредственото
служене с вещта, а останалите по тяхно желание да получават гражданските плодове за
правата си от ползващите съсобственици, допустимо е и в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС
съдът след като прецени, че видът и предназначението на вещта не позволява всички
съсобственици да ползват лично реална част от нея, да разпредели ползването, като се
4
съобрази със съществуващото фактическо положение и присъди гражданските плодове на
съсобственика, който не може да получи реално ползване, щом същият е изразил воля за
това.
От събраните свидетелски показания, които съдът кредитира изцяло, се установява, че,
считано от 2015 г., ищцата е напуснала процесния имот, което обстоятелство се потвърждава
и от ответника с оглед изложеното от него становище в отговора на исковата молба. От
показанията не се установява ответникът да е препятствал, респ.- отказал достъпа до имота
на ищцата, доколкото в тази си част свидетелските показания се основават на обяснения на
ищцата, а не на преки наблюдения на свидетеля. Не се установява по безспорен начин и че
ответникът живее в имота, доколкото свидетелят не е пряк очевидец на това обстоятелство.
С оглед изложеното искът по чл. 31, ал. 2 ЗС се явява недоказан по основание и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има единствено ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият не претендира разноски, с оглед което съдът не счита
да се произнася по този въпрос.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. А. Ф., ЕГН **********, с адрес в ..., против Б. М.
А., ЕГН **********, с адрес в ..., обективно съединени искове с правно основание по чл. 32,
ал. 2 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС за разпределение на правото на ползване върху съсобствения с
ответника недвижим имот- Апартамент № 46, находящ се в ..., състоящ се от стая, дневна,
кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 57,57 кв. м., както и таванско
помещение № 14, с полезна площ от 3,40 кв. м., с 1,183 % идеални части от общите части на
сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището:
изток- фасада, запад- коридор, север- апартамент № 45, юг- фасада, отгоре- апартамент №
51, отдолу- апартамент № 41, който имот по действащата кадастрална карта представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.207.56.2.46 с предназначение- жилище,
брой нива-едно, с площ от 57,57 кв. м., с прилежащи части: таванско помещение № 14 с
площ от 3,40 кв. м., при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.207.56.2.45, под обекта: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.207.56.2.41 и над обекта: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.207.56.2.51, и за заплащане на обезщетение в размер на 238 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.11.2021 г., до настъпване на
изменение на обстоятелствата, поради което плащането на обезщетение следва да се измени
или прекрати, ведно със законната лихва, считано от 6-то число на месеца, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5