Р Е
Ш Е Н И Е
№ 98/18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на тринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№514/2019г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.27, ал.5 от Закон за закрила на детето (ЗЗДет) във вр. с чл.145 и сл. от
Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на К.Т.Г. ***,
подадена от пълномощника адвокат М.Б., срещу Заповед
№ЗД/Д-С-ВР-046/16.09.2019г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ –
Връбница, потвърдена с Решение №22-РД06-0232/15.10.2019г. на Директора на
РДСП-София град, с която на основание
чл.26, ал.1, изр.второ във вр. с чл.27, ал.1 от ЗЗдет, Е*** К.Т., малолетно
дете на оспорващия, временно е настанен в Център за настаняване от семеен тип
„Детска къща“. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и
нецелесъобразност на оспорения административен акт и се поддържа искането за
неговата отмяна, тъй като е немотивиран. В съдебно заседание, оспорващият се
явява лично, като чрез пълномощника си адвокат Б., поддържа жалбата си и излага
обстойни доводи в подкрепа на доводите развити в нея.
Ответникът
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Д., оспорва жалбата и излага
доводи, че е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите
на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба
извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №ЗД/Д-С-ВР-046/16.09.2019г. на Директор Дирекция
„Социално подпомагане“ – Връбница, потвърдена с Решение
№22-РД06-0232/15.10.2019г. на Директора на РДСП-София град, с която на основание чл.26, ал.1, изр.второ
във вр. с чл.27, ал.1 от ЗЗдет, Е*** К.Т., малолетно дете на оспорващия,
временно е настанен в Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“. В
мотивите на административния акт е посочено, че детето се отглежда в
изключително лоши хигиенно-битови условия, застрашаващи живота и здравето му. В
мотивите си административния орган е приел, че е налице непосредствен риск за
живота и здравето на детето, което му е дало основание да издаде оспорения
административен акт, като е посочил, че семейството на оспорващия не разполага
с родителски капацитет и социалната работа със семейството е невъзможна.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
Видно от социалния
доклад №СЛ/Д-С-ВР/339-001 от 16.09.2019г. (л.92-95 по делото), на
30.08.2019год. в ДСП Връбница е постъпил сигнал вх.№ СИГ/Д-С
ВР/200/30.08.2019г., относно малолетното дете Е*** К*** Т., с майка К.Г. и баща
– неизвестен, във връзка с отглеждане на детето в изключително лоши хигиенно –
битови условия, в бивш магазин. При посещение на адреса, социалните работници
установили, че грижата за малолетното дете е неглижирана, отглежда се в
хигиенни условия под минималните за нормалното й развитие. Видно от социалния
доклад в стаята, в която живее детето, са разхвърляни дрехи, пепелниците са
били пълни, установени са всякакви боклуци и остатъци от храна. В помещението
има три легла, рафтове и маса на която се готви и има поставен телевизор.
Ползваните сервизни помещения са външни.Установено е, че детето няма свое
обособено място и спи направо на дюшек, без спално бельо. При посещението
социалните работници от Отдел „Закрила на детето“ оставили покана за среща с
майката на детето. При проучването от социалните работници е проведен разговор
с личния лекар на малолетното детето (Протокол на л.140 по делото), като същия
заявил, че за прегледи на детето се налагало да звъни и да търси майката, която го хранела по
неподходящ начин, не приемала консултации за отглеждането му и го водила в
мръсен вид.
При горните
констатации, административния орган е бил мотивиран да издаде оспорената Заповед
№ЗД/Д-С-ВР-046/16.09.2019г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ –
Връбница, с която на основание чл.26, ал.1, изр.второ във вр. с чл.27, ал.1 от
ЗЗдет, Е*** К.Т., малолетно дете на оспорващия, временно е настанено в Център
за настаняване от семеен тип „Детска къща“.
