№ 553
гр. Варна , 25.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станчо Р. Савов
Съдия:Деян Ив. Денев
СъдебниДелчо Кирилов Кордов
заседатели:Живко Димитров Русев
Марин Георгиев
Съботинов
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
и прокурора Златин Атанасов Златев (ОП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Наказателно дело от
общ характер № 20213100200101 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият Д. СТ. ДР., редовно призован, явява се лично и с адв. С.И., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Гражданските ищци и частни обвинители:
Ш. Н. П., редовно призована, явява се лично с адв. В.И., редовно упълномощен от
преди и с адв. Е.В. от АК – Добрич, редовно упълномощена от днес.
Ш. Ал. С., редовно призована, явява се лично с адв. В.И., редовно упълномощен от
преди и с адв. Е.В. от АК – Добрич, редовно упълномощена от днес.
Пострадалият Алк. Ал. Ахм., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Свидетелите:
Г. П. Т., редовно призован, явява се лично.
Стефани Светозарова Д., редовно призована, явява се лично.
СТ. Д. ДР., редовно призован, явява се лично.
Р. К. Т., редовно призован, явява се лично.
Т. М. В., редовно призован, явява се лично.
Росица Ненчева Д., редовно призован, явява се лично.
1
Красимир Божилов Д., редовно призован, явява се лично.
Андрей Георгиев П., редовно призован, явява се лично.
Д. К. М., редовно призован, явява се лично.
Д.Н. В., редовно призован, явява се лично.
Г. СТ. ДР., редовно призован, явява се лично.
Вещите лица:
Д. АНГ. Д., редовно призован, не се явява. От същия е постъпила молба на 18.06.2021
г., от която е видно, че от 21.06.2021 г. до 30.06.2021 г. е в платен годишен отпуск.
С. К. М., редовно призована, не се явява.
Виктор Николаев С., редовно призован, не се явява.
Светлин В. В., редовно призован, явява се лично.
Йордан Панайотов Й., редовно призован, не се явява. От същия е постъпила молба
на 18.06.2021 г., от която е видно, че същият от 22.06.2021 г. до 28.06.2021 г. е в платен
годишен отпуск и моли заключението, което поддържа без промени, да бъде прието.
Галин Господинов Ж., редовно призован, явява се лично.
Даниела Димитрова К., редовно призована, не се явява. От същата е постъпила на
24.06.2021 г. молба, от която е видно, че поради служебна натовареност не е в състояние да
се яви в днешното заседание.
Далия Борисова П., редовно призована, явява се лично.
Прокурорът: Не са налице пречки да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. В. И.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ст. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на явилите се лица.
Гр. ищец и ч. обвинител Ш. Н. П. - ЕГН **********, родена в гр. Балчик, живуща в
с. Камен, ул. „....., обл. Добрич, вдовица, майка на пострадалия.
Гр. ищец и ч. обвинител Ш. Ал. С. – ЕГН **********, родена в гр. Добрич,
2
живуща в с. С.о, ул. „.... омъжена, неосъждана, сестра на пострадалия.
Свидетелят Д. К. М. – ЕГН **********, на 39 години, женен, неосъждан, български
гражданин, живущ в гр. Долни Чифлик, ул. „..........., без родство с подсъдимия или
пострадалия.
Свидетелят Д.Н. В. – ЕГН **********, живущ в гр. Варна, женен, неосъждан,
български гражданин, работи, със средно образование, без родство с подсъдимия или
пострадалия.
Свидетелят Г. П. Т. – ЕГН **********, роден в гр. Ген. Тошево, със средно
образование, неженен, неосъждан, без родство с подсъдимия или пострадалия.
Свидетелят Стефани Светозарова Д. – ЕГН **********, родена в гр. Добрич,
живуща в гр. Добрич, ул. „..... неомъжена, неосъждана, без родство с подсъдимия или
пострадалия.
Свидетелят СТ. Д. ДР. – ЕГН **********, живущ в гр. Долни Чифлик , ул. „......,
баща на подсъдимия.
Свидетелят Р. К. Т. – ЕГН **********, роден в гр. Варна, живущ в с. Горен Чифлик,
ул. ...... № 34, без родство с подсъдимия или пострадалия.
Свидетелят Т. М. В. – ЕГН **********, роден в гр. Варна, живущ в с. Горен
Чифлик, ул. ...... № 12, неженен, неосъждан, първи братовчед на майката на свидетеля.
Свидетелят Росица Ненчева Д. – ЕГН **********, родена в с. Пчелник, живуща в
с. Горен Чифлик, ул. „......, майка на подсъдимия.
Свидетелят Красимир Божилов Д. – ЕГН **********, роден в с. Пчелник, живущ в
гр. Варна, кв. ...., бл.66, ет.12, ап.48, женен, неосъждан, без родство с подсъдимия или
пострадалия.
Свидетелят Андрей Георгиев П. – ЕГН **********, роден в гр. Варна, живущ в с.
Горен Чифлик, ул. „Тинтява“ № 8, неженен, неосъждан, без родство с подсъдимия или
пострадалия.
Свидетелят Г. СТ. ДР. – ЕГН **********, роден в гр. Варна, живущ в с. Горен
Чифлик, ул. .... № 8, женен, неосъждан, втори братовчед на подсъдимия.
Вещото лице Светлин В. В. – на 44 години, женен, неосъждан, български
гражданин, с висше образование, без родство със страните, предупреден за отговорността по
чл.291 НК, обещава да даде добросъвестно заключение.
Вещото лице Далия Борисова П. – на 57 години, омъжена, неосъждана, българска
гражданка, с висше образование, без родство със страните, предупредена за отговорността
по чл.291 НК, обещава да даде добросъвестно заключение.
Вещото лице Галин Господинов Ж. – на 47 години, женен, неосъждан, български
гражданин, с висше образование, без родство със страните, предупреден за отговорността по
чл.291 НК, обещава да даде добросъвестно заключение.
3
На основание чл.273 от НПК свидетелите се отстраняват от съдебната зала.
Председателят разясни на страните правото им на отводи по чл.274 от НПК и
искания в тази насока не постъпиха.
Нови искания на основание чл.275 от НПК не бяха направени.
СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл.272 и следващи от НПК, поради което
и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното
производство.
Председателят на състава предоставя възможност на прокурора и на
гражданските ищци и частни обвинители да изложа обстоятелствата, включени в
обвинението и предявените искове.
Прокурорът: Поддържам обвинителния акт във вида, в който е внесен в съда.
Адв. В.: Поддържаме предявените граждански искове и обвинението срещу
подсъдимия.
Адв. В. И.: Поддържаме предявените граждански искове и обвинението срещу
подсъдимия.
Подсъдимият Д.: Разбрах обвинението срещу мен. Признавам се за виновен. Ще
дам обяснения на по-късен етап.
Със съгласието на страните и по молба на свидетелите М. и В. СЪДЪТ ИЗМЕНЯ
хода на съдебното следствие и пристъпва към техния разпит.
Свидетелят Д. К. М. - предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от
НК, обещава да говори истината.
Свидетелят М.: Поддържам казаното на досъдебното производство. Работя в
Полицейски участък - Долни Чифлик като младши инспектор. Вечерта след полунощ
миналата година – м. май 2020 г., получихме сигнал за лице в безпомощно състояние и
подалият сигнала каза, че ще чака долу на централната част на селото. Като пристигнахме в
селото нямаше никой на центъра. Направихме връзка с дежурния, който каза да се насочим
към бившите овчарници на селото. Отидохме на място, линейката беше там заедно с лицето,
което бе подало сигнала. Това лице беше Д. (посочва подсъдимия). Познавам го, учили сме с
него заедно. Докторът установи смъртта на лицето. В началото не знаехме дали е мъртъв,
докато не каже доктора. Имаше кръв по устата и докторът нещо се усъмни, че не е
естествена смъртта и отказа да издаде съобщение за смърт. След това докладвахме,
обадихме се на нашите полицаи, изчакахме ги и запазихме местопроизшествието. През
цялото време Д. говореше с нас, съдействаше. Говореше общи приказки. Каза, че се е върнал
от някакъв заслон в гората, нещо ремонтирали. Като се върнал това момче, което лежеше на
4
земята, му поискал цигара доколкото помня. От там Д. влязъл вътре, след което пак излязъл,
викал е нещо „инсулин“, нещо такова. Като излиза втория път мисля Д. май го вижда вече,
че е в безпомощно състояние и се обажда. Ние отидохме след полунощ, но не помня колко
часа беше. Светихме с фенерче. Д. беше облечен с камуфлажна шуба, но за панталона не
съм сигурен какъв е бил. Обувките му бяха маратонки, тъмни, едната беше нацапана с пръст
и кал. Не съм видял Д. да се преоблича, докато запазихме произшествието до 08:30 часа,
докато не дойде новата смяна. Д., докато си тръгнахме, беше със същата камуфлажна шуба,
панталон и тъмни маратонки, тип кецове, едната от които беше кална според мен. Той не
стоеше постоянно до мен. В началото стоеше до нас, но после влезе в бунгалото, може да е
заспал и след това пак излезе. След като лекарят се усъмни, че смъртта не е естествена Д.
