№ 45
гр. Сливен, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20242200500020 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 801/30.10.2023г. по гр.д. № 9/2023г. на РС Сливен, с което е
отхвърлен предявения установителен иск за признаване за установено, че ОУ „д-р И.С.“
БУЛСТАТ ***, гр.Сливен ул. Д. *, дължи на „Н.П.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Л.“ *1 *, сумата от 639,50 лева, представляваща стойност на
доставени плодове за месец ноември 2018г. с която ответното училище без основание се е
обогатило за сметка на дружеството, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 04.01.2023г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 2784/10.11.2022г. по ч.гр.д. № 4855/2022г. на РС Сливен, като неоснователен
и недоказан и е осъдено ищцовото дружество да заплати разноски на ответната страна.
Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в която се твърди,
че постановеното решение е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния
закон, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и е необосновано. В решението са изведени неправилни и необосновани правни
изводи, като се аргументира. Съдът не е обсъдил, че претендирания иск от дружеството е за
доставка на плодове, а не за услуга. Излага подробни съображения, с които счита
постановеното решение за недопустимо, неправилно и необосновано. Поддържа се още, че
дружеството е доставило плодове, които са приети от ответника и доставката е била
осъществена и основанието за претендиране на цената в случая е наличие на продажбата на
1
плодове между дружеството и училището. След като плодовете са били предадени и приети
от ответника без възражение се дължи уговорената цена. Без значение е обстоятелството
дали получателят е изпълнил задължението си да проведе процедура по възлагане на
обществена поръчка. На учениците са предоставени средства от ДБ за осигуряване на
плодове, които са с целево предназначение, а именно подпомагане храненето на учениците
от една страна му е възложено и от друга е длъжен и следва да финансира предоставянето
им. Поради това училището се обогатило без основание за сметка на дружеството, което не
е обсъдено от първоинстанционния съд. Твърди се още, че има образувано дело между
дружеството и ДФ „Земеделие“, което следва да бъде взето предвид. Поради това прави
искане за спиране на производството на основание на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, като изхода на
административното дело е от значение за правилното решаване на настоящия спор. В
обобщение се иска да се отмени решението или да се спре производството.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа, че тя е неоснователна. По договора за доставка по Национална програма
„Училищен плод“ училището е само бенефициент на получаваните продукти, като то ги
завежда в своето счетоводство като дарение, тъй като доставките се явяват за учебното
заведение дарение от страна на държавата представлявана от ДФ Земеделие. Самото
училище е получавало доставените плодове на договорно основание, което само по себе си
изключва отговорността му за неоснователно обогатяване. Сделката между ищцовото
дружество и държавата е възмездна и той твърди, че има вземане от бенефициента, но той
няма вина за неплащане от страна на ДФ „Земеделие“, поради което и не дължи заплащане.
Излагат се подробни аргументи, с които се оборват твърденията във въззивната жалба. И в
обобщение се сочи, че училището не дължи никакви плащания по програма „Училищен
плод“, тъй като редът и начина за доставка и разплащане са уредени с Наредба за условията
и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни
продукти в учебните заведения, поради което счита и жалбата за изцяло неоснователна.
Претендира разноски. Няма направени доказателствени искания.
В с.з за въззивника не се явява представител.
За въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
2
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Във въззивната жалба се твърди недопустимост на обжалваното решение, но конкретни
съображения за такава не са изложени. При служебната проверка, извършена от въззивния
съд относно допустимостта на обжалвания съдебен акт не се установиха обстоятелства,
водещи до недопустимост на първоинстанционния акт, предмет на инстанционен съдебен
контрол.
Първоинстанционният Сливенски районен съд е сезиран с предявен от „Н.П.К.“ ЕООД, гр.
С. против ОУ „Д-р И.С.“, гр. Сливен положителен установителен иск за установяване
дължимост на вземане по издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения
срок. Вземането, предмет на издадената заповед и предявения иск, е за заплащане на сума, с
която ответното учебно заведение неоснователно се е обогатило в размер на 639,50лв.,
представляваща стойността на доставени през м. ноември 2018г. плодове. Предявеният иск е
с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.59 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата
молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е
дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца
накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото,
по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за
защита в производството.
Разгледан по същество иска е неоснователен и недоказан.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото
вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват вземането.
В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване
- стойността на доставени през м. декември 2018г. плодове. Правното основание е чл.59 от
ЗЗД.
3
За уважаването на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо наличието на всички елементи от
фактическия състав, а именно: обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на
другото лице, липса на основание за това и отсъствие на друга правна възможност за защита
на интересите на обеднелия.
За да е налице разместване на имуществени права без основание е необходимо да се
установи, че това е извършено при липса на конкретен източник на права и задължения
между страните - договор, водене на чужда работа или деликт. Тежестта на доказване на
посочения фактически състав е върху ищеца. Формите, чрез които се реализира
обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез
придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване чрез
намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат
направени, но са били направени от друго лице. Единствено обогатяването без основание и
то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД. Обедняването
може да има различни форми на проявление – ефективно намаляване на имуществото на
ищеца или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова
имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице.
Посочените елементи от фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и обедняването
следва да произтичат от един общ факт или от група общи факти. Тази преценка безспорно е
свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за имущественото
разместване.
Вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага,
без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или
деликт. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на
една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова,
с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца в иска по чл. 59 от
ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и
общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
В случая, твърдението на ищцеца – въззивник е за обогатяване на ответника и съответно
неговото обедняване с процесната сума от 639,50лв., представляваща стойността на
доставени през м. ноември 2018г., но незаплатени плодове по ф-ра № ********** от
30.11.2018 г
От събраните по делото писмени доказателства е безспорно установено, че въпросната
доставка на плодове, за които е издадена и процесната фактура, е извършена по схемата
„Училищен плод“ и „Училищно мляко“ за учебната 2018/2019г., като ищцовото дружество е
одобрено като изпълнител, а ответното учебно заведение е бенефициент по договор,
сключен между „Н.П.К.“ ЕООД, гр. С. и Държавен фонд „Земеделие“. Следователно,
извършената доставка на плодове през м.11.2018г. е безспорно направена на правно
основание - договора с ДФ „Земеделие“, като ответника е бенефициент по него.
Действително, ответното училище не е възложител, но е третото ползващо се по договора
4
лице. Заплащането на доставените плодове по схемата се извършва не от бенефициента –
ответното училище, а от възложителя – ДФ „Земеделие“. Ищцовото дружество – изпълнител
е следвало да насочи претенциите си към възложителя. Последвалият отказ от плащане
/независимо от съображенията/ касае отношенията между доставчика и възложителя, не и
бенефициента. Претенциите следва да се насочат спрямо страната по договора – ДФ
„Земеделие“.
Следователно, налице е изпълнение на договорно задължение с бенефициент – ответното
учебно заведение, както и е налице друга правна възможност за защита интересите на
ищцовото дружество. Не са налице елементите на фактическия състав на чл.59 от ЗЗД.
Следва да се посочи, че твърденията във въззивната жалба за осъществена доставка, прието
изпълнение и пораждане на задължение за заплащане на уговорена продажна цена са в
насока наличие на сключен между страните неформален договор за доставка на въпросните
плодове, който е отречен с исковата молба и така е наведено ново правно основание на
исковата претенция, което е недопустимо да се извърши с въззивната жалба във въззивната
фаза на производството. От своя страна това недопустимо твърдение само потвърждава
извода на съда за наличие на правно основание за извършване на въпросната доставка и
наличието на друга правна възможност за защита интересите на ищеца.
От друга страна, следва да се посочи, че съдът споделя правния извод на
първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства е установено безспорно
сключването на договор между ищеца и третото лице – помагач „Д. – МТВ“ ЕООД, гр.
Сливен, по силата на който, именно третото лице е извършило реалните доставки на плодове
през м.12.2018г. Всъщност това е и мотива на ДФ “Земеделие“ да откаже плащане по
схемата „Училищен плод“ на ищеца. Установено е че тези доставки са заплатени изцяло на
„Д. – МТВ“ ЕООД, гр. Сливен от ответното учебно заведение с нарочно отпуснати
финансови средства по Решение на МС №581/07.10.2019г. с платежно нареждане от
28.10.2019г. Следователно доставените плодове са надлежно заплатени от ответника, като за
ищцовото дружество е налице правна възможност да насочи претенциите си към третото
лице – помагач на база сключения между тях договор от 02.11.2018г.
С оглед изложеното съдът намира, че не са налице кумулативните предпоставки на
фактическия състав на чл.59 от ЗЗД. Не се установи дължимостта на вземането по
издадената заповед за изпълнение. Предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да се отхвърли.
Като е отхвърлил изцяло исковата претенция като неоснователна, районният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
5
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 500 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 801/30.10.2023г. по гр.д. № 9/2023г. на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА „Н.П.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.“ *1
*да заплати на ОУ „д-р И.С.“ БУЛСТАТ ***, гр.Сливен ул. Д. * сумата от 500 /петстотин/
лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6