РЕШЕНИЕ
№1063
20.12.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………...
Прокурор: Невена Владимирова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково…….….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №1330 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Н.С.Р. - гражданка на И., с адрес: ***, срещу Решение №УПХ 568/19.11.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно и че следвало да бъде прогласена неговата нищожност. Решението било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушен бил чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, като мотивите на решението били съотносими само и единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, в решението били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в И.ски Кюрдистан, с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които жалбоподателката била обект в И.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Същевременно интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че жалбоподателката се позовава на обстоятелства извън предмета на закона, или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Административният орган не обсъдил никакви източници на информация за страната на произход на оспорващата, с изключение на справки, изходящи от самия него, а именно справка с вх. № МД-296/13.05.2019г. и справка с вх. №МД-593/29.10.2019г., която изцяло потвърждавала казаното от жалбоподателката, а именно, че „йезидите все още са изправени пред „сериозни трудности“ и като заключение можела да каже, че йезидите били дискриминирани в И.ското общество и представлявали най-бедната общност в И.. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт. При постановяване на решението били допуснати съществени нарушения на материалния закон. Подадената от жалбоподателката молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Видно от мотивите на решението, административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в И., и предвид факта, че изследвал обстоятелствата, че оспорващата била кюрд и съответно – положението ѝ там, възможността да потърси помощ и защита и др., възниквал въпросът защо е приел, че изложеното от жалбоподателката излиза извън предмета на закона. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателката добросъвестно се опитала да изложи своите опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата ѝ. В проведените интервюта подробно изложила причините, поради които изпитва основателен страх от преследване в страната си на произход. Обстановката в страната ѝ се влошавала ежедневно. Напуснала И., защото йезидите в И. нямали никакви права, живеели в постоянен страх, избивали мъжете, а жените отвличали и поради присъствието на ислямската групировка „ДАЕШ“ нямало изгледи да се подобри обстановката в И. и по-специално в И.ски Кюрдистан. Заявила пред административния орган, че ако ѝ бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върната обратно в И., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, щяла да бъде изложена на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната си сигурност, поради преследването спрямо йезидите, кюрди от страна на „Ислямска държава“. Навежда доводи, че изпитвала опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха ѝ от преследване в И.. Неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15 буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Следвало да вземе предвид тълкуването на разпоредбата на чл.15 (С) от Директива 2004/83/ЕО, направено с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07 г. В жалбата се посочва, че поради неправилното тълкуване на приложената материална норма, административният орган стигнал до погрешен извод и постановил административния си акт в нарушение на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Моли се за отмяна на обжалваното решение, поради противоречието му с административнопроизводствените правила, както и с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 и чл.9 от ЗУБ, и връщане преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците (В. И.), чрез процесуален представител и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба от 29.10.2019г. с вх.№105450-2917/29.10.2019г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателката, под името Н. С. Р. от И., поискала от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1323 от 06.11.2019г., с рег. №УП 15363/06.11.2019г. на ДАБ, подадена с името Н.С.Р.. На същата дата лицето е регистрирано с имената Н.С.Р., родена на ***г. в И., Д., със същия постоянен адрес, гражданка на И., етническа принадлежност – к., религия – й., без професия, без образование, н., документи за самоличност – национален паспорт сер. А №155***** изд. от И. на 19.05.2019 валиден до 18.05.2027.