стана по-притеснен. В началото не беше толкова притеснен, но след това започна да ходи
напред-назад, да пуши цигара от цигара. Каза, че първия път, като го е срещнал, му е искал
цигара. Д. не ни е дал обяснения за това, когато се е прибрал и е видял за първи път лицето
какво е било състоянието му.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят М.: Ние получаваме сигнала след полунощ, значи Д. се е прибрал от
заслона преди полунощ, но часове не ни е съобщавал. След като се е прибрал от заслона
после е излизал и пак е излизал и след това се е обадил на 112. Първо като се прибира от
заслона Д. вижда момчето здраво и то му е искало цигара. След това Д. влиза вътре, после
излиза пак навън и това момче започнало да вика за инсулин нещо, не знам за какво. После
Д. пак влиза вътре и по кое време излиза не го знам. Този заслон не го знам къде е, не съм
ходил там, но каза, че е в гората някъде.
Прокурорът: Считам, че е налице хипотеза, при която свидетелят твърди, че не си
спомня, а считам, че са налице и противоречия, т.к. на досъдебното производство е казал, че
Д. му е казал, че се е прибрал в 00:30 часа и после в 01:30 часа, при което считам, че е
налице хипотезата на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК, поради което моля да прочетете
показанията на свидетеля М., дадени на досъдебното производство в тази им част.
Адв. Ст. И.: Моля преди да изразим становище по така направеното искане да си
зададем въпросите.
На въпроси на съда:
Свидетелят М.: Може и да е казал Д. за час, но поддържам това, което съм казал на
досъдебното производство.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят М.: Тялото на пострадалия беше в нещо като изкуствена вада, направена
за източване на вода, по гръб. На местопроизшествието бях с колегите Д.В. и Л.С.. В
помещението, което се ползва от подсъдимия аз влизах. Там беше разхвърляно, имаше
мръсни чинии по маса, мухлясал хляб – трагедия, мизерия. Д. каза, че това момче е живяло
там. Когато пристигнахме с колегата на място имаше доктор, медицинска сестра и шофьор.
Тялото изобщо не е мърдано, докато ние бяхме на работа.
На въпроси на адв. Ст. И.:
Свидетелят М.: Когато отидохме на място с колегите Д. не заекваше, само малко
заваляно говореше. Той ни каза, че е употребявал алкохол. Нямаше нарушена координация,
не е и залитал. Извън този случай ми приказва общи приказки, за миналото и на сутринта,
5
като разбра, че лицето е починало стана по-притеснен. Лъхаше на алкохол, но не каза какво
е пил. От новината, че лицето е починало и то в този стопански двор, защото все пак е техен
работник и тогава се притесни. Лицето, което бе починало беше малко в отдалечена част от
сградата, където Д. влизаше. Аз добре видях Д., защото там на сградата имаше осветление.
Кръв или наранявания по него не съм видял. Зацапвания не съм видял по него, само видях
едната му маратонка, че е зацапана с кал. Разстоянието от гр. Долни Чифлик до с. Горни
Чифлик е около 7 км. Ние, като получихме сигнала отидохме на центъра на селото, защото
казаха, че там ще чакат линейката и този, който подава сигнала, но нямаше никой. Обадихме
се на дежурния и той ни насочи. Това отне около 15-тина минути от момента на подаването
на сигнала до пристигане на местопроизшествието. Като пристигнахме Д. беше застанал от
страната към бунгалото, а тялото беше малко по-напред вляво, където беше и медицинския
екип. Д. с медицинския екип не мога да си спомня дали е говорил. Поради това, че се
опитвахме да установим самоличността на починалия влязохме в помещението, където спи
това момче, за да търсим документ за самоличност, за да могат докторите да си напишат
нещата. В якето мисля намерихме документ от банка и чрез дежурния чрез вайбър го
установихме по снимка.
Адв. Ст. И.: Правя аналогично искане с това на прокурора, с оглед казаното от
свидетеля относно алкохола. Не се противопоставям на искането на прокурора за прочитане
на показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство, като намирам основания
за прочитане на целите показания, а не да се вадят части от контекста.
Прокурорът: Считам, че в останалата част няма противоречия, поради което и не
следва да се четат целите показания, а само в частите, които са посочени.
Адв. В. И.: Присъединявам се към становището на прокурора.
Адв. В.: Присъединявам се към становището на прокурора.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като се запозна с искането на прокурора и на адв.
Ст. И., както и като взе предвид становищата на страните намира, че следва да се прочетат
показанията на свидетеля Д. К. М., дадени на досъдебното производство и на основание
чл.281, ал.1, т.2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля Д. К. М., обективирани в протокол за
разпит на свидетел от 27.05.2020 г. в частта, находяща се на лист 143 (със син химикал) от
„Д. беше облечен…“ до „…и не заваляше.“ от том 1 от досъдебното производство.
Прочетоха се.
Свидетелят М.: Не си спомням кое е по-вярното. Според мен Д. лъхаше на алкохол.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Свидетелят Д.Н. В. – предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от
НК, обещава да говори истината.
Свидетелят В.: Поддържам казаното на досъдебното производство. Работя в ПУ –
Долни Чифлик към Четвърто РУ като охрана на обществения ред. Не помня дата, но беше м.
май 2020 г., когато получихме сигнал за пострадало лице с. Горен Чифлик, като подаващият
сигнала щеше да чака на центъра, но нямаше никой и дежурният ни насочи към бившите
6
овчарници, които се намират в края на селото. Като пристигнахме на място екип на „Бърза
помощ” беше там. Това беше след 00:00, 01:00 часа, след полунощ. Видяхме пострадалото
лице, докторът констатира смъртта. Точно преди нас спираше линейката. Като отидохме
установихме лице, което лежеше в една т.нар. канавка по гръб. Имаше наранявания по
главата отгоре и кръв по устата. Беше тъмно и ние осветявахме с автомобила и с фенери,
доколкото може. Докторът каза, че отказва да даде смъртен акт, защото смъртта според него
е неестествена, има най-вероятно насилие. Там беше само лицето, което подава сигнала Д.,
подсъдимия (свидетелят посочва подсъдимия). Аз не го познавам. Друг нямаше. Д. каза, че
бил на някакъв заслон и като дошъл го видял да лежи в тази канавка и викал „Инсулин,
инсулин.“ Ние питахме дали е диабетик това лице, а той каза: „Не знам.“ Питахме го също
така дали пие хапчета и той каза, че не знае. Влязъл в някакво бунгало или барака и след
определено време като излязъл го видял, че лежи там и се обадил на 112. Д. според мен не е
лъхал на алкохол, не съм усетил. Стояхме там, докато ни сменят сутринта, до 08:00 часа.
След това ни смениха. Д. беше с камуфлажна шуба и маратонки, които бяха най-вероятно
тъмни на цвят, но беше тъмно, само една крушка светеше и не съм сигурен. Не си спомням
как точно беше облечен. Майка му и баща му дойдоха малко преди да ни сменят и влязоха в
бунгалото. Д. беше и вън и вътре.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят В.: Д. не си спомням какво е казал по отношение на това към колко часа
е отишъл на това бунгало, където е намерил тялото. Може би е било някъде към 00:00 часа.
