№ 151
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20231001000683 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – ЗД „Бул инс” АД, чрез адв. Г. срещу
решение № 260210 от 06.06.2023г., постановено по т.д. № 1623/2019г., по описа на СГС, VI-
8 състав, с което е осъден да заплати на ищеца – „Ню лего“ ООД, ЕИК *********, сумата от
26 000 лв., частично от 84 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от С. С. К. неимуществени вреди от смъртта на съпруга й П. К. К., вследствие
на настъпило пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.04.2018г. и причинено от
водач на лек автомобил с марка “Форд”, модел “Транзит” с д.к. № *******, по
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица
№ BG/02/117001152317, което вземане е прехвърлено от цедента С. С. К. на цесионера “Ню
лего” ЕООД по силата на договор за цесия от 10.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
присъдената главница от 26 000 лева за периода от 16.08.2019г. до окончателното й плащане
и е осъден да заплати на ищеца 1 850 лева съдебни разноски.
Въззивникът/ищецът – ЗД „Бул инс” АД счита, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Според въззивника, изводите на съда в определението за
спиране на производството по делото и в решението са вътрешно противоречиви.Твърди, че
въпросът дали С. К./праводателя на ищеца/ имал вземане от застрахователя – ЗД“ Бул инс“
АД бил разрешен с влязло в сила решение № 260026/18.04.2022г. по гр.д. № 259/2021г.
описа на Районен съд Ямбол. С това решение е отхвърлен искът на С. К. за сумата от 5 000
1
лева, частично от 200 000 лева, поради прехвърляне на вземането й за неимуществени вреди
претърпени от смъртта на съпруга й П. К. П., с договор за цесия от 08.05.2018г. на „Източна
консултантска компания“ АД. Според въззивника, решението по отношение на
праводателя/цедента/ имало сила на пресъдено нещо и по отношение на
правоприемника/цесионера/, на основание чл. 297 и чл. 298, ал. 2 ГПК. На следващо място
твърди, че застрахователят е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 на 18.07.2018г. и от тази дата
не дължал плащане на първоначалния кредитор, а на новия придобил процесното вземане.
Твърди, че на 27.08.2018г. застрахователят е постигнал извънсъдебно споразумение с новия
кредитор/цесионера/ и на 24.10.2018г. му е заплатил обезщетение в размер на 160 000 лева.
Счита, че договорът за цесия е нищожен поради липса на предписана от закона форма. В
съдебно заседание изразява становище, че договорът за цесия на ищеца е нищожен поради
невъзможен предмет, тъй като същото вземане вече било прехвърлено на друг кредитор и
не принадлежало на С. К.. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да реши
спора по същество, с което да отхвърли предявения частичен иск. Претендира разноски за
двете инстанции.
Въззиваемият/ищецът - „Ню лего” ЕООД е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез
адв. Т.. Оспорва твърденията във въззивната жалба за порочност на решението във връзка с
изводите на съда за наличие на предпоставките за спиране на производството като
ирелевантни. Счита, че решението на ЯРС има сила на пресъдено нещо само между страните
по делото, но не и по отношение на трети лица. Според ищеца, неговият договор за цесия е
сключен преди договора за цесия на третото лице, който е антидатиран. Подписан е от лице,
което е посочило номера си на лична карта, която ще бъде издадена след три месеца. В
писмена защита изразява становище, че договорът за цесия е валиден и не противоречи на
закона, не го заобикаля и не накърнява добрите нрави. Моли въззивния съд да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното
производство. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адв. възнаграждение за въззивното производство.
Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото и против
подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, същата е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и страните по
делото не спорят, че от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 03/2018г. се
установява, че около 17 часа на 14.04.2018 г. е настъпило ПТП на АМ “Тракия”, км. 297 +
300, в посока гр. София с лек автомобил марка “Форд”, модел “Транзит” с д.к. № *******, с
водач В. И. Й.. В това ПТП е загинал П. К. К., който е съпруг на С. С. К., видно от препис-
извлечение от акт за смърт № 03/15.04.2018 г., съставен в с. Воденичане, община Стралджа,
2
област Ямбол, и удостоверение за наследници с изх. № 017/23.04.2018 г., издадено от с.
Хаджидимитрово, община Тунджа, област Ямбол. Видно от справка в база данни на
Информационен център към Гаранционния фонд се установява, че към датата на процесното
ПТП отговорността на водача на лекия автомобил причинил ПТП, е застрахована с полица
№ BG/02/117001152317 в ЗД “Бул инс” АД по застраховка “Гражданска отговорност“.
Представена е молба-претенция до застрахователя с вх. № ОК-400926/20.06 и писма от
09.07.2018 г. от застрахователя до С. С. К. за изискване на документи. С договор за цесия от
10.05.2018г., С. С. К. е прехвърлила на “Ню лего” ЕООД, вземане в размер на 84 500 лева,
част от вземането си към ЗД “Бул инс” АД, представляващо обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на съпруга й. С уведомление вх. № ОК-
490842/24.07.2018 г., цедентът е уведомил за прехвърленото вземане ЗД“Бул инс” АД, че с
договор за цесия от 10.05.2018г., 22.06.2018г. и 17.07.2018г. е прехвърлила
на цесионера “Ню лего” ЕООД вземане в размер на 106 500 лева, представляващо
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на
смъртта на П. К. К. и получените телесни увреждания от ПТП, настъпило на 14.04.2018 г.,
като си запазва правата за разликата над 106 500 лева до пълния предявен размер на
претенцията от 350 000 лева.
С договор за цесия от 08.05.2018 г., С. С. К. е прехвърлил на “Източна консултантска
компания” АД, правото си на вземане за неимуществени и имуществени вреди, ведно с
всички акцесорни вземания, срещу ЗД “Бул инс” АД, произтичащо от настъпилата смърт на
съпруга си, вследствие на претърпяно на 14.04.2018г. ПТП. С уведомление вх. №
НЩ4941/18.07.2018г., цедентът е уведомил ЗД“Бул инс” АД, че с договор от 08.05.2018г. е
прехвърлила на „Източна консултантска компания” АД всички свои вземания за
неимуществени и имуществени вреди, в това число акцесорни такива. По делото е
приложено писмо с изх. № 814000-490/17.03.2020г. от Областна дирекция на МВР – Ямбол,
РУ – Стралджа, че по ДП № 59/2018 г., пр.пр. № 910/2018 г. на ЯРП, водено за престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. “в” вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, към момента няма привлечени в качеството
на обвиняеми лица и предстои изготвяне на постановление за привличане на обвиняем на
лицето В. И. Й.. Видно от получено писмо от МВР – Дирекция “Български документи за
самоличност” се установява, че от справка в Националния автоматизиран информационен
фонд “Национален регистър на българските лични документи”, М. А. В. имал издадена и
валидна към дата 08.05.2018 г. лична карта № ********** на 26.11.2012г. от СДВР, и към
настоящия момент личната карта е със статус “унищожен” от 10.09.2018г. в
информационния фонд.
По делото е изслушано и прието, неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводна експертиза на вещо лице Р. С.. Вещото лице е извършило проверка
в “Юробанк България” АД, че на 10.05.2018г. ищецът е заплатил по банков път на С. К.
сума в размер на 20 000 лева, с посочено основание: “По договор за цесия от 10.05.2018 г.”.
По делото е изслушано и прието, неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводна експертиза на вещо лице М. С.. Вещото лице е извършило проверка в ЗД“Бул
3
инс” АД и установило, че във връзка с настъпило застрахователно събитие по
застрахователна полица № BG/02/117001152317 и заведена щета № **********, е изплатило
застрахователно обезщетение за претърпените от С. К. неимуществени вреди, произтичащи
от настъпилата смърт на съпруга й П. К., в размер на 160 000 лева в полза на “Източна
консултанска компания” АД.
Свидетеля С. К. е заявила, че искала да получи обезщетението за починалия й съпруг и не е
давала съгласие на никой друг. Направила е искане към застрахователната компания за
200 000 лева, която и предложила 160 000 лева и тя се съгласила. Това се случило
през есентта на същата година, когато е била катастрофата. Свидетелката е заявила, че не е
грамотна и се подписва с пръст, и не знае какво е подписала при нотариуса, където била със
зет си – С., който е женен за дъщеря й Ж.. Със застрахователя бил и един мъж, който се
представил като М. Г.. Направили споразумение за 160 000 лева, но той й е превел 60 000
лева. Казва, че освен със застрахователя друг път не е ходила при нотариуса. Когато отишла
да подписва при нотариуса със застрахователя, М. Г. й дал 10 000 лева на ръка, а другите
щели да бъдат по банкова сметка. Свидетелката заявила, че след като катастрофирали дошли
някакви адвокати, но не знаела имената им.
Свидетелят И. И. е заявил, че е зет на С. К., женен е за дъщеря й – Й. К.. С. К. претърпяла
катастрофа на 14.04.2018г., като свидетелят я видял два-три дни по-късно, след операцията в
болницата в Бургас. Била изписана от болницата към 08.05.2018 г. и същият ден не ходила
никъде, защото била изморена и я оставили да си почива. На другия ден била добре и на
10.05. отишли при нотариус в Сливен с фирмата “Ню лего” ЕООД, защото там имала
задължения, кредити. С. К. е подписала документи с представител на “Ню лего” ЕООД,
защото тя имала някакви вноски и трябвало да ги закрие. Решила да прехвърли една част от
парите на “Ню лего” ЕООД, за да закрие задълженията си. Казва, че не помни нотариуса,
при който са ходили, тъй като са минали три години. Казва, че са ходили два-три пъти при
същия нотариус да подписва с фирмата “Ню лего” ЕООД.
Свидетелят Б. И. заявила, че от третия ден след катастрофата се е грижела за С. К. първо в
болницата, а после у тях. С. К. била изписана от рехабилитацията на 08.05. (не помни
годината – 2017г. – 2018 г.). Казва, че нейните зетьове са я свалили на ръце и са я качили в
колата, тъй като тя не можела да си движи краката. Казва, че след изписването са се
прибрали у тях – в Хаджидимитрово. Свидетелката останала денонощно да я гледа и тя не
излизала никъде. След 3-4 дни С. К. трябвало да ходи в Сливен да се срещне с адвоката им,
но зетьовете са я носели на ръце.
За да уважи предявения частичен иск за 26 000 лева, първоинстанционният съд е изложил
мотиви, че по делото е доказано настъпване на ПТП на 14.04.2018г. и наличието на валидна
застраховка за автомобила „Гражданска отговорност“, сключена със ЗД“Бул инс“ АД. С. К.
била съпруга на починалия П. К., поради което имала право на обезщетение за претърпени
вреди от неговата смърт, съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление №
5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС и т. 1 от Тълкувателно решение от 21.06.2018 г. по тълк.
дело № 1/2016 г. на ОС НГТК на ВКС. Според първоинстанционния съд, 150 000 лева е
4
размерът на справедливото обезщетение за неимуществените вреди претърпени от С. К. от
смъртта на съпруга й.
Приел, че с договор за цесия сключен на 10.05.2018г. в писмена форма, нотариално
удостоверен и подписан с пръстов отпечатък от С. К., цедентът е прехвърлила вземането си
за обезщетение за неимуществени вреди на „Ню лего“ ЕООД. Приел, че е спазена писмената
форма за неговата валидност, независимо от липсата на подпис от цесионера, който
единствен можел да се позовава на тази недействителност. За да отхвърли като
неоснователно възражението на застрахователя за нищожност на договора за цесия от
10.05.2018г. поради противоречие със закона, приел, че ищцовото дружество можело да е
носител на вземане за обезщетение за неимщуществени вреди. Правото на вземане за
застрахователното обезщетение за вреди е възникнало към датата на сключване на договора
за цесия и е прехвърлимо, доколкото нямало забрана за това в закона и от естеството му не
следвала неговата непрехвърлимост. Приел, че е неоснователно възражението на ответника
за нищожност на договора за цесия от 10.05.2018 г. поради противоречие на добрите нрави,
тъй като била налице еквивалентност на престациите и нямало прекрачване на разумната
граница на свободата на договаряне.
Въззивният съд приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на предявения
частичен иск за главница в размер на 26 000 лева от 84 500, по чл. 432, ал. 1 от КЗ и на иска
за заплащане на законна лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане по чл. 409 КЗ.
Неоснователно е възражението на въззивника, че решение № 260026/18.04.2022г. по описа
на Районен съд Ямбол е формирало сила на пресъдено нещо по отношение на С. К./цедента/
и по отношение на правоприемника „Ню лего“ ЕООД/цесионера/, на основание чл. 297 и чл.
298, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 вр. с ал. 2 ГПК, решението влиза в сила само между
същите страни, за същото искане и на същото основание, както и за техните
правоприемници. В процесния случай не е налице обективен и субективен идентитет - една
от страните и основанието са различни. „Ню лего“ ЕООД не е участвал в производството
пред ЯРС и основава своята претенция на друг договор за цесия от 10.05.2018г., а не от
08.05.2018г. Кой от двата договора за цесия е с достоверна дата и кой е придобил вземането
е въпрос по същество на правния спор на настоящото производство.
Неоснователно е възражението на въззивника, че договорът за цесия от 14.04.2018г. е
нищожен поради липса на форма, тъй като липсвал подпис на цесионера. Неправилно
въззивникът смесва основанията за нищожност - липсата на подпис, което е основание за
нищожност, но поради липса на съгласие на една от страните по договора. Само страната,
която счита че липсва съгласие може да прави възражение за липсата на това основание на
договора. В процесния случай цесионерът е предявил иск за правото предмет на договора за
цесия.
5
Неоснователно е възражението на въззивника, че договорът за цесия от 14.04.2018г. е
нищожен поради невъзможен предмет, защото вземането вече било прехвърлено на друго
лице. Както продажбата на чужда вещ, така и продажбата на чуждо вземане не са нищожни,
но не пораждат вещно-прехвърлителен ефект/никой не може да прехвърли повече права
отколкото има/.
Основателно е възражението на въззиваемия, че ответникът не е доказал достоверността на
датата на договора за цесия от 08.05.2018г. сключен с „Източна консултанска компания“
АД, който бил антидатиран. Ищецът е „трето лице” по смисъла на чл.181 ГПК и по
отношение на него договорът няма достоверна дата. Доказателствената тежест е за лицето,
което представя документа и претендира изгодни за себе си правни последици от фактите,
удостоверени или обективирани в частния документ. Изгодните правни последици от
процесния договор за цесия са за ответника, който навежда правоизключващо възражение,
че е платил на другия нов кредитор на цедента, тъй като за него е получил уведомление от
цедента.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 1
от 27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020 г., ОСГТК на ВКС, когато невъзможността на
предмета е правна и се установява от самия договор, съдът трябва да я констатира служебно.
Въззивният съд е длъжен сам да установи основанията за нищожност на сделката, относима
към правата на страните, ако по делото надлежно са въведени фактите или има
доказателства, от които тя произтича, като съдът процедира по реда, посочен в т.2 на
Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С определение № 785 от 12.12.2023г., въззивният съд е уведомил страните, че служебно ще
се произнесе по нищожността на договор за цесия от 10.05.2018г. сключен между С. С. К. и
„Ню лего“ ЕООД, като е предоставил възможност на страните да направят доказателствени
искания и да вземат становище.
Според правната доктрина и съдебната практика, целта на обезщетението за неимуществени
вреди е не да поправи вредите (защото това е обективно невъзможно), а да възмезди лицето,
понесло неимуществените вреди. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага. При това благото,
което има предназначение да възмезди увреденото лице за понесените страдания, не може да
съществува отделно от лицето, за което е предназначено, защото това би компрометирало и
обезсмислило компенсаторната му функция, свързана с причинените болки и страдания.
Това право поначало е ненаследимо, като изключение е само случай, в който правото вече е
било упражнено от уведения и увреденото лице почине преди изплащане на обезщетението
или в хода на висящия процес. Веднъж упражнено, правото да се получи обезщетение за
неимуществени вреди има титуляр само увреденото лице (или след неговата смърт -
неговите наследници), защото това право обслужва цели, пряко свързани с личността на
увреденото лице.
Според настоящия съдебен състав и по гореизложените съображения, обезщетението за
неимуществени вреди е имуществено право, което възниква и е свързано с личността на
6
увреденото лице, което е единствено легитимирано да го упражни, поради което това
вземане не може да се прехвърля с договор за цесия. Предметът на това прехвърляне
противоречи на естеството на вземането – да обезщети единствено и само правоимащия
претърпял неимуществените вреди, и е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, пр. последно ЗЗД.