С писмо с рег.№УП 15363/07.11.2019г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането на лицето, същата се представила като Н. С. Р., родена на ***г., от И.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 07.11.2019г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 15363/07.11.2019г. В хода на производството жалбоподателката е заявила, че потвърждава казаното от нея при попълване на регистрационния лист. Заявила също, че представила по време на регистрация национален паспорт. В И. притежавала лична карта и удостоверение за гражданство. Посочила, че майка ѝ, петимата ѝ братя и двете ѝ сестри били тук в България, в РПЦ – Харманли: 1. С. С. Х. – майка, в производство в РПЦ – Харманли; 2. Р.С.Р. – брат, в производство в РПЦ – Харманли; 3. С. С.Р. – брат, в производство в РПЦ – Харманли; 4. С. С.Р. – брат, в производство в РПЦ – Харманли; 5. Х. С.Р. – сестра, в производство в РПЦ – Харманли; 6. Х.С.Р. – сестра, в производство в РПЦ – Харманли; 7. С.С.Р. – брат, в производство в РПЦ – Харманли; 8. С. С.Р. – брат, в производство в РПЦ – Харманли. Напуснала И. на 29.09.2019г. заедно със семейството си, легално, със самолет от гр. Арбил за Турция. Останали в гр. Истанбул около десет дни. На 23.10.2019г. влязла в България нелегално заедно със семейството си през телена мрежа, вървели няколко часа пеша, през гората и били задържани от полицията. Живяла цял живот в гр. Шихан, обл. Мосул, и от там напуснала страната си. Заявила, че не е омъжена. Не притежавала разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път подавала молба за закрила тук, в България. Не била арестувана, нито осъждана в държавата си по произход или в друга държава. Заявила, че е кюрд. Не е имала проблеми в И. заради принадлежността си към тази етническа група. Посочила, че е йезид. Разказала, че се прекланяли пред Т. М., за тях той бил върховния бог. Свещеният храм на йезидите се наричал „Лалеш“ и се намирал в гр. Синджар в И.. Който от тях го посети, ставал хаджия. Имали два основни празника – през април месец празнували червената сряда. На този празник боядисвали яйца и си ходели на гости. През месец декември празнували пости, тогава постели три дни и това също бил голям празник за тях. Не е имала проблеми в И. заради изповядваната религия. Не е имала проблеми с официалната власт в страната си. Не членувала в политическа партия или организация. Не участвала в религиозна организация, общност, секта. Всичките ѝ близки били тук, в България, в РПЦ – Харманли. Баща ѝ починал през месец март тази година, получил инфаркт. Заявила, че няма образование. Не е работила нищо. Относно причините да напусне страната си разказала, че всички в гр. Шихан живеели в страх заради ислямската групировка „ДАЕШ“. Те тормозили хората, избивали мъжете и отвличали жените. Баща ѝ бил опората в семейството им и след като той починал през месец март, цялото семейство взели решението да напуснат И.. Нямало заплаха, отправена лично към нея. Семейството ѝ не било заплашвано. Върху нея лично не било оказвано насилие. Посочила, че не иска да се връща обратно в И., защото искала да остане тук в България. Подала молба за закрила в Република България, за да получи статут и да си устрои живота тук.
С Решение № УПХ 568/19.11.2019г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Н.С.Р. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателката на 25.11.2019г., а жалбата е подадена на 25.11.2019г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Виолета Живкова Иванова, младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-421/08.06.2017г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденката е регистрирана на 06.11.2019 г., а оспореният акт е издаден на 19.11.2019г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденката е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в присъствието на преводач на разбираем за нея език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденката не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателката данни в бежанската ѝ история, така и обстановката в страната ѝ на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденката да разбере мотивите на административния орган да ѝ откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата е заявила като причини за напускане на И., че всички в гр. Шихан живеели в страх заради ислямската групировка „ДАЕШ“. Те тормозили хората, избивали мъжете и отвличали жените. Баща ѝ бил опората в семейството им и след като той починал през месец март, цялото семейство взели решението да напуснат И.. Нямало заплаха, отправена лично към нея. Семейството ѝ не било заплашвано. Настоящият съдебен състав намира, че видно от бежанската история на жалбоподателката, изложена от нея и обективирана в Протокол рег. № УП 15363/07.11.2019г., жалбоподателката е живеела сравнително спокоен живот в И., не се установява срещу нея поради това да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателката и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденката на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причината, поради която Н.С.Р. е напуснала държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденката не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденката не навежда твърдения за наличие у нея на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо нея или членове на семейството ѝ по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденката от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последната не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващата напуска, мотивирана единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденката въобще не е навела като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателката същата не само не е направила изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявила, че не е била арестувана или осъждана, не е имала проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващата.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В
конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е
позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-593/29.10.2019г. относно Република
И. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците
при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за
държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска,
политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната
уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия
устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и
справки за сигурните държави по произход,
за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. При подробен анализ на тези доказателства съдът намира, въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в тази страна и за наличието на конфликти и въоръжени сблъсъци, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.
От изложеното по-горе относно ситуацията в И., удостоверено в приложената по делото справка, може да се направи извода, че степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив - от доказателствата по делото, с оглед приетата писмена справка на Дирекция ”Международна дейност“, данните в която не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал, сочат, че в някои части на страната, обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Ето защо жалбоподателката в тези части от страната си по произход би могла ефективно да се ползва от закрилата на правителството си. В този смисъл е и практиката на ВАС, изразена в Решение № 8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2009 г., 5-членен състав и Решение № 8983 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 1264/2012 на Върховния административен съд и др. В тази връзка, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателката от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в И., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателката не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.Р., гражданин на И., против Решение № УПХ 568/19.11.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (В. И.).
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: