МОТИВИ НДОХ№ 339/09г:
Обвинението
е против подсъдимата Е.В.Х. *** за престъпление:
по чл.255
ал.1 от НК /редакция ДВ бр. № 62/97г./ във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК за това че на 11.07.2003 г. в
гр.Пазарджик в качеството си на ЕТ "К.-Е.Х." е избегнала плащането на
данъчни задължения по чл.73 ЗДДС (отм.) в големи размери - ДДС в размер на 5
393,49 лв., като е потвърдила неистина в подадена справка декларация вх.№
7289/11.07.2003г. която се изисква по силата на закона - чл.100 ЗДДС (отм.) –
включила стойности по получени доставки
и начислен ДДС общо 10 броя сделки, неосъществени в действителност,
както следва: три броя сделки отразени в данъчни фактури с № 171/09.06.2003г.,
№ 172/05.06.2003г., № 173 /11.06.2003 г. издадени от ЕТ "А. К."; два
броя сделки отразени в данъчни фактури с № 269/06.06.2003г., № 267/12.06.2003
г. издадени от ЕТ "Д. 95-М.Л.", два броя сделки отразени в данъчни
фактури № 1084/16.06.2003г. и № 1085/17.06.2003г., издадени от ЕТ "И.-Е.Д.",
три броя сделки отразени в данъчни фактури № 1765/19.06.2003 г.,№
1766/17.06.2003 г. и № 1767/20.06.2003 г. издадени от ЕТ "Нева-Г.Н."
и
По
чл.256 ал.1 от НК /редакция ДВ бр.№62/1997г./
във вр. с чл.2 ал. 1 НК,за това че през периода 01.06.2003г. до
30.06.2003г. в град Пазарджик в
качеството си на ЕТ"К.А-Е.Х."с цел да осуети установяването на
данъчни задължения по чл. 73 от ЗДДС /отм./ в големи размери – ДДС в размер на
5 393,49 лева е водила счетоводна отчетност и ползвала счетоводни
документи с невярно съдържание в дневник за покупки към справка декларация по
ЗДДС с вх.№ 7289/11.07.2003г. е посочила данъчни фактури с № 171/09.06.2003г.,
№ 172/05.06.2003г., № 173 /11.06.2003г., издадени от ЕТ "А. К."; №
269/06.06.2003г., № 267/12.06.2003г., издадени от ЕТ "Д.95-М.Л.", №
1084/16.06.2003г., № 1085/17.06.2003г., издадени от ЕТ"И.-Е.Д." и №
1765/19.06.2003г., № 1766/17.06.2003г. и № 1767/20.06.2003г., издадени от ЕТ
"Нева-Г.Н.", в които са отразени стойности по получени доставки и
начислен ДДС по 10 броя сделки неосъществени в действителност.
Първоинстанционното
разглеждане на делото от ОС Пазарджик е второто по реда си,след отменително
решение№32 от 09.03.2009г по ВНОХД№ 18/09г на ПАС,образувано по жалба на
условно осъдената на една година лишаване от свобода и глоба от 1000лева- Е.В.Х.
против присъда №93 от 03.12.2008г по НОХД №390/08г на ПОС.
В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата поддържа
обвинението по чл.255 ал.1 от НК /редакция ДВ бр. № 62/97г./ във вр. с чл. 2
ал. 1 от НК и по чл.256 ал.1 от НК /редакция ДВ бр.№62/1997г./ във вр. с чл.2 ал. 1 НК, като пледира за осъдителна присъда с приложение на разпоредбата на чл.66
ал.1 от НК спрямо наказанието лишаване от свобода .
Защитникът на подсъдимата,пледира за оправдателна присъда, като излага
съображения за несъставомерност на извършеното.
Подсъдимата не се признава за виновна, дава
обяснения.
Съдът
като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
С
решение № 2524/12.08.1996 г. на Пазарджишкия окръжен съд по ф.д.№ 1214/1996
г. е вписана в търговския регистър
фирма на едноличен търговец „К.-Е.Х.”,със
седалище и адрес на управление на
дейността: гр.Пазарджик,ул.”Н.Ф.” № 3 вх.Б ет.6 ап.16.Собственик и управител на фирмата е подсъдимата .Предметът
на дейност на фирмата включвал:строителна и строително-ремонтна
дейност;търговия с недвижими имоти;покупка на стоки и вещи с цел да се
препродадат в първоначален,преработен или обработен вид;кафе
–аператив;ресторантьорство и хотелиерство;търговия с всякакъв вид
стоки;производство на стоки с цел продажба;таксиметрова и транспортна дейност;
всякакъв вид автосервизна дейност; организиране на екскурзии в страната и
чужбина;външнотърговска дейност;търговия на оказион и
консигнация;представителство,посредничество и агентство на наши и чуждестранни
фирми;производство ,изкупуване и реализация на селскостопанска продукция и
цветя в страната и в чужбина;дърводелски,ел.услуги,ремонт на битова
техника;счетоводни и машинописни услуги,както и всякакви други видове дейности
и услуги,които не са забранени от закона.
