Р Е Ш Е Н И Е № 260192
Град Несебър,17.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров
гражданско дело № 193 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.286 от ТЗ, във
връзка с чл.258 и сл. и чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “Т.”
ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, твърди в исквата
молба, че на 21.09.2018г. между него и ответника И.С.Г. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, е бил сключен договор за извършване на услуга с
автовишка и транспорт до адрес: град Поморие, улица **********, на който
ответникът е извършвал строително ремонтни дейности. Ищецът твърди, че е
изпълнил договорните си задължения като за периода от 21-и до 24-и септември
2018г. е предоставил на ответника автовишка и е осигурил лице, което да я
управлява, а услугата е предоставена в рамките на 33 часа. Дължимата цена на
услугата е в размер на 1 173 лева с включен ДДС ответникът е следвало да
заплати непосредствено след свършване на работата, и която цена е формирана
съобразно договорената цена от 27,50 лева на час, и отделно транспорта от град
Бургас до град Поморие в размер на 40 лева с включен ДДС. Отвеникът не е имал
възможност да заплати веднага на ищеца дължимата от него сума, като е обещал
това да направи по-късно. Това обаче той не е сторил въпреки поканите и
разговорите с управителя на ищцовото дружество, като впоследствие спрял да
отговаря и на телефонните обаждания. Ответникът не е извършвал никакви плащания
за погасяване на задължението си. Ищецът моли съдът да постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 1 173
лева с включен ДДС, представляваща дължима сума по договор за извършване на
услуга с автовишка и транспорт, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска, както и сумата в размер на 153,80 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 24.09.2018г. до 08.01.2020г. Претендират се
разноски.
В отговора на
исковата молба, подаден от особения представител на ответника, се заявява
оспорване на иска по основание и размер с довода, че липсват доказателства, от
които да е видно, че договорената сума за предоставената услуга не е заплатена.
Моли искът да бъде отхвърлен изцяло.
В съдебно
заседание ищцовото дружество се представлява от процесуален представител, който
заявява, че поддържа исковата молба и моли исковете да бъдат уважени като
основатени и доказани от събраните по делото доказателства.
Ответникът не
се явява в съдебно заседание. Представлява се от особен представител, който
поддържа становището си за неоснователност на предявения иск, като освен това
счита, че той е недоказан и в тази връзка не следва да се кредитират показаията
на разпитания свидетел.
Въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
През лятото
на 2018г. ответникът се е свързал с представител на „Т.“ ООД, чийто управител
тогава е бил свидетелят П.С.С., който е имал това качество до 15.12.2020г., с
искане да му бъде осигурена автовишка, която му е необходима във връзка с
работа по саниране на фасада на сграда в град Поморие. Страните са уговорили
плащането за ползването на автовишката да се извършва на час или на машиносмяна
на осем часа, а въз основа на разписани от ответника отчети да се установи
крайната дължима от него сума. Постигнатата уговорка е била 27,50 лева без
включен ДДС, като сумата е следвало да бъде платена в деня на приключване на
работата по предоставянето на услугата.
Работата с
автовишката № А 9917 КК е започнала на 21.09.2018г. като за целта същата е била
придвижена от град Бургас до град Поморие, като автовишката по време на
работата в град Поморие е била управлявана от служител на „Т.“ ООД – операторът
Й.В., а ползването й по предназначение се е осъществявало от ответника И.С.Г..
От показанията
на свид. П.С.С. се установява, че уговорката между страните е включвала и
разходите по придвижването на автовишката от град Бургас до град Поморие (но не
и обратно), а именно два лева на километър, или сумата в размер на 40 лева в
тази една посока. Работата с автовишката за нуждите на ответника е продължила
четири дни, а именно през периода от 21-24 септември 2018г. включително, през
което време автовишката е била на обекта в град Поморие на улица **********.
Всеки ден след приключване на работата
са били съставяни отчети като три от тях – от 21-и до 23-и включително , са
подписани от ответника И.Г. и според които през първите два дни работата е била
по осем часа, а на 23-и септември – 9 часа. На 24-и септември 2018г. –
последния ден на работата с автовишката – в съставения отчет е посочено че
работата е продължила 8 часа, но този отчет не е подписан от ответника, тъй
като същият си е тръгнал по-рано. Работата по санирането на обекта ответникът е
продължил и през следващите дни без обаче да е ползвал услугите на автовишката.
Започнала е кореспонденция по телефона като при телефонните разговори
ответникът е заявявал, че ще плати на ищеца възнаграждението за предоставената
услуга при първа възможност и в удобен за него момент. След като не е извършил
плащане и е престанал да отговаря на телефонните повиквания от страна на
ищцовото дружество, управителят на „Т.“ ООД е издал фактура № ********** /
16.11.2018г. за сумата в размер на 1 173 лева с включен ДДС, като сумата
без ДДС е в размер на 947,50 лева и включва стойността на услугите с
автовишката в размер на 907,50 лева (33 часа по 27,50 лева на час) и 40 лева
транспорт (20 км. по 2 лева на километър). Тази фактура е осчетоводена в
счетоводството на ищцовото дружество, като сумата по нея е отнесена като
неплатена.