Оспорения административен акт е
надлежно връчен на оспорващия на 30.09.2019г., както е видно от писмо
изх.№СЛ/Д-С-ВР/339-006/25.09.2019г. на л.51 по делото и обратна разписка на
л.52 по делото. Жалбата е подадена в Административен съд София-град на 01.10.2019г.,
тоест е процесуално допустима, като подадена в срок. В случая административния
акт е оспорен и пред по-горестоящия административен орган, като с Решение
№22-РД06-0232/15.10.2019г. на Директора на РДСП-София град, жалбата на
оспорващия срещу Заповед №ЗД/Д-С-ВР-046/16.09.2019г. на Директор Дирекция
„Социално подпомагане“ – Връбница е отхвърлена, тоест жалбата, която се
разглежда пред настоящата съдебна инстанция е процесуално допустима, тъй като
по-горестоящия административен орган не е отменил оспорения административен акт.
От така описаната фактическа
обстановка, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът,
извежда следните правни изводи по същество на спора:
Оспорения административен акт е
издаден от компетентен орган. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.27, ал.1 ЗЗДет, настаняването
на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед
на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
детето. По делото е
безспорно установено, че детето е пребивавало на адрес, който е в рамките на
териториалната компетентност на Дирекция „Социално подпомагане“ – Връбница.
Видно от Заповед №ЧР-7-7242/03.09.2019г. (л.21 по делото), Директора на дирекция „Социално подпомагане“
– Връбница е ползвал отпуск в периода 09.09.2019 - 20.09.2019г. Оспорения
административен акт е издаден от А*** С*** М*** , която видно от Заповед
№ЧР-1-925/26.09.2018г. (л.22 по делото) е назначена на длъжност Началник отдел
„Социална закрила“ в Дирекция „социално подпомагане“ - Връбница, тоест налице е
компетентност на органа, който е издал административният акт, тъй като със
Заповед №РД01-700/22.06.2016г. на Изпълнителния директор на Агенция „Социално
подпомагане“ (л.23,24 по делото), Началник отдел „Социална закрила“ в
съответната ДСП е овластен в правомощия да изпълнява пълния обем от функциите
на Директора на ДСП при отсъствие на титуляра на длъжността за срок до 30 работни
дни.
Административният акт е издаден в предвидената
писмена форма и съдържа необходимите фактически и правни основания, които са
мотивирали издаването му. В хода на воденото административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да водят до съществен порок, който да налага да се приеме, че
административният акт е незаконосъобразен.
Оспореният административен акт е постановен
в съответствие с приложимия материален закон. Това е така, тъй като по
аргумента на разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗДет настаняването на дете в
семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в
приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана
институция се извършва от съда. Директорът на Дирекция "Социално
подпомагане" извършва временно настаняване, до произнасянето на съда.
Настаняването на детето за отглеждане по административен ред е временна мярка,
която Законът за закрила на детето предвижда, в случаите, в които са налице
основания да се предприеме настаняване на детето за постоянно отглеждане по
реда на чл.26, ал.1 ЗЗДет. В този смисъл, едни и същи обстоятелства обуславят
предприемането на мерки по настаняване на детето за отглеждане извън семейната
среда, временно или постоянно. Следователно, за да възникне основание за
издаване на заповед за временно настаняване е необходимо от страна на
компетентния административен орган да е направена преценка за наличие на някое
от обстоятелствата формулирани в разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗЗДет. В случая, директорът на Дирекция
"Социално подпомагане" - Връбница е направил извод за наличие на
обстоятелство по т.3 на чл.25, ал.1 от ЗЗДет - родителите, настойниците или
попечителите се намират в трайна невъзможност да отглеждат детето. Разпоредбата
на чл.25, ал.1 от ЗЗДет предоставя възможност, при наличие на
предвидените в разпоредбата обстоятелства, детето да бъде настанено за
отглеждане извън семейната му среда. В случая по безспорен и категоричен начин
от компетентните социални работници е установено със социален доклад, който има
характер на официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, че
оспорващата, която е майка на детето Е*** К.Т., е отглеждала детето в
изключително лоши хигиенно-битови условия, които застрашават неговия живот и здраве. Със
социалния доклад е установено, че детето е хранено по неподходящ за възрастта
му начин, като при спазване на предвидения ред е установено, че за детето е
налице непосредствен риск за живота и здравето му по смисъла на §1, т.11, б.“в“ от ДР ЗЗДет. Съгласно чл.3, т.1 и 2 от Конвенция за правата
на детето висшите интереси на детето са първостепенно съображение
във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от
обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата,
административните или законодателните органи, а държавите - страни по
Конвенцията се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито
са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и
задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица,
отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими
законодателни и административни мерки. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДет всяко дете има право
на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие
и на защита на неговите права и интереси, като обжалвания административен акт изцяло
кореспондира с интересите на детето и гарантира именно тези интереси. В тази
връзка следва да се отбележи, че в случая не се касае за упражнено насилие по
отношение на детето, тоест ангажираните доказателства от органите на СДВР (л.22
по делото) не са относими към правните основания, които са дали основание за
издаването на оспорения административен акт.