На
13.08.1996 г. била извършена и данъчната регистрация на фирмата на едноличния
търговец,като от същата дата е и регистрацията по ЗДДС ( отм.).
След
регистрацията по ЗДДС ( отм.) подсъдимата Е. Х. в качеството си на управител
била длъжна да внася определения по чл.26 ЗДДС ( отм. ДВ бр.153/23.12.1998 г.)
данък в Републиканския бюджет в срок от 14 дни след изтичане на данъчния
период. Дължимият данък по чл.26 ЗДДС ( отм.) се определя за всеки данъчен период и
представлява разликата между начисления от това лице данък и размера на
данъчния кредит.
Като
управител на регистриран по ЗДДС едноличен търговец подсъдимата по силата на чл.40 ал.1 ЗДДС ( отм. ДВ
бр.153/23.12.1998 г.),а след отмяната - на чл.100 ЗДДС ( отм. ДВ
бр.63/04.08.2006 г.) следвало ежемесечно да подава в законоустановения срок
справки – декларации в ТДД гр.Пазарджик, ведно с месечното извлечение на
хартиен носител от дневника за покупки и
дневника за продажби , както и същата информация на магнитен носител.
Основната
дейност,с която се занимавала фирмата на подсъдимата била строително-ремонтна
дейност-ремонт на покриви,всякакъв вид боядисване,подмяна на
дограми,теракот,хидроизолация,направа на киселинно устойчиви изолации в хранителната
промишленост.Фирмата се занимавала и с продажба на стоки,получени на бартер.В
зависимост от обема на работа, във фирмата работели от 3 до 5 работника,като
част от работниците били на граждански договори.
От
края на 2002 г. до средата на 2003 г. като счетоводител на
фирмата работила св.М.Т..Подсъдимата
лично ежемесечно носила на св.Т. фактурите и
ведомостите, вкл. и касовите бележки при
плащане в брой. Свидетелката осчетоводявала документите, обработвала ги
съгласно изискванията на ЗДДС,вкл. и внасяла дължими суми съгласно ЗДДС.Въз
основа на представените и от подсъдимата фактури счетоводителката Т.
изготвяла справки – декларации ведно с месечното извлечение на хартиен
носител от дневника за покупки и
дневника за продажби , както и същата информация на магнитен носител.Свиделектата
отразявала в Дневниците за покупка всички фактури предоставяни й от
подсъдимата,като в предмет на доставката
отразявала посоченото в данъчните
фактури като: „гориво”,тухли”,”газ”,”такса услуги”, „материали”- без да ги
конкретизира. Подсъдимата подписвала оригиналите на документите които
са на хартиен носител ,вкл. справки декларации ,след което свидетелката ги
предавала в данъчното( вж. показанията на св.Т. в съд.заседание проведено на 14.10.2009
г,както и включените в доказателственият материал по делото показания по реда
на чл.281 ал.1 т.2 от НПК пред друг сътав на съда по НДОХ№390/08г от 04.06.08г.,както
и приложените писмени доказателства в тази насока-т.11,т.18 и др.).
С
цел избягване плащането на дължими задължения по ЗДДС за данъчния период от
01.06.03г до 30.06.03г подсъдимата решила в СД по ЗДДС за м.юни да посочи
стойности по фактури документиращи неосъществени сделки,като ползва и
съответните счетоводни документи с невярно съдържание.За целта тя представила
на счетоводителката Т. следните фактури удостоверяващи неосъществени сделки:
данъчни фактури с № 171/09.06.2003г., № 172/05.06.2003г., № 173 /11.06.2003г.,
издадени от ЕТ "А. К."; № 269/06.06.2003г., № 267/12.06.2003г.,
издадени от ЕТ "Д. 95-М.Л.", № 1084/16.06.2003г., №
1085/17.06.2003г., издадени от ЕТ"ИСТИ-Е.Д." и № 1765/19.06.2003г., №
1766/17.06.2003г. и № 1767/20.06.2003г., издадени от ЕТ "Н.-Г.Н.".Т.