Каза, че е бил на заслона и е дошъл, но не помня точно колко часа е било. Като говорил с
него след час, час и нещо е звъннал на телефон 112. Значи като е дошъл Д. на това място е
говорил с него, след това е влязъл в бунгалото и след час, час и нещо, като е излязъл и
тогава е подал сигнал.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят В.: Лицето в канавката не помня с какво беше облечен. Беше с някакво
яке, но лежеше по гръб и не мога да си спомня какво е било. Имаше охлузвания по главата и
кръв по устата - това забелязах, за това дойде съдебен лекар, който обстойно го огледа. В
постройката, която беше там не съм влизал. Самоличността на лицето я установихме, след
като колегата М. изкара от вътрешния джоб на якето бележка от банка мисля и имаше имена
с ЕГН. След това чрез дежурния ни изпрати БДС, защото нямаше лична карта в него.
На въпроси на адв. В. И.:
Свидетелят В.: Бяхме на място цялата нощ и контактувахме с Д., но нищо особено
не ми е направило впечатление в поведението му. Беше спокоен. Не сме разговаряли много,
защото аз основно осветявах трупа, т.к. беше много тъмно, имаше много кучета и не исках
да дойде някое до трупа. За това не съм говорил с него.
Адв. В. И.: Вие с колегите не изразихте ли някакво предположение, не попитахте ли
как е станало?
Адв. Ст. И.: Възразявам срещу така зададения въпрос. Няма как свидетелят да
изразява предположения.
СЪДЪТ отклонява въпроса.
На въпроси на адв. Ст. И.:
7
Свидетелят В.: Белези по ръцете на Д. не съм видял, не съм го оглеждал за пръски и
зацапвания по него или по дрехите му.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Със съгласието на страните СЪДЪТ изменя хода на съдебното следствие и
пристъпва към изслушване на вещите лица.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
Вещото лице П.: Поддържам даденото заключение.
Вещото лице В.: Поддържам даденото заключение. По отношение на това дали
подсъдимият страда от психично състояние заявяваме, че нито в нашите изследвания, нито в
данните по делото има основание да се приеме, че при Д.Д. е налице психично заболяване,
т.е. лицето е психично здраво. Респективно към момента на извършване на деянието същият
не е страдал от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието и е бил със запазени годности да разбира свойството и значението на постъпките
си, и да ги ръководи. Относно това дали при него е бил налице физиологичен афект мисля,
че категорично от това, което подробно сме анализирали няма основание да се приеме
физиологичен афект, т.к. отсъстват типичните предпоставки, фази и симптоми на
физиологичния афект.
Вещото лице П.: Няма данни за агресивна личностова предиспозиция, няма данни да
е склонен към агресивно поведение. Има две равнища, които определят агресивната
предиспозиция. Това са когнитивното поведение, т.е. нормите, които сме усвоили и
отношението, което имаме към агресията и дали е употребяваме или не. И поведенческо
равнище – начинът, по който реагираме, когато нещо не ни се получава и дали реагираме с
агресия или с комуникация. Да, има висок интензитет на негативните емоционални
преживявания в случая, което е свързано с това, че приема като обида псувнята на този
човек. Третото е обичайно агресивно поведение. Нито в данните по делото, нито в
методиките, които са използвани има данни за обичайно на този човек да му е присъщо
агресивното поведение.
На въпроси на прокурора:
Вещото лице В.: Уплаха и смущението са понятия, които са по-скоро юридически и
се разглеждат в контекста на неизбежната отбрана. В нашите компетенции като експерти по
психично здраве е по-скоро да коментираме физиологичния афект, доколкото много често
той може да съвпада с понятията от НК „уплаха“ и „смущение“. Има едно решение на ВКС
от 1992 г., където ставаше дума, че евентуално психичният израз на уплаха и смущение би
могло да бъде физиологичен афект. Специално уплахата и смущението са само състояния,
разглеждани в състояние на неизбежна отбрана, ние не може да ги коментираме в този
контекст.
На въпроси на адв. Ст. И.:
Вещото лице В.: Физиологичният афект го изключихме на базата в голяма степен на
тези снимки в досъдебното производство, т.е. на поведението му след деянието. Т.е. след
това, което се е случило неговото поведение продължава да бъде организирано и
последователно в някаква посока, което не съответства на това, което би било, ако би имало
8
физиологичен афект. Характерно за физиологичния афект е първоначално едно неочаквано,
внезапно, психотравмено събитие, което се преживява от лицето. Става внезапна поява на
емоционална буря, взривно отреагиране на събитието, съпроводено със стеснение на
съзнанието, разстройство в контрола на импулсите, т.е. вече самата реакция към събитието,
и това се последва от физическо и психическо силно изтощение, защото е настъпил един
разряд на силната емоция и за това завършва или със силно изтощение, или със силно
дезорганизирано поведение. Това е фазата на изчерпването, което е изтощението. От
практиката мога да кажа, че по принцип първите фази, които настъпват при афекта са
краткотрайни, а фазата на изчерпване може да продължи различно дълго. Трудно ми е да
отговоря колко точно продължава. Не мисля, че има строго определена граница. Не съм
компетентен да приема в кой момент е извършено деянието, за да формулирам фазите на
афекта, тяхното настъпване и тяхната продължителност. Още повече, че имаше и някакви
разминавания в досъдебното производство по отношение на часовия диапазон.
Евентуалната употреба на алкохол изключва , да не кажа автоматично, наличието на
физиологичен афект, т.к. афектът на алкохола в голяма степен съвпада със състоянието на
афекта, т.е. емоционална дизинхибиция, която може да се наблюдава при едно алкохолно
опиване. Когато има употреба на алкохол не може да се обсъжда наличие на физиологичен
афект. Това е чисто хипотетично, т.к. към момента на изготвяне на експертизата не сме
имали доказателства за това дали и колко алкохол е употребило лицето. Всяко обикновено
алкохолно опиване, дори в лека степен, по принцип изключва физиологичния афект, т.к.
обяснява реакцията. Наличието на алкохол като катализатор на постъпките мисля, че не сме
го обсъждали, защото нямаше данни в досъдебното производство - нито има взета
алкохолна проба, нито някой е дал данни за лъхане на алкохол. Нямаше откъде да го вземем,
за да го коментираме. Най-вероятно той е бил раздразнен, доколкото между тях е възникнал
някакъв вербален конфликт. За раздразнение по смисъла на закона ми е трудно да отговоря,
защото това представлява един афектен умисъл, т.е. това раздразнение е едно юридическо
понятие. По данни на подсъдимия може да се каже, че същият е бил в едно обикновено
раздразнено състояние, но няма друго място, от където да почерпим доказателства. Едва ли
не сме длъжни да кредитираме неговите данни, че той е бил подразнен от отношението на
пострадалия. Нямаме обективни данни за личностните характеристики на пострадалия, но
не мисля, че има някакво значение, т.к. тази информация е много спекулативна.
Вещото лице П.: Това по-скоро са възприятията на другия на определена постъпка.
Ако може да ги градираме, то раздразата е едно по-ниско ниво на емоцията, след това е гняв
и враждебност от психологична гледна точка.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, находяща се на лист 28-45 в том 2 от досъдебното производство.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещите лица П. и В. за изслушване в днешното
съдебно заседание в размер на по 200,00 /двеста/ лева, платими от бюджета на съда.
(издадени 2 бр. РКО)
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на съдебно-
техническа експертиза № 272/29.09.2020 г.
9
Вещото лице Г. Г. Ж.: Поддържам даденото заключение. Бе ми предоставен мобилен
телефон „Самсунг“ за изследване, като целта бе да се установи в карта памет дали има
файлове от 17.05.2020 г. и евентуално, ако няма, дали може да се възстанови картата, за да
се възстановят файловете. При извършване на възстановяването се установиха такива
файлове с такава дата, които съм приложил в експертизата под формата на снимков
материал.
На въпроси на адв. Ст. И.:
Вещото лице Ж.: Часът на телефона може да се генерира автоматично или ръчно да
се настрои, така че не може да бъде източник на достоверна информация. Ако е автоматично
зададен може да се счита, че е достоверен, но няма как да кажа дали е така.