Обжалваната заповед е
в съответствие с целта на закона. Законът за закрила на детето регламентира
специфични обществени отношения, при които интересите на децата са от водещо
значение. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗЗДет, този закон урежда
правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и
общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на
детето. Според чл.1, ал.2 от ЗЗДет, държавата
защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения
живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща
икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и
сигурност. Според чл.3, т.1 и 2 от Конвенция за правата
на детето висшите интереси на детето са първостепенно съображение
във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от
обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата,
административните или законодателните органи, а държавите - страни по Конвенцията
се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са
необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и
задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица,
отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими
законодателни и административни мерки. Недоказани остават твърденията на
оспорващия, че атакуваната заповед противоречи на целта на закона. Съгласно чл.33, ал.1 и 2 от ППЗЗДет, спешното
настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за
здравето и живота на детето и това се извършва незабавно след получаването на
сигнала със Заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане",
което е сторено в случая. Още повече, че оспорения административен акт има
характер на временна административна мярка, която осигурява защита на дете в
риск до разрешаване на въпроса от съответния районен съд. Друг е въпросът какви
да бъдат последващите мерки с оглед необходимостта от бъдещото отглеждане на
детето в семейна среда, която принципно би била най-подходяща за нормалното му
развитие. Тази необходимост, обаче, не може да промени факта, че към момента на
издаването на оспорената заповед е констатирана опасност за здравето и живота
на детето.
Пълнотата изисква да
се посочи, че позоваването на пълномощника на оспорващия на обстоятелството, че
оспорения административен акт е нецелесъобразен и следва да бъде отменен на
това основание е извън компетентността на настоящата съдебна инстанция, тъй
като по аргумента на чл.145, ал.1 от АПК административните актове могат да се
оспорват пред съд само по отношение на тяхната законосъобразност. Тук е мястото
да се отбележи, че противоречие с целта на закона и целесъобразност са различни
правни категории и предполагат и различен вид контрол, като съответствието с
целта на закона се контролира и служебно от съда, а по отношение на
целесъобразността от издаването на оспорения административен акт не е налице
компетентност на настоящата съдебна инстанция да се произнесе.
При цялостната
проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по
чл.146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на
закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед
№ЗД/Д-С-ВР-046/16.09.2019г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ –
Връбница, потвърдена с Решение №22-РД06-0232/15.10.2019г. на Директора на
РДСП-София град, с която на основание чл.26, ал.1, изр.второ във вр. с чл.27,
ал.1 от ЗЗдет, Е*** К.Т., малолетно дете на оспорващия, временно е настанен в
Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“ е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата да се отхвърли
като неоснователна предвид, което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав
на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Т.Г. ***,
подадена от пълномощник адвокат М.Б., срещу Заповед №ЗД/Д-С-ВР-046/16.09.2019г.
на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Връбница, потвърдена с Решение №22-РД06-0232/15.10.2019г.
на Директора на РДСП-София град.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: