Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260021
гр.
Пловдив, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна
колегия, на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в открито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Марина
Белчева
разгледа нд /В/ № 588 по описа за 2020 г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по искане на осъдения Г.Л.Г. за възобновяване на нохд
№ 7101/20г. на XVI-ти н.с. на Районен съд Пловдив.
Производството е по реда на
глава ХХXIIІ НПК.
С
Определение № 260248/12.11.2020г. по нохд № 7101/2020г. състав на Пловдивския
районен съд е одобрил споразумение между прокурор от Районна прокуратура
Пловдив и адв.Ц., по силата на което осъденият Г.Л.Г. се е признал за виновен в
това че на 10.11.2020 г. в с.*,
обл. *е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „*“ модел „*“ с рег. № *, след употреба на
наркотични вещества – „СОС“ /кокаин/ и на основание чл.343б, ал.3
и чл.55, ал.1 и ал.2 НК му наложил наказание осем месеца лишаване от свобода и
глоба в размер на 400лв.
На основание чл. 66 ал. 1 НК изпълнението на така
наложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода било отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на определението в сила.
На основание чл.
343г НК Г. бил лишен от правото да управлява МПС за срок от една
година и шест месеца.
Съдът приложил разпоредбата на чл.59 НК и се разпоредил с
веществените доказателства.
Срещу
влязлото в сила определение е постъпило искане от осъдения. Изложените в
искането доводи очертават касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Оплакванията са насочени към нарушения на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се възобновяване на
делото, отмяна на определението за одобряване на споразумението и връщане на
делото за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство или на фазата
на съдебното следствие.
В съдебното заседание представителят на Апелативна
прокуратура предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че законът е
приложен правилно и претенциите за неправилното му приложение са неоснователни.
Не съзира и нарушения в процесуалната дейност на съда.
Осъденият поддържа искането си по изложените в
него съображения. Според него липсват мотиви в определението, с което е прието,
че споразумението не противоречи на закона и морала. Твърди се още, че съдът е
одобрил споразумението без да провери дали и доколко обвинението е доказано.
Посочено е, че по делото липсват данни тестът, с който е извършена проверката
да е одобрен със Заповед на МВР, че не е приложен талонът за изследване,
протоколът за извършената проверка и изскуемите от наредба № 1/19.07.2017г.
осем броя стикери. С тези доводи се обосновава нарушение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и се претендира
възобновяване на делото, отмяна на атакуваното определение и връщане на делото
на досъдебното производство или на фазата на съдебното следствие.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи
следното:
Искането за възобновяване е
направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по
отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е
допустимо.
Разгледано по
съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е
неоснователно.
Произнасянето по основателността на оплакванията, направени от осъдения и насочени към основанието обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НП е приоритетно, тъй като проверката за
правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в
рамките на установената от решаващата инстанция фактическа обстановка, и то когато са спазени процесуалните изисквания за формиране на
вътрешното убеждение на съда
по фактите.
Касационната инстанция не намери да са допуснати
твърдяните в искането процесуални нарушения, с които се извежда касационното
основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
Необходима
предпоставка за сключване на споразумение е привлеченото към наказателна
отговорност лице да признае вината си в извършване на конкретното престъпление,
за което е обвинен, като признанието следва да е направено доброволно, без
волята на лицето да е опорочена чрез някаква форма на принуда, то да е
направено съзнателно - лицето да разбира повдигнатото му обвинение и факта, че
прави самопризнание. Тази предпоставка за решаване на делото със споразумение
се удостоверява чрез вписване в съдебния протокол на изявлението на обвинения,
че е съгласен с условията на споразумението и че се отказва от съдебно
разглеждане на делото, като полага подпис под тези изявления.
В настоящето производство описаната
предпоставка за решаване на делото със споразумение, заложена в разпоредбата на
чл.382, ал.4 НК и съставляваща задължително условие за редовността на споразумението е
била изпълнена. Отразените в протокола от съдебно заседание на 12.11.2020 г.
изявления на осъдения Г.,
че разбира условията и последиците на споразумението, както и че се отказва от
разглеждане на делото по общия ред на контрадикторното производство, сочат на
валидно и доброволно формирана воля у осъдения за признаване на вина по
конкретно въздигнатото му обвинение и за декларирано желание за провеждане на
тази диференцирана процедура. При това положение решаващият съд не е допуснал нарушение на процедурата,
което да я опорочи до степен, че съдебният акт да бъде отменен. Точно
обратното, развитието на процеса, описано в неоспорения от страните протокол от
проведеното съдебно заседание сочи, че изискванията на процесуалния закон са изцяло
спазени.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни и доводите, посочени в подкрепа на касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Лишена е от
основание тезата, че деянието, за което е постигнато споразумението е недоказано.