не знаела,че доставките по посочените фактури не са осъществени,поради което ги
включила в дневника за покупки на ЕТ „К.-Е.Х.”,,а в последствие и в СД по
ЗДДС,която била подписана от подсъдимата и представена на 11.07.06г в ТДД
Пазарджик с вх.№7829.
В
средата на годината подсъдимата
уведомила св.Т.,че повече няма да работят заедно,при което втората
събрала в няколко папки документите й , и ги предала.
На
02.07.2003 г. подсъдимата в качеството й
на едноличен търговец продала на физическото лице св.Б.А. притежаваното от нея предприятие на едноличен
търговец „К.-Е.Х.”, като съвкупност от права и задължения и фактически
отношения.В договорът била посочена цена на сделката 300 лв.Подписите под
договора на подсъдимата като продавач и
на купувача-св.А. било нотариално заверени от нотариус св.В. и вписани в общия
й регистър под № 1 828/02.07.2003
г.( вж. стр.90,т.2 сл.д.)
На
същата дата св.В. заверила подписите на подсъдимата и св.А. и под
приемно-предавателен протокол,неразделна част от договора за продажба на ЕТ „К.-Е.Х.”,
,като фактическо предаване на описаните в протокола документи пред нотариуса не
било извършено.Заверката на подписите на лицата под приемателно-предавателния
протокол били вписани в общия регистър
при нотариус В. под № 1829/02.07.2003
г.)
Под
№ 1830/02.07.2003 г. св.В. заверила и пълномощно (вж. стр.8 на т.2-ри на сл.д.),с което св.А. упълномощил
подсъдимата Х. да получи вземания възникнали в лицето на ЕТ „К.-Е.Х.” към трети лица преди прехвърляне на
предприятието и фирмата на едноличния търговец към ЗММ АД София и ПК „Траянови
врата.” с.Ветрен.
На
18.07.23003 г., с решение № 1340 била вписана промяна на обстоятелства в търговския регистъра за ЕТ при ОС
гр.Пазарджик, а именно прехвърляне на предприятие и фирма на ЕТ „К.-Е.Х.” от
подсъдимата на св.Б.А..
С
акт за възлагане на данъчна ревизия № 447/22.06.2004, 999/14.09.2004 г., 1376/17.11.2004г.
и 1509/27.12.2004 г. Началник отдел
„Данъчен контрол” при ТДД гр.Пазарджик възложил на св. Р.Л. и св. А. Б.
да извършат данъчна ревизия „К.-Б. А.” ЕТ в качеството му на правоприемник на
фирмата с търговско предприятие ЕТ„„К.-Е.Х.”
, включително и по ЗДДС за периода от
01.01.1999 г. до 18.07.2003 г.( вж. стр.1-108 ,т.2 на сл.д.)
Данъчната
ревизия приключила с издаването на ДРА № 1509/31.01.2005 г.През проверявания
период фирмата на подсъдимата извършвала строителна и строително ремонтна
дейност,както и търговия с всякакъв вид стоки. От показанията на св. Р.Л. и св.
А. Б. се изяснява,че не са им представени счетоводни документи, тъй като
правоприемникът на търговеца Б. А. декларирал собственоръчно, че никога не е
получавал счетоводни документи от ЕТ „К.-Е.Х.( вж. стр.103 ,т.3 сл.д.).
Ревизията била
извършена от двете свидетелки въз
основа на подадените от подсъдимата Х. справки декларации и приложените дневници за
покупки и продажби.
За
реализираните през м.юни 2003
г. сделки подсъдимата
декларира в СД вх.№ 7289/11.07.2003 г.
ДДС за внасяне в размер на 49,62 лв.
През
м.юни 2003 г.
били осчетоводени с претенция за приспадане на пълен данъчен кредит
фактури издадени от ЕТ „А. К.” с НДР
№12230158044 и управител св. Х.М. - № 171/09.06.2003 г. с данъчна основа
2946.67 лв. и ДДС 583,33 лв., № 172/05.06.2003 г. с данъчна основа
2 083,33лв. и ДДС 416,67 лв., № 173/11.06.03 г. с данъчна основа
3 166.67 лв. и ДДС 633.33 лв.;
-фактури № 269/06.06.2003 г. с данъчна основа
2 916.67 лв. и ДДС 583,33 лв, №
267/12.06.2003 г. с данъчна основа 3 166,67 лв. и ДДС 633,33лв., издадени от ЕТ „Д. 95” с управител св. М. Л..
-фактури
№1084/16.06.2003 г. с данъчна основа 2 387,50 лв. и ДДС 477,50 лв., №
1085/17.06.2003 г. с данъчна основа
1 580,00лв. и ДДС 316,00 лв., двете издадени от ЕТ”И.” с управител
св.Е. Д.,
-фактури № 1765/19.06.2003 г. с данъчна основа
2 916,67 лв. и ДДС 583,33 лв., № 1766/17.06.2003 г. с данъчна основа
2 083,33 лв. и ДДС 416,67 лв., № 1767/20.06.2003 г.с данъчна основа
3750,00 лв. и ДДС 750,00 лв., издадени от ЕТ”НЕВА” с управител Г.Н..
За
всяка една от тези фирми, доставчици по фактурите, данъчните органи направили
насрещни проверки в съответните териториални данъчни дирекции. Установено било
също, че ЕТ”А. К.” не е данъчно
регистрирана. Със сочения данъчен номер е регистрирана друга фирма –
„П.И.К.Ко”АД ,като тя не е издател на горепосочените фактури. Св.М.,който бил
финансов директор и прокурист на „П.И.К.КО”АД в показанията си депозирани в
съдебно заседание на 10.06.09г и подържаните от него включени по реда на чл.281
ал.1 т.2 от НПК показания пред съдия по ЧНД№269/08г находящи се на л.21 т.8 от
сл.д. и пред друг състав на съда по НДОХ№390/08г от 04.09.08г сочи, че не познава фирма с наименование ЕТ”А. К.” и
не знае дали въобще съществува такава фирма.Твърди,че не познава подсъдимата и
като представител на „П.И.К.КО”АД не е извършвал доставки на ЕТ”К.” през
м.юни 2003 г.
по фактури № 171/09.06.2003 г. с данъчна основа 2946.67 лв. и ДДС 583,33 лв., №
172/05.06.2003 г. с данъчна основа 2 083,33лв. и ДДС 416,67 лв., №
173/11.06.03 г. с данъчна основа 3 166.67 лв. и ДДС 633.33 лв. ( вж.
показания в съд.заседание на на 10.06.09г и на 04.09.2008 г. НДОХ№390/08г където
св.М. е изяснил в съд.заседание,че фирма „П.И.К.Ко”АД е издавала фактури на ЕТ”К.
Е.Х.” ,но те се отнасят за друг период от време-2002 г.).
От
показанията на св.Л. прочетени и включени в доказателствения материал по реда
на чл.281 ал.1 т.5 НПК в с.з. от 28.10.09г (ЧНД261/24.03.08г л.36 т.8 сл.д.) се
установява,че за издадените от ЕТ”Д. 95” фактури -№ 269/06.06.2003 г. с данъчна
основа 2 916.67 лв. и ДДС 583,33 лв.,
№ 267/12.06.2003 г. с данъчна основа 3 166,67 лв. и ДДС 633,33лв не
са отразени в дневниците за продажби и справката декларация за периода. Св. Л.
изяснява, че основният предмет на дейност на ЕТ е продажба на печатни издания,
вестници и списания . Освен това към периода на издаване на процесните фактури,
използвания от него кочан е бил до № 120,както и че никога не е имал контакти с
ЕТ”К. Е.Х.” и не познава подобна фирма.
От
показанията на св.Д. ( в съд.заседание на 28.10.09г и включените по реда на
чл.281 ал.1 т.3 от НПК по НДОХ№390/08 от 04.09.2008 г.които подържа ) се
установява,че издадените от ЕТ”И” фактури
№ 1084/16.06.2003 г. с данъчна основа 2 387,50 лв. и ДДС 477,50
лв. и № 1085/17.06.2003 г. с данъчна
основа 1 580,00лв. и ДДС 316,00 лв.
не са включени в дневника за продажби и справката декларация на търговеца
,която за м.юни 2003 г. била нулева. Св. Е.Д. е категоричен, че не е
извършвал търговска дейност с фирма ЕТ”К.
Е.Х.” и не познава подсъдимата Х..
От
показанията на св. Г. Н. ***0.09г по
реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК пред друг състав на съда по НДОХ№390/08г от
07.07.08г / управител и собственик на ЕТ „Н.-Г.Н.” се установява,че и той не
познава подсъдимата и никога не е
извършвал търговска дейност с ЕТ”К. Е.Х.”
,нито пък е издавал фактури №
1765/19.06.2003 г. с данъчна основа 2 916,67 лв. и ДДС 583,33 лв., №
1766/17.06.2003 г. с данъчна основа 2 083,33 лв. и ДДС 416,67 лв., №
1767/20.06.2003 г.с данъчна основа 3750,00 лв. и ДДС 750,00 лв.От насрещната
проверка е установено за ЕТ”Н.” че е дерегистрирана по ЗДП на 26.01.99г,а по
ЗДДС фирмата никога не е била регистрирана.