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната – да заплати възнаграждение, като в чл.266, ал.1, изр. първо от ЗЗД
изрично е предвидено, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение за
приетата работа, като съгласно разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗЗД задължение
на поръчващия е да приеме извършената работа. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпъление. Следователно при предявен иск за реално изпълнение на основното
задължение на поръчващия – за плати цената, в тежест на изпълнителя е да докаже
предаване на изпълненото нещо във фактическата власт на поръчващия, който
следва да установи изпълнението на основното си задължение – плащане на цената.
Предявеният
иск е за заплащане на възнаграждение по договор за ползване на автовишка, който
е договор за услуга – подвид на договор за изработка. При така предявена искова
претенция в тежест на ищеца, при пълно и главно доказване, е да установи както
съществуването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на
който ищецът е изпълнил, така и че ответникът е приел изпълнението на
договорените работи, при което за него е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в претендирания размер, а в тежест на ответника и при доказване
на горните факти е да докаже погасяване на дълга.
По несъмнен и
категоричен начин се доказа, че на 21-и септември 2018г. страните са сключили
договор, по силата на който ищецът, в качеството си на изпълнител, е
предоставил за ползване на ответника автовишка на уговореното място – град
Поморие, улица **********, и за уговорено време, което не е било изначално
определено, а именно до завършване на саниране на сграда, като наред с това са
уговорени цените за ползването на машината – на час, размерът на
възнаграждението и възнаграждението за транспорта, който е бил необходим за
превозването на автовишката до уговореното място.
Приемането на
извършената работа е не само право, но и задължение на възложителя, което
обхваща, както едно фактическо действие – реалното получаване на уговорената
услуга, така и правно действие – одобрение на доставеното, т.-. признание, че
то действително съответства на възложеното с договора. За целта същият е
снабден с възможността да направи възражения за неправилно изпълнение, ако има
такива, като за явните недостатъци той трябва да уведоми изпълнителя при
предаване на работата – чл.264, ал.2 ЗЗД. Бездействието на възложителя и
пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в посочените сроковете
води до предвидените в чл.264, ал.3 от ЗЗД неблагоприятни последици за него –
при липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита приета от
възложителя.
От приетите
по делото и неоспорени от страните писмени доказателства – четири броя отчети,
три от които са подписани от него, се установява първо отработените моточасове
от процесната автовишка, и второ, че възложителят е приел работата без
забележки в резултат на което съдът приема за доказан факта на ползване на
автовишката от ответника по делото. Неподписването на четвъртия отчет за работата
в последния ден, не означава възражение за непредоставената услуга, а се дължи
на отсъствието на ответника-възложител, за когото именно в този ден, когато е
приключил работата, за която е било необходимо да ползва автовишката, съответно
задължението и на ищеца по предоставянето на услугата на ответника е
приключило, и което отсъствие е мотивирано от нежеланието му и осуетяване
изпълнението на поетото от него задължение да заплати уговореното
възнаграждение, за което свидетелства по-нататъшното му поведение.
Предвид
изложеното, съдът намира предявеният иск за основателен и доказан и следва да
се постанови положително решение, като се присъди и законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателно плащане.
Предвид основателността на обуславящата
искове претенция, основателна се явява и обусловената такава, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното парично
задължение. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение в размер на
законната лихва при неизпълнение на парично задължение се дължи от деня на
забавата – мораторната лихва. По правната си природа мораторната лихва е
обезщетение за вреди от забава при неизпълнение на парично задължение. Съгласно
разпоредбата на чл.84 от ЗЗД, когато денят за изпълнението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен срок за
изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В
случая ищецът претендира мораторна лихва за периода от уговорения падеж, който е настъпил на 24-и
септември 2018г., когато е приключила работата по предоставяне на услугата, до
датата на завеждане на иска, в размер на 153,80 лева.
От
установеното съдът намира, че тъй като денят за изпълнение задължението на
поръчващия да плати е определяем и не се касае за безсрочно задължение, при
което длъжникът е в забава след като бъде поканен, приема, че началото на
периода за забава относно обезщетението по чл.86, ал.1 от ЗЗД е от 25.09.2018г.,
а краят е на 07.01.2020г.
Постановеният правен резултат обуславя основателност на искането на
ищеца за присъждане на разноски в общ размер на 752 лева, съгласно представения
списък на разноските, включващ платена държавна такса 117 лева, платено
адвокатско възнаграждение 312 лева и платено възнаграждение за назначения на
ответника особен представител, и която сума за разноските в общ размер на 752
лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца.
Водим от
горните мотиви, Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.С.Г.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.” ООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Й.Д.В.,
сумата в размер на 1 173 лв.
(хиляда сто седемдесет и три лева) с включен ДДС, представляваща задължение по
договор за услуга по предоставяне ползване на автовишка през периода от 21-и до
24-и септември 2018г. включително, и транспорт, за която сума е издадена
фактура № ********** / 16.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 08.01.2020г. до окончателното й
изплащане, както и сумата в размер на 153,80
лв. (сто петдесет и три лева и 80 ст.), представляваща мораторна лихва,
начислена за перода от 25.09.2018г. до 07.01.2020г.
ОСЪЖДА И.С.Г. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Й.Д.В., сумата в размер на 752 лв. (седемстотин петдесет и два
лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: