№ 761
***, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430102911 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от ГПК.
Ищецът *** е предявил против Л. Р. М., ЕГН **********, от ***, искове
по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на 721.14 лева за
главница за периода 01.11.2018 г.– 30.11.2020 г. и лихва върху главницата в
размер на 75.41 лева за периода 03.01.2019 г. до 20.01.2021 г. и законната
лихва върху главницата от 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение ***. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което
съдът е издал заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК на
длъжника. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на
топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и
връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, според
ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с
който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и
незаплатена топлоенергия на адрес ***, ***, и лихва върху главницата.
1
Претендират се разноски. Производството по делото е спирано на осн. чл. 229
ал. 1 т.1 от ГПК – по взаимно съгласие на страните и възобновено в
шестмесечния срок по искане на ищеца.
Ответникът е направил едно единствено изявление по делото и то е
искането за спиране на производството, т.к. с ищеца са постигнали
споразумение за разсрочване на задължението му и частично погасяьване на
задължението от негова страна.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното
*** се установява, че ищецът е депозирал на 26.01.2021г. пред ПлРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответника за исковите суми. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № ***,
която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане
на съда, получено на 12.04.2021г., е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си, като искът е предявен в законоустановения
срок – на 10.05.2021г., той касае сумите по издадената заповед за изпълнение,
поради което съдът го приема за допустим.
Не се спори по делото, че ответникът Л. Р. М., е собственик на
процесния *** в ***, това се установява от факта, че същата е скрючила
извънсъдебно споразумение с ищеца за заплащане на сумите, начислени по
партидата на нейно име. Не е спорно и че имотът е топлофициран, налице са
фактури, издадени за процесния период, които остойностяват разпределена
ТЕ за този имот, видно е, че още през 2001г. е сключен договор за включване
в системата за индивидуално топлоотчитане на абонатите в ЕС на *** ***,
както и споразумителни протоколи за разпределениеи на ТЕ между топлинен
счетоводител и ищеца, като доставчик на ТЕ. За този имот са издадените от
ищеца подробна справка за потребление и препис-извлечение от сметка,
неоспорени от ответника, съгласно които отдадената ТЕ включва сума за
отопление без ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, корекция,
и сума за дялово разпределение, като главницата за периода 01.11.2018 г.–
30.11.2020 г. е изчислена на 721.14лв., а лихвата за забава за периода
03.01.2019г. – 20.01.2021г. – на 75.41лв. В с.з. на 27.04.2022г. ищецът е
признал, че по сключеното между него и ответника споразумение за
2
разсрочено плащане, било налице само едно плащане в размер на 120лв., с
което е погасена главница и е налице остатък от нея в размер на 601.14лв.
Въпреки, че по делото не са представени писмени доказателства за това
плащане, съдът приема това обстоятелство за доказано, на първо място
поради изявлението на ответника в молбата за спиране на производството, и
на второ – доколкото това признание от страна на ищеца е изявление за
неблагоприятен за него факт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: При липсата на спор между страните, че ответникът е
собственик на недвижимия имот в ***, и че имотът е бил топлофициран,
фактическото обитаване на имота е ирелевантно обстоятелство за качеството
на потребители на топлинна енергия на ответника - собствеността на имота
придава качеството на потребител на топлинна енергия. Това качество е
уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С
разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Доказа се и размера на разпределеното потребление за
имота за исковия период и неговата цена. Тежестта на доказване на
плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответника, в
тази насока доказателства са само изявленията за заплащане на 120лв. от
главницата, и то след предявяване на иска. Не се констатират неравноправни
клаузи в представените още в заповедното производство ОУ на ищеца, които
касаят начисляването, отчитането, срока за плащане и начисляването на
лихва.
Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на ответника
като потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че
3
исковите суми за главница са били изцяло дължими от ответника към
подаване на заявлението, а поради незаплащане на задълженията в периодите
по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер.
Поради посоченото, искът за главница се явява основателен и доказан към
датата на подаване на заявлението, но с оглед частичното плащане в хода на
делото, следва да се уважи до размер на 601.14лв., като за остатъка до
721.14лв. – като заплатен в хода на производството, следва да се отхвърли.
Искът за лихва е доказан като размер и период и следва да бъде уважен
изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
изцяло направените от него разноски в исковото производство за ДТ и
юрк.възнаграждение в минимален размер, възлизащи на 125.00лв., т.к.
исковете са били изцяло основателни при завеждане на производсдтвото.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство, възлизащи на 75.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че Л. Р. М., ЕГН
**********, от ***, *** ***, ДЪЛЖИ на *** с ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, СЛЕДНИТЕ СУМИ: главница за ползвана и незаплатена
топлоенергия на адрес ***, ***, в размер на 601.14лв. за периода 01.11.2018
г.– 30.11.2020 г. и лихва върху главницата в размер на 75.41 лева за периода
03.01.2019 г. до 20.01.2021 г. и законната лихва върху главницата от
26.01.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение ***, като претенцията за главница за остатъка до 721.14лв., като
заплатен в хода на производството, ОТХВЪРЛЯ .
ОСЪЖДА Л. Р. М., ЕГН **********, от ***, *** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на *** с ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, разноски в
исковото производство в размер на 125.00лв.
4
ОСЪЖДА Л. Р. М., ЕГН **********, от ***, *** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
***, с *** със седалище и адрес на управление ***, ***, разноски по *** в
размер на 75.00лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5