От
заключението на финансово счетоводна
експертиза извършена от вещото лице Б. се установява,че за периода м.юни 2003 г. е налице данъчно
задължение по ЗДДС в размер на
5 393,49 лв.( стр.92-105,т.8сл.д.)
Горната фактическа обстановка, съдът възприе, въз основа на обясненията на
подсъдимата и показанията на свидетелите Т.,Д.,Личева,В.,Б.,М.,Д.,н.,Асенов,Л.,Х..,както
и всички писмените доказателства в 24т.документи включени по реда на чл.283 от НПК сред които:решение за вписване в търговския регистър при ОС Пазарджик на ЕТ„„К-Е.Х.” по ф.д.
1214/1996 г.,промяна на обстоятелствата по същото ф.д от 18.07.23003 г.,
с решение № 1340,справки декларации,вкл. и справка
декларация вх.№ 7289/11.07.2003 г.,дневници за покупки и продажби на
фирма на ЕТ„К.-Е.Х.” ., ДРА №
1509/31.01.2005 г.,договор за продажба на
предприятие на едноличен търговец ЕТ„К.-Е.Х.” като съвкупност от права и задължения, и
фактически отношения , приемно-предавателен протокол,неразделна част от
договора за продажба на ЕТ ЕТ„„К.-Е.Х.”
,ревизионни актове издадени на
ЕТ„„К.-б.А.,данъчните и насрещни
проверки извършени на фирми ЕТ”Н.” , ЕТ „Д. 95”,,
„П.И.К.Ко”АД,ЕТ „А. К.”, заключението на съдебно счетоводната експертиза.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата, които накратко
се свеждат до това ,че доставките и сделките по фактурите напракитка са били
извършени.
Не оспорва,че лично е подписвала всички
справки декларации изискващи се по ЗДДС,изготвени от счетоводителката й,след
което последната ги е представяла в данъчното.
Обяснява
,че не познава свидетелите Л.,Д.,Н. или пък преставител на фирма „А. К.”,но за
да попаднат фактурите им в дневника й за продажби е трябвало да е закупила от тях стоки и материали,като било напълно възможно
и други лица,вкл. и баща й да са закупували от фирмите на посочените свидетели
стоки и материали.Обяснява че фирмата й е била просперираща,но тъй като е имала проблеми с кандидат кмет на
Пазарджик,това и наложило да изнесе бизнеса си в гр.Пловдив,поради което и
продала фирмата на св.Б.А. с всички документи - разходни,приходни,протоколи,годишни
декларации,т.е. цялата счетоводна документация.Със свидетелят имала намерение
да прави ферма за животновъдство,но не
се е стигнало до съвместна дейност между двамата.Твърди,че по повод приемането на два обекта и заведено от нея дело се е наложило да ходи
в с.Априлово и да търси св.А.,за да
вземе договор,акт обр.19,протоколи за извършена работа.Твърди,че е
намерила св.А. в стопанския двор на селото,той й показал чантата,в която държал
документите,при което тя си взела само необходимите й документи
От
показанията на св.А. се установява,че се е запознал през лятото на 2003 г. с подсъдимата на
строеж в София,където правили изолации. В разговор с подсъдимата станало
въпрос,че разбира от животни ,при което тя му предложила да му продаде фирмата
си с намерение да се занимават съвместно с животновъдство.Твърди,че в началото
на 2004 г.
пристигнал в Пазарджик с колата на негов приятел,срещнал се с подсъдимата след което отишли при нотариус В...Твърди,че
след като оформили документите при нотариуса,долу пред кантората подсъдимата му
предала една чанта с документи.
Относно
връщането на документите обратно от него на подсъдимата,показанията на св.А. са
пртиворечиви.Първоначално в показанията си сочи,че по-късно подсъдимата идвала
при него и той й е върнал всички документи и с това взаимоотношенията му с нея приключили,а
малко по-късно заявява,че е върнал само част от документите,но другите
документи изчезнали от дома му,но не знае какво е станало с тях.