Това е така,
понеже фактическите обстоятелства, обосноваващи обвинението и очертани с обвинителния акт са надлежно доказателствено
обезпечени до степен, че да бъде изключено каквото и да било съмнение и
предположение, че осъденият Г. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна престъплението, за което се е признал за виновен и е била
ангажирана следващата му се наказателна отговорност. Не отговаря на данните по
делото посоченото в
искането, че липсват
талонът за изпращане за изследване, както и протоколът, с който полицейските
служители са извършили проверка на Г. за употреба на наркотични или други
упойващи вещества. На л.5 от ДП е приложено копие от талон за изследване №
0062639, в който Г. саморъчно е отбелязъл, че приема показанията на
техническото средство и отказва да даде кръв, а на л.9 от ДП е приложен
протоколът за извършена проверка на осъдения Г. за употреба на наркотични или
упойващи вещества, съдържащ необходимите реквизити и подписите на полицейския
служител и провереното лице, в случая Г.Г.. Все в насока, че той е управлявал
МПС след употреба на наркотично вещество – кокаин са и показанията на
свидетелите Ш., С., С., С., В. и Н., както и приложените по делото веществени и
писмени доказателства. Формалните нарушения на Наредба №1/19.07.2017г. за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози, свързани с липсата на Заповед на МВР за одобряване
на теста, с който е бил изпробван Г. и изготвянето и прилагането стикерите с номера към талона за
изследване не са от такъв характер, че
сами по себе си да поставят под съмнение извода, че Г. е осъществил
престъплението, за което се е признал за виновен.
Тук е
местото да се отбележи, че разгледано в принципен план споразумението е една от
предвидените в процесуалния закон диференцирани процедури, която е въведена
като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение и интересите
на обвинения в извършване на престъпление от общ характер. Последният признава
фактите по обвинението и своето виновно поведение, приемайки да бъде наказан с
наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора, като
се отказва от процедурата по разглеждане на делото в съда, в която прокурорът е
длъжен да докаже неговата вина.
В замяна обвиненият очаква
по-благоприятно наказателноправно третиране.
В случая, след като касаторът е считал, че не е извършил
престъплението или че органите на досъдебното производство и съдът не са изпълнили задължението
си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както е посочил в искането,
пред него е съществувала процесуалната възможност да не се съгласи с
предложеното споразумение и да предпочете пътя на открития състезателен процес,
в който разполага с целия иниструментариум от процесуални средства за оборване
на обвинителната теза и обосноваване на защитната си позиция, за сметка на привилегиите и ползите, които би извлякъл
от диференцираната процедура. Очевидно съзнавайки тези последици, осъденият Г.
доброволно е предпочел делото да не протича по общия ред, а по разписаните в
глава двадесет и девета НПК правила и възползвайки се от законовите бонуси и позитиви
на диференцираното производство той се е съгласил да понесе и негативните
последици от него.
С оглед на
изложеното, възраженията в искането за неправилно приложение на материалния
закон са неоснователни. Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК
за отмяна на атакувания съдебен акт.
Не могат да бъдат споделени и
възраженията за липса на мотиви в атакувания съдебен акт. В особената
процедура на решаване на делото със споразумение съществено изискване към
сезирания съд е да провери дали споразумението не противоречи на закона и на
морала - чл. 382, ал. 7 от НПК. След като в хода на съдебното следствие пред
районния съд е било постигнато споразумение за решаване на делото, този съд е
извършил дължимата проверка по чл. 387, ал. 7 от НПК. Положителният отговор, че
споразумението между прокурора и защитника на осъдения Г. не противоречи на закона и
на морала, е достатъчен
да обоснове неговото одобряване и излагането на допълнителни съображения в тази връзка не са необходими. Районният съд
законосъобразно е одобрил постигнатото споразумение, защото не е налице
противоречие с материалния закон и няма допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Обобщено, не са
налице предпоставките на чл. 422, ал. 1,
т. 5 НПК, които да
доведат до основание за отмяна на атакуваното определение.
Поради това искането на осъдения Г.Л.Г. за възобновяване
на производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г.Л.Г. за възобновяване на
нохд № 7101/20г. на XVI-ти н.с. на Районен съд
Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.