На въпроси на съда:
Вещото лице Ж.: Когато изследвах телефона не мога да преценя дали часът е бил
точен, т.к. телефонът е стоял известно време, аз не съм го сверявал и не съм проверявал часа.
Нямам спомен дали е била паднала батерията, може и да сме го зареждали, но така или
иначе съм изследвал само картата-памет. Телефонът не е бил обект на изследване. Това,
което е излязло от паметта на картата съм го принтирал. Така или иначе ние възстановяваме
само паметта. Телефонът се възстановява по друг начин с други програми и не е бил обект
на експертизата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на съдебно-техническа експертиза № 272/29.09.2020
г., находяща се на лист 55-61 в том 2 от досъдебното производство.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице Г. Г. Ж. за изслушване в днешното
съдебно заседание в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, платими от бюджета на съда по
сметка на ОД на МВР - Варна. (издаден РКО)
Гр. ищец и ч. обвинител Ш. Н. П. - предупредена за наказателната отговорност по
чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Гр. ищец и ч. обвинител П.: Малко не чувам. Аз бях в шок и не е вярно това, което
съм казала в полицията. Не поддържам казаното в полицията.
На въпроси на прокурора:
Гр. ищец и ч. обвинител П.: За смъртта на А. полицията дойде и ми се обади.
На въпроси на съда:
Гр. ищец и ч. обвинител П.: Това, което казах в полицията не е вярно. Не знам какво
съм казала даже. Аз мога да чета.
На въпроси на прокурора:
10
Гр. ищец и ч. обвинител П.: Той А. ми се обади на 15.05. и каза, че бил чобанин на
Горен Чифлик. Каза, че е добре и ще ми се обади, и не ми се обади. Аз се обадих и той
вдигна чорбаджията и каза, че в момента не е там, бил с овцете. Пък А. ми каза, че се
прибира и след два дена …(свидетелката не довършва изречението си) А. каза, че работи за
към 300 лева. Каза, че го хранят, но за една цигара може ли да се убива човек. А. с нервите
малко не беше добре. На лекар е ходил. Лежа в болницата в Добрич в психическите. Като го
дразнят не знае какво приказва и сетне съжалява, каквото е казал, но в момента като го
дразнят и той нищо не прави, само викаше, крещеше, ама не съм го чувала да псува. А.
ходеше на училище, можеше да чете.
На въпроси на адв. Ст. И.:
Гр. ищец и ч. обвинител П.: А. е лежал в затвора. Във Варна и в Белене лежа. В
Белене лежа, заради приятели. Той взе вината в себе си. Не знам защо са го пратили в
Белене, а не е бил във Варна. На ТЕЛК е ходил. Аз му помагах за документите, всичко аз. От
здравната каса лекарства не е вземал.
На въпрос на адв. В. И.:
Гр. ищец и ч. обвинител П.: С А. преди заедно живяхме. Откакто се разведохме с
баща му бяхме заедно двамата в едно домакинство, всичко заедно правихме. Той ако
спечелеше пари даваше, ако няма - няма. Проблеми и караници не сме имали. Даже той
краварин беше и аз бях с него, помагах му, щото той не разбираше от пари. Като е ходил
друг път на работа не е имало оплаквания и скандали, работихме за 10 лева.
На въпроси на адв. Ст. И.:
Гр. ищец и ч. обвинител П.: В болница е лежал два пъти. Влезе в болницата, защото
сам пожела. И двата пъти в Добрич лежа.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси.
Гр. ищец и ч. обвинител Ш. Ал. С. - предупредена за наказателната отговорност по
чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Гр. ищец и ч. обвинител С.: Казаното на досъдебното производство го поддържам.
Сестра съм на А. Али. Имаме брат Алкин, който живее при баща ни. Баща ни почина. Майка
ми вече живее при мен. Преди това живя с починалия ми брат А.. А. и майка ми живяха в с.
Камен. Те работиха селска работа на частно. С Алкин не поддържам връзка. А. и Алкин се
познаваха. Аз с Алкин се познавам, но не поддържаме връзка. А. преди този случай в
работеше в Ген. Тошево, с крави се занимаваше. Майка ми беше с него. След това А. отиде
в мястото, където е станала злополуката – Долен или Горен Чифлик. Работеше пак с
животни някакви. На мен майка ми ми каза това. През 2020 май месец става това. А. нямаше
телефон. Той е звъннал от телефона на работодателя си. А. лежа в затвора, но не знам, тя
майка по-добре знае. От 25 години съм омъжена. Живея в с. С.о, обл. Добрич. А. живееше в
с. Камен. От моето село до с. Камен не знам колко км е разстоянието, не е близо. Ходила
съм на гости на брат си, но не съм шофьор и не знам разстоянието. Пътуваме до там 40
минути, но не съм много сигурна, примерно плюс-минус 5 минути. Те ми идваха по-често на
гости, а аз по-рядко. Майка е идвала по-често, отколкото брат ми. А. е идвал в годината 2-3
пъти на гости. А. го видях последно зимата, декември или януари месец, 5 месеца преди
случилото се.
На въпроси на прокурора:
11
Гр. ищец и ч. обвинител С.: Той беше с умствена изостаналост, получаваше
пенсийка и за това не разбираше от пари. Цигари искаше само. Ако му каже някой, че тази
работа трябва да се свърши, за цигари 2, 3 или 5 цигари могат да се разберат и той си ги
чакаше. Цигари няма ли, ся не знам, явно е бил малко по-както се казва, говорил е нещо. Чак
пък да се е карал с хората, той беше страхлив, защото е с умствена изостаналост и е свикнал
всеки да му посяга, и винаги ръцете му бяха на главата.
На въпроси на адв. В.:
Гр. ищец и ч. обвинител С.: Аз бях в емоционална връзка с починалия си брат. Те
двамата с майка ми абсолютно всичко си деляха - разходи по домакинството. Майка ми
дори един ден ми се обади по телефона и ми каза, че имали една цигара и на половина са я
делели. Даже и така си деляха нещата. Тя много зле прие смъртта на брат ми, все още не
може да я преживее. Той не е починал, той е убит. Във Варна, като ме извикаха и ме
разпитаха на разследването, и видях едни снимки, и все още всеки ден ги виждам. На
моменти са пред очите ми. Брат ми беше приказлив. С всеки имаше конфликти.
На въпроси на съда:
Гр. ищец и ч. обвинител С.: Знам какво значи конфликт – като го ядосат изглежда,
пак ли да го повтарям в момента. Може да е имал конфликти, но с мен и пред мен
специално не е имал. За това беше настаняван в болницата в Добрич и от ТЕЛК ги
задължаваха определено време да лежи, за да взема лекарства. Не знам какви лекарства
вземаше. Диабет нямаше брат ми.
На въпроси на адв. В. И.:
Гр. ищец и ч. обвинител С.: Брат ми не е удрял или посягал. Той беше страхлив.
Майка ми не е получава пенсия, защото, за да се грижи за него не е работила на договор.
Винаги са работили. Като отиват хората на нивата за 50 лева, те двамата работят за 15 лева,
защото нямат образование и са принудени да водят борба за хляб. Майка ми и в момента не
получава пенсия, даже и мухлясал хляб няма.
На въпроси на адв. Ст. И.:
Гр. ищец и ч. обвинител С.: 2-3 пъти долу-горе лежа А. в болницата. Психична
недостатъчност е заболяването му. В болницата той по 3-4 дни лежеше. Аз нямаше нужда да
ходя, защото там беше забранено. Лежа в затвора брат ми за малки грабежи. В затвора не
съм го посещавала, не съм му носила колети, финансово на майка помагах. Заболяването му
беше от доста години, от малък. 7-8-годишен беше като му установиха тази болест.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси.
СЪДЪТ обявява 10-минутна почивка.
Съдебното заседание продължава в 11:00 часа с участието на страните по
същото.
Свидетелят Г. П. Т. - предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от
НК, обещава да говори истината.
Свидетелят Т.: Поддържам казаното пред полицията. Регистриран към като
земеделски производител и отглеждам говеда. Декември месец 2019 г. работеше при мен А..