Съдът
намира,че не следва да се кредитират
обясненията на подсъдимата ,тъй като същите са
противоречиви,подчинени на изградената й защитна теза,изолирани и се опровергават от гласните и писмени
доказателства по делото.Така подсъдимата твърди,че не познава свидетелите М., Л.,
Д., Н. и не може да си спомни какви стоки е закупувала от тях.От показанията на
св.Т. обаче става ясно, че всички
фактури,които са включени в Дневниците и за покупка са носени лично от
подсъдимата.Съдът намира,че в случая се касае за данъчни фактури за покупка на материали от фирмата на
подсъдимата,така както са описани в Дневниците за покупка за м.юли 2003 г. със сравнително
висока данъчна основа,всички издадени през м.юни 2003 г.( месец преди
продажбата на фирмата й ) и не е възможно подсъдимата да не знае какви
стоки и материали е закупила от
посочените еднолични търговци , дни преди да продаде фирмата си( от ЕТ „А.
К” фактури № 171/09.06.2003 г. с данъчна
основа 2946.67 лв. и ДДС 583,33 лв., № 172/05.06.2003 г. с данъчна основа
2 083,33лв. и ДДС 416,67 лв., № 173/11.06.03 г. с данъчна основа
3 166.67 лв. и ДДС 633.33 лв.;от ЕТ „Д 95”-фактури
№ 269/06.06.2003 г. с данъчна основа 2 916.67 лв. и ДДС 583,33
лв, № 267/12.06.2003 г. с данъчна основа
3 166,67 лв. и ДДС 633,33лв.,от ЕТ „И.”-фактури №1084/16.06.2003 г. с
данъчна основа 2 387,50 лв. и ДДС 477,50 лв., № 1085/17.06.2003 г. с
данъчна основа 1 580,00лв. и ДДС
316,00 лв.,от ЕТ „Н.” -фактури № 1765/19.06.2003 г. с данъчна основа 2 916,67
лв. и ДДС 583,33 лв., № 1766/17.06.2003 г. с данъчна основа 2 083,33 лв. и
ДДС 416,67 лв., № 1767/20.06.2003 г.с данъчна основа 3750,00 лв. и ДДС 750,00
лв.)
Във
всички случаи доставените материали е
трябвало да постъпят в склад на подсъдимата и същата да знае какво й е
доставено от едноличните търговци
посочени в данъчните фактури.Не е без значение и обстоятелството,че
от всеки търговец,за който подсъдимата
твърди,че тя или баща й са закупували материали и стоки поради което фактурите са попаднали в
Дневника за покупка през м.юли 2003 г. има издадени по няколко данъчните фактури ,с
последователни номера-но са посочени дати ,които не съответстват на поредността
на издадените фактури.Така данъчна фактура № 172 на ЕТ „А. К..” е от дата 05.06.2003 г.,а тази с по-
предния номер № 171 е с дата от 09.06.2003 г.,следващата с № 173 е с дата 11.06.2003 г.
Издадените
от ЕТ „Н.” данъчни фактури също са с последователни номера,но първата
фактура № 1765 е с дата от 19.06.2003
г.,а следващата № 1766 е с дата от 17.06.2003 г.
Съдът
намира,че и показанията на св.А. –купувачът на фирмата на подсъдимата са вътрешно противоречиви, взаимно изключващи
се,непоследователни,поради което не следва да се кредитират изобщо,тъй като са
подчинени изцяло на изградената защитна теза на подсъдимата Х..
Съдът счита за
изключително съществен факта, че докато А. твърди,че е
закупил фирмата от подсъдимата в началото на 2004 г.,при положение,то пък
от договорът между подсъдимата като
продавач и на купувача се установява че
е нотариално заверени от нотариус
св.В. и вписан в общия й регистър под № 1828 от дата 02.07.2003 г.Подсъдимата
сочи в обясненията си,че е предала всички документи,включително и
инкриминираните фактури на св.А...Той
пък от своя страна сочи в показанията си,че при посещението на Х.
е върнал всичките й документи,а малко
по-късно в същите показания твърди,че е върнал само част от документите,
и не знае къде са останали останалите документи.От показанията на лицето А.Х. с
която той е живял на съпружески начала по времето когато е закупил фирмата става ясно,че двамата са съжителствали в с.К.,Поповска
община,а не с.Априлово,както сочат и подсъдимата и св.А..Св.Х. в показанията си
сочи,че никога не е виждала чанта с
документи от фирмата,която А. е закупил от подсъдимата.Твърди,че подсъдимата е
идвала в дома им,но не знае по какъв повод.
С
оглед на изложеното съдът приема,че подсъдимата
никога не е предавала документите на ЕТ „К.-Е. Х.”.,вкл. и
инкриминираните фактури на купувача на фирмата св.А. въпреки съставения
приемно-предавателен протокол, още повече,че пред св. В. нотариусът,която е
заверила подписите на подсъдимата и св.А. под протокола фактическо предаване на
документите не е извършено.( вж. показанията на свВ. в съд.заседание на 10.06.2009
г.)
Обясненията
на подсъдимата са израз на защитата която е избрала и седят изолирани от
доказателственият материал по делото които потвърждават по несъмнени начин
фактическите твърдения на обвинението,като в тази насока следва да се отбележи
че той е едностранен и еднопосочен,и по никакъв начин противоречив,което да
налага съдът да излага в много подробности още съображения по смисъла на чл.305
ал.3 от НПК.
Съпоставени
обясненията на подсъдимата с доказателственият материал по делото в полза на
обвинението от тях става много ясно,че подсъдимата е обявила пред данъчните
органи,че е осъществила покупките описани в съответните дневници и
10бр.факури,въпреки че ясно е съзнавала че в действителност сделките не са били
реално сключвани и изпълнявани,за което са издадени съответните документи, а
именно данъчни фактури с начислен ДДС.Подсъдимата е подписала и подала СД в
данъчните служби с невярно съдържание и еотразила в тях неосъществени в действителност/нереализирани/доставки за
съответният данъчен период.С това си поведение тя е избегнала плащането на
даннъчни задължения в големи размери –
5 393,49 лв ,тъй като съответстват на дефиницията посочена в чл.93 т.14 НК,а именно:границите на големите размери на данъчни задължения са във
фиксирани стойности-от 3000 до
12 000 лв.
Водела
е счетоводство с невярно съдържание и е ползувала документи с такова
съдържание. Инкриминираните фактури освен,че са неистински
документи,са документи с невярно съдържание.В чл. 93, т. 6 НК е
посочено кой документ е неистински. По аргумент от противното основание следва,
че истински документ е този, който представлява конкретно писмено изявление на
лицето, което действително го е съставило.Определението на понятието неистински
документ, дадено в чл. 93, т. 6 НК , не включва съдържанието на писменото
изявление като елемент на този документ. Следователно дали документът е с вярно
или с невярно съдържание е бъз значение за неговата неистинност. От значение е
дали авторът, посочен в документа, действително е съставил документа. Законът
свързва неистинността единствено с автора на документа - с произхода на
документа.
В случая безспорно се установи,че инкриминираните фактури ,макар и да не са приложени по делото, са отразени в
дневниците за продажба ,съответно в справката декларация за м.юли 2003 г.- подадена от
подсъдимата не са издадени от лицата посочени за техни автори,в случая-
ЕТ”А. К.,която не е данъчно регистрирана и със сочения данъчен номер е регистрирана
друга фирма – „П.И.К.Ко”АД, като тя също
не е издател на горепосочените фактури, ЕТ”Д.-95-М.л.”, ЕТ”И. Е.Д.” и
ЕТ „Н. Г.Н..Ето защо съдът приема,че инкриминираните фактури са документи с невярно съдържание.
Декларирането е извършено с цел да избегне заплащане на дължимото данъчно
задължение в големи размери.От
субективна страна подсъдимата е извършила деянието хпри пряк умисъл саглъсно
материално правната характеристика визирана в разпоредлата на чл.11 ал.2 от НК.Тя е знаела какво е съдържанието на подписаните ет нея СД подадена в ТДД
Пазарджик както и че са включени фиктивни сделки.С деянието си подсъдимата е
постигнала и целта си-избяганала е установяването и плащането на задължения към
Репубкинскаият бюджет.
С
оглед тази фактическа установеност и анализ от доказателствата следва да се
приеме че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна –при пряк
умисъл съставът на престъплението по чл.255 ал.1 от НК /редакция ДВ бр. №
62/97г./ във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК
като на 11.07.2003 г. в гр.Пазарджик в качеството си на ЕТ "К.-Е.Х."
е избегнала плащането на данъчни задължения по чл.73 ЗДДС (отм.) в големи
размери - ДДС в размер на 5 393,49 лв., като е потвърдила неистина в подадена
справка декларация вх.№ 7289/11.07.2003г. която се изисква по силата на закона
- чл.100 ЗДДС (отм.) – включила стойности по получени доставки и начислен ДДС общо 10 броя сделки,
неосъществени в действителност, както следва: три броя сделки отразени в
данъчни фактури с № 171/09.06.2003г., № 172/05.06.2003г., № 173 /11.06.2003 г.