В този смисъл са, както правната доктрина(Облигационно право, К., А., седмо издание,
Сиби-2016, стр. 532) така и преобладаващата съдебна практика(решение № 755 от
25.05.2022г. по г.д. № 3433/2021г. по описа на САС, в тази му част е оставено в сила, с
решение № 175 от 17.11.2023г. по к. гр.д № 20238002100458 по описа на ВКС, ІІІ гр.о.;
решение № 171/17.10.2022г. по г.д. № 20222000500280 описа на БАС, недопуснато до
касация, с определение № 695 от 16.02.2024г. по гр.д № 2432/2023г. по описа на ВКС, ІІІ
гр.о., решение от 17.07.2023г. по г.д. № 796/2021г. по описа на СГС/невлязло в сила/ и др.).
Съществуващото противоречие между решаващите изводи за нищожността на договор за
цесия за обезщетение за неимуществени вреди и разрешението в обратен смисъл, прието в
решение № 260026/18.04.2022г. по гр.д. № 259/2021г. по описа на Районен съд Ямбол, може
и следва да бъде преодоляно от ВКС, по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо,
процесният договор за цесия е нищожен и ищецът не е материалноправно легитимиран да
получи претендираното като частично обезщетение за неимуществени вреди. Обжалваното
решение е неправилно и следва да се отмени, а предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен.
Досежно неоснователността на частичния иск за главница, неоснователна е исковата
претенция за законна лихва върху тази главница, считано от предявяване на исковата молба
до окончателното й заплащане.
Предвид изхода на правния спор ответникът има право на разноски за двете инстанции.
Представени са три списъка по чл. 80 ГПК, три договора за правна помощ с отбелязване за
плащане в брой и доказателства, че адв. Г. е регистриран по ДДС. Общият размер на
претендираното адв. възнаграждение е 12 000 лева с включен ДДС/1 200+6000+4800/.
Ответникът не претндира други разноски в списъка по чл. 80 ГПК, поради което такива не
могат да му се пресъдят.
Основателно е възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адв.
възнаграждение за първата инстанция. По делото са събрани и обсъдени множество
доказателствени средства, между които са налице противоречия и несъответствия, изложени
са множество правни доводи и в предмета на делото са включени множество
правопогасяващи и правоизключващи възражения на страните. Делото представлява, както
правна така и фактическа сложност, и при отхвърляне на частичен иск за 26 000 лева от
84 500 лева, ответникът получава защита за пълния размер поради формираната сила на
пресъдено нещо. Дори и при материален интерес от 84 500 лева, претендираното адв.
възнаграждение от 12 000 лева с включен ДДС е прекомерно. Настоящият съдебен състав
намалява адв. възнаграждение на ответника за първата инстанция до размера от 3 200 лева с
включен ДДС.
Неоснователно е заявеното от въззивника възражение за прекомерност на заплатеното от
7
ответника адв. възнаграждение за въззивното производство от 3 200 лева. По вече
изложените съображения за адв. възнаграждение за производството пред СГС, сумата от
3 000 лева без ДДС не е прекомерна. Освен това, самият въззивник претендира заплатено
адв. възнаграждение от 2 730 лева без ДДС, която е по-малко само с 270 лева от заплатените
от насрещната страна за същото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски за двете инстанции в общ
размер на 6 920 лева/6 400+520д.т./, поради което ищецът следва да бъде осъден да му ги
заплати.
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение е незаконосъобразно и следва да се
отмени изцяло, предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени от
въззивния съд.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260210 от 06.06.2023г., постановено по т.д. № 1623/2019г., по описа
на СГС, VI-8 състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска от „Ню лего“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в град София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 5, представлявано от И. К. И. срещу ЗД „Бул инс”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., да му заплати 26 000 лева,
частично от 84 500 лева, представляваща вземане по договор за цесия от 10.05.2018г. за
застрахователно обезщетение за претърпени от С. С. К. неимуществени вреди от смъртта на
съпруга й П. К. К., вследствие на настъпило пътно-транспортно произшествие, настъпило на
14.04.2018г. и причинено от водач на лек автомобил с марка “Форд”, модел “Транзит” с д.к.
№ *******, по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица
№ BG/02/117001152317, искането за законна лихва върху главницата от 26 000 лева за
периода от 16.08.2019г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Ню лего“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „ЗД „Бул инс” АД, ЕИК
********* сумата от 6 920/шест хиляди деветстотин и двадесет/ лева, представляваща
разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването
на препис на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9