Чистеше на животните. Майка му беше с него. А. живееше в обора в една стаичка. А., като
12
работеше при мен, имаше неадекватно състояние, трябваше да има някой да го гледа. И
майка му и аз го гледахме. Нервираше се постоянно, прави глупости, инструменти ми е
хвърлял. Нервираше се на когото види. Не е посягал, само майка си псуваше, когато не му
даваше цигари. Мен не ме е псувал, от мен го беше страх. 2-3 месеца работи при мен, през
зимата. През този период не е посягал на никой, но с мен имаше проблем и за това го
изгоних. Направи едни простотии и за това го изгоних. Изчезна фураж на животните - или
го е откраднал, или го е хвърлил, кабели е рязал, инсталация е трошил. Той пушеше цигари.
ТЕЛК знам, че имаше. От интернет разбрах, че е починал. На баща ми повишаваше тон и му
се репчеше.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Т.: Въоръжен с нож или предмет не съм го виждал. С оръжие не съм го
виждал. С нож или тръба не съм го виждал в ръцете и да е нападал. Той не е нападал никой,
само се караше, но не е скачал да напада.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят Т.: Не знам от какво беше болен. Майка му не знам дали е била
емоционално свързана с него. В отделни помещения спяха двамата. Цигарите аз съм му
давал и майка му, не си е купувал. С майка му не съм имал проблеми. Тя да го овладява,
когато той изпадне в състояние, ама не много. Майка му разправя, че бил бит и за това е в
това състояние. Лекарства не е вземал. Диабет нямаше.
На въпроси на адв. Ст. И.:
Свидетелят Т.: Напсува баща ми и за това го изгоних, а баща ми е инвалид, стар
човек. Той А. много го е псувал, докато ме е нямало, но тогава го чух. Искал ми е цигари и
като му се даде – добре, но като не му се даде се нерви, започва да вика. Мен не ме е
обиждал. Майка му според мен я беше страх от него, защото той скача да вика и да я
обижда.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Свидетелят Стефани Светозарова Д. - предупредена за наказателната отговорност
по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Свидетелят Д.: Поддържам казаното на досъдебното производство. Имам къща в с.
Пленимир, обл. Добрич и често ходя там. Баба ми и дядо ми живеят там. Вуйчо ми е Георги,
когото разпитахте преди малко. Познавам А., беше работник при вуйчо ми. Аз съм
контактувала с него. Според мен беше доста агресивен човек. Имах малко дете, той идва да
вика дядо ми, понеже и той ходи да помага в краварника, и крещи. Аз излизам да му правя
забележка да говори по-тихо, защото детето ми спи, а той започва да крещи, да обижда,
доста грозни обиди използваше. Когато му се направи забележка той полудява – агресивен
става, започва да обижда, да заплашва. На мен не ми е посягал, но ме е обиждал много. Не
съм го виждала да посяга на някой. Като работеше при вуйчо ми е носил сопа, но не е
посягал с нея на някой. Умственото му състояние според мен не беше добро. Говореше
доста несвързани неща и си вярваше. Говореше, че майка му била с два отрязани крака, а тя
е цяла жената. Говореше неща, които не са действителни. Поразии при вуйчо е правил,
доколкото съм чувала. Той пушеше цигари и доста често искаше. Ако му дадеш - добре, но
ако му откажеш става агресивен - вика, псува, казва, че имал група, заплашва, че щели да ме
затрият, такива работи.
13
На въпроси на адв. Ст. И.:
Свидетелят Д.: Не ме е заплашвал, че ще ме удари, но ми е казвал, че имал група,
щял да ме затрие и никой да не ме намери. Казвал ми е: „Сега ще взема едно дърво и ще те
ударя.“ Пари не е искал, давахме му цигари най-редовно, храна. По отношение на всичко
ставаше много агресивен, от най-малката забележка да му направиш и започва да крещи.
Казвал ми е „курва“, „мърша“, каква ли не ме е наричал.
На въпроси на съда:
Свидетелят Д.: Не мога да отговоря А. колко време е работил при вуйчо ми.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същата бе
освободена от залата.
Свидетелят СТ. Д. ДР. – с разяснени права по чл.119 НПК: Желая да дам показания.
СЪДЪТ предупреждава свидетелят Д. за наказателната отговорност по чл.290 от НК
и същият обещава да говори истината.
Свидетелят Д.: Аз позабравих какво съм казал на досъдебното производство, но го
поддържам. Баща съм на Д.. Той във Варна живее, а аз живея в с. Горни Чифлик. Занимаваме
се с овце, имаме към 100-тина животни. На времето, като разбутаха ТКЗС-то, купих саи в
местност, близо до селото, на 1,5 км от селото. Там има къде да се спи, има стая и после
купих една барака от Шкорпиловци, едно бунгало. През 2020 г. имахме един човек от село,
който 10-тина дни стоя, а после Д. доведе А.. Той щеше да пасе овцете и да ми помага.
Датата на случилото се не си я спомням, 10-тина дни минаха, откакто го докара. Имах бая
проблеми с него. Вечер долу-горе по-бива, ама сутрин рано започва да вика, да попържа.
Денем 2-3 дни ходих с него да му покажа къде е мерата и му казах там ще ги вкараш. Отивам
след 2-3 часа да го проверя дали е там, а той на друго място ги е закарал. Такива работи. Пък
колко пъти ме е изнервял и съм вземал сопата, но годините ми не позволяваха. Вика, кряка,
попържа, лъже. Имаше една изоставена къщичка и той отиде да кърти кабел да го горял да
го продава. Сутринта Донко се обади и каза, че А. умрял и ние отидохме с жената. Към
06:30-07:00 часа някъде, вече беше светло. Двамата с жена ми отидохме, видяхме един
милиционер и той ни каза да влизаме в бараката и да не мърдаме. Д. беше там на една
страна. Видях А., беше навън на полянката. От далеко го видях, не знам дали е бил жив,
защото веднага ни прибраха. Д Д. не съм говорил. Никой не каза какво е станало. Никой
тогава не ни е казвал какво е станало. Д., като се обади, каза: „А. почина.“
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Д.: А. психически не беше нормален, даже щях да казвам на Донко да го
връща, да го маха, щото ме изнервя, а аз не съм добре със сърцето, имам сърцебиене. Той не
върши работа, само вика, кряка, бие овцете. Тя и дъщерята идва да помага и А. вика:
„Хубава дъщеря имаш, ама малко дебела, трябва малко да отслабне.“ Ей такива работи. Аз
си доях овцете. Цигари, храна съм му давал. Най-напред по 4 цигари на ден каза, че щял да
иска, аз му давам по 10 и вечерта идва и казва, че му паднали цигарите от раницата, имала
дупка. Аз му казах: „Нова раница, каква дупка?“, после вика: „Някой ги е взел.“ После му
казах да я даде да я зашия, като има дупка, а той вика: „А не, някой трябва да ги е
откраднал.“ Тя раницата му на гърба, пък откраднали му цигарите.
На въпроси на адв. В. И.:
14
Свидетелят Д.: Той поиска 60 лева на месец, да го храня, цигари да му давам и чат-
пат каза, че ще иска по една биричка.
На въпроси на адв. Ст. И.:
Свидетелят Д.: Аз имам 1 дъщеря - Жечка. Тя помага също с животните. Не съм
казал на Д. да го маха А., щях, ама не му казах, не сварих. Докара го от Варна, от боклуците,
бъркаше по кошовете. Не знам дали го е познавал от преди.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Свидетелят Р. К. Т. - предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от
НК, обещава да говори истината.
Свидетелят Т.: Живея в с. Горен Чифлик. На 16.05.2020 г. ходихме, като правихме
заслон и на обяд хапнахме, пийнахме дето се казва. Ние не сме ловци, събрахме се
приятели. Направихме заслона там. Д. го познавам и той беше там. До към 12:00-13:00 часа
работихме на заслона и после си запалихме огън да хапнем, че се изморихме. Пийнахме си.
Д. беше на една маса с нас. Пихме по 50-100 грама ракия, не повече. Не беше топло времето.
После, като хапнахме, пихме по 1-2 чаши бира и това беше. Не сме се напивали, нормално
всичко. Д. до мен стоеше. Домашна ракия пихме. Едно момче от селото донесе ракия.
Събрахме пари за месото и за бира. Други не сме носили ракия. Д. мисля, че не носи ракия,
защото събирахме пари за месото. Ние не отидохме да правим банкет. Вино не съм пил.
Виното не знам кой го е донесъл, не съм видял. Бяхме отворили 2-литрова бира, нея сме
изпили с Д. двамата. Аз стоях до към 23:00-и нещо часа, тръгнах си и ги оставих. 9 часа сме
стояли на маса. Пихме по 100 грама ракия и след това бира, безалкохолно - швепс,
лимонада, то какво да е имало друго. Д. остана там, след като аз се прибрах. Аз с колата се
прибирах. После вече на другия ден към обяд научих за случилото се и ми се обадиха да
отида в Долен Чифлик. Не е ставало въпрос за пастира на Д., докато сме били на масата. Аз
съм го виждал два пъти. Единия път го питах кой е, а той ми се звереше. Като го видях с
военни дрехи предположих че е на Д. пастира и за това го питах, а той ми се озвери. Д.
после ми каза, че е негов пастир. Когато бяхме на заслона нея вечер Д. беше облечен със
зелени дрехи, не камуфлажни, а просто зелени, за гората. Времето беше сухо. Беше обут или
с обувки или ботуши, защото бетон бъркахме.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Т.: Водопад има край нашето село – Орлов камък. Този заслон е близо
до този водопад, на около 500 м нагоре. До този заслон има един път, който минава през
селото през ул. ....... Има други пътища до заслона - през с. Голица, до овчарника, но се
отбива. Отделно е пътя горе по гората. Аз се прибирах по асфалтовия път. Той е 5 км асфалт
и нагоре до заслона има още чакъл. Д. не знам по кой път е тръгнал да се прибира, защото
тръгна след мен. От пътя са дошли другите, не от гората. По друг път съм минавал за
заслона, ама е черен път, не е чакъл. Проходим е. нея вечер се прибрах към 11:30 часа, нещо
такова. Мисля, че жена ми беше будна като се прибрах. Първо се обадих на дъщерята да я
питам дали има полицаи на центъра, да мога да се прибера. Тя ми каза, че няма и аз си
тръгнах с колата.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят Т.: Него ден пострадалия не съм го виждал. Психически беше агресивен.
Онзи път, като го видях го питах какво прави тук, а той ми отговори, че не е моя работа.
15
После видях Д. и той ми каза, че му е пастир.
На въпроси на адв. Ст. И.:
Свидетелят Т.: На този заслон, като бяхме на маса не съм видял Д. да завалва
думите или да е с нарушена походка. Аз бира му сипвах. Ракия не мога да кажа колко е
изпил Д., аз казах аз колко съм изпил, а бирата - една чаша аз съм му налял.
На въпроси на съда:
Свидетелят Т.: С Д., откакто се е родил се познаваме, комшии сме и сме приятели.
Адв. Ст. И.: Считам, че са налице противоречия в показанията на свидетеля между
тези, дадени днес и казаното на досъдебното производство относно алкохола, който са пили
на този заслон, като тогава не е фиксирал количества, а днес посочи точно количество.
Предвид това, моля на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК да се прочетат показанията,
дадени на досъдебното производство от свидетеля Т..
Прокурорът: Считам също, че са налице противоречия в тази част, поради което
моля да се прочетат показанията на свидетеля, дадени на 11.06.2020 г.
Адв. Ст. И.: Моля да се прочетат и тези от 17-ти май.
Адв. В.: Не се противопоставяме.
Адв. В. И.: Не се противопоставяме.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като се запозна с искането на адв. И. и становищата
на страните намира, че следва да се прочетат показанията на свидетеля Т., дадени на
досъдебното производство и на основание чл.281, ал.1, т.2 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля Р. К. Т. , обективирани в протокол за
разпит на свидетел от 17.05.2020 г., находящи се на лист 123 – последния абзац, както и тези
от 11.06.2020 г., на лист 124 – от седмо до дванадесето изречение, и двата находящи се в том
1 от досъдебното производство. Прочетоха се.
Свидетелят: Аз по себе си казвам какво съм пил - аз съм изпил 50-100 грама ракия, а
той колко е пил не знам. Предполагам, че и той толкова, но не съм сигурен.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Свидетелят Т. М. В. - предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от
НК, обещава да говори истината.
Свидетелят В.: Д. е първи братовчед на майка ми. Казаното на досъдебното
производство не го помня. Сутринта видях, че имам някакви снимки, но не погледнах точно
какво е. Като излязох навън видях приятели от село и те казаха, че нещо станало с чобанина.
На снимките имаше човек. Д. ми беше пратил тази снимка, от неговия профил беше пратена.
Получих я на „Месинжър“ го получих. Мисля, че една снимка получих, но не съм сигурен.
Не мога да кажа с точност, но мисля, че беше една. Нямам никаква представа кога съм я
получил. Станало е през нощта, защото аз се събудих към шест и нещо сутринта и снимката
16
беше получена. Не съм видял кога е получена. С нещо камуфлажно беше човекът, който
лежеше. Честно казано не съм се обаждал на Д., той ми беше написал нещо от сорта, че го
нападнал и аз му написах „нещо на бой ли“. Значението предавам, не мога да се сетя точно
думите.
На свидетеля В. се предявяват снимки, находящи се на лист 58 в том 2 от
досъдебното производство.
Свидетелят В.: Може би само тази снимка с камуфлажа получих - № 10. Стана ми
ясно, че най-вероятно нещо е станало, щом ми казват приятелите, че е починал. Аз живея до
спирката и като излязох те пиеха кафе. Тогава ми казаха, че нещо е станало с чобанина на Д.
и аз си ги навързах нещата - че най-вероятно е станало нещо и чобанинът е починал. Кой го
е бил не мога да кажа, може да е паднал и да се е ударил. Изтрих снимките, защото се
уплаших, не знам. Там някакъв човек лежи, после се оказва, че е починал и аз имам снимки -
как да не се уплаша. От профила на Д. бяха пратени, най-вероятно той ми ги е пратил.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят В.: На заслона в гората му викат държавния пчелин и там има нещо като
водопад. То си има водопад - Орлов камък, но е на километър преди заслона. До заслона аз
знам само един път - от лековитата чешмичка в селото и се кара само направо. Улицата е ......
и започва от центъра, с асфалтово покритие е и малко преди водопада свършва асфалта.
Овчарниците на Д. са към лозята. От там мисля, че има някакви пътища, но мисля, че трябва
да се минава с джип, защото не съм ходил по тях. Около 23:00-и нещо се прибрах нея вечер.
Бях с Т. като се прибирах. Прибрахме се по ул. ....... Като отидохме и започнахме да
наливаме ракия Д. каза, че ще пие бира. Той беше седнал до мен. Не мога да кажа кога
седнахме да се храним, защото те ходиха да правят нещо, а ние с Тодор правихме някаква
кайма и не мога да кажа кога точно седнахме. Там няма много интернет обхват, трябва да се
качиш нагоре. Като се прибрах вкъщи мисля, че с приятелката ми си писах.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят В.: Човекът от снимката не го познавам, аз и не я огледах много. В
последствие, освен че си навързах нещата от следователката после разбрах кой е бил
човекът. После не съм говорил с Д..
На въпроси на адв. В. И.:
Свидетелят В.: Преди това не знаех кой работи при Д. като чобанин, те се сменяха
там. Вечерта като правихме заслона не е ставало въпрос за чобанина на Д..
На въпроси на адв. Ст. И.:
Свидетелят В.: Пия по принцип алкохол. Тогава пих малко ракия, после спах малко
в една кола, после не съм пил повече. Д. не ми е правил впечатление да е бил пиян, да
залита.
На въпроси на съда:
Свидетелят В.: С братовчеда сме близки роднини, общуваме си. Познавам го, той ми
е батко, добър човек е. Нормален човек е, не е нервен. Мен винаги ме е защитавал. Доста
пъти сме се черпили. По принцип е весел човек, но след алкохола не мога да кажа.
На въпроси на адв. Ст. И.:
17
Свидетелят В.: Не е имало случай, когато има събиране, Д. да е влизал в конфликт.
На въпроси на съда:
Свидетелят В.: Друг път не съм чувал да се е бил с някой в селото, поне аз не знам, и
не съм видял.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят В.: Като съм бил малък на 4-5 години Д. ме е водил с него в гората. Като
казах, че ме е защитавал имах предвид, когато нашите ми се карат, че се прибирам късно,
той е казвал, че съм бил с него.
На въпроси на съда:
Свидетелят В.: Не се е случвало, ако някой ме е нападал да ме бие, Д. да ме
защитава, като го е набил.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Свидетелят Росица Ненчева Д. – предупредена за правата по чл.119 НПК: Желая
да дам показания.
СЪДЪТ предупреждава свидетелката Д. за наказателната отговорност по чл.290 от
НК и същата обещава да говори истината.
Свидетелката Д.: Поддържам казаното на 17.05.2020 г., когато ме разпитваха.
Отглеждаме със съпруга ми около 100-тина овце. През 2020 г. синът ми доведе А. да помага
за овцете. Това стана на 07.05.2020 г. Той спеше в построената стаичка до овчарника. До
стаята има бунгало, където даже и аз съм оставала там да спя със съпруга ми. Аз два пъти
съм го виждала този А., защото ходя на работа. Мъжът ми се занимава основно с животните.
Този А. каза, че има майка инвалид има с отрязана ръка, крака, че има жена, дете, за които се
грижил. Видимо не изглеждаше много спокоен, нервничете, докато ми говори. Нямах много
достъп до него по принцип. На 17.05.2020 г. стана случката. Д. него ден остана горе на
овчарника - на 16-ти вечерта. През деня, доколкото разбрах, е излизал на някакво събиране с
приятели в гората, на някакъв заслон. Той предварително ми каза, че ще остане да спи в
овчарника. Сутринта към 06:50 часа ми се обади и ми каза: „Майко, тръгна ли татко?“ и
после каза: „Ами А. умря.“ Със съпруга ми веднага тръгнахме за там. Посрещнаха ни
полицаите. Д. беше на една страна. Полицаите бяха точно до вратника, до входа и казаха да
отидем в бараката и да не излизаме от там. Нищо друго не видяхме, освен Д., който стоеше
на една страна до единия полицай, а другият ни посрещна на вратника и ни попита кои сме.
Ние казахме, че сме собствениците на имота. По-късно след обяд ни заведоха в Долни
Чифлик, където ни разпитаха. Като отидохме сутринта в имота Д. беше до единия полицай и
не сме говорили нищо. А. не го видях къде е, той явно е бил по-настрани.
На въпроси на прокурора:
Свидетелката Д.: Работя в дом за възрастни жени с умствена изостаналост,
помощник-готвач съм. Този дом се намира в село Горен Чифлик.
Прокурорът: След като сте работили в такъв дом, не намерихте ли нещо общо в
поведението на А. и жените, нещо познато не видяхте ли в държанието му?
18
Адв. Ст. И.: Възразявам. Свидетелката не е медицинско лице.
Свидетелката Д.: Стори ми се превъзбуден само. Аз нямам лично достъп до болните
жени, където работя, защото съм в кухнята и не се виждам с тях, а и нямам и образованието.
Той беше буен, личеше си. Вечер съпругът ми, като се върне от там, си идваше разстроен.
Два пъти се наложи да му давам валидол. Изчаквахме да си дойде Д. него ден и да му кажем
да го връща от там, откъдето го е взел.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелката Д.: 1-2 пъти се е случвало да давам валидол на съпруга ми, след като
се е прибрал разстроен. Не съм разговаряла с Д. след инцидента, защото не бяхме допуснати
до него, нито той до нас. От съпруга си не съм разбирала, че А. взема инсулин. Аз нямам
представа и от мои впечатления той да е бил на инсулин.
На въпроси на адв. В. И.:
Свидетелката Д.: Сутринта на 17.05.2020 г. видях Д. и пострадалото лице без да
знам предварително какво се е случило. Той после ми каза какво се е случило.
Адв. В. И.: Какво обяснение имате за поведението на Вашия син?
Адв. Ст. И.: Възразявам. Как може свидетелят да даде оценка на нещо, което съдът
тепърва изяснява.
СЪДЪТ отклонява въпроса.
На въпроси на адв. В. И.:
Свидетелката Д.: Друг път инциденти между Д. и други лица не е имало. Д.
караници и скандали с други лица не е имал.
Адв. В.: Ако Вашият син го напсуват на майка става ли агресивен?
СЪДЪТ отклонява въпроса.
На въпроси на адв. Ст. И.:
Свидетелката Д.: Синът ми преди това не е посещавал полицията. В отглеждането
на животните, освен нас двамата със съпруга ми, участват и дъщеря ми и зет ми. Дъщеря ми
даже много повече срещи е имала с А., защото през пандемията е ходила много повече пъти
и е общувала с него. Тя много се е възмущавала на приказките му.
На въпроси на прокурора:
Свидетелката Д.: Синът ми е ловец.
На въпроси на съда:
Свидетелката Д.: На този овчарник не ходя толкова често, колкото съпруга ми, той е
постоянно там. Синът ми при всяко идване от Варна ходи там. Той си идва събота и неделя
да помага на баща си, защото няма как да се обслужат толкова много животни иначе. Има
барака извън постройката на овчаря. Събота и неделя помага Д. на баща си.
19
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Свидетелят Красимир Божилов Д. - предупреден за наказателната отговорност по
чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Свидетелят Д.: Поддържам казаното на досъдебното производство. Живея във
Варна, но съм от Долни Чифлик. Там живеят родителите ми. На 16.05.2020 г. ходих в гората
в местност Доанка, близо до Долни Чифлик и правихме навес. Направихме го него ден, след
което се почерпихме. Работихме до към 12:00-13:00 часа. След това, като седнахме на масата
аз пих бира. Д. също беше там. Беше облечен с камуфлаж някакъв, но не знам с какво е бил
обут. Той беше с джип „Дайхатсу Фероза“. Те са там 3 маси. Мисля, че не сме били на една
маса. Те влизат, излизат, не мога да кажа дали нещо е пил Д.. Бяхме почти цялото село там.
Д. може и да е пил, но не съм му наливал аз и не знам. Ще е пил, аз и аз съм пил. Тогава не
сме се напивали. Той не е склонен към злоупотреба с алкохол. Не мога да кажа дали е бил
пиян. Приятел ми е Д., колега ловджия е. Като работим друг път не го познавам да е бил
раздразнителен човек. Тогава не е бил трезвен, но не знам дали е бил пиян. Не знам дали Д.
носи на пиене. Друг път пиян за толкова години съм го виждал, ама него ден не съм го
виждал да е бил пиян.
На въпроси на адв. Ст. И.:
Свидетелят Д.: Нямало е залитания, падания, да се кара с някой.
На въпроси на съда:
Свидетелят Д.: Него ден аз стоях до 00:00 часа. Ние тръгнахме почти заедно с Д..
Той беше в добро състояние, не беше пиян, беше си пийнал.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Д.: С Д. си тръгнахме двамата по един път. Той си е един пътя - от края
на селото до там. Тръгнахме всичките коли. От овчарниците на Д. до това място няма път.
Горски път може да има, ама асфалтиран няма. Ама тези черните пътища, ако има такива, аз
не ги знам.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят Д.: Той Д., като си тръгваше, си управляваше неговата кола.
На въпроси на адв. Ст. И.:
Свидетелят Д.: „Бил пийнал“ го казах, не че му личеше на Д., че е пил.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Свидетелят Андрей Георгиев П. - предупреден за наказателната отговорност по
чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Свидетелят П.: Казаното на досъдебното производство го поддържам. Д. го
познавам, от едно село сме – Горни Чифлик. На 16.05.2020 г. ходихме да добиваме материал
за заслон. Тогава не го правихме този заслон, само добивахме материала и го складирахме
на едно място. Бичихме, правихме греди, дъски. Там имаше пейки и маси. Към 14:30-15-без
20
нещо часа свършихме работа и седнахме да се черпим. Салати, месо имаше, бира, сокове,
ракия - като на всеки нормален банкет. Д. беше на банкета. Всички помагаха в работата,
включително и Д.. Тя беше една обща маса. Д. седеше близо до мен. Всички хапнахме и
пийнахме. В началото може да е пил ракия Д., но не мога да кажа. Нямаше никой пиян там.
За да се приберем до селото трябва да си до допустимото, защото все пак е черен пътя, да
може и да се кара. Видях Д. да пие ракия и после бира. Не видях колко е пил. Стоях до към
23:30 часа и си тръгнах с моята кола. Д. там остана. Той беше в нормално състояние, като за
банкет. Не си спомням с какво беше облечен. С кубинки беше обут, обувки някакви - или
зелени или кафяви бяха на цвят, ловджийски обувки. Пастира на Д. не го познавам,. Аз
скоро разбрах, че е имал пастир, но не съм го виждал. На банкета по едно време имаше хора,
́
ръченици, беше весел банкет. Д. мисля, че не игра на хорото, но не мога да кажа защо. Чак
след 2 дни разбрах, че е починал пастира на Д..
На въпроси на прокурора:
Свидетелят П.: Като се прибрах в 12 без 10, тогава си видях телефона. Обадиха ми
се от селото, защото ставали кражби и имало полиция. Тези от заслона ме помолиха, като се
прибера да обиколя да видя дали има полиция и да им кажа дали да тръгват или не. То не е
голямо обикаляне, а е от центъра до вкъщи, което става за 3-4-5 минути. Като говорих с Д.
той беше още на заслона. До селото може да се стигне по един път - главния. От овчарника
на Д. има друг път, който води към други овчарници, а не към заслона.
На въпроси на адв. Ст. И.:
Свидетелят П.: Видях Д. да пие ракия и бира към 15:00 часа, като седнахме на
масата. След това не съм видял какво и колко е пил след 17:00-18:00 часа. То е тъмно там, на
една малка лампичка сме само и не мога да видя кой какво пие. Аз пих около 150 грама
ракия сам.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Свидетелят Г. СТ. ДР. - предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1
от НК, обещава да говори истината.
Свидетелят Д.: Казаното на досъдебното производство го поддържам. Старши
полицай съм в ПУ – Долни Чифлик. Д. ми звънна и каза, че овчаря горе е починал. Към
03:30 часа ми звънна на мобилния. Качих се горе с колата. Колегите от полицията бяха там и
„Бърза помощ”. Стоях около 10-15 минути и се прибрах вкъщи. Не мога да кажа защо Д. ме
извика там. Като отидох горе видях колегите, а „Бърза помощ” преглеждаха овчаря. Не знам
какво му е имало, не съм ходил там, казаха само, че е починал. Д. стоеше до колегите там.
Беше облечен мисля с камуфлажно яке. Беше с кафяви обувки, не съм сигурен, не се сещам
точно, но мисля бяха кафяви. Към 03:30-04:00 часа беше това. Д. каза, че овчарят искал
инсулин, викал „инсулин, инсулин“ и се обадил на телефон 112. На полицаите може би от
112 са се обадили. Когато Д. се е обадил на телефон 112 не знам какво е казал – дали, че иска
инсулин или че е починал. Според мен Д. не е бил пиян нея вечер. По принцип Д. съм го
виждал да пие, виждал съм го и трезвен и пиян. Нея вечер, като се видяхме, той видимо не
беше пиян. Дали е пил не знам, но видимо не беше пиян. Сутринта ми се обади пак към
08:00-08:30 часа пак, за да му занеса цигари. Аз ги купих и му ги занесох. Не мога да кажа
защо на мен се обажда, а не се е обадил на майка си или на баща си. Като отидох първия
път, като ми звънна той стоеше там пред бараката. Когато отидох да му занеса цигарите
беше облечен мисля със същите дрехи и с тези кафявите обувки беше обут.
21
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Д.: В 03:30 часа като ме събуди и отидох говорихме, че овчарят е лежал
на земята и искал инсулин, ама дали е бил болен или диабетик не знам. На мен не е казвал
да го е нападал или да са се карали нещо.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят Д.: Първият ни разговор продължи около 10-15 минути. Аз не го
познавам овчаря. Говорихме и с колегите, които бяха там, че са им се обадили от телефон
112. От там са получили сигнал. Докторите казали, че е починал и полицаите чакали
оперативна група, казаха, че не му е издал смъртен акт доктора. Овчаря отстрани го видях,
че лежи. По гръб беше. Кръв по него не мога да кажа дали е имало, защото беше тъмно и от
далеч го видях. „Бърза помощ” казаха, че имал рана на главата. Мястото с прожекторче на
колегите се осветяваше. Д. не съм го виждал някога, след като е употребил алкохол, да прави
някакви конфликти, да се дразни или да се сбива. Освен за цигарите, като ми се обади
втория път, не ми е споделял друго. Когато отидох при него много бързо си тръгнах, само му
дадох цигарите и си тръгнах. Д. пуши около кутия цигари на ден.
На въпроси на адв. В. И.:
Свидетелят Д.: Първия път, като ми се обади не ми е казвал, дали онзи го е
напсувал. Не ми е казвал и дали го е нападнал.
На въпроси на адв. Ст. И.:
Свидетелят Д.: Познавам бащата на Д.. Той за овчаря каза, че като ходил горе да му
носи храна бил психически нестабилен, лъжел за овцете, за яретата - такива работи. Друго не
ми е споделял. По дрехите и по ръцете на Д. не ми е направило впечатление да е имало
някакви наранявания или зацапвания. Не съм видял такива работи и втория път като ходих
да му нося цигарите.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Прокурорът: Нямам искания по доказателствата.
Адв. В.: Нямам искания по доказателствата.
Адв. В. И.: Нямам искания по доказателствата.
Адв. Ст. И.: Държим да бъде разпитана вещото лице К.. Не е пречка и по „Скайп“ да
я разпитаме лично. Моля да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел на лицето
Вълчанов - полицейски служител, извършил анализ на трафични данни по досъдебното
производство, т.к. имаме съображения как е извършен този анализ, имал ли е право да го
извърши, кои клетки обслужват местопроизшествието, секторите за насочване и т.н.
Справката за тях е изготвена от Г.Х. от участъка в ПУ – Долни Чифлик, към когото също
имаме въпроси и молим също да бъде допуснат и призован като свидетел. Желаем да бъде
допусната в качеството на свидетел и Ж.А., която е сестра на подсъдимия, с оглед
възприятията ѝ върху работата на А..
Прокурорът: По отношение на двамата полицейски служители смятам, че разпитът е
неотносим, поради това, че анализът е на база данни от „Теленор“ и този анализ сами може
да го направим. Това е направено с цел да се спести време. Кой на кого се е обаждал се
22
вижда от разпечатката и от огледа на веществените доказателства, телефона на подсъдимия,
където са описани обажданията, които излизат на екрана от 16.06.2020 г. и на 17.05.2020 г.
Този анализ сам съдът и страните могат да го направят. По отношение на Ж.А. -
предоставям на съда.
Адв. В. И.: Придържам се към казаното от прокурора. Сестрата на подсъдимия
считам, че е излишно да се призовава, т.к. стана ясно от многото днес изслушани свидетели
какво е психическото състояние и здравословното такова на пострадалия.
Адв. Ст. И.: Относно този анализ, който е направен искам да отбележа, че в ОД на
МВР си има Сектор „Оперативен анализ и полицейска статистика“, който следва да го
изготви, а не както е в случая.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като взе предвид становищата на страните намира,
че искането на адв. Ст. И. се явява основателно и допустимо, поради което и следва да бъде
уважено, а производството по делото да бъде отложено за друга дата и час и
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА в качеството на свидетели лицата Г.Х. и В. Вълчанов.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 29.07.2021 г. от 10:00 часа, за
която дата и час страните са уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ подсъдимия Д. от Затвора – Варна, пострадалия А.А., вещите
лица Д., М., В.С., Й.Й. и Д.К., както и свидетелката Ж. СТ. АВР.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите Вълчанов от ОД МВР – Варна и Г.Х. от ПУ – Долни
Чифлик
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
23