издадени от ЕТ "А. К."; два броя сделки отразени в данъчни фактури с
№ 269/06.06.2003г., № 267/12.06.2003 г. издадени от ЕТ "Д. 95-М.Л.",
два броя сделки отразени в данъчни фактури № 1084/16.06.2003г. и №
1085/17.06.2003г., издадени от ЕТ "И.-Е.Д.", три броя сделки отразени
в данъчни фактури № 1765/19.06.2003 г.,№ 1766/17.06.2003 г. и № 1767/20.06.2003
г. издадени от ЕТ "Нева-Г.Н." и
По
чл.256 ал.1 от НК /редакция ДВ бр.№62/1997г./
във вр. с чл.2 ал. 1 НК,като през
периода 01.06.2003г. до 30.06.2003г. в град Пазарджик в качеството си на ЕТ"К.-Е.Х."с цел
да осуети установяването на данъчни задължения по чл. 73 от ЗДДС /отм./ в
големи размери – ДДС в размер на 5 393,49 лева е водила счетоводна
отчетност и ползвала счетоводни документи с невярно съдържание в дневник за
покупки към справка декларация по ЗДДС с вх.№ 7289/11.07.2003г. е посочила
данъчни фактури с № 171/09.06.2003г., № 172/05.06.2003г., № 173 /11.06.2003г.,
издадени от ЕТ "А. К."; № 269/06.06.2003г., № 267/12.06.2003г.,
издадени от ЕТ "Д. 95-М.Л.", № 1084/16.06.2003г., №
1085/17.06.2003г., издадени от ЕТ"ИСТИ-Е.Д." и № 1765/19.06.2003г., №
1766/17.06.2003г. и № 1767/20.06.2003г., издадени от ЕТ "Н.-Г.Н.", в
които са отразени стойности по получени доставки и начислен ДДС по 10 броя
сделки неосъществени в действителност.
Настоящата съдебна инстанция намира за некоректно позоваването на защитника
на подсъдимата на ТР №1 /07.05.09г на ОСНК на ВКС относно задължителното според
него приложение на чл.26 от НК/продължавано престъпление/ в конкретният
случай,тъй като обвинението касае само един данъчен период,поради което и не
могат да бъдат споделени и разбиранията на същият за допуснати съществени процесуални
нарушения.
При
определяне на наказанието което следва да се наложи на подсъдимата за извършените от нея
престъпни деяния по чл.255 ал.1 от НК /редакция ДВ бр. № 62/97г./ във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК и по чл.256 ал.1 от НК /редакция
ДВ бр.№62/1997г./ във вр. с чл.2 ал. 1 НК съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно
целите на наказанието и чл.54 и следващите от НК при
неговата индивидуализация. Касае се
престъпления насочени срещу данъчната система,които се криминализираха
през 1997 г.
след като бяха приети редица материални закони и влезе в сила ДПК.С данъчната
система се гарантира икономическата
стабилност на държавата,поради което престъпленията против нея се
характеризират с високата си степен на обществена опасност.
Съдът
прецени и обществената опасност на конкретното деяние,което също е с висока
степен на обществена опасност имайки в предвид спецификата на
осъществената престъпна дейност чрез които е манифестирана и
степента на обществена опасност на самият подсъдим.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха че не е осъждана,неомъжена с
едно дете,с основно образование,положително охарактеризирана .
Съдът като прецени всички обстоятелства по делото,и като отчете и
принципа че не може да се влошава положението на подсъдимата,
/първоинстанционното разглеждане на делото от ОС Пазарджик е второто по реда
си,след отменително решение№32 от 09.03.2009г по ВНОХД№ 18/09г на
ПАС,образувано по жалба на условно осъдената на една година лишаване от свобода
и глоба от 1000лева- Е.В.Х. против присъда №93 от 03.12.2008г по НОХД №390/08г
на ПОС/ прие че за деянието по чл.255 ал.1 във връзка с чл.2 ал.1 от НК следва
да се определи наказание в размер на шест месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 500лева,а по чл.256 ал.1 във връзка с чл.2 ал.1 от НК
една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1000лева,като по този начин
тези наказания намира за съответни за всяко едно престъпление.,.
Тъй
като деянията са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е
от тях,на основание чл.23 ал.1 от НК се определи едно общо наказание от една
година лишаване от свобода и глоба в размер на 1000лв платима в полза на
държавата по бюджета на СВ.
В
конкретният случай не може да намери приложение на разпоредбата на чл.24 от НК.
Тъй
като както се отбеляза по горе до първоинстанционното разглеждане на делото се
е стигнало след жалба на подсъдимата,на основание чл.66 ал.1 от НК се отложи
изпълнението на наказанието ЛОС/отново/ за изпитателен срок от три години.
При този изход на делото в тежест на подсъдимият се възлагат и направените
по делото разноски в размер на 325лв за експертизи.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си и изготви мотивите
си